Р Е Ш Е Н И Е № 16

Гр. Шумен, 08.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на седемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Р.Хаджииванова

при секретаря П.П. и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от председателя търг. дело №411 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда “Евротур-Т”ЕООД-гр.Етрополе, представлявано от управителя О.Л.Т., твърди, че с ответника “Драгоево”ЕООД-с.Драгоево, община Велики Преслав, на 17.03.2008г. сключили договор за оперативен лизинг, по силата на който, в качеството на лизингодател, предало за временно и възмездно ползване на последния/лизингополучател/, за срок до 31.12.2008г., “роторна трошачка”, тип”Макрум 4098” заедно с принадлежности за нея, описани в Приложение №2. За фактическото предаване имуществото на лизингополучателя били съставени приемателно-предавателни протоколи от 25.03.2008г.. Едновременно с това, доставили на ответника и допълнително количество резервни части/чукове, брони и оси/, явяващи се повече от предвидената в Приложение №2 екипировка, чиято стойност не била включена в цената по договора за лизинг. За тази допълнителна доставка издали 2бр. фактури - №№193/26.03.2008г. за сумата 32889.96лв. с ДДС и 199/01.04.2008г. за сумата 28004.16лв. с ДДС/общо 60894.12лв./. Излага, че лизингополучателят не изпълнил задълженията си по чл.1, ал.2 от договора и допуснал забава в заплащането още на първата лизингова вноски, а последващите вноски същи погасявал с големи закъснение, спорадично и с частични суми. Отказал и заплащане на дължимата за забава закъснителна неустойка, предвидена в чл.27, ал.1 от договора., съответно не осигурил следващите се суми за застраховка на имуществото. Предвид това и ищцовото дружество развалило договора, за което уведомило лизингополучателя с нотариална покана, връчена на последния на 31.10.2008г.. До момента ответникът не изпълнил нито едно от заявените с поканата искания. Не заплатил и дължимата сума за доставени резервни части по горепосочените фактури. Ищецът излага също, че заявил претенциите си пред АС при БТПП въз основа на което било образувано ВАД№442/2010г. В хода на арбитражния процес, ответникът заявил че не оспорва претендираната цена на доставените резервни части, а в заседанието на 31.01.2011г. признал, че не оспорва факта на получаването на резервните части по процесните фактури. Задължението си за заплащане на резервните части признал и извънсъдебно в две свои писма до ищеца от 12.03.2010г. и 26.03.2010г.. С решението си по соченото дело АС при БТПП приел, че спорът за заплащане на доставените резервни части по двете фактури не попада в обхвата на арбитражното споразумение по сключения лизингов договор, като прекратил производството по така предявения иск поради липса на арбитражна компетентност.

Предвид изложеното моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 60894.12лв., представляваща цената на доставени на ответника резервни части по фактури-№№193/26.03.2008г. / 32889.96лв./ и 199/01.04.2008г./ 28004.16лв./, както и сумата 30372лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главниците, както следва-16442лв. следваща се мораторна лихва върху главницата по първата фактура за периода 26.03.2008г.-27.06.2012г. и 13930лв.-мораторна лихва върху главницата по втората фактура за периода 01.04.2008г.-27.06.2012г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане. Претендира и присъждане на разноски.

Ответникът оспорва частично исковете. Твърди, че постигнатата между страните договорка била за продажна цена в размер на 50% от сочената във фактурите, тъй като продадените вещи били амортизирани, а не нови. Предвид това по-нисък се явявал и размерът на следващата се върху главниците мораторна лихва. Депозира също възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за лихва и по двете фактури. Излага и че подписът под незаверен препис от писмо от 12.03.2010г. не бил негов, както и че не бил изпращал или овластил друг служител да прави изявление в този смисъл.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: На 17.03.2008г. страните сключили договор за оперативен лизинг на движимо имущество, по силата на който, “Евротур-Т”ЕООД-гр.Етрополе, в качеството на лизингодател, предало за временно и възмездно ползване на “Драгоево”ЕООД-с.Драгоево, община Велики Преслав , в качеството на лизингополучател, за срок до 31.12.2008г., “роторна трошачка”, тип”Макрум 4098” заедно с частите и принадлежностите, подробно описани в Приложение №2, срещу задължениято на последния да заплаща лизингови вноски, съгласно лизингов план-Приложение №1 към договора. Съгласно приемателно-предавателен протокол от 25.03.2008г. ищцовото дружество предало на ответното части за трошачка “Макрум-4098, съгласно опис-Приложение №1, както и чукове-68бр. по 48кг., общо 3264кг., а съгласно друг приемателно-предавателен протокол от същата дата, предало и части за трошачката, както следва: решетка-лява и дясна-2бр. и брони 34бр.-5830кг..

На 26.03.2008г. ищцовата страна издала на ответната данъчна фактура №193, отразяваща доставката на стока-чукове 68бр. на стойност 9860лв. и брони-5830кг. на стойност 17548.30лв., на обща стойност 32889.96лв. с ДДС, а на 01.04.2008г. данъчна фактура №199/01.04.2008г., отразяваща доставката на 5680кг. брони.-17096.80лв. и оси 8бр.-6240лв., на обща стойност 28004.16лв. с ДДС.

С нотариална покана на 31.10.2008г. до ответника, ищецът отправил изявление за разваляне на договора, като е поискал спиране експлоатацията на движимата вещ, връщане на резервните части и обсъждане на финансовите въпроси във връзка с паричните задължения.

По искова молба на “Евротур-Т”ЕООД-гр.Етрополе за заплащане на дължимите суми по лизинговия договор, както и на допълнително доставените резервни части по горепосочените две фактури, срещу Драгоево”ЕООД-с.Драгоево, община Велики Преслав било образувано ВАД№442/2010г. на АС при БТПП.. С решение от 27.03.2012г. арбитражният съд е осъдил ответника да заплати следващите се по договора за лизинг дължими суми, като е прекратил поради липса на арбитражна компетентност, на основание чл.45, ал.2, т.3 от ПрАС при БТПП, производството по иска на ищеца за осъждане на ответника за сумата 60894.12лв. с ДДС, представляващ стойността на резервни части, доставени на лизингополучателя с приемо-предавателен протокол от 25.03.2008г. и опис без дата и специфицирани като цена в данъчни фактури №193/26.03.2008г. и №199/01.04.2008г.. В мотивите е прието, че сочената доставка по същността си представлява отделно покупко-продажбено правоотношение, неуредено от процесния договор за оперативен лизинг, доколкото последният не съдържал уговорки в тази насока.

Видно от представения по делото протокол от открито съдебно заседание по ВАД №442/2010г. от 29.11.2010г. , в хода на арбитражното производство процесуалният представител на ответното дружество е заявил, че не оспорват цената на процесните резервни части.

По делото са представени и писма на ответника до ищеца от 12.03.2010г. и 26.03.2010г., в който същият признава задължението за заплащане закупените резервни части на обща стойност 60894.12лв.. В хода на откритото производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинността-автентичността на писмото от 12.03.2010г. касателно положения от представителя на ответника подпис, ответната страна не ангажира доказателства сочещи на извод за неистинността на документа.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено, процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружество, като към датата на изготвяне на заключението няма данни сумата по двете фактури да е заплатена от ответника на ищеца. Стойността на допълнително доставените на ответника резервни части съгласно съставените фактури бил в общ размер на 60894.12лв., като те не били включени в описаните такива по Приложение №2 към сключения между страните договор за оперативен лизинг на движимо имущество от 17.03.2008г.. Размерът на мораторната лихва върху цената на доставените по всяка от фактурите резервни части за периода от датата на издаването им до датата на завеждане на исковата молба възлизала общо на 30450.87лв., от които: по фактури №193/26.03.2008г.-16484.43лв., а по фактура №199/01.04.2008г. – 13966.44лв.. Вещото лице е дало и втори вариант при изчисляване на лихвата, само за периода 27.06.2009г. до 27.06.2012г., като същата общо по двете фактури възлиза на 19270.54лв., от които 10408.35лв. по фактура №193/26.03.2008г. и 8 862.19лв. по фактура №199/01.04.2008г.. Съгласно същото заключение, процесните резервни части, описани във фактурите, са заведени по счетоводството на ищеца по счетоводна сметка 304”Стоки”. Тъй като резервните части са били отразени при ищеца като материален ресурс “стока”, то съобразно счетоводната политика на ищеца амортизации не се начислявали и не били начислени. Ако се приемело, че резервните части ще се ползват за дълготраен актив “трошачка”, то съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗКПО годишната норма на амортизация се определя на 30%. Съгласно заключението по допълнителната СИЕ, сделките по придобиване от ищцовото дружество и по продажбата на процесните резервни части са отразени в дневник на покупките и дневник на продажбите и СД по ДДС на ищеца “Евротур-Т”ЕООД-гр.Етрополе.

По делото е назначена и СТЕ, чието заключение сочи, че стойността на процесните резервни части като нови и справедливата пазарна стойност на резервните части, ако се отчете и възрастта им при правилно съхранение, е една и съща, тъй като няма съществено влошаване на техните качества и съответно няма намаление на полезността на тези вещи, която да възниква поради възрастта. Посочил е, че справедливата пазарна стойност на частите е: чукове-68бр.- 11832лв. с ДДС; оси 8бр.-7488лв. с ДДС, брони-11510кг – 5755лв. с ДДС, ако броните не са годни за роторна трошачка “Макрум” тип 4098 и не могат да се ползват от ответниците за никакви цели, съответно 41436лв. с ДДС, ако са годни резервни части за роторната трошачка.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи: Установи се по безспорен начин, че страните са в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за покупко-продажба на стоки – резервни части. Установи се също, че ищцовата страна, имаща качеството на продавач по договора, е изпълнила задълженията си и е предоставила на купувача отразеното в процесните фактури количество стоки, което обстоятество не се оспорва от ответната страна. Последната оспорва единствено цената, като твърди наличието на уговорка между страните за такава в размер на 50% от тази, сочена във фактурите. Вярно е, че представените по делото фактури, отразяващи предаването на стоката и цената на същата, не носят подписа на представителя на ответния търговец, но съгласно заключението на СИЕ и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, последният е осчетоводил и двата документа в счетоводството си. Предвид това и следва да се приеме, че ответното дружество е приело тези задължения в размера, в който са отразени във фактурите. По делото липсват данни за извършено сторниране. Че отразената във фактурите цена е уговорената между страните, сочи и направеното от процесуалния представител на ответника в хода на арбитражното производство, признание, че не се оспорва цената на резервните части.

Доколкото се установи наличието на уговорка между страните за покупната цена, то не са налице предпоставки за прилагане на други цени, сочени от вещото лице като справедлива пазарна стойност.

Установи се също, че ответната страна-купувач по сделките не е изпълнила в пълен обем своето насрещно задължение да заплати получената стока. Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. В конкретния случай, тъй като ищецът претендира присъждане на парично задължение на ответника в размер на 60894.12лв., от която 32889.96лв. по фактура-№193/26.03.2008г. и 28004.16лв. по фактура №199/01.04.2008г., следвало е ответната страна да установи факта на заплащането на уговорената цена в пълен размер, каквото задължение има в качеството си на купувач съгласно чл.318 от ТЗ и чл.183 и чл.200, ал.1 от ЗЗД. Последната обаче не е депозирала доказателства в тази насока. Съобразявайки тази пасивност и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на СИЕ , съдът приема, че ответната страна не е изпълнила изцяло задължението си, поради което претенцията за заплащане на продажната цена се явява изцяло основателно и доказано.

Що се касае до направеното от ответната страна, едва с молба преди четвъртото заседание по делото, възражение по чл.198 от ЗЗД вр. с чл.193 от ЗЗД за недостатъци на продадените брони, съответно за отбив от цената за сумата от 35819.12лв., то същото явява се просрочено и не следва да бъде обсъждано в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.367, ал.2 от ГПК, ответникът следва в срока за отговор да направи фактическите си възражения срещу иска, т.е. да се позове на правоизключващи и правопогасяващи спорното право или част от него факти. Освен това в случая се касае до продажба на движими вещи, предадени на купувача още на 25.03.2008г., поради което сроковете по чл.197 от ЗЗД отдавна са изтекли.

Ищцовата страна е заявила и претенция за присъждане на 16442лв. мораторна лихва върху дължимата сума по първата от процесните фактури за периода 26.03.2008г.-27.06.2012г. и 13930лв.-мораторна лихва върху главницата по втората фактура за периода 01.04.2008г.-27.06.2012г.. С оглед уважаването на главните искове, основателни се явяват и претенциите за заплащане на мораторна лихва върху дължимите по фактурите главница. С отговора на исковата молба, в срок, ответната страна е депозирала възражение за изтекла давност на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД по отношение на претенциите за мораторна лихва. Същото се явява основателно, поради което и претенциите за заплащане на мораторна лихва се явяват основателни за периода 27.06.2009г. до 27.06.2012г., и в размер на 10408.35лв. върху главницата по фактура №193/26.03.2008г. и 8 862.19лв. върху главницата по фактура №199/01.04.2008г.. В останалата част, до пълния предявен размер от 16442лв., съответно 13930лв., акцесорните претенции следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответната страна следва да заплати на ищцовата, направените от нея разноски по делото, съобразно уважената част от претенциите, в размер на 3338.34лв., а на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовата следва да заплати на ответната направените от последната разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите, в размер на 182.46лв..

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ”Драгоево”ЕООД-с.Драгоево, община Велики Преслав, адрес на управление: ул.”...”№2, ЕИК ..., представлявано от управителя П.Д.А., да заплати на “Евротур-Т”ЕООД-гр.Етрополе, адрес на управление: ул.”...”№3, представлявано от управителя О.Л.Т. сумата 60894.12лв., от която 32889.96лв. представляваща цена на стоки по фактура-№193/26.03.2008г. и 28004.16лв.- цена на стоки по фактура №199/01.04.2008г., сумата 19270.54лв. - следваща се мораторна лихва върху главиците по двете фактури за периода 27.06.2009г. до 27.06.2012г., от която: 10408.35лв. върху главницата по фактура №193/26.03.2008г. и 8 862.19лв. върху главницата по фактура №199/01.04.2008г., , ведно със законната лихва върху главниците по двете фактури, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

Отхвърля претенциите за заплащане на мораторна лихва в останалата част, до пълния им предявен размер от 16 442лв., съответно от 13930лв..

ОСЪЖДА ”Драгоево”ЕООД-с.Драгоево, община Велики Преслав, представлявано от управителя П.Д.А., да заплати на “Евротур-Т”ЕООД-гр.Етрополе, представлявано от управителя О.Л.Т., деловодни разноски в размер на 3338.34лв..

ОСЪЖДА “Евротур-Т”ЕООД-гр.Етрополе, представлявано от управителя О.Л.Т. да заплати на ”Драгоево”ЕООД-с.Драгоево, община Велики Преслав, представлявано от управителя П.Д.А., деловодни разноски в размер на 182.46лв..

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: