Р Е Ш Е Н И Е№33

гр. Ш., 25.02.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ш.ски окръжен съд, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МАРИНОВ

СТЕЛА ШИПКОВЕНСКА

при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от мл. съдия Шипковенска в. т. д. № 520 по описа за 2012 г. на Ш.ски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 486 от 07.06.2012 г. по гр. д. № 165/2012 г. Ш.ски районен съд е признал за установено, че Р.И.Р. не дължи на „Е.ОН Б. П.” АД, гр. В. сумата 692.05 лв., представляваща цена на преизчислени количества електроенергия за периода 14.04.2011 г. – 04.10.2011 г., съгласно дебитно известие № 0086057648/15.12.2011г. и констативен протокол № 0375688/04.10.2011г., по предявен от Р.И.Р. срещу електроeнергийното предприятие иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 425.35 лв.

Решението се обжалва от ответника „Е.ОН Б. П.” АД, гр. В. (понастоящем с наименование “Е.-Про П.” АД), с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят прави оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че клаузите от Общите условия, съобразно които е извършено коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време имат неравноправен характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и 18 ЗЗП и същите са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поддържа становище, че мотивите на районния съд не са съобразени с императивната разпоредба на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Сочи, че с оглед липсата на предвидена в действащото законодателство възможност за промяна от енергийното предприятие на доставено количество електроенергия и сметките за минал период, са предвидени клаузи за корекция на сметки в Общите условия, към които препращат и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Възразява срещу извода за неравнопоставеност на клаузата на чл. 37 и сл. от Общите условия на ДПЕЕЕМ, тъй като произтича пряко от договора като източник на права и задължения на страните по правоотношението за доставка и продажба на електрическа енергия. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и претендира разноски.

Въззиваемата страна – Р.И.Р. оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба ищецът Р.И.Р. твърди, че е потребител на електроенергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката за обект на адрес: гр. Ш., ул. “Ген. Д.” № 13, вх. , ап. . Ответното дружество е изпратило покана на горепосочения адрес за плащане на сумата от 692.05 лв., представляваща коригирана сметка за използвана електроенергия за периода от 14.04.2011г. до 04.10.2011г. за потребител с клиентски номер 1300027245, абонатен номер 0106705078. На 04.10.2011г. е извършена контролна проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана електроенергия, като на основание чл. 24 от Общите условия на ДПЕЕ, ответното дружество е коригирало сметката за използвана ел. енергия съгласно справка за корекция. Твърди, че средството за търговско измерване на потребена електроенергия - електромер № 33399946, е собственост на “Е.ОН Б. М.” АД, чиито служители само имат достъп до него. Сочи, че поддържането на техническата му изправност е задължение на електроразпределителното дружество. Не му е доставена и не е потребил реално начислената му електроенергия. Твърди, че протокола за извършената проверка не е подписан от него, нито в негово присъствие, поради което няма действие спрямо него. Оспорва факта, че е налице неточно измерване, а в случай на такова, то същото не е предизвикано от него. Счита, че клаузите на чл. 38, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Е.ОН Б. П.” АД, гр. В., че не дължи сумата от 692.05 лв., представляваща преизчислена електроенергия по справка за корекция 20511/13.12.2011г. за периода от 14.04.2011г. до 04.10.2011г., за потребител с клиентски номер 1300027245, абонатен номер 0106705078 и отразена по дебитно известие № 0086057648/15.12.2011г. Претендира разноски.

Ответникът по иска „Е.ОН Б. П.” АД, гр. В., го е оспорил пред ШРС. Поддържа, че ищецът е потребител на електрическа енергия по силата на договор за продажба и съответно за доставка на електрическа енергия при Общи условия (ОУ). Твърди, че е съставен констативен протокол № 0375688/04.10.2011г. от служители на “Е.ОН Б. М.” АД по повод извършена контролна проверка на процесното средство за търговско измерване, при която е констатирано отклонение в измерването на потребената електроенергия в размер на -84,4%. В протокол на Български институт по метрология № АУ-14-165/775/01.12.2011г. е констатирана налична неправомерна намеса в измервателната схема на електромера с цел промяна на точността на измерване. Поддържа, че на основание съставения на 04.10.2011г. констативен протокол и справка за корекция № 20511/13.12.2011г. за използвана, но незаплатена електроенергия, чиято стойност е изчислена в съответствие с чл. 38, ал.3, т.1 ОУ на ДПЕЕЕМ, потребителят дължи сумата 692.05 лв. за 3700.07 квтч. Дебитно известие № 0086057648/15.12.2011г. е издадено от енергийното предприятие, на основание чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН Б. П.” АД. Обосновава дължимостта на вземането и със забраната за неоснователно обогатяване на някоя от страните по правоотношението за продажба на електрическа енергия. Претендира разноски.

Ш.ски окръжен съд след като обсъди изложените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства, и в съответствие с правомощията си регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора.

Настоящият състав споделя изложените в мотивите на обжалваното решение съображения, обосноваващи окончателен извод за недължимост на вземането, предявено с иска, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Ш.ски районен съд изцяло - относно фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи. Въззивният съд намира, че следва в допълнение да изложи следното:

В разглеждания случай извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, поради което съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване. Сложният юридически факт, водещ до корекция за минал период в задължението на потребителя към енергийното предприятие, включва констатирано нарушение по надлежния ред и изготвяне на справка, с която се коригира сметката на този потребител. Приложим закон при преценката възникнало ли е и съществува ли спорното задължение са действащите нормативни актове към момента, в който е извършена служебно корекция на сметките за минал период. За процесния период /от 14.04.2011г. до 04.10.2011 г./ отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани ДВ, бр. 67/02.08.2004г. В Закона за енергетиката и в издадената Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това, като такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Законодателно уредена е възможността на доставчика на електрическа енергия да обвързва съконтрахентите си с изработени от него Общи условия (чл. 98а от ЗЕ), които следва да са съобразени с основните принципи и императивни разпоредби на закона. В чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ, посочена като основание за съставянето на процесната корекция на сметка за потребена електрическа енергия, е предвидено, че в случай на неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия, “Е.ОН Б. П.” АД въз основа на представени от “Е.ОН Б. М.” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период, като го уведомява за сумата, която дължи. В чл. 38 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ е уредена процедурата за изчисляване и коригиране количеството пренесена електроенергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. По делото не са ангажирани от ответника доказателства за установяване периода на неточно измерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, както и реалното количество консумирана електроенергия за процесния период. Ответникът, чиято е тежестта на доказване, следва да проведе пълно доказване, че е доставял електрическа енергия, останала неизмерена от средството за търговско измерване, разположено до обекта на ищеца, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил реда за извършване на проверката. В разглеждания случай такова доказване не е проведено. Съставеният констативен протокол като се изхожда и от равнопоставеността на страните по процесното правоотношение, е частен свидетелстващ документ, изхождащ от едната страна по делото – ответника, който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Ето защо и протоколът от 04.10.2011 г. се ползва само с формална доказателствена сила /чл.180 ГПК/ относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установи отклонение в измерването на средството за търговско измерване/СТИ/ в резултат на неправомерна намеса в измервателната му верига. Вещото лице не дава заключение за количеството доставена и потребена електроенергия, а констатира единствено дали изчислената в справката за корекция електроенергия е технически възможно да бъде доставена до абоната, като използва представените от ответника справки за начислена, но неотчетена енергия, изготвени по методологията в съответствие с чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ /при наличие на конкретен измерител на грешката на СТИ/. Следователно от събраните по делото доказателства е доказана само извършената проверка, обективирана в протокола, но не и количеството доставена и потребена електрическа енергия, а основанието за заплащане на електрическа енергия е именно нейното ползване. Съгласно чл.80, ал.2 ЗЕ протоколът за извършена проверка от контролни органи в електроенергетиката се подписва от съставителя, от проверяваното лице, а при отказ - от двама свидетели на отказа. Следователно законът не допуска съставяне на протокол без проверяваното лице да е уведомено за проверката. За да могат да му бъдат противопоставени констатациите по протокола, проверяваното лице трябва или да е подписало същия, или да е отказало да стори това и отказът да е удостоверен с подписите на двама свидетели. Законът не урежда хипотеза, в която лицето не е уведомено за проверката. От събраните доказателства се установява, че служител на ответника е демонтирал средството за измерване и е нарушил пломбите му и поставените по него знаци в отсъствие на потребителя, респективно на негов представител. Съгласно горепосочената разпоредба нито потребителят, нито предприятието имат право да ремонтират средствата за измерване или да повреждат пломби по тях в отсъствие на другата страна. Освен това по делото не се установи присъствието на упълномощен представител на потребителя при извършването на проверката, с оглед събраните писмени и гласни доказателства за посоченото обстоятелство. Следователно констатацията, че е имало нарушения в целостта и функционалността на средството за измерване, е направена при проверка, която е извършена в нарушение на материалния закон. Резултатите от така извършената проверка не могат да бъдат зачетени от съда, т.е. няма валидни констатации, че процесния електромер е бил с нарушения в целостта и функционалността към 04.10.2011 г. Извършената в нарушение на закона проверка и направените в нейния ход констатации не могат да ангажират отговорността на проверявания. Това означава, че за електроенергийното предприятие не е възникнало право да извърши корекция на сметките на ищеца за потребявана електроенергия за минал период от време. Освен това при отклонение от нормалната работа на средствата за търговско измерване в резултат на въздействие върху уреда от потребителя, каквото в конкретния случай не се установява, би било налице виновно неизпълнение на задължението на потребителя да не препятства работата на средството за търговско измерване.

“Е.ОН Б. П.” АД, гр. В. (с променено наименование “Е.-Про П.” АД) по силата на предоставена лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия има господстващо положение на пазара за продажба на електрическа енергия. В положение на по-слабата страна в отношенията с ответното дружество - продавач е потребителя, както по отношение на позицията му в преговорите, така и на степента му на информираност, което положение го принуждава да се съгласява с предварително установените от продавача условия, без да може да въздейства на съдържанието им. Общите условия на договора за продажба на електрическа енергия не са били предмет на индивидуално уговаряне между страните по правния спор. Тези особени правила са обусловени от спецификата на дейностите в енергетиката, при които те се осъществяват, и тяхното обществено значение, но отношенията между доставчика и потребителя на електроенергия се основават на принципа за равнопоставеност. Основен принцип на търговията с електрическа енергия е гарантиране интересите на потребителите (чл. 2, ал. 2 от ЗЕ). Доставчикът на електрическа енергия е длъжен да осигурява надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване с електрическа енергия, като съблюдава интересите на потребителите. Средството за техническо измерване е собственост на електроразпределителното дружество, поради което последното има задължение да осигури правилното и коректното му функциониране, да констатира своевременно грешката в измерването (чл. 120 от ЗЕ). Съдът намира, че липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия. Клаузата от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, доколкото въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Разпоредбата на чл. 24 от Общите условия за продажба на електрическа енергия от „Е.ОН Б. П.” АД (понастоящем с наименование „Е.-Про П.” АД) нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия, поради което е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, същата не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения. По въпроса за правомощията на доставчика на ел. енергия за корекция за изминал период на дължими от потребителя на ел. енергия суми е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 165/19.11.09 г. по т. д. № 103/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о. Посочените решения са постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т. 2 от ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.

Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че сметката на потребителя е била коригирана неправилно. В този смисъл ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява дължимостта на сумата от 692.05 лв., поради което и предявеният срещу “Е.-Про П.” АД иск се явява основателен.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайния правен извод на въззивния съд с този на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемия Р.И.Р. разноски за настоящото производство, в размер на 350 лв. - адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Ш.ски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 486 от 07.06.2012 г. по гр. д. № 165/2012 г. на Ш.ски районен съд.

ОСЪЖДА “Е.-Про П.” АД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. В. В. № 258, В. Т.- Г, със съдебен адрес: гр. В., бул. “С.” № 98, вх. 2, ет. 1, ап. 1 - Адвокатско дружество “Б. и Г.”, да заплати на Р.И.Р., ЕГН: **********,***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски, в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева) – адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.