Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 59

град Шумен, 12.04.2012 г.

 

       Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                   Окръжен съдия: Йордан Димов

 

при секретаря Ан. А. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №521 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от М.В.В., ЕГН-**********,*** против „Вивпласт” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен, ул. „...” №10 и управители – М.В.В., ЕГН-********** и В.В.К., ЕГН-********** с искане за заличаване на дружеството. Сочи се, че няма разбирателство между съдружниците и съуправители М.В.В., ЕГН-********** и В.В.К., ЕГН-********** относно това как да се управлява дейността на дружеството. Това довело до затруднения в дейността на дружеството, които водели до задлъжняване към фиска и други контрахенти.

Ответника е депозирал писмен отговор. В него сочи, че ищеца в качеството му на управител и съсобственик винаги е имал достъп до извършваната от дружеството дейност. Сочи, че без него не са предприемани никакви действия по управление на дружеството. Твърди, че цялата дейност на дружеството е ръководена от бащата на ищеца, който е бил упълномощен за това от сина си. Сочи, че в качеството си на управител ищеца е злоупотребил с доверието на дружеството, тъй като друго дружество управлявано от баща му „Вива юнион груп” ЕООД е извършвало конкурентна дейност, като разходите били трупани върху дружеството ответник, а приходите върху конкурентното дружество. Тези обстоятелства принудили управителя В.В.К. да контактува със своя съдружник и баща му с оглед уреждане на отношенията между тях. След това ищеца престанал да извършва управителните действия, които му били възложени. Това блокирало работата на дружеството. Били освободени служители, както и били натрупани задължения. Моли да бъде отхвърлена молбата за прекратяване на дружеството. Моли да бъде изключен от съдружието М.В.В., на когото през м. юли 2010 г. са били заплатени първоначално вложените от него средства.

По делото е депозирана допълнителна искова молба от страна на ищеца. С нея е направено искане като трети лица по делото да бъдат конституирани „Винтерн инвестмънс” ООД, ЕИК-... и В.К., ЕГН-********** като бъдат предявени против двамата искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за нищожност на договор за наем между тях и ответното дружество.

С определението си за изготвяне на предварителния доклад по делото съдът не е допуснал по делото да бъдат конституирани като трети лица „Винтерн инвестмънс” ООД, ЕИК-... и В.К., ЕГН-********** направено с допълнителната искова молба по реда на чл.372 от ТЗ. В същото определение съдът е прекратил призводството по заведени с допълнителната искова молба по реда на чл.372 от ТЗ искове за нищожност на неуточнено основание срещу „Винтерн инвестмънс” ООД, ЕИК-... и В.К., ЕГН-********** като недопустими.

В съдебно заседание не се явява представител на ищеца. Не заема становище по основателността на иска. За ответника се явява С.К. от ШАК. Последната декларира желанието на доверителя си да бъде прекратено дружеството по реда на чл.155 от ТЗ предвид наличие на важни причини, изразяващи се във влошените отношения между съдружниците. Поддържа искането си да бъде назначен ликвидатор на дружеството, като за такъв сочи В.Д. или С.Н.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: В търговския регистър по партидата на дружеството „Вивпласт” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен се установява, че последното е с адрес на управление гр. Шумен, ул. „...” №10 и с управители М.В.В., ЕГН-********** и В.В.К., ЕГН-**********, които съгласно записаното в регистъра представляват дружеството заедно. От друга страна може да се установи, че всеки един от тях е собственик на половината от капитала на дружеството.

По делото е разпитан и свидетелят П.М.Д., който е воден от представителя на дружеството. Последният сочи, че работил в дружеството, където бил приет след проведено събеседване. Събеседването се водело от съдружника К. Впоследствие обаче свидетелят нямал никакъв пряк контакт с него както и с другия съдружник М.В.. Цялата дейност по предприятието се ръководела от бащата на М.В. – В. Свидетелят получавал всичките нареждания и задачи във връзка с изпълняванета от него трудова функция от В. въпреки, че както сочи, по документи всичко се оформяло от сина му. Твърди, че дружеството разполагало с цех за производство на найлонови торбички. Работниците общо били десетина човека. Сочи обаче, че трудовите възнаграждения не били изплащани редовно. В. от името на собствениците казвал, че няма средства за изплащане на заплати. Това било трайно състояние в предприятието и водело до голямо текучество сред работниците. Повечето от тях се задържали по няколко месеца и напускали. Сочи, че той изпълнявал функцията началник цех и в тази връзка му било известно, че контрахентите на дружеството плащали своевременно задълженията си на дружеството и дейността била печеливша, но въпреки това под един или друг предлог не се изплащали възнаграждения. Намира, че В. е бил в основата на това, доколкото той фактически е ръководел дейността. Това довело до недоверие между съдружниците и това била причината съдружника К. през периода, през който той работел там да не посещава цеха. Свидетелят лично бил чувал, че съдружниците не се разбирали. След като той напуснал знае, че вследствие на тези проблеми и неразбирателство дейността в предприятието е била прекратена и към момента то не функционира.

С оглед така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: настоящото производство е водено като иск за прекратяване на дружество по искане на съдружници, които притежават поне 1/5 част капитала на дружеството по реда на чл.155, т.1 от ТЗ.  Освен другите изисквания за допустимост, както може да се установи е изпълнено изискването ищеца в настоящото производство М.В. да притежава поне 1/5 част от капитала на дружеството. Видно е от търговския регистър, че последният притежава половината от капитала на дружеството. За правилното провеждане на иска следва в рамките на производството да бъде доказано, че са налице „важни причини” по смисъла на чл.155, т.1 от ТЗ за прекратяване на дружеството. Такива важни причини според наложилата се практика са най-вече действия които уронват авторитета на дружеството. Установяването на подобни факти всъщност е в тежест на ищеца, но с оглед обстоятелството, че и двете страни в становищата си са посочили, че желаят дружеството да бъде прекратено, то няма пречка и ответника да ангажира доказателства в тази насока. От разпита на свидетелят П.М.Д. може да се установи, че между съсобствениците и съуправители на дружеството са налице влошени отношения, които са довели до прекъсване на преките контакти между тях, практически това е довело до нефункциониране на органите на дружеството и с оглед записаното в устава, че дружеството се управлява от двамата заедно то може да се направи обоснован извод, че е прекъсната възможността за осъществяване на стопанска дейност, каквато е именно целта на едно търговско дружество. Съдът напълно кредитира показанията на разпитания свидетел, който сочи, че тези неразбирателства са довели до спиране на производствената дейност, която е била печеливша и практически предприятието не осъществявало нито производствена нито търговска дейност. Това съдът приема като „важни причини”, които налагат прекратяване на дружеството в хипотезата на чл.155, т.1 от ТЗ. В подобна насока е и установената практика - Решение № 662 от 20.06.2006 г. на ВКС по т. д. № 86/2006 г., ТК, II о., Решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 120 от 1.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 932/2001 г. и др.

 С оглед на изложеното съдът намира, че е налице основание за прекратяване на дружеството, което се налага от важни причини по смисъла на чл.155, т.1 от ТЗ.

С оглед на искането направено от процесуалния представител на ищеца за назначаване на ликвидатор на дружеството съдът счита, че в настоящото производство той няма подобни правомощия. Производството по назначаване на ликвидатор не е спорно исково производство, а охранително такова и то започва едва след влизане на решението за прекратяване в сила. В ТЗ – глава седемнадесета изрично е уредено производството по ликвидация. Чл.266, ал.2 от ТЗ казва, че това са управляващите дружеството, освен ако не е налице хипотеза, при която такъв следва да се назначи от Агенцията по вписването. Видно е, че при по-старите редакции, преди 2007 г. правомощие за назначаване на ликвидатор е имал регистърния съд, но по настоящем това е Агенцията по вписванията. В подобен смисъл Решение № 66 от 11.06.2008 г. на БАС по т. д. № 91/2008 г., ТО, Решение №721/02.05.2011 г. по в. гр. д. №103/2010 г. на САС и др. Доколкото в производството има изрично искане за обявяване на дружеството в ликвидация и назначаване на ликвидатор, то с оглед на изложеното, производството в тази му част следва да бъде прекратено, като недопустимо, а след влизане на решението да се изпрати препис от него на Агенция по вписванията по партидата на дружеството за вписване на прекратяването и извършване на действията по чл.156 от Търговския закон, с оглед на назначаване на ликвидатор и извършване на ликвидацията на дружеството.

п

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ПРЕКРАТЯВА  Вивпласт” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен, ул. „...” №10 и управители – М.В.В., ЕГН-********** и В.В.К., ЕГН-**********, на основание чл.155, т.1 от Търговския закон поради наличие на важни причини, които налагат прекратяването.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която е поискано от съдът да бъде открито производство по ликвидация и да бъде назначен ликвидатор по смисъла на чл.156 от ТЗ, като недопустимо.

Препис от решението, след влизането му в сила да се изпрати на Търговски регистър по партидата на дружеството за вписване на прекратяването и извършване на действията по чл.156 от Търговския закон, с оглед на назначаване на ликвидатор и извършване на ликвидацията на дружеството.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна чрез Шуменски ОС, а в частта за прекратяване по повод откриване на производство по ликвидация и да бъде назначен ликвидатор по смисъла на чл.156 от ТЗ в едноседмичен срок.

 

 

 

Окръжен съдия: