Р Е Ш Е Н И Е № 97

гр. Шумен, 27.06.2013 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:

Окръжен съдия: Константин Моллов

при секретар П. П., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов т. д. № 524 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следно- то:

Производството е образувано по депозирана искова молба на “Банка Пиреос България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н “...”, бул. “...”, № ..., представлявано от главен изп. ди- ректор А.А.К., зам. главен изп. директор Е.А.А. и изп. директор М.Д.Д.П. - К., чрез пълномощника юрисконсулт Т.Л.Ф. против Д.И.Д., ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че на 12.05.2010 г. ответникът е издал запис на заповед в пол- за на “Банка Пиреос България” АД за сумата от 913 895 лв. Записът на заповед е с падеж на предявяване в срок до 30.06.2011 г. Ищецът е предявил записа чрез нотариална покана, връчена на ответника на 13.06.2011 г. Поради неплащане на су- мата по менителничния ефект банката е предприела действие по реда на чл.417 от ГПК за събиране на част от задължението по него в размер на 100 000 лв., като се е снабдила с изпълнителен лист от 02.04.2012 г. по ч.г.д.№ 1143/2012 г. В срока посочен в чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е направил възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, банката е предявила настоящия иск. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на банката сумата от 100 000 лв., представляващо част от изискуемото задължение по запис на заповед от 12.05.2010 г., ведно със за- конната лихва върху нея, считано от 30.03.2012 г. до окончателно изплащане на главницата, сумата от 2 000 лв., представляваща заплатена от банката държавна такса и 1 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед № 669 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.04.2012 г.

Ответникът оспорва предявения иск, счита го за допустим, а по същество за неоснователен по основание и по размер. Не е налице претендирания от ищеца дълг, поради липса на каузална сделка между страните. Ответникът признава, че действително е подписал процесния запис на заповед от 12.05.2010 г., но не е получавал парична сума в размера посочен в него нито сумата от 100 000 лв. Издаване- то на менителничния ефект е във връзка с водените между него и ищеца преговори за сключване на кредитен договор, които не са финализирани. Банката не е отпуснала кредит на ответника, поради което не е налице задължение, което да се обезпечава с процесния запис на заповед. Ищецът не е предявил на ответника записа на заповед. В тази връзка оспорва представяната разписка от 13.06.2011 г. на нотариус А. А., с която се удостоверява връчването на нотариалната покана с която е предявен записа на заповед. Счита, че менителничния ефект е нищожен по- ради липса на основание за издаването му и поради липса на предвидената в закона форма. Второто основание обосновава с факта, че в него като място на издаване е посочено гр. С., а на 12.05.2010 г. ответникът е бил в гр. Ш.. Ответникът признава че не е заплащал на ищеца суми по записа на заповед от 12.05.2010 г.

В първото по делото заседание, във връзка с направените от ответника ос- порвания, ищецът поясни исковата си молба, като заяви, че с ответника не са воде- ни преговори за сключване на ипотечен кредит през 2010 г. и записът на заповед не е издаден в тази връзка. Ответникът е бивш съдружник и управител на “Марина блек сий ривиера” ООД, на което, през 2007 г., ищецът е отпуснал два кредита – един инвестиционен за сума над 2 млн. евро и един оборотен за финансиране на ДДС плащания в размер на 700 000 лв. По втория договор, представен в съдебно заседание, е включена клауза – чл.13.5, по който търговското дружество, представлявано от ответника се е задължило да издаде запис на заповед, който да е авалиран от ответника в качеството му на физическо лице. Съобразно уговореното в договора записът на заповед за сумата от 913 895 лв. е издаден на 15.12.2007 г. и е авалиран от Д.Д.. Записът е с падеж на предявяване до 30.06.2010 г., а вписаната в него сума представлява сбора от главницата по отпуснатия кредит – 782 332 лв., размера на лихвите върху главницата за първоначалния период на отпускане на кредита и административната такса от 0.5% върху одобрения лимит. Правата произтичащи от записа на заповед не са реализирани от ищеца, поради което през м. май 2010 г. Д.Д. е издал нов запис на заповед с нов срок за предявяване.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

На 05.12.2007 г. между ищеца и “Марина блек сий ривиера” ООД, представлявано от ответника Д.И.Д., в качеството му на негов управител, е сключен договор за кредит № ... , съгласно който банката е предоставила на търговското дружество револвиращ кредит в размер на 782 332 лв. за финансиране до 100% дължими ДДС плащания, свързан с проект за изграждане на жили- щен комплекс, с краен срок за погасяване на 30.06.2009 г. За обезпечаване на кре- дита, кредитополучателят, съгл. чл.13.5 от договора е издал запис на заповед (л. 110 от делото) за сумата от 913 895 лв., с дата 15.12.2007 г., с уговорка “без протест”, платим на предявяване в срок до 30.06.2010 г., авалиран от ответника, в качеството му на физическо лице.

На 01.10.2008 г. ищецът и “Марина блек сий ривиера” ООД, представлява- но от управителя Д.И.Д. сключват анекс .../2008 към договор за кредит № ... г, с който са променили размера на годишната лихва с която се олихвява главницата по кредита (чл.5.1) от едномесечния СОФИБОР плюс надбавка от 4.5% на тримесечния СОФИБОР плюс надбавка от 6%.

На 23.10.2009 г. е подписан нов анекс .../2009 г. към договор за кредит № .... В чл.1 от анекса страните са приели и са се съгласили, че към 23.10. 2009 г., кредитополучателят е в просрочие и общата сума на просрочените за- дължения е в размер на 356 287.68 лв. С подписването на анекса страните се съгласяват, че отпуснатия от банката кредит е в размер на 356 287.68 лв. (чл.2), като крайния срок за издължаване на средствата по кредита е до 30.08.2010 г. Отново е променен размера на лихвата – базов лихвен процент в евро плюс надбавка от 4.5% - чл.4. В чл.7 от анекса са уговорени допълнителни обезпечения за обезпечаване вземанията на ищеца по договора за кредит № ... и всички допълнителни анекси към него – гаранция под формата на поръчителство от Д.И. Д., съгласно допълнително сключен договор за поръчителство ... (чл.7.1) и запис на заповед, издаден от кредитополучателя и авалиран от Д.И.Д., в качеството му на физическо лице (чл.7.2). По делото са приложени два заверени преписа и оригинал на анекс .../2009 г. В представения от ищеца заверен препис (л. 121-л.123) са положени подписите на представителите на банка- та и на Д.И.Д., в качеството му на управител, представляващ кредитополучателя. Липсва подпис на Д.И.Д., в качеството му на поръчител. В представения от ответника заверен препис (л.148-л.150) са положени всички подписи. В представения от ответника оригинал (л.188-л.190) е положен само неговия подпис и в двете му качества на управител, представляващ кредитополучателя и в качеството му на поръчител, но липсват подписите на лицата, представляващи банката. Имайки предвид представения от ответника заверен препис, съдържащ всички подписи, а също така обстоятелството, че в другите два екземпляра са положени подписите на представителите на всички договарящи се страни, съдът приема, че между страните е постигнато съгласие, относно съдържащите се в анекса клаузи и налице е валидно сключено съглашение, което е породило своето действие.

Ответникът на 12.05.2010 г. е издал запис на заповед (л.9), с уговорки “без протест” и “без разноски”, с падеж на предявяване до 30.06.2011 г. с който се е задължил безусловно и неотменимо при предявяване на записа на заповед да заплати на “Банка Пиреос България” АД гр. С. или на нейна заповед сумата от 913 895 лв. заедно със законната лихва върху нея, считано от деня на предявяване на записа на заповед. За място на плащане е посочено мястото на издаване – гр. С., бул. “...”, № 3. Записът на заповед е предявен за плащане на ответника, посредством нотариална покана (л.10), връчена на издателя на 13.06.2011 г., което се удостоверява от под- писаната от него разписка (л.13).

Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено, че ответникът е издал процесния запис на заповед на 12.05.2010 г., че той не е плащал суми по менителничния ефект и през месец май 2010 г. между него и ищеца не е сключван договор за банков кредит.

Ответникът оспори верността на разписката в частта, с която е удостоверено че “Д.И.Д. ...... лично получих от нотариус А.А., рег.№ 019 нотариална покана том І, акт 117” и автентичността на подписа срещу получил по- каната, който не е положен от него. В рамките на откритото производство по чл.193 от ГПК бе назначена съдебно-графологична експертиза, която установи, че подписът положен срещу “получил поканата” в разписката най-вероятно принадлежи на Д.И.Д.. Заключението на вещото лице не бе оспорено от страните. С оглед на това съдът отхвърля извършеното по реда на чл.193 от ГПК оспорване на автентичността на подписа, поради обстоятелството, че то не е доказано и приема, че ответника е получил нотариалната покана и че лично той е подписал разписката за получаването й.

По делото са разпитани трима свидетели. Свидетелката Л.Д.Б. към м. май 2010 г. е била управител на клона на “Банка Пиреос Бълга- рия” АД в гр. Ш. до м. май 2011 г. В нейните компетенции не е било включено воденето на преговори с клиентите на банката за сключване на кредитни договори, но е контактувала с тях във връзка с исканията им. В клоновете на банката са приемали молбите на клиентите и ги изпращали в съответните отдели в С.. Познава Д.Д., във връзка със сключените през 2007 г. два кредита – оборотен и инвестиционен между банката и представляваната от ответника фирма. През 2010 г. Д.Д. не е подавал молба до банката за сключване на ипотечен кредит, не са водени разговори за сключването му и не е изработван проект за договор за ипотечен кредит между банката и ответника, който да е бил подписан от него. Във връзка с двата кредита от 2007 г. са били подписани много документи. Те са подписвани от клиента в клона в гр. Шумен пред служител на банката, но това не изключвало възможността да бъдат подписани и в гр. С., поради което свидетелката няма спомен къде и кога е бил подписан конкретно записа на заповед. Обичайно, задължително наред с другите обезпечения, по решение на кредитния съвет, се подписвали и записи на заповед.

Свидетелят Д.Д. Д. (син на ответника) твърди, че през м. май 2010 г. заедно с родителите си е бил в клона на “Банка Пиреос България” АД в гр. Ш. и е участвал в среща проведена в кабинета на директора на клона Л. Б.. Срещата е проведена във връзка с финализиране на преговорите по искането на баща му лично да сключи договор за кредит с банката, като получените по него средства са щели да бъдат инвестирани в недвижими имоти, разположени край морето. Искания кредит бил в размер над половин милион лева. Свидетелят и майка му са присъствали на срещата, поради изискването на банката вземанията й по договора да бъдат обезпечени с поръчители, но не се стигнало до подписването на договор за поръчителство. На срещата баща му подписал представения му кредитен договор и запис на заповед, но не е получил екземпляри от получените документи. Свидетелят не е подписвал документите и не ги е чел. Той е присъствал на срещата, с цел ако се наложи да подпише договор за поръчителство, но такъв до- говор не е бил подписан.

Свидетелката С.К.Д. (съпруга на ответника) твърди, че заедно със съпруга си и сина си е присъствала на срещата проведена през м. май 2010 г. в кабинета на директора на клона Л. Б.. Предмет на разговора е бил искания от съпруга й личен кредит, средствата от който са щели да бъдат използва- ни за закупуване на недвижими имоти находящи се в Б., Варненско, на брега на морето. Съпругът й подписал представените му документи – договор за кредит и запис на заповед. Свидетелката и сина й очаквали да подпишат договора в качеството на поръчители. Но банката не поискала те да поръчителстват. Свидетелката не си спомня точния размер на кредита, но правели сметки да закупят три къщи за около 900 000 лв. След тази среща не е имало друга и свидетелката не знае защо банката не е отпуснала кредита.

На 30.03.2012 г. “Банка Пиреос България” АД е подала заявление за издава- не на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, основаващо се на издадения на 12. 05.2010 г. от ответника запис на заповед за сумата от 100 000 лв., представляваща част от изискуемото задължение по него. На 02.04.2010 г. по г.д. № 1143/2012 г. на Шуменския районен съд е издадена Заповед № 669 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист от същата дата. По него ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 100 000 лв. – главница за частично задължение по Запис на заповед, издаден 12.05.2012 и падеж 30.06.2011 г. и законната лихва от 30.03.2012 г до изплащане на вземането, както и сумата 2 000.00 лв. – държавна такса и 1 450.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано из. д. № 351/2012 г. на ЧСИ Д. З.. В законоустановения срок, ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. В едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, банката е предявила иск за установяване на вземането си.

От заключенията на назначените от съда съдебнно-счетоводни експертизи експертиза, което не са оспорени от страните, е видно, че на 12.05.2010 г., както и след тази дата до датата на изготвяне на експертизата “Банка Пиреос България” АД не е предавало на Д.Д. сумата от 100 000 лв., както и сума в размер на 913 895.00 лв., посочена в записа на заповед от 12.05.2010 г.

Вещото лице въз основа на документите по делото и документите намиращи се в счетоводството на ищеца, посочва, че вземането на банката от “Марина блек сий ривиера” ООД по договора за кредит № ... г., към датата на изготвянето на експертизата е в общ размер на 600 235.89 лв., от които 356 287.68 лв. – главница, 30 136.01 лв. – просрочени лихви за периода до 29.08.2010 г. и 213 812.20 лв. – наказателни лихви за периода до 07.05.2013 г. Размера на паричната равностойност на лихвата по чл.5.1 от договора за кредит № ... г. за периода от 05.12.2007 г. до края на м. юни 2009 г. върху главницата от 782 332.00 лв., като за стойност на лихвата се вземе в предвид размера й към 05.12.2007 г. е 131 559.86 лв. Във второто си заключение вещото лице изрично подчертава, че счетоводството на ищеца е редовно водено, съгласно българското счетоводно и данъчно законодателство.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден от ответника на 12.05.2010 г. Предявения иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си от 08. 02.2013 г. С него съдът е прекратил производството по делото относно предявения от “Банка Пиреос България” АД против Д.И.Д. установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, в частта му отнасяща се до претенцията за установяване дължимостта на сумите от 2000 лв., представляваща заплатена държавната такса за издаване на заповедта по чл.417 от ГПК и 1 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение, поради недопустимост. В останалата му част относно претенцията за сумата от 100 000 лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен, поради следните съображения:

Претенцията на ищеца по отношение на ответника се основава на обстоятелството, че на 12.05.2010 г. той е издал запис на заповед за сумата от 913 895.00 лв. Записът на заповед съдържа посочените в чл.535 от ТЗ реквизити, като тяхната комулативна наличност, обуславя валидността му. Неоснователно е възражението на ответника, че записът на заповед е недействителен, тъй като посоченото в него място на издаване не отговаря на действителното. За действителността на ефекта е достатъчно да се посочи възможно място, без да е необходимото да отговаря на истината. Правно ирелевантно е установяването, че отбелязаното място на издаване не отговаря на истината. Дори и да се приеме, че записът на заповед е издаден на друго, а не на посоченото в него място, то това не означава, че липсва реквизит, още повече, че съгласно чл.536, ал.4 от ТЗ менителничния ефект, в който не е посочено мястото на издаване се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя, в случая гр. Шумен, ул. ...”, № 14, ет.3, ап.7

Записът на заповед е едностранна и абстрактна сделка, по силата, на която издателя обещава безусловно да плати на падежа определена сума на поемателя. Сделката е абстрактна, тъй като извършването й не се обуславя от някакво основа- ние. В качеството си на едностранна и абстрактна правна сделка записа на заповед е породил задължение за автора му да заплати посочената в него сума. Задължението на издателя възниква независимо от причините, заради които е било поето. С оглед на това не е необходимо ищецът да доказва наличието на каузално правоотношение, за да се уважи претенцията му за заплащане на сумата, посочена в него.

Но абстрактният характер на записа на заповед, като сделка не означава, че във всеки конкретен случай неговото издаване няма основание. Поемането на парично задължение, включително и при издаването на менителничните ефекти, става с определена цел, която е свързана с други извънменителнични, каузални право- отношения между издателя и ремитента. То има своето значение относно възможността на издателя да се защити, при едно неправомерно упражняване на менителничните права, посредством възражения, произтичащи от това правоотношение между него и ремитента.

В конкретния случай ответникът е направил възражение за липса на каузална сделка по повод и във връзка с която е издаден процесния запис на заповед. В отговор ищецът посочва че е налице каузално правоотношение между страните, произтичащо от сключения между ищеца и “Марина блек сий ривиера” ООД договор за банков кредит № ... г. Процесният запис на заповед е бил издаден от ответника с цел да се обезпечи вземането на ищеца по кредитния договор. Ищецът се позовава на чл.13.5 от договора съгласно който е бил издаден запис на заповед от кредитополучателя, авалиран от ответника. Процесният запис на заповед е издаден за да замени първо начално издадения менителничен ефект с изтичащ срок за предявяване.

От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че между страните съществува облигационно отношение, породено от факта, че ответникът е авалирал запис на заповед, издаден от “Марина блек сий ривиера” ООД на 15.12. 2007 г. Същият съдържа реквизитите, визирани в чл.535 от ТЗ. На лицевата му страна Д.И.Д. изрично е посочил, че авалира записа на заповед из- даден в полза на ищеца при същите условия и е положил саморъчно подписа си. С оглед спазването на установената в чл.484 от ТЗ форма и редовността на записа на заповед е възникнало валидно менителнично поръчителство. Правните последици от волеизявлението на авалиста е че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение, като авалиста дължи същата по вид престация, както и ава- лата и то солидарно с него, предвид разпоредбите на чл.485 ал.1от ТЗ и чл.513 от ТЗ във вр. с чл.537 от ТЗ.

Издаването на записа и авалирането му от ответника е на основание чл.13.5 от договор за кредит № ... от 05.12.2007 г. Впоследствие с анекса от 23.10. 2009 г., в съответствие с разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД, банката и “Марина блек сий ривиера” ООД, са постигнали съгласие за промяна размера на отпуснатия на последното кредит от 782 332.00 лв. на 356 287.68 лв. С анекса изрично са пред- видени и допълнителни обезпечения – договор за поръчителство между банката и Д.И.Д. и издаване на нов запис на заповед от кредитополучателя, авалиран от Д.И.Д.. В хода на процеса не са събрани доказателства, от които да се установи сключването на договора за поръчителство и издаване- то на запис на заповед, авалиран от ответника. Издадени от ответника на 12.05.2010 г. не е предвиден в анекса Не е налице и изрично споразумение по чл.101 от ЗЗД между ищеца и ответника, по силата на което последния да е встъпил като съдлъжник и задължил солидарно с “Марина блек сий ривиера” ООД и в него да е било предвидено издаването на процесния запис на заповед. Следва да се съобрази и обстоятелството, че с анекса от 23.10.2009 г. страните са променили размера на кредита и срока за издължаването му. С подписването му се създава конкретна правна връзка между тях, която ги обвързва със задължителната сила. От този момент нататък всяка една от тях следва да съобразява поведението си с подписания от нея анекс и да го изпълнява съобразно съдържащите се в него клаузи. По силата на чл.20а ал.1 от ЗЗД сключения договор има силата на закон, за тези които са го сключили. Т. е. не е налице каквото и да е основание да се издава запис на заповед за обезпечаване вземането на ищеца за сума, чийто сбор са договорените първоначално главница от 782 332.00 лв., възнаградителна лихва и дължимата административна такса, с който да се обезпечи вземането на ищеца. Предвид липсата на ново изрично споразумение след 23.10.2009 г., с което се предоговарят условията, новия запис на заповед би следвало да е съобразен с изменения размер на кредита, посочен в анекса от 23.10.2009 г., да е издаден от “Марина блек сий ривиера” ООД и авалиран от ответника, съобразно уговореното в него. С оглед на това твърдението на ищеца, че ответникът е издал процесния запис на заповед с намерението да замени първоначално издадения менителничен ефект от 15.12.2007 г. е необосновано. Съществуващото каузално отношение, въз основа на което е ангажирана отговорността на ответника за изпълнението от кредитополучателя на престацията му по договора за кредит № ... от 05.12.2007 г. произтича и съществува само в рамките на менителничиното поръчителство, обективирано в записа на заповед от 15.12.2007 г., но не и на този издаден от ответника на 12.05.2010 г. Следователно след като не съществуват други каузални право- отношения, по силата на които ответникът е задължен да заплати сумата от 913 895.00 лв., не може да се претендира изпълнение на менителничното задължение по издадения от него на 12.05.2010 г. запис на заповед. С оглед на това предявения от ищеца установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 4 950.60 лева, представляващи направените от него дело- водни разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля като неоснователен предявения от “Банка Пиреос България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н “...”, бул. “...”, № ..., представлявано от главен изп. директор А.А.К., зам. главен изп. директор Е.А.А. и изп. директор М.Д.Д.П. - К. против Д.И.Д., ЕГН **********,*** установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че му дължи сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, произтичаща от издаден от ответника в полза на ищеца на 12.05.2010 г. запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата от дата- та на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 30.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда Банка Пиреос България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н “...”, бул. “...”, № ..., пред- ставлявано от главен изп. директор А.А.К., зам. главен изп. директор Е.А.А. и изп. директор М.Д.Д.П. - К. да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,*** сумата от 4 950.60 (четири хиля- ди деветстотин и петдесет лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща напра- вените от него разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: