Р Е Ш Е Н И Е№110

гр. Ш., 04.07.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Ралица Хаджииванова

Йордан Димов

при секретар Ю.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 651 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 515 от 15.06.2012 г., постановено по г. д. № 2793 по описа за 2011 г., първоинстанционният правораздавателен орган е осъдил “Б. ЕАД, ЕИК 127573356, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. “В. Л.” № 29, представлявано от изп. директор М. С.В. да заплати на “Я.” ООД, ЕИК 127505978, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.”И.”, № 3, представлявано от управителя Д. П. П. сумата от 2 796.00 лв., представляваща остатък от задължение по фактура № 0000002257/07. 04.2011 г., издадена във връзка със сключен между страните договор за изработка с предмет подмяна на стъкло-пакети, поставяне на дръжки и монтаж на уплътнител на обект, находящ се в гр. Р. както и сумата от 81.08 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 07.04.2011 г. до 26.07.2011 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главницата, считано от 26.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 431.58 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Районният съд е отхвърлил предявените от “Я.” ООД срещу “Б. ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 362.00 лв., представляваща задължение по фактура № 000000 1477/08.12.2009 г., издадена във връзка със сключен между страните договор за изработка на дограма и окачена фасада на обект – офис на ЦКБ, находящ се в гр. Б.” както и за заплащане на сумата от 742.67 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената по-горе главница, считано за периода от 08.12.2009 г. до 26.07.2011 г. като неоснователни и недоказани и е осъдил “Я.” ООД да заплати на “Б. ЕАД сумата от 445.12 лв., представляващи направените от ответника по първоначално предявените искове деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенцииите.

Със същото решение е уважен и предявения от “Б. ЕАД, като частичен, насрещен иск, като районният съд е осъдил Я.” ООД да заплати на “Б. ЕАД сумата от 24 500 лв., като получена без основание по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 и чл.258 и посл. от ЗЗД, представляваща част от неоснователно получена сума от ответника по на- срещния иск в размер на 53 356 лв., като възнаграждение по договор за доставка (изработка) и монтаж на еталбонд в офис сграда, находяща се в гр. Р. бул. “Х. Б.”, № 1, поради отпаднало основание, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2011 г. до окончателно изплащане на главницата, както и да му заплати сумата от 2 890.00 лв., представляваща направените по този иск разноски. С решението е извършено прихващане между насрещните вземания до размера на по-малкото от тях.

Недоволни от така постановения съдебен акт остават и двете страни по де- лото. “Я.” ООД обжалва решението в частта му в която са отхвърлени предявените от дружеството претенции за заплащане на дължимата по фактура № 000000 1477/08.12.2009 г. сума в размер на 4 362.00 лв., дължимата върху нея мораторна лихва за периода от 08.12.2009 г. до 26.07.2011 г. в размер на 742.67 лв., ведно с дължимата законна лихва считано от датата на подаване на иска до окончателното заплащане на главницата и в частта му с която е уважен предявения насрещен иск и дружеството е осъдено да заплати на “Б. ЕАД сумата от 24 500.00 лв. “Я.” ООД счита, че решението в обжалваната от него част е неправино, незаконосъобразно и неправилно Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения от него иск за заплащане на сумата от 4 362.00 лв. по фактура № 000000 1477/08.12.2009 г. дължимата върху нея мораторна лихва за периода от 08.12.2009 г. до 26.07.2011 г. в размер на 742.67 лв., ведно с дължимата законна лихва считано от датата на подаване на иска до окончателното заплащане на главницата и да отхвърли претенцията по насрещния иск на “Б. ЕАД за сумата от 24 500.00 лв. като неоснователна и недоказана.

“Б. ЕАД обжалва решението в частта му, с която е осъдено да плати на “Я.” ООД сумата от 2 796.00 лв., представляваща остатък от главен дълг по фактура № 0000002257/07.04.2011 г. и начислената върху нея мораторна лихва от 81.08 лв. за периода от 07.04.2011 до 26.07.2011 г. Решението в тази му част е неправилно, поради противоречие с материалния закон – чл.65, ал.2 и чл.261 от ЗЗД и наличие на съществени съдопроизводствени нарушения – чл.182 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваната от дружеството част и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения от “Я.” ООД искове за двете суми.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са депозирани отговори на въззивните жалби от “Я.” ООД и “Б. ЕАД, в които всяко едно от търговските дружества заявява, че въззивната жалба на другото е неоснователна. В съдебно заседание всяка една от страните, чрез процесуалните си представители ад. Е. К. от АГ гр. В. на “Я.” ООД и ад. Б. Б. *** на “Б. ЕАД, поддържа жалбата си и съответно изразява становище за неоснователност на въззивната жалба депозирана от другата страна.

Жалбите са депозирани в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговарят на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такива се явяват процесуално допустими.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

След като обсъди доводите изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ”Я.” ООД, в която твърди, че с “Б. ЕАД са имали договорни отношения, в изпълнение на които ищецът в периода 2008 – 2009 г. изработил, доставил и монтирал дограма и окачена фасада за офис на ЦКБ гр. Я.. За извършената доставка и изпълнената работа ответникът заплащал на части срещу издавани фактури, но останал задължен за сумата от 4 362.00 лв., за която ищецът е издал фактура № 000 0001477/08.12.2009 г. Впоследствие между ищеца и ответника бил сключен друг договор за подмяна на сткъклопакети, поставяне на дръжки и монтаж на обект в гр. Р.. Независимо, че възложената работа била изпълнена, ответникът не заплатил дължимото възнаграждение, по издадената фактура № 0000002257/07.04.2011 г. в размер на 2 796.00 лв. с оглед на това моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 1) 4 362.00 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършена работа на обект – офис на ЦКБ в гр. Я. и мораторна лихва върху нея в размер от 742.67 лв. считано от 08.12.2009 г. до 26.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска 26.07.2011 г. до окончателното й изплащане и 2) 2 796.00 лв. представляваща дължимо възнаграждение за извършена работа на обект в гр. Р. и мораторна лихва върху нея в размер на 81.08 лв. за периода от 07.04.2011 г. до 26.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска 26.07.2011 г. до окончателното й изплащане

В отговора си по чл.131 от ГПК ответникът заявява, че исковете са допустими, но неоснователни, както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца, произтичащи от посочените договори за изработка, но заявява, че ищецът не е изпълнил задълженията си по тях, поради неизвършване на възложената работа. На следващо място посочва, че ако се установи, че ищецът е изпълнил възложените работи, то задълженията на ответника са погасени посредством прехвърляне в собственост от него на ищеца на 383 кв. м. окачен таван и профили за него на обща стойност 4 136.40 лв. Т. е. налице била хипотеза- та, визирана в чл.65, ал.2 от ЗЗД и ответникът е погасил задълженията си посредством даване вместо изпълнение. С отговора е предявен насрещен иск, предявен ка- то частичен за сумата от 24 500.00 лв., представляваща част от неоснователно получена сума в размер на 57 419.99 лв., като възнаграждение по договора за изработка касаещ офис сградата в гр. Р.. Сумата е получена неоснователно, поради отпаднало основание – развален договор между страните, поради неизпълнение задълженията на ответника по насрещния иск (НИ). С оглед на това “Б. ЕАД моли на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде постановено решение, с което ответникът по НИ да бъде осъден да заплати на търговското дружество сумата от 24 500.00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявява- не на НИ.

Ответникът по НИ депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска. Из- пълнил е изцяло задълженията си по сключения между страните договор, отнасящ се за обекта в гр. Р.. Моли искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените деловодни разноски.

По първоначлно предявения иск.

Страните не спорят, че между тях е имало сключени договори, първият от които през 2008 – 2009 г., а вторият през 2010 г.

По първият договор ответникът в качеството си на възложител е възложил на ищеца да изработи, достави и монтира дограма за офис на ЦКБ в гр. Я.. Във връзка с този договор ищецът е издал фактура № 0000001477/08.12.2009 г. за сумата от 4 362.00 лв. Фактурата не е подписана от представител на ответника. Но ответникът не оспорва обстоятелствата, че е осчетоводил фактурата, но не е платил, посочената в нея сума, както и че размерът на претендираната от ищеца мораторна лихва върху сумата от 4 362.00 лв. за периода от 08.12.2009 г. до 26.07. 2011 г. е 742.67 лв. С оглед на това съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че фактурата е приета от ответното дружество, но сумата по нея не е за- платена, както и че размерът на мораторната лихва върху сумата за периода от 08.12.2009 г. до 26.07.2011 г. е 742.67 лв.

По вторият договор за изработка от 2010 г. ответникът е възложил, а ищецът се е задължил да изпълни поставяне на стъклопакет, поставяне на дръжки и монтаж на уплътнител на офис сграда, находяща се в гр. Р. бул. “Х. Б.” № 1. Ищецът е издал фактура № 0000002257/07.04.2011 г., за сумата от 2 796.00 лв., след приспадане на платения аванс от 2 330.00 лв. с фактура от 01.03.2011 г. Фактурата не носи подпис на представител на ответника. И за тази фактура ответникът не ос- порва, че е осчетоводена от него, че не е заплатил сумата от 2 796.00 лв., като и че размерът на мораторната лихва върху нея за периода от 07.04.2011 г. до 26.07.2011 г. е в размер на 81.08 лв. С оглед на това съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че фактурата е приета от ответното дружество, но сумата по нея не е заплатена, както и че размерът на мораторната лихва върху сумата за периода от 07.04.2011 г. до 26.07. 2011 г. е в размер на 81.08 лв.

По делото е представен протокол обр.19 от 07.04.2011 г., съставен и подписан от представителите на “Я.” ООД и “Б. ЕАД, от който е видно, че последното е приело извършената от ищеца работа на обща стойност 4 660.00 лв., а именно: подмяна на стъклопакети, поставяне на черни дръжки с ключ, монтаж на сива дръжка за алуминиева дограма и монтаж на уплътнител на стъклопакет. Посочено е, че след приспадане на платения с фактура № 2190/01.03.2011 г. аванс в размер от 2 330.00 лв., остава задължение в размер на 2 796.00 лв. с вкл. ДДС.

За установяване на наведените твърдения, че е изпълнил задълженията си по сключените договори ищецът е ангажирал гласни доказателства. Свидетелят Д. Й. И., работи в офиса на “Я.” ООД, като се занимава с издава- не на фактури, съставяне на количествени сметки, договори и оферти. В показания- та си заявява, че дружеството е работило в края на 2009 г. в Я., а през 2010 г. в Р.. За обекта в Я. не си спомня дали има изготвен договор, но са издавали фактури, последната от които не била платена. За обекта в Р. е бил изготвен договор, но той не се върнал подписан. Има съставени актове, но няма спомен колко от тях са се върнали подписани. Също са издавали фактури, но последната от тях не е платена.

Свидетелят Й. М. С. (работи като монтажист в “Я.” ООД) твърди, че към края на 2009 г. са работили на обект в гр. Я. – офис на ЦКБ като монтирали дограма и са подменяли фасадата. Не е имало възражения по отношение на работата им, която била приета от директора на банката. При приемането не е имало представител на “Б. ЕАД.

Свидетелите С. К. С. и И. П. И., работят като монтажници в “Я.” ООД. Двамата са работили на обекта в гр. Р. където са поставяли етелбонд, дограма и подмяна на пакети и дръжки на прозорците. Според тях са поставили около 600 кв. м. еталбонд. Количеството го запомнили, защото размера на заплатата им зависел от изработеното. Докато те работели на обекта не е имало друга фирма, която да слага еталбонд. Приемането на работата им е ставало от представител на “Б. ЕАД. Не са правени забележки за качеството на работата им.

Предвид заинтересоваността на свидетелите, предвид съществуващите трудовоправни отношения между тях и ищеца съдът не кредитира техните показания.

За установяване на твърдението си, че е предал на ищеца собствеността на 383 кв. м. окачен таван и профили, ответникът е ангажирал гласни доказателства. Свидетелите А. Н.А., работи като механик в “Б. ЕАД. В края на 2011 г. докато бил по работа в гр. Р. се обадил неговия шеф да го пита за ключа от склада и свидетелят му обяснил къде се намира ключа. Впоследствие като се върнал в Ш., тръгнал към склада и видял камиончено на “Я.” ООД. После неговия шеф – изп. директор на “Б. ЕАД. М. в. му казал че е предал окачения таван на “Я.” ООД. Свидетелят не е питал шефа си защо го е дал.

Свидетелката В. М. Н., работи в “Б. ЕАД като счетоводител и е тъща на изпълнителния директор М. в.. В склада на “Б. ЕАД имало окачен таван и профили. Тя знае от М. в. че тези материали били предадени на “Я.” ООД за погасяване на задължение по фактура, което ориентировъчно около четири хиляди лева.

Свидетелят не кредитира показанията на двамата свидетели, предвид обстоятелството, че са в зависимост от ответника, с оглед съществуващите между тях трудовоправни отношения. На следващо място втория свидетел е в близки роднински отношения с изпълнителния директор на ответното дружество по сватовство по смисъла на чл.76, ал.1 от СК. И на последно, но не по значение, място и двамата свидетели не са преки очевидци и в показанията си не възпроизвеждат личните си възприятия, а това което изпълнителния директор на ответното дружество им е съобщил. С оглед на това съдът приема, че ответникът не е доказал твърдяното от него даване вместо изпълнение, по смисъла на чл.65, ал.2 от ЗЗД. Страните не са постигнали съгласие ответникът да погаси задължението си като предостави в собственост на ищеца окачен таван с площ от 383 кв. м. и профили за него.

По предявения насрещен иск.

Не се спори между страните и съдът, както е посочено по горе във връзка с първоначално предявения иск, е приел за безспорно установено, че през 2010 г. между тях е имало сключен договор за изработка. По силата на този договор ищецът по НИ е възложил, а ответникът по НИ се е задължил да извърши строител- но монтажни работи (СМР), включващи подмяна на стъклопакети, поставяне на дръжки и монтаж на уплътнители и доставка и монтаж на еталбонд на външна фасадна облицовка на сграда, намираща се в гр. Р. бул. “Х. Б.” № 1.

По делото не са приложени приемо-предавателни протоколи, от които да се установи количеството еталбонд монтирано от ответника “Я.” ООД. Видно от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертизa, вещото лице въз основа на представените протоколи обр. 19 представени от “Сет” АД гр. Р. количеството на монтирания еталбонд от “Б. ЕАД в качеството му на главен изпълнител по сключения между двете дружества договор от 03.05.2010 г. е 475 кв. м. в предявения от него насрещен иск “Б. ЕАД признава факта, че “Я.” ООД е изработило, доставило и монтирало еталбонд в размер на 222.10 кв. м.

От заключението на вещото лице по назначената от районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода от 01.01.2010 г. до датата на експертизата 02.02.2012 г. по банковата сметка на “Я.” ООД са постъпили суми, платени от “Б. ЕАД в общ размер на 133 301.98 лв. по 10 бр. фактури, издадени от “Я.” ООД, посочени в насрещния иск и приложени по делото. Общата сума по фактурите, описани в НИ за доставка и монтаж на еталбонд е 88 0088 лв. плюс сума от фактура № 0000001949/18.10.2010 г. с посочен предмет изработка, доставка и монтаж на уплатнени врати и еталбонд на обща стойност 17 000.00 лв., от която не става ясно каква част от общата сума се отнася за достав- ката и монтажа на еталбонд. Фактурите описани в насрещния иск са включени в дневниците за покупки на “Б. ЕАД за периодате, за които се отнасят, респективно са попаднали в справките декларации по ЗДДС за същите периоди, като дружеството е ползвало данъчен кредит по тях.

От заключенията на съдебно-техническата експертиза и допълнителната съдебно-техническа експертиза е видно, че средната пазарна стойност за доставка и монтаж на еталбонд за периода м. септември до м. декември 2010 г. върху фасада на сграда е 113.00 лв. за 1 кв. м.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че първоначално предявените от “Я.” ООД обективно, комулатив- но съединени искове срещу “Б. ЕАД са с правно основание чл.258 и чл.86 от ЗЗД. Предявените от “Б. ЕАД срещу “Я.” ООД обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 от ЗЗД. Разгледани по същество първоначалните искови претенции са основателни, а насрещните искови претенции са неоснователни, поради следните съображения:

По отношение претенциите на ищеца за заплащане на сумата по фактура № 0000001477/08.12.2009 г.

Договорът за изработка е неформален, консунсуален, двустранен и възмезден договор. Страните не спорят, че между тях е налице валидно сключен договор за изработка. Ответникът не е оспорил стойността на посочените във фактурата СМР – 4 362.00 лв. и признава, че е осчетоводил фактурата Спори се дали посочените във фактурата СМР са изпълнени от ищеца и приети от ответника.

Обстоятелството, че след като е получил фактурата, ответникът вместо да се противопостави и веднага да я върне на ищеца, я завежда и надлежно осчетоводява в счетоводните си книги означава приемане на извършената работа, съгл. чл.264 от ЗЗД и на разходите свързани с нея. Следователно след като ответникът не се е противопоставил веднага, следва да се счита, че сделката е действителна и е породила правни последици и по отношение на него, а именно да заплати сумата от 4 362.00 лв. представляваща дължимо възнаграждение за извършена и приета рбота на обект – офис на ЦКБ в гр. Я., съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД. С оглед на това съдът приема, че исковата претенция по отношение на главницата е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло, така както е предявена.

С оглед основателността на главната претенция, основателна е и предявена- та акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху неизплатената част от дължимото възнаграждение в размер на 4 362.00 лв. Не са налице уговорки за срока, в който е следвало да се заплати сумата, поради което съдът приема, че същата е била изискуема към датата на издаването на фактурата – 08.12.2009 г. Ответникът не оспорил, че размера на мораторната лихва върху сумата от 4 362.00 лв. за периода от 08.12.2009 г . до датата на предявяване на иска 26.07.2011 г. е 742.67 лв. С оглед на това съдът приема, че исковата претенция по отношение на мораторната лихва за процесния период е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло. Основателна е и претенцията за законна лихва върху незаплатеното възнаграждение 4 362.00 лв., поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от ответника, по договора между страните, считано от дата на депозиране на исковата молба 26.07. 2011 г. до окончателното изплащане на главницата.

Предвид гореизложеното въззивната жалба на “Я.” ООД, относно решението на ШРС в частта му, с която е отхвърлена претенцията на дружеството за заплащане сумата от 4 362.00 лв. по фактура № 0000001477 /08.12.2009 г., дължимата върху нея мораторна лихва за периода от 08.12.2009 г. до 26.07. 2011 г. в размер на 742.67 лв., ведно с дължимата законна лихва считано от датата на подаване на иска до окончателното заплащане на главницата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Достигайки до тези фактически и правни изводи настоящата инстанция констатира, че те се различават от тези на първоинстанционния съд, поради което решението в тази му част ще следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се уважат предявените от “Я.” ООД искове с правно основание чл. 258 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на претенцията за сумата от 4 362.00 и дължимите върху нея лихви за забава.

По отношение претенциите на ищеца за заплащане на сумата по фактура № 0000002257/07.04.2011 г.

Районният съд е приел, че ищецът е изпълнил изцяло СМР посочени във фактурата Същите, предвид неоспорения от ответника протокол обр.19 от 07.04.2011 г, са приети без възражение от ответника. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Изложените от първата инстанция фактически и правни изводи по първоначално предявения иск, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на ШРС са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона, поради което настоящата инстанция препраща към тях, съгл. чл.272 от ГПК. С оглед на това, въззивният съд , в настоящия му състав, сцита, че въззивната жалба на “Б. ЕАД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат първоинстан- ционното решение, в тази му част следва да бъде потвърдено.

По отношение на предявения насрещен иск, съдебно-счетоводната експерти- за безспорно е установила, че десетте фактури издадени от “Я.” ООД в периода от 20.09.2010 г. до 01.03.2011 г., включително са включени в дневниците за покупки на “Б. ЕАД, за периодите за които се отнасят, респективно са попаднали в справките декларации по ЗДДС за същите периода, като ищецът по НИ е ползвал данъчен кредит по тях. Следователно вместо при получаване на фактурите да възрази, че посочените в тях СМР не са извършени, не следва да бъдат платени и да ги върне обратно ищецът по насрещния иск не само ги е приел осчетоводил и ползвал данъчния кредит, но е и заплатил посочените в тях суми. Т.е. след като ответникът не се е противопоставил веднага, а е заплатил сумите посочени във фактурите се налага извода, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР, описани във фактурите. Следователно след като ответникът по НИ е изпълнил задълженията си по сключения между страните договор за изработка не са налице предпоставките за неговото разваляне и връщане, вследствие на това на получените суми, поради отпаднало основание. С оглед на това претенцията на “Б. ЕАД по предявения от него насрещен иск е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед на това въззивната жалба на “Я.” ООД касаеща решението на ШРС в частта му, с която е уважил предявения насрещен иск е основателна и следва да бъде уважена. Достигайки до тези фактически и правни изводи настоящата инстанция констатира, че те се различават от тези на първоинстанционния съд, поради което решението в тази му част ще следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли претенцията на “Б. ЕАД по насрещния иск, като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, съгл. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва да се отмени решението на районният съд в частта, с която е осъдил “Я.” ООД да заплати на “Б. ЕАД деловодни разноски в размер на 445.12 лв., извършени от него по първоначално предявените искове, съразмерно с отхвърлена- та част от исковете и в размер на 2890.00 лв., извършени от ищеца по насрещния иск, съразмерно с уважената му част. “Б. ЕАД следва да заплати на “Я.” ООД деловодни разноски за първа инстанция в размер на 1 879.74 лв. и за въззивната инстанция в размер на 602.24 лв. или общо в размер на 2 481.98 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 515 от 15.06.2012 г., постановено по г. д. № 2793 по описа за 2011 г. по описа на Ш.ския районен съд в частта, с която е отхвърлил предявените от “Я.” ООД срещу “Б. ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 362.00 лв., представляваща задължение по фактура № 000000 1477/08.12.2009 г., издадена във връзка със сключен между страните договор за изработка на дограма и окачена фасада на обект – офис на ЦКБ, находящ се в гр. Я., както и за заплащане на сумата от 742.67 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената по-горе главница, считано за периода от 08.12.2009 г. до 26.07.2011 г. като неоснователни и недоказани и е осъдил “Я.” ООД да заплати на “Б. ЕАД сумата от 445.12 лв., представляващи направените от ответника по първоначално предявените искове деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенцииите и в частта с която е уважил предявения от “Б. ЕАД, като частичен, насрещен иск и е осъдил Я.” ООД да заплати на “Б. ЕАД сумата от 24 500 лв., като получена без основание по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 и чл.258 и посл. от ЗЗД, представляваща част от неоснователно получена сума от ответника по насрещния иск в размер на 53 356 лв., като възнаграждение по договор за доставка (изработка) и монтаж на еталбонд в офис сграда, находяща се в гр. Р. бул. “Х. Б.”, № 1, поради отпаднало основание, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2011 г. до окончателно изплащане на главницата, както и да му заплати сумата от 2 890.00 лв., представляваща направените по този иск разноски, като вместо това постановява:

Осъжда “Б. ЕАД, ЕИК 127573356, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. “В. Л.” № 29, представлявано от изп. директор М. С.В. да заплати на “Я.” ООД, ЕИК 127505978, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.”И.”, № 3, представлявано от управителя Д. П. П. сумата от 5 104.67 (пет хиляди сто и четири лева и шестдесет и седем стотинки) лева, от които главница 4 362.00 (четири хиляди триста шестдесет и два) лв., представляваща задължение по фактура № 0000001477 от 08.12.2009 г., издадена във връзка със сключен между страните договор за изработка на дограма и окачена фасада на обект – офис на ЦКБ, находящ се в гр. Я. и 742.67 (седемстотин четиридесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената по-горе главница, за периода от 08.12.2009 г. до 26.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска 26.07.2011 г. до датата на нейното окончателното плащане.

Отхвърля като неоснователени и недоказани предявените от “Б.” ЕАД, ЕИК 127573356, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. “В. Л.” № 29, представлявано от изп. директор М. С.В. срещу “Я.” ООД, ЕИК 127505978, със седалище и адрес на управление гр. Шу- мен, ул.”И.”, № 3, представлявано от управителя Д. П. П. обективно, комулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 от ЗЗД да му заплати сумата от 24 500 (двадесет и четири хиляди и петсттин) лева, като получена без основание, представляваща част от неоснователно получена сума от ответника по насрещния иск в размер на 53 356 лв., като възнаграждение по договор за доставка (изработка) и монтаж на еталбонд в офис сграда, находяща се в гр. Р. бул. “Х. Б.”, № 1, поради отпаднало основание, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, счи- тано от 29.09.2011 г. до окончателно изплащане на главницата от 24 500.00 лева.

Потвърждава Решение №. 515 от 15.06.2012 г., постановено по г. д. № 2793 по описа за 2011 г. по описа на Ш.ския районен съд, в останалата му обжалва- на част.

Осъжда “Б. ЕАД, ЕИК 127573356, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. “В. Л.” № 29, представлявано от изп. директор М. С.В. да заплати на срещу “Я.” ООД, ЕИК 127505978, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.”И.”, № 3, представлявано от управителя Д. П. П. направените по делото разноски в двете инстанции, в общ размер на 2 481.98 (две хиляди четиристотин осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.