Р Е Ш Е Н И Е№28

гр.Ш.,18.ІІ.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари 2013 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Мирослав Маринов

2.Стела Шипковенска

при секретаря С.М.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№ 688 /2012г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба на Г.С.С.,ЕГН **********,чрез процесуалния му представител адв.Г.В. ***,офис 18, против Решение № 647 от 18.VІІ.2012 г. по гр.д. № 704/2012г.на Ш.ския районен съд,в отхвърлителната му част,с която предявеният от Г.С.С.,ЕГН **********,отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК,против “Т.-Ш.” ЕАД, с ЕИК 127029454,е отхвърлен за сумата над 95,43лева до пълния размер от 1300,41 лева,включваща главница и изтекли лихви върху нея за забава-стойност на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от месец февруари 1999г.год. до месец декември 2003 год.за жилище, намиращо се в гр.Ш., ул.”Х.Г.” №1, вх., ап.,както и разноски по издаване на изпълнителен лист за дължимите суми,на основание чл.237б”и” ГПК/отм./и чл.242-249 от ГПК/отм./,по определение от 1.ІІІ.2004г. по гр.д. № 591/2004г. на ШРС.

Оплакванията по въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част.Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в тази част и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде уважен изцяло така,както е предявен,ведно с присъждане на лихвите и деловодните разноски.Няма направени нови доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна по реда и в срока по чл.263ал.І от ГПК,с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Няма нови доказателствени искания. Оплакванията по въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част.Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в тази част и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде уважен изцяло така,както е предявен,ведно с присъждане на лихвите и деловодните

Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата,становището на другата страна по депозирания писмен отговор,доводите и съображенията на страните и всички събрани по делото доказателства,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,в срока по чл.259 от ГПК, след отстраняване в срок на нередовностите по исковата молба тя отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата се явява неоснователна и недоказана ,поради следното:

Първоинстанционното производство пред Ш.ския районен съд е образувано по предявен от ищеца Г.С.С. ,ЕГН ********** отрицателен установителен иск против ответника „Т.-Ш.”ЕАД-гр.Ш.,ЕИК 127029454,по реда на чл.124 от ГПК,с който моли съдът да признае за установено ,че ищецът не дължи на ответника-гр.Ш. сумата от 1300.41 лева, представляваща вземане по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №591/2004 год. по описа на ШРС, по който е образувано изп.дело №2783/2011 год. по описа на ЧСИ №877 с район на действие ШОС. Моли също съдът да му присъди направените деловодни разноски,които да бъдат заплатени от ответника.

Безспорно е по делото,като се установява и от приетите писмени доказателства,че на 01.03.2004 год. по ч.т.дело №591/2001 год. по описа на ШРС ,ответното топлофикационно дружество на основание чл.237 от ГПК /отм./ се снабдило с изпълнителен лист против ищеца за сумата от 1125.88 лева, от които 787.97 лева – главница, представляваща задължение за консумирана топлоенергия за жилище, намиращо се в гр.Ш., ул.”Х.Г.” №1, вх., ап.,за периода месец февруари 1999 год. – месец декември 2003 год., 217.47 лева – лихва върху главницата за периода от м.февруари 1999г.до 13.ІІ.2004г.,както и 120.44 – деловодни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2004 год.-датата на молбата за издаване на изпълнителен лист, до окончателното изплащане на сумата. След подадено от ищеца възражение на основание разпоредбата на чл.250 от ГПК /отм./ по ч.гр.дело №795/2006 год. изпълнението е спряно за сумите от 500.93 лева – главница за периода месец февруари 1999 год. – месец март 2000 год., 197.16 лева – лихва за периода месец февруари 1999 год. - месец март 2000 год. и 83.63 лева – разноски.

По така издадения изпълнителен лист и въз основа на молба на ответника-взискател от 26.ІІ.2004г. първоначално е образувано изп. дело №556/2005 год. по описа на държавен съдия изпълнител при ШРС, по което на ищеца-длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение.Няма други извършени действия от съдебния изпълнител по това дело.Впоследствие същото е изпратено на ЧСИ №876 Д. З. с район на действие ШОС,който е образувал изп.дело №334/2008 год., прекратено на 27.09.2011 год. на основание чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./, поради двегодишно бездействие на взискателя. На 15.12.2011 год. ответникът подал молба за образуване на ново изпълнително дело, която е уважена,като е образувано изп.дело №2783/2011 год. по описа на ЧСИ №877 с район на действие ШОС.По това последно изпълнително дело ищецът-длъжник получил покана за доброволно изпълнение.

Не се спори между страните,че ищецът,длъжник по горните изпълнителни дела,през процесния прериод живял в имота на посочения адрес и е собственик на този имот по силата на Нотариален акт за собственост на жилище, построено от жилищно-строителна кооперация №63, том ІV, дело 1537/89 год.,както и че през същия период,за този имот ответникът доставял на ищеца топлоенергия за битови нужди.

Не съществува спор между страните и относно количеството на начислената, и ползвана от ищеца топлоенергия за процесния период.

Спорът между страните е за правото на ответника като доставчик на консумираната от ищеца топлоенергия да събере принудително незаплатената й стойност,тъй като според ищеца-длъжник,за това парично задължение ,включващо периодични плащания, е изтекла тригодишната погасителна давност по чл.111б.”в” от ЗЗД както за главницата,така и за лихвите,т.е.вземането е погасено поради настъпилата погасителна давност.

Районният съд,съобразявайки се с разпоредбите на закона и задължителната съдебна практика,обобщена в ТР № 3 от 18.V.2012г. на ВКС по т.д.№3/2011г. на ОСГК,правилно е приел,че процесните вземания представляват периодични плащания по см.на чл.111,б.”в” от ЗЗД,в който случай за тези вземания намира приложимост кратката 3-годишна погасителна давност ,предвидена в посочения законов текст.

Процесният изпълнителен лист е издаден на базата на извлечения от счетоводните книги на топлофикационното дружество и изготвена въз основа на тях справка за задълженията на ищеца.Обосновано е прието от районния съд,че главницата от задължението обхваща периода м.февруари 1999г.-м.септември 2000г.,както е отразено в Справката от извлеченията на сметките по партидата на ищеца-длъжник, поради което следва да се приеме, че спиране на изпълнението е било постановено за сумата от 500.93 лева, касаеща този период от месец февруари 1999 год. до месец септември 2000 год,а не до м.март 2000г.

Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд,че след като молбата за издаване на изпълнителен лист за процесното вземане е депозирана на 26.02.2004 год., то задължението за периода от месец април 2000 год. до 26.02.2001 год./три години назад от датата на молбата/ е било погасено по давност още към момента на подаване на същата молба,като това касае и задължението за заплащане на законни лихви върху главницата за периода от датата на подаване на молбата в съда – 26.02.2004 год. до окончателното изплащане на сумата,тъй като съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД задължението за лихва възниква на деня, следващ падежа на главницата.

С предявяване на молбата за издаване на изпълнителен лист ,на основание чл.116, б.”в” от ЗЗД е прекъсната давността за всички процесни вземания,които не са били погасени по давност до този момент,т.е.за вземанията,отнасящи се за периода след 26.ІІ.2001г. От 26.ІІ.2004г. ,съгласно разпоредбата на чл.117ал.1 от ЗЗД, е започнала да тече нова погасителна давност за вземанията след 26.ІІ.2001г.Този нов погасителен давностен срок отново е тригодишен.Законосъобразно и в съответствие със съдебната практика/ Решение №94 от 27.07.2010 год. на ВКС по т.д. №943/2009 год., І т.о., ТК. /е приетото от районния съд,че в процесния случай не намира приложимост разпоредбата на чл.117ал.2 от ЗЗД ,тъй като определението на съда за издаване на изпълнителен лист на основание чл.242 от ГПК /отм/ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо и правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение.

Първоначално образуваното за процесните вземания и по процесния изпълнителен лист изпълнително дело № №556/2005 год. по описа на ДСИ при ШРС,е прекратено на 20.02.2008 год. на основание чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./, поради двегодишно бездействие на взискателя. От тази дата е започнала да тече нова тригодишна давност, която е прекъсната с подадената от взискателя молба от 24.03.2008 год., въз основа на която делото е изпратено на ЧСИ №876 Д. З. с район на действие ШОС и е образувано изп.дело №334/2008 год. Същото е прекратено на 27.09.2011 год. ,с основание по чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./, поради двегодишно бездействие на взискателя,като няма данни по делото,в т.ч. и с отбелязване върху оригиналния изпълнител лист , кога е било извършено последното действие, поискано от взискателя по това изп.дело. На 15.12.2011 год. ответникът-взискател подал молба за образуване на ново изпълнително дело, вследствие на което е образувано изп.дело №2783/2011 год. по описа на ЧСИ №877 ,с район на действие ШОС. По същото изпълнителто дело на ищеца-длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение. Подаването на нови молби за образуване на изпълнителни дела за едни и същи вземания имат за последица не само прекъсването на погасителната давност за тези вземания,но и спиране течението на давностния срок докато трае висящността на съответните изпълнителни дела.В този смисъл е трайно установената към момента съдебна практика по приложението на чл.115б.”ж” от ЗЗД,която включва в съдебния процес относно вземането и изпълнителния процес за принудителното му събиране.

При така събраните установените обстоятелства по делото, правните изводи на районния съд са обосновани и законосъобразни.Изложените във въззивната жалба възражения и съображения на ищеца-жалбоподател са само твърдения,неподкрепени със съответните допустими и относими доказателства,чието събиране той е имал възможността да поиска в първоинстанционното производство,в т.ч. и чрез изслушване на съответна експертиза.В първата съдебна инстанция представените от ответника писмени доказателства не са оспорени по съответния предвиден в процесуалния закон ред,нито са оборени с други надлежни доказателства.Пред въззивната съдебна инстанция също не са представени нови доказателства,които да налагат други фактически и правни изводи,различни от тези на районния съд.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че обжалваното първоинстанционно решение е правилно-обосновано и законосъобразно.Не са налице основания за неговата отмяна,поради което въззивната жалба против същото решение е неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.Няма данни за направени от въззивната страна деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,поради което такива не следва да се присъждат.Поисканите с писмения отговор на въззиваемата страна разноски не касаят пвтороинстанционното производство,като няма и жалба от същата страна по отношение на присъдените й деловодни разноски от първата съдебна инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 647 от 18.VІІ.2012г. по гр.д. № 704/2012 г. на Ш.ския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове : 1. 2.