Р Е Ш Е Н И Е№24

гр. Ш. 15.02.2013 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Ралица ХаджиИ.а

Йордан Димов

при секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов в. т. д. № 756 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид след- ното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 720 от 13.09.2012 г., постановено по г. д. № 2055 по описа на Шуменския районен съд за 2011 г., първоинстанционният правораздавателен орган е признал за установено, С.С.С., ЕГН **********,*** не дължи на “Е.ОН Б. п.” АД (понастоящем “Е.-про п.” АД), ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. “В. В.”, № 258, В. Т., кула Г, представлявано от Б. Д. Д. и К. Д. К. и “Е.ОН Б. м.” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. “В. В.”, № 258, В. Т., кула Е, представлявано от В. О. Й. Х., М.П. М. и А. Р. Т., сумата от 1 568.84 лв. представляваща стойността на ел. енергия по фактура № 0080202614/19.03.2011 г. Ответните дружества са осъдени да заплатят на ищеца и сумата от 307.76 лв., представляващи направените от него разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт остават ответницика, в първоинстанционното производство – “Е.-про п.” АД, който го обжалва, считайки, че решението е неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не може да се извършва едностранната корекция на сметката на потребителя. Още повече, че е налице трайно изразена вола на Народното събрание, с влезлите в сила на 17.07.2012 г. изменения, предвиждащи възможността за извършване на едностранна корекция на сметки в полза на крайния снабдител. Обстоятелството, че в Наредба № 6/2004 г. не е предвидена възможността за извършване на корекция следва да се интерпретира като законодателен пропуск и тази празнота следва да бъде преодоляна по реда на чл.46, ал.2 от ЗНА. Посочва, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е съобщил на страните по реда на чл.155 от ГПК, че му е известна задължителната практика на ВКС по въпроса за законосъобразността на провежданите корекционни процедури. Молят съда да отмени решението на първоинстанционният съд и да постанови ново, с което да отхвърли предявения срещу дружеството иск.

Въззиваемият – С.С.С., чрез процесуалния си представител ад. В. В. от ШАК, в отговора си по чл.263, ал.1 от ГПК и в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да поста- нови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от С.С.С., с която претендира да се признае за установено по отношение на “Е.ОН Б. п.” АД и “Е.ОН Б. м.” АД, че не дължи сумата в размер на 1 568.84 лв., представляваща разликата между претендираната корекция в размер на 1 904.81 лв. и заплатената от него сума от 335.97 лв.

“Е.ОН Б. п.” АД и “Е.ОН Б. м.” АД са депозира- ли отговори на исковата молба, с които заявяват, че искът е неоснователен. “Е.ОН Б. п.” АД посочва, че между страните има сключен договор за продажба и съответно за доставка на електрическа енергия и че сумата е начислена в съответствие с този договор и чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ за периода от 18.02.2010 г. до 16.03.2011 г. Корекцията е извършена по правилат, посочени в чл.37 и посл. от гл.Х, р-л І от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени от ДКЕВР. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

В отговора си на исковата молба, “Е.ОН Б. м.” АД посочва, че корекцията е извършена въз основа на извършената на 16.03.2011 г. проверка на СТИ от негови служители, като констатациите им са отразени в протокол КП № 023970/16.03.2011 г. Изложени са и аргументи за неоснователност на иска.

От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ищецът е собственик на недвижим имот – жилище на адрес гр. Ш. ул. “В. въстание”, № 5, вх.В, ап.60. Не се спори между страните и въззивният съд приема ъза безспорно установено, че ищецът е потребител на ел. енергия и е клиент на “Е.ОН Б. п.” АД. На 16.03.2011 г. служители на “Е.ОН Б. м.” АД са извършили техническа проверка на електромера на жилището, при което било констатирано, че е направена връзка (мост), чрез оголване на изолация- та на входящия фазов проводник от главен винтов предпазител преди СТИ и изхо- дящ фазов проводник, излизащ от клема “изход” на средството за техническо измерване (СТИ). Връзката е направена посредством усукване на меден проводник. Това е причина за неточно отчитане на потребената електроенергия. Резултата от проверката е отразен в съставения констативен протокол № 023970 от 16.03.2011 г. (л.33). От протокола е видно, че електромера се е намирал в заключено етажно електромерно табло. В протокола липсват констатации за нарушаване целостта на електромера. Външното състояние на електромера е било добро, като са били налице и съответните пломби. Проверяващите не са установили насилствени белези за отваряне на таблото. Това се потвърждава от разпитания пред районния съд свидетел на ответниците – И. В. И.. В хода на процеса не са събрани доказателства, от които да се установи, че ищецът е имал достъп до СТИ и е имал практическата възможност да осъществи поставянето на допълнителния мост в него.

От заключението и допълнителното заключение по назначената от съда съдебно – техническа експертиза се установява, че СТИ е преминало проверка за годност от Българския институт по метрология. Монтирания допълни- телен мост възпрепятства точното измерване на потребената ел. енергия. С оглед техническите възможности на СТИ е невъзможно да се установи точната дата, след която то е отчитало неправилно. Дължимото за доплащане количество ел. енергия в приложената по делото справка за корекция и размера на дължимата сума, съобразно одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия, акциз и ДДС за жилището собственост на ищеца, находящо се в гр. Ш. ул. “В. въстание”, № 5, вх.В, ап.60 са изчислени математически вярно. Периода за корекция е определен правилно, съобразно действащите нормативни документи.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният от ищеца отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Предвид установената фактическа обстановка, направения от районният съд извод за основателност на предявения от ищеца, иск е правилен. За да уважи иска първоинстанционният съд е приел, че извършената едностранна корекция на сметката на ищеца за минал период е в противоречие с 143, т.6 и т.18 от ЗПП, поради което и регламентиращите я разпоредби в ОУ ДПЕЕЕМ, поради което същите, предвид разпоредбата на чл.146, ал.1 от ГПК са нищожни. Този извод на районният съд се споделя от въззивният съд. Следва да се посочи, че разпоредбата на която се позовава ответника в отговора си по чл.131 от ГПК - чл.38, ал.3, т.3 от ОУДПЕЕ, в съответстнвие с която е извършена корекцията за минал период, обективирана в справка № 15380 от 18.03.2011 г., нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защитата на интересите на потребителите при осъществяване на продажбата на електрическа енергия. В конкретния случай ответниците не са доказали осъществяването на нерегламентиран достъп от страна на ищеца, предвид обстоятелство- то, че средствата за техническо измерване са негова собственост, съгл. чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл.30 от ОУДПЕЕЕМ. Изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на районния съд са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона. Съобразени са с трайно установената практика, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставената електроенергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане: Решение № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 104 от 05.07.2010 г. по г.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 26 от 04.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС ІІ т.о. и Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. С оглед на това въззивният съд, съгл. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обстоятелството, че районният съд не е съобщил на страните по реда на чл.155 от ГПК, че ще се съобрази с утвърдената задължителна практика на ВКС не е процесуално нарушение. Кръгът от факти визирани от разпоредбата не включва и съдебната практика

През процесния период отношенията между страните се уреждат от Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните технически мрежи. Както в ЗЕ, така и в издадената на основание чл.116, ал.7 от ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. не е предвидена възможността, уредена с чл.49 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители обн., ДВ, бр. 40 от 16.05. 2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г. за извършване на едностранни корекция на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за минал период. Следователно не е налице законово основание подобна процедура да се уговаря с Общите условия. Въззивният съд не споделя тезата на жалбоподател, че с изменението на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (обн. в ДВ бр.54/17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) колективният орган на народното представителство е изразил воля за подкрепа на едностранните корекции за минал период, преди промяната му. Съгласно § 204 от ЗИДЗЕ, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ, като с него не е придадено обратно действие на новата редакция на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Следователно към датата на извършване на процесната едностранна корекция на количеството на доставената на ищеца ел. енергия – справка № 15380 от 18.03.2011 г., не е налице регламенти- рана от закона възможност за осъществяването й. В случая не е налице непълнота на нормативния акт, която следва да бъде преодоляна по реда на чл.46, ал.2 от ЗНА.

С оглед на това предявения от ищеца отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Стигайки до тези фактически и правни изводи настоящата инстанция намира, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а Решение № 720 от 13.09.2012 г., постановено по г. д. № 2055/2011 по описа на Шуменския районен съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 235.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 720 от 13.09.2012 г., постановено по г. д. № 2055 от 2011 г. по описа на Шуменския районен съд.

Осъжда “Е.-про п.” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. “В. В.”, № 258, В. Т., кула Г, представлявано от всеки двама членове на УС – Б.Г. М., Б. Д.а П. и П. С. С. да заплатят на С.С.С., ЕГН **********,*** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 235.00 (двеста, тридесет и пет) лева.

Решението, предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република Б.

Председател: Членове: 1.

2.