Р Е Ш Е Н И Е№31

гр.Ш., 22 Февруари 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове:1.М. Маринов

2.С. Шипковенска

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.търг.дело №761 по описа за 2012 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.09.2012г. по гр.д.№4853/2011г. по описа на ШРС, Районен съд - гр.Ш. е уважил предявеният от "Е.ОН Б.П." АД /"Е.-ПРО ПР." АД/ гр.В., с ЕИК 103533691 срещу Г.М.С. ***, установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, за сумата от 9815,76 лева, от която 8677,66 лева главница, за дължима цена за електрическа енергия, консумирана от ответника, за което има издадени фактури №№0069634007/31.10.09г., 0002258814/06.11.09г., 0071438185/27.012010г., 0002285085/08.02.2010г., 0002289520/15.02.2010г., 0002294968/08.03.2010г., 0002300428/15.03.2010г., 0073032999/26.03.2010, 0074238130/27.05.2010г., 0002323835/07.06.2010г., и 0002327657/14.06.2010, и 1138,10 лева мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 27.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2011г. до окончателното и изплащане, и е осъдил ответника да за плати на ищеца 338,13 лева деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна и третото лице помагач са депозирали отговори на жалбата, в които излагат, че решението е правилно и законосъобразно, и молят да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с искова претенция по чл.415, ал.1 от ГПК от "Е.ОН Б.П." АД /"Е.-ПРО ПР." АД/ гр.В. срещу Г.М.С. ***/11г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г.М.С. и Л. С. Д., за заплащане солидарно на сумата от 8677,66 лева главница, за ползвана и незаплатена електрическа енергия по фактури за обект с аб.№11131010, кл.№1300109880, находящ се в гр.Ш., ул.В.Л. №, за периода м.10.2009г. - м.06.2010г., и 1138,10 лева мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 27.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2011г. до окончателното и изплащане, и 296,35 лева разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжника Г.М.С. подал възражение. На първо место следва да се отбележи, че от представените по делото писмени доказателства не се установява с категоричност наличието на валидно облигационно отношение между ищеца и Г.С.. Съобразно действащите към процесния период разпоредби на ЗЕ, както и Общите условия за договорите за продажба на електрическа енергия на "Е.ОН Б.П." АД, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа, и което купува електрическа енергия за стопански нужди, а в чл.6, ал.3 от общите условия е уточнено че потребител може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред Е.ОН Б.П." АД съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. От горните разпоредби се установява, че потребител по принцип може да бъде собственика или вещния ползвател на електроснабдения имот, и по изключение и друго лице, за което е представено необходимото съгласие от собственик или ползвател. Ищеца е представил по делото такова съгласие, наименувано Декларация, от 01.06.2009г., от което е видно, че собственика на имота С.М.А. и Л. С. Д. са декларирали солидарно поемане на задължения към ищцовото предприятие. В декларацията като наемател е отбелязан единствено Л. С. Д., а не и съдружникът му в гражданското дружество - Г.С.. Вярно е че заявлението, отправено до ищеца за снабдяване с ел. енергия е подадено от Л. Д., като представител на "С. ДЗЗД, но гражданското дружество е неперсонифицирано, и този съдружник е имал възможност да действа единствено като представител на останалите съдружници /а не на несъществуващ субект/ за да бъдат и те надлежна страна в материалното правоотношение, което не е отразено нито в декларацията, нито в заявлението. Ето защо следва да се приеме, че единственото задължено лице по процесния договор е Л. С. Д.. Обстоятелството, че ищеца е водел партидата на неперсонифициран субект, с оглед характера на сдружаването, не може да ангажира отговорността на съдружник в гражданско дружество, от чието име не е сключвана сделка, и спрямо когото не са налице изискванията на закона и общите условия. Независимо от горното, съдът намира за основателно и възражението на ответника за прекратяване на дружеството. В чл.363, б.г) от ЗЗД е предвидено прекратяване на дружеството с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници. В случая съдружниците са само двама, и с отправеното предизвестие от Г.С. до Л. Д. /макар и наименувано Молба за напускане и за освобождаване от длъжност/ от 18.09.2009г., дружеството следва да се счита прекратено от 18.10.2009г. съобразно горната разпоредба и чл.16, ал.1 от Договора за гражданско дружество. Подписаното в последствие споразумение от 08.12.2011г. не влияе на по рано осъщественото валидно прекратяване, и на фактическото продължаване на стопанската дейност под името на гражданското дружество, единствено от Л. Д.. От друга страна остават неясни и мотивите на първоинстанционния съд, след като е приел претенцията за основателна и изрично е отбелязал, че задължението на съдружниците е разделно, защо е присъдил цялата сума, като дължима по солидарно задължение. Ето защо съдът намира претенцията по отношение на ответника Г.С. за неоснователна и недоказана, и като такава същата следва да се отхвърли. Досежно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. На първо место следва да се изтъкне, че адвокатско възнаграждение е било претендирано само в първата инстанция, а в това производство страната е пропуснала да направи възражението си. Въпреки горното, видно от представения от ответника договор за правна помощ, платеното възнаграждение е в размер на 300 лева, което е значително по - ниско от минималния размер на възнагражденията, посочени в наредбата, а в чл.7, ал.2, т.3 /за конкретния иск - 642,63 лева/, поради което и възражението е неоснователно.

Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено, и вместо това постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 300 лева пред първата инстанция, и в размер на 204,05 лева пред настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №727 от 20.09.2012г. по гр.д.№4853/2011г. на Районен съд - гр.Ш., с което е признато за установено по отношение на, че в полза на "Е.ОН Б.П." АД /"Е.-ПРО ПР." АД/ гр.В., с ЕИК 103533691, срещу Г.М.С., съществува вземане за сумата от 9815,76 лева /девет хиляди осемстотин и петнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, от която 8677,66 лева /осем хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ главница, за дължима цена за електрическа енергия, консумирана от ответника, за което има издадени фактури №№0069634007/31.10.09г., 0002258814/06.11.09г., 0071438185/27.012010г., 0002285085/08.02.2010г., 0002289520/15.02.2010г., 0002294968/08.03.2010г., 0002300428/15.03.2010г., 0073032999/26.03.2010, 0074238130/27.05.2010г., 0002323835/07.06.2010г., и 0002327657/14.06.2010, и 1138,10 лева /хиляда сто тридесет и осем лева и десет стотинки/ мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 27.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2011г. до окончателното и изплащане, и е осъден ответника да за плати на ищеца 338,13 лева /триста тридесет и осем лева и тринадесет стотинки/ деловодни разноски, като вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Е.ОН Б.П." АД /"Е.-ПРО ПР." АД/ гр.В., с ЕИК 103533691, срещу Г. М. С. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено че ответника дължи на ищеца сумата от 9815,76 лева /девет хиляди осемстотин и петнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, от която 8677,66 лева /осем хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ главница, за дължима цена за електрическа енергия, консумирана от ответника, за което има издадени фактури №№0069634007/31.10.09г., 0002258814/06.11.09г., 0071438185/27.012010г., 0002285085/08.02.2010г., 0002289520/15.02.2010г., 0002294968/08.03.2010г., 0002300428/15.03.2010г., 0073032999/26.03.2010, 0074238130/27.05.2010г., 0002323835/07.06.2010г., и 0002327657/14.06.2010, и 1138,10 лева /хиляда сто тридесет и осем лева и десет стотинки/ мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 27.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2011г. до окончателното и изплащане, присъдени по ч.гр.д.№2578/2011г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА "Е.ОН Б.П." АД /"Е.-ПРО ПР." АД/ гр.В., с ЕИК 103533691 да заплати на Г. М. С. с ЕГН ********** ***, направени по делото разноски в размер на 504,05 лева /петстотин и четири лева и пет стотинки/ за двете инстанции.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.