Р Е Ш Е Н И Е№36

гр.Шумен,26.ІІ.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари 2013 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Стела Шипковенска

при секретаря Т.К.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№766 /2012г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба на„Е.-про п.” АД“ЕИК:103533691, седалище и адрес на управление: гр.В.,бул.”Вл.В.” № 258,В. Т. Г,против Решение № 718/13.ІХ.2012г. по гр.д. № 600/2011г.на Шуменския районен съд,с което се приема за установено,че ищцата С.Н.И.,ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Е.ОН Б.П.ажби” АД, ЕИК:103533691, „ЕОН Б. М.” АД, ЕИК: 104518621, сумата 1497,33 (хиляда четиристотин деветдесет и седем лева и тридесет и три ст.) лева – стойността на ел.енергия, по фактура № 0079003784/ 19.01.2011г. и с което решение се ОСЪЖДА “Е.ОН Б.П.ажби” АД, ЕИК:103533691 и „ЕОН Б. М.” АД, ЕИК: 104518621, да заплатят на същата ищца сумата 309,90 (триста и девет лева и деветдесет ст.) лева – деловодни разноски.

Оплакванията по въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на обжалбаното решение по съображения,подробно развити в жалбата.Моли да бъде отменено обжалваното решение .

Направено е от жалбаподателя доказателствено искане за изслушване на заключение по съдебно-техническа експертиза,което да определи по справедливост/вкл.по отменена,но справедлива методология,доставеното количество ел.енергия на ищеца в процесния период,което е оставено без уважение с определение от 17.ХІІ.2012г.по чл.267 от ГПК.

Постъпил е писмен отговор от другата страна по реда и в срока на чл.263 от ГПК,с който се оспорва жалбата и се иска въззивният съд да потвърди обжалваното решение на Районния съд.

Няма направени нови доказателствени искания от въззиваемата страна.

Въззивният съд,като обсъди и прецени оплакванията по жалбата,доводите и аргументите на страните,всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и заключенията по изслушаните в първата съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертизи,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице- ответник в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата се явява неоснователна и недоказана,поради следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от ищцата С.Н.И.,ЕГН ********** субективно съединени отрицателни установителни искове по чл.124ал.І от ГПК,за признаване за установено по отношение на ответниците по същите искове „Е.ОН Б.П.ажби”АД/сега„Е.-про п.” АД“,ЕИК:103533691 и „Е.ОН М.”АД,/сега Е.-про М.”АД,ЕИК 104518621,че ищцата не дължи на ответните дружества сумата 1497,33лв-стойност на ел.енергия по фактура № 0079003784/19.І.2011г.

За да реши съдебния спор,районният съд е събрал всички допустими,относими и необходими доказателства,представени по делото от двете страни,които е обсъдил всестранно и задълбочено.Отделил е спорното от безспорното,правилно е разпределил доказателствената тежест между страните,като им е дал и съответните указания в определението си по чл.140 от ГПК и в доклада по чл.146 от ГПК.

Точният и верен анализ на районния съд при преценка на доказателствата е додел до пълно и правилно изясняване на фактическата обстановка по делото.Фактическите изводи на първоинстанционния съд са обосновани,в съответствие със събрания доказатнелствен материал ,поради което се споделят и от въззивния съд.Пред въззивната инстанция не се представиха от страните,в ч. от жалбоподателя нови допустими доказателства,които да разкриват нова фактическа обстановка по делото,различна от тази приета заустановена от районния съд.Ето защо второинстанционният съд намира,че не е необходимо повторно възпроизвеждане на фактическите обстоятелства по делото,установени от районния съд в настоящото съдебно решение,като в тази връзка и на основаие чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд,обосноваващи фактическите изводи на същия съд.

При правилното изясняване и установяване на фактите по делото районният съд правилно е приложил и материалния закон.Въззивният съд споделя правното съображение на районния съд,че чл. 24, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕП, въз основа който по представения от „Е. ОН Б. М.” АД протокол за техническа проверка и уведомление за начислена енергия,се изчисляват и коригират сметките за използване на електрическа енергия за минал период, не може да възприеме като валидно правно основание за начисляване на коригирана сума за ел. енергия, защото за процесния период 11.05.2010г. – 02.11.2010г., отношенията между страните се регламентират основно от ЗЕ и Наредба № 6/ 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически М.,а в тези нормативни актове не е предвидена възможността, съдържаща се в чл.49 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически М. на производители и потребители от 2000г. (отм.), за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такова право не е уредено и в Правилата за търговия с ел.енергия и Правилата за измерване на количеството ел.енергия. Тази липса, изключва възможност на доставчика на ел.енергия да предвиди в ОУ едностранна промяна на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, каквото по същество е съдържанието на чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕП .Тези правни изводи на първоинстанционния съд са съобразени както със закона,така и с трайно установената съдебна практика по аналогични спорни казуси.Законосъобразни са и правните изводи на районния съд относно нищожността на визираната клауза на чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕП,явяваща се неравноправна договорна клауза по см. на чл.143,т.6 и 18 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/,което я прави нищожна на основание чл.26ал.І от ЗЗД вр. с чл.146ал.І от ЗЗП.Развитите от районния съд съображения в подкрепа на тези негови правни изводи са в съответствие както със закона,така и със задължителната съдебна практика,част от която е цитирана и в мотивите на обжалваното решение.

При изложеното по-горе ,напълно обоснован и законосъобразен се явява правният извод на районния съд,че поради нищожността на клаузата на чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕП,тя не обвързва страните и не създава правно основание на ответниците ,като доставчици на ел.енергия едностранно да коригират сметките на потребителите на ел.енергия за минало време,без да са доказали доставеното и потребено количество на тази ел.енергия,респ.нейната стойност.Ето защо не могат и да задължават потребителите,в случая ищцата , да им заплащат така начислената коригирана сума за ел.енергия.При положение ,че ответниците не доказват конкретното доставено и потребено от ищцата количество и стойност на ел.енергията ,за която са й начислили процесната коригирана сума по процесната фактура, тази сума се явява неоснователно претендирана и недължима,което прави предявеният от ищцата отрицателен установителен иск основателен и доказан.Ето защо,като е уважил същия иск,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.Не са налице основания за отмяна на същото решение,поради което предявената против него въззивна жалба се явява неоснователна и недоказана.Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото ,жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски за въззивната инстанция,възлизащи на 250/двеста и петдесет/ лева.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 718 от 13.ІХ.2012 г.по гр.д. №.600 за 2011г. на Шуменския районен съд.

ОСЪЖДА жалбоподателя „Е.-про п.”АД,ЕИК 103533691,седалище и адрес на управление:гр.В.,бул.”Вл.В.” № 258,В. Т. Г”,съдебен адрес:гр.В.,бул.4С.” № 98,вх.2,ет.1,ап.1,Адв.дружество”Б. и Г.”,да заплати на въззиваемата страна С.Н.И.,ЕГН **********,,постоянен адрес:***,сумата 250/двеста и петдесет/ лева-деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,представляващи заплатен адвокатски хонорар за адв.В.В. –ШАК.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове : 1. 2.