Р Е Ш
Е Н И Е№11
гр.
Ш., 04.02.2013год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският окръжен съд в
публичното съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и
тронадесета година в състав:
Председател:К.Моллов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.Й.Димов
при секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдия
Р.Хаджииванова в.търг.д.№771 по описа за
2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №775 от 01.10.2012г. по
гр.д.№4039/2011г., поправено с решение от 08.11.2012г., Районен съд-гр.Ш. е осъдил Енерго-Про Мрежи”АД/”Е.ОН Б. Мрежи”АД/-гр.В., с ЕИК 104518621, представлявано от М. П. М., П.
Т. и П. В. да заплати на Р.Р.Д. и
Д.Т.Д. сумата
1070лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, а именно 950лв.-
цена на нова част- дисплей на телевизор TFT LCD марка “Hundai” модел 32788LCDHD с фабричен номер 6324750800080 и 120лв. за разходи за
труд по смяната на повредената част, причинени от неизпълнение
на договорно задължение по силата
на сключен между страните договор за продажба
на електроенергия, изразяващо се в подаване на електроенергия
с напрежение над допустимите норми, извършено на 04.05.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждане
на исковата молба-10.11.2011г. до окончателно й изплащане; мораторна лихва
върху главницата от 1070лв. за
периода от 04.05.2010г. до 10.11.2011г. в размер на 149,45лв., както и сумата
330лв., представляваща деловодни разноски.
Недоволен от решението останал ответника,
който го обжалва изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и съществено нарушение при прилагането материалния закон, и като
постановено в противоречие с фактите и обстоятелствата, имащи връзка с предмета
на спора, както и със събраните по делото доказателства. Било налице виновна
невъзможност за ответната дружество за изпълнение, тъй като настъпилата авария
се явявала случайно събитие. Ищцовата страна не възразила срещу това
обстоятелство, а и решаващият съд не преценил, че фактът подлежал на доказване
и не указал чия е доказателствената тежест. Съдът коментирал констативния
протокол от 05.05.2010г. противоречиво, като стигнал до абсурдни изводи.
Същевременно не коментирал възраженията на жалбоподетяла във връзка със
заключението на СТЕ. Не съобразил и обстоятелството, че ищцовата страна била
декларирала наличието на повреда едва 12 месеца след посочения в чл.56 на ОУ
срок-три дни. Неправилно не били кредитирани от съда и показанията на свид.А.. Моли, решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което заявените претенции бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 от ГПК, от надлежна страна,
поради което се явява процесуално допустима.
Ш.ският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно е от отразяванията в търговски
регистър, вписано е акционерно дружество с фирма “Е.Он Б. мрежи”АД-гр.В..
Съгласно нотариален акт №173, т.Х, рег.№8765, д.№1322 на нотариус с
рег.№19, на 31.08.2006г. ищцата Р.Р.Д. е придобила собствеността посредством
покупко-продажба на недвижим имот: апартамент,
находящ се в южната част на таванския етаж на жилищна сграда, построена в УПИ
VІІ в кв.139 по плана на гр.Ш., ул.”Х. А.”№. Към този момент Д. е била в
граждански брак с втория ответник Д.Т.Д., поради което и с оглед възмездния
характер на сделката, имотът е придобит от двамата при условията на СИО.
На 04.05.2010г. Д. е подала
жалба в център за обслужване на клиенти на ответното дружество, в която излага,
че на 04.05.2010г. й изгорял телевизора за пореден път. Техникът от сервиза за
поддръжка замерил напрежението в дома й и се оказало, че е 240, а при токов
удар достигало 270W. Сервизът вече й отказвал гаранционна поддръжка на
телевизора. Моли, да бъде възстановено нормалното напрежение в дома й и
дружеството да й заплати щетите по повредения телевизор. Преди това
изгорял и друг неин телевизор, но този бил нов.
На 02.06.2010г. ищцата Д. е депозирала отново искане в Центъра за
обслужване на клиенти на ответното дружество, в което заявила, че това е второ
искане-жалба/, след като получила отрицателен отговор по първата такава.
Изложила е, че следствие на токов удар/а не по-високо подавано напрежение/ бил
изгорял телевизорът й, като служители на дружеството на 05.05.2010г. съставили
протокол за това. Моли искането й да бъде преразгледано.
На 05.05.2010г. служители на ответното дружество са съставили
констативен протокол за извършена проверка на адреса на ищците в гр.Ш., ул.”Х.
А.”, ап.7, в който са отразили наличието на два повредени уреда - UPS-600L и телевизор Hundai 32788. Протоколът е
подписан от служителите и Д.-за потребител.
С писмо от 17.06.2010г.
ищцата е получила отговор на повторното си искане, в което дружеството излага,
че поради обстоятелството, че е установено, че уредът не е на Д., а на сина й ,
както и че по време на “евентуалната авария” не е бил в режим на експлоатация и
в жилището в този период живущите не са присъствали , потвърждават становището
си и считат, че повредата на електроуреда не се дължи на подадена некачествена
електроенергия.
Видно от приложеното по делото удостоверение за семейно положение и
членове на семейството №3760/04.11.2011г., Д. има две непълнолетни дъщери, но
не и син.
Съгласно заключението на назначената по делото СТЕ/събрано по реда на
чл.208 от ГПК/, налице е увреждане на процесния телевизор в резултат на несъответствия в токове и
напрежения, съгласно предписаните от производителя. Аварийно изключване в
посочения период/04.05.2010г./ на значителен товар-1000МW с неизвестен
характер/количество на реактивна съставна/, при чиято комутация са налице
условия и предпоставки за генериране на пренапрежения по ел.мрежа е възможна
причина за неочаквани и повреждащи изключвания на всякакъв вид електрическо
оборудване-в случая и на телевизора. Повреденият дисплей на процесния телевизор
не подлежал на поправка, в който и да е телевизионен сервиз, като била
необходима доставка на нов дисплей за поправка на повредения. Реалната стойност
за доставка на резервен LD дисплея била около 950лв., а цената на труда за
демонтажа на стария и подмяната с нов дисплей възлизала на 120лв..
Съгласно справка от 04.01.2012г., за периода 04.05.2010г.-07.05.2010г.
били постъпили 4 бр. жалби от клиенти за
причинени материални вреди, като само една-тази на ищцата касаела адрес,
захранван от извод “Е. М.”.
Ведно от ежедневен доклад на Дирекция “Управление и координация на
мрежата” на 04.05.2010г. от 11.12ч. до 11.52ч. е отразено прекъсване на
електрозахранването на изход “Е. М.”, гр.Ш. по причина-установена повреда,
което е засегнало 2409 абоната.
По делото са представени и общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.Он Б.
продажби”АД, общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на “Е.Он Б. мрежи”АД, както и предварителен
догово за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната
мрежа/за обекти, които се изграждат или преустройват по реда на ЗУТ/
№1199/13.10.2006г. подписан от ищцата и представител на “Електроразпределение
В.”АД-гр.В.. Ответната страна признава обстоятелството, че се явява
правоприемник на последното.
Представени са и гаранционни
свидетелства и касов бон, установяващи собствеността върху процесния телевизор,
както и протокол констативен по СК/9050511/07.06.2010г., съгласно който
процесният уред е доставен в сервизната база на 11.05.2010г. с установени
поражения в захранване, мейн борд и дисплей в резултат от пик на напрежение.
Така установената по-горе фактическа
обстановка, налага следните изводи:
Съобразявайки
изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищците твърдят
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество,
настъпили следствие на същото имуществени вреди и претендират обезщетяване на
претърпяните загуби, съответно заплащане на обезщетение за забава/ съдът
намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство са претенция с
правно основание чл.79, ал.1, пр.ІІ във вр. с чл.82 от ЗЗД и таква с
правно основание чл.86 от ЗЗД.
За да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно
неизпълнение, е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки:
наличието на валидно облигационно правоотношение, от което да възниква
задължение за изпълнение; виновно неизпълнение /пълно или частично/ на
договорното задължение; вреди, настъпили от неизпълнението; причинна връзка
между неизпълнението и настъпилите вреди.
С оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест/чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК/ ищците е
следвало да проведат пълно и главно доказване по отношение на фактите, от които
възниква претендираното от тях право на
обезщетение, а именно: неточното изпълнение, вредите и причинната връзка между
неизпълнението и вредите. В разглеждания случай съдът намира, че такова
доказване е успешно проведено.
Между страните не е спорно, че са в договорни отношения по повод
преноса на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.Он Б.
Мрежи” при общи условия. Установи се, че ищците се яввяат собственици на
имот-апартамент №7, находящ се в гр.Ш., ул.”Х. А.”№. Същият е електрифициран,
поради което и имат качеството на потребители на електрическа енергия, съгласно
§1, т.42 от ДР на ЗЕ/в сила към правнорелевантния момент/. Като такива те се
намират в договорни отношения и с ответното дружество, явяващо се енергийно
предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ.
При този вид договори/при общи
условия/, съдържанието им е типизирано, а не индивидуализирано, като за
потребителя съществува само възможност да приеме клаузите, или да не сключи
договор.
В настоящия случай ищците се позозават на неизпълнение на задълженията
на ответника по смисъла на чл.14,т.2 от общите условия-да осигурява на
ползвателите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и
безопасност, приети от ДКЕВР. Сочат, че съгласно чл.47,т.4 от условията дружеството
носи отговорност за щети, нанесени на ползвателя при неправомерно прекъсване
преноса на електрическа енергия, при пренос на енергия в мястото на
присъединяване с показатели за качество, несъответстващи на действащата
нормативна уредба.
По делото се установи/ежедневен доклад към дата 04.05.2010г. за район
Ш.-Т., раздел “Непланирани
прекъсвания”/, че на 04.05.2010г. в 11.12ч. е осъществено аварийно прекъсване
на значителен товар от 1000MW, захранващ 2409 абонати/не се спори, че сред тях са и
ищците-справка от 04.01.2012г.-л.86/ , в резултат на повреда на извода, като
захранването е възстановено в 11.52ч.. Т.е., касае се до хипотеза на лошо
изпълнение, доколкото се твърди и установява изпълнение по сключения договор,
което се отклонява от установените изисквания да обезпечава сигурността,
непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия /чл.14, т.2 от ОУ и
чл.89, ал.1, т.2 от ЗЕ/. Следователно дължимия от ответното дружество – длъжник
резултат не е бил осъществен, респективно правото на ищците /кредиторите/ е
останало неудовлетворено.
Неоснователно се явява твърдението на отведното дружество,
че ищцовата страна била декларирала
наличието на повреда едва 12 месеца след посочения
в чл.56 на ОУ срок-три дни. Установи се, че в центъра за
обслужване на клиенти още на
04.05.2010г. ищцата е подала жалба-искане за възстановяване на
причинените й щети от изгарянето на телевизора й на сочената дата и за
възстановяване на стандартното напрежение в дома й.
Съдът намира за неоснователно
релевираното от ответното дружество възражение, че няма вина за лошото
изпълнение, тъй като аварията била в резултат на извършени изкопни дейности от
неустановена фирма, работила по проект
за рехабилитация на В и К мрежата на гр.Ш.. Т.е позовава се на непреодолима
сила. На практика се касае до възражение
по смисъла на чл.81, ал.1 от ЗЗД. Посоченената норма постановява, че “Длъжникът
не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не
може да му се вмени във вина”.
Правните норми, уреждащи общите фактически състави на гражданската отговорност, свързват
възникването на задължението за обезщетяване на вредите с наличието на вина у
правонарушителя. Гражданското право познава две форми на вина – умисъл и небрежност.
Съдържанието на понятието “небрежност” се определя от неполагането на дължимата
грижа, а неговата същност – от разминаването между дължимото и извършеното.
Законът с нормата на чл.79 от ЗЗД урежда вината във формата и на небрежност при
договорната отговорност с оборима презумпция, тъй като предпоставя вземането на
кредитора за обезщетение само от неизпълнението на задължението и причиняването
на вреди. Следователно небрежността се предполага до доказване на противното.
Именно в тежест на претендирания длъжник е да обори тази презумпция и то по реда на пълно и главно
доказване.
В разглеждания случай релевираното възражение на ответното дружество е
останало недоказано. По делото липсват
надлежни доказателства досежно наличието на изкопна дейност от неустановена
фирма, която да е довела до процесната авария. Фактът, че в гр.Ш. през 2010г. е
извършена рехабилитация на В и К мрежата е ноторен, но същата е изрвършвана
поетапно, в различни райони. Поради това и не се явява ноторен фактът, че
аварията е причинена следствие именно на
изкопни работи по този проект, извършени от трето лице. В тази връзка са ангажирани показанията на
един единствен свидетел, който е служител на ответното дружество, чийто
показанията не са непосредствени. Същият не твърди да е очевидец на аварията, не сочи и време на настъпването
й. Показанията му не се подкрепят и от другите доказателства по делото. Видно
от представения по делото ежедневен доклад от 04.05.2010г. като причина за
непланираното прекъсване на тази дата е посочено само - установена повреда.
Българският законодател е възприел като общ модел за поведение на
длъжника в хода на изпълнението грижата на добрия стопанин – чл.63, ал.2 от
ЗЗД, а когато сделка е търговска за длъжника /какъвто е разглеждания случай/,
последния трябва да полага грижата на добър търговец – чл.302 от ТЗ - т.е., в
този случай грижата на търговците е по-висока, с оглед естеството на дейността,
условията за извършването и лицата, които я осъществяват.
Няма нито твърдения, нито доказателства за други причини за неточното
изпълнение на задължението за доставка на качествена електроенергия, които да
са били непредвидими или непреодолими, за да бъдат третирани като обективна
невъзможност. Следователно не са налице
предпоставките, визирани в чл. 81 от ЗЗД.
По делото се установи и че на сочената дата 04.05.2010г. е увредена
собствена на ищците вещ- телевизор “Hundai” модел 32788LCDHD/гарнционни
карти, касов бон за закупуване на стока/. Следователно налице са претърпяни от
тях загуби, представляващи разлика между тяхното имущество след засягането му
вследствие на неизпълнението и това, което те биха имали, ако нямаше засягане.
Тези загуби са в правнорелевантна причинна връзка с неточно изпълнение
от страна на ответника.Именно поради това
аварийно изключване в посочения период на значителен товар с неизвестен
характер, при чиято комутация са налице условия и предпоставки за генериране на
пренапрежения по ел.мрежа, телевизорът на ищците е бил повреден. Ето защо
възникналата вреда за тях е в резултат на противоправното виновно поведение на
ответника, което налага ангажиране на отговорността на последното за заплащане
на обезщетение по смисъла на чл. 82 от ЗЗД. Липсват данни по делото в тази част
заключението на вещото лице да е оспорено от ответната страна, а и последната
не е депозирала искане за назначаване на повторна или допълнителна експертиза,
с оглед предвидената в чл.201 от ГПК възможност.
Вярно е, че заключението на СТЕ в частта касателно увреждането на вещта
е изготвено на база цветни снимки, предоставени от специализирания сервиз в
гр.София, където телевизорът е представен за ремонт, но това не намалява
достоверността на заключението досежно увреждането на вещта. Същото
кореспондира с останалите по делото доказателства-констативен протокол, в който
служители на ответника са отразили констатираните от тях повреди в двата уреда
на ищците, включително и процесния телевизор на 05.05.2010г., депозираното от ищцата още на 04.05.2010г.
искане в центъра за обслужване на клиенти, като именно съвкупната им преценка
налага извода на съда за състоянието на вещта.Не са ангажиране доказателства от
ответанта страна оборващи този извод.
По отношение на размера на
обезщетението, съдът намира, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че
процесната вещ е можела да бъде експлоатирана след поправката й, поради което
следва да бъдат присъдени установените от вещото лице по общата
съдебно-икономическа експертиза суми за нейния ремонт. Доколкото в случая се касае до повреда на вещ, която подлежи на възстановяване,
то действителния размер на вредата следва да се определи на база разходите,
необходими за това възстановяване. В този смисъл ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците обезщетение в размер на 1070лв..
Основателна в размер на 149.45лв. се явява и акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва върху определеното обезщетение за периода от
04.05.2010г. до датата на завеждане на исковата молба. Установи се, че в
центъра за обслужване на клиенти на същата дата 04.05.2010г. ищцата е подала
жалба-искане за възстановяване на причинените й щети от повредата на
телевизора.
Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанцинния съд, то решението като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №775 от 01.10.2012г. по гр.д.№4039/2011г., поправено с решение от
08.11.2012г. на ШРС.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.