Р Е Ш Е Н И Е№12

гр. Ш. , 04.02.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:Р.Хаджииванова

2.Й.Димов

при секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №781 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №906 от 25.10.2012г. по гр.д.№3018/2010г. Районен съд-гр.Ш. е осъдил ЗАД”А.”АД-гр.С., представлявано от Р. Р. Г. да заплати на М.Г.М. сумата 1250лв.-застрахователно обезщетение за имуществени вреди-погиване на 166бр. книги, дължимо на основание сключена застраховка “Защитен дом”, обективирана в застрахователна полица №09-360-083М-004192/03.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-30.07.2010г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволна от решението останала ответната страна, която го обжалва изцяло. Намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Несъстоятелен се явявал изводът на съда, че книгите били “стопанско имущество” по смисъла на застрахователния договор. Не било доказано, че погиналите книги са същите, които били налични към момента на сключване на застраховката. Не било налице и застрахователно събитие по смисъла на застрахователния договор. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което претенцията бъде отхвърлена.

Въззиваемата страна моли, решението на ШРС да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК,от надлежна страна, поради което се явяват процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Съгласно застрахователна полица №093600803М004192/03.07.2009г. между “ЗАД А.”АД-гр.С., агенция-Ш. и М.Г.М. бил сключен застрахователен договор за застраховка “Защитен дом”, за срок от 04.07.2009г. до 03.07.2010г.. Посочени са застрахованите групи имущество-стопански сгради и стопанско имущество и покритите рискове-А, Б, Д и З.

Във въпросника/приложение към застраховката, подписано от М., в графа ”данни за застрахования обект” е посочен единствено павилион на бул.”С. в гр.Ш. Ищецът е декларирал също, че е запознат с преддоговорната информация по чл.185, ал.3 от КЗ и общите условия за застраховката “Защитен дом” и ги приема.

Съгласно чл.7 от общите условия за застраховка “Защитен дом”, последната обхваща няколко , изрично посочени риска, сред които и: А-пожар и последиците от гасенето му, мълния, експлозия и имплозия и удар от летателни апарати или от падащи то тях части и предмети; Б-буря, ураган, увреждане от падащи клони и дървета, проливен дъжд, наводнение от природно бедствие, увреждане от тежест при естествено натрупване на сняг или лед, действие на подпочвени води, морски върни, свличане и срутване на земни пластове, градушка, падане на лавина; Д-авария на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации, късо съединение и токов удар, удар от пътно превозно средство или животно, увреждане на имущество по време на транспортирането му от един адрес на друг със собствен или нает транспорт; З-земетресение.

На 16.02.2010г. М. е депозирал до застрахователното дружество уведомление за щета №36010080300040, в което е посочил, че на 13 и 14.02.2010г.,на бул.”С. в гр.Ш., поради обилното снеготопене и ледотопене се наводнява вътрешността на павилиона му, следствие на което се намокрила антикварната литература в него. В опис на нанесените щети е посочил-увредени/измокрени/ книги-антикварна литература съгласно приложен списък.

Съгласно констативен протокол, съставен от комисия на застрахователя е извършен обстоен оглед на увреденото имущество, при което е констатирано: “Поради интензивното снеготопене, водата преминава през покрива на металния павилион за антикварна литература, намиращ се на бул.”С. и намокря намиращите се вътре книги. Намерените книги са описани в съставен списък.” Този протокол не е оспорен от ищцовата страна.

С писмо от 03.05.2010г. ответникът е уведомил ищеца, че по заявената от него щета следва да представи документ за собствеността на книгите, тъй като без представянето на такъв документ не е възможно приключването на щетата и изплащането на обезщетение. Последният на 12.05.2010г. е отговорил, че не може да представи документ за собственост, поради факта, че книгите за закупени преди въвеждането на касовите апарати.

На 21.06.2010г. ответното дружество е уведомило М., че антикварните книги не попадат в обхвата на “стопанско имущество” по смисъла на общите условия, неразделна част от договора за застраховка “Защитен дом”. Сочат, че дори да е налице договор за застраховка по специални условия с покрит обект ”книги” не е налице покрит риск по полицата, тъй като покритият риск “наводнение, вследствие на природни бедствия” се характеризира с разливане на големи водни маси и наличие на приливна вълна. Покритият риск “увреждане от тежест при естествено натрупване на сняг и лед” обхваща щети по измокрено имущество, но ако е налице срутване или повреждане на покривна конструкция. Поради това е не било налице основание за промяна на изразеното им вече становище по щетата, изразено с писмо изх.№Л-4099/27.05.2010г..

Съгласно заключението на назначената по делото СОЕ, общата стойност на описаните, в приложения към щетата списък, книги е в размер на 1255лв. Същите към момента на съставяне на заключението били слепнали, разпадали се и мастилото от печата им било избледняло. Не подлежали на продажба и реализация.

Свид.В.Неделчева, разпитана в хода на първоинстанционното производство, е заявила, че към момента на сключване на процесния договор била застрахователен агент към ответното дружество по силата на граждански договор. Сочи, че била застраховала книгите като стопанско имущество, но към момента на сключване на застраховката списък с книги не й бил предаван.

Предвид изложеното, съдът достигна до следните правни изводи: С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за заплащане на застрахователно обезщетение / чл.208, ал.1 от КЗ/.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му – наличие на сключен застрахователен договор, по който е изпълнил задължението си за изплащане на застрахователната премия, както и настъпване на застрахователното събитие, а длъжникът - възраженията срещу вземането /в случая, касателно обхвата на договора по отношение на покритите рискове и имущество/.

Не е спорно между страните, а и се установи от събрания по делото доказателствен материал, че между ищеца и ответния застраховател е бил налице валиден застрахователен договор, както и че уговорената премия е била заплатена в срок от застрахования.

Спор е налице, на първо място, досежно обекта на застраховането – попадат ли сочените от ищеца унищожени книги в застрахованото имущество.

Видно от представеното по делото застрахователна полица, сключеният между страните договор е за застраховка “Защитен дом”, като обект на същата са стопански сгради - за които е определна застрахователна сума-2000лв. и стопанско имущество-8000лв.. Съгласно общите условия, неразделна част от този договор/чл.3.2.4/ под стопански имущество се разбира-селскостопански машини и инструменти, материали, резервни части и принадлежности и др.. Предвид това и съдът намира, че сочените от ищеца книги не попадат в обекта на договора. При положение, че страните в договора изрично са отразили общо “стопанско имущество”, а не книги, то не може да се приеме, че последните са обект на застраховката. Още повече, че съгласно общите условия по застраховка “Защитен дом”, с които ищецът е бил запознат и е приел, не могат да се застраховат всякакъв вид документи, включително и книги/чл.4.5/.

Застрахователният договор е формален, като законът изисква писмена форма като условия за неговата действителност. В настоящия случай е налице застрахователна полица, която по своето естество е частен диспозитивен документ, подписан от ищеца и представител на ответника. Той не е бил оспорен в хода на производството, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл.144 от ГПК и задължава съда да приеме за установено авторството на изявленията, както и че страните са се съгласили за това, което е отразено в полицата. Ако застрахованият твърди, че със застрахователния агент са сключили други клаузи, различни от тези, които се съдържат в полицата, той трябва да докаже това. В настоящия случай такова надлежно доказване не бе извършено. Показанията на единствения свидетел В.Н. са недопустими с оглед пълната забрана на чл.164, ал.1,т.1 от ГПК. Липсва писмен договор за застраховка между страните с предмет застраховане на книги.

Съдът не споделя становището на ищеца, че след сключване на застрахователния договор и след получаване на застрахователната премия, застрахователят, ако не бил съгласен с условията на застрахователния договор е можел да го прекрати по реда на чл.189, ал.1 от КЗ, да иска изменението му, или евентуално да го прекрати, съобразно чл.189, ал.3 от КЗ или по реда на чл.190, ал.1 и ал.2 от КТ.

Тук не е налице хипотеза на съзнателно неточно обявено от застрахованият или премълчано обстоятелство., при наличието на което застрахователят не би сключил договора или би го сключил, но при други условия. В застрахователната полица ясно е отразено, че се застрахова стопанско имущество, което влиза в обхвата на конкретния застрахователен договор. Застрахователят е нямало как да узнае, преди датата на получаване на препис от исковата молба по делото, че под стопанско имущество ищецът твърди, че е имал предвид нещо съвсем различно – книги, които изрично са изключено от обекта на застраховане, съгласно общите условия, неразделна част от договора. Няма как и да иска прекратяване на договора след този момент, доколкото действието му отдавна е прекратено-още с изтичане на срока на 03.07.2010г.. Тук не става въпрос за противоречие между договора за застраховка и общите условия към него, за да намери приложение чл.186, ал.1 от КЗ. В случая отразеното в полицата напълно съответства на общите условия.

Освен това по делото не се установи и някое от застрахователните събития, покрити от процесната застраховка, да е настъпило по време срока на договора. Безспорно в случая не са налице сочените в клаузи А, Д и З рискове. Съдът намира, че не е налице и някой от посочените в клауза Б. В общите условия на договора са дадени дефиниции на всяко от използваните понятия, като съгласно същите “наводнение от природно бедствие” е разливане на големи количества водни маси в резултат на проливни, интензивни или продължителни дъждове, на бързото топене на сняг, на разливания на реки, преливане на язовири, езера и канали. Ищцовата страна не е ангажирала каквито и да е доказателства за наличие на соченото събитие. Липсват данни за разливане на голямо количество водни маси. Определено, проникването на вода през покрива на конструкцията, следствие топенето на намиращия се върху му сняг, не може да се приеме за наводнение в резултат от разливане на големи количества водни маси, т.е. за наводнение от природно бедствие. Не е налице и повреждане от тежест при естествено натрупване на сняг или лед, доколкото не се твърди настъпване на вреди следствие на събаряне, срутване, деформиране или повреждане на сгради, инсталация и др. подобни съоръжения, като и намиращите се в тях имущества, причинени от теглото на образуван лед или натрупан сняг.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от М.Г.М. иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената претенция бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение №906 от 25.10.2012г. по гр.д.№3018/2010г. на ШРС, като вместо това постановява:

Отхвърля предявеният от М.Г.М. *** срещу ЗАД”А.”АД-гр.С., адрес на управление:ул.”С. К.”№2, представлявано от изпълнителния директор Р. Р. Г., иск за заплащане на 1250лв.-застрахователно обезщетение за имуществени вреди-погиване на 166бр. книги, на основание сключена застраховка “Защитен дом”, обективирана в застрахователна полица №09-360-083М-004192/03.07.2009г..

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката "Каско на МПС", се определя от закона - чл. 183, ал. 1 КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл. 186, ал. 1 КЗ - и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 211 КЗ Наводнение се нарича временното заливане на дадена местност или територия с огромно количество вода следствие на повишаването на нивото на река, езеро, море или океан. Причините за повишаването на нивото могат да са различни - проливни дъждове, топене на снегове, скъсване на язовирна стена, цунами.При наводнения е опасно укриването в подлези и надлези.

необходимо да направи уточнението, че застрахователното обезщетение е сумата, която застрахователят се задължава за заплати в случай, че застрахователното събитие настъпи. То има приложно поле при имущественото застраховане и само при него застрахователното плащане има обезщетителен характер – предназначението му е да компенсира вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие.

Застрахователната сума е сумата, която страните с договора за застраховка уговарят като обезщетение в случай, че застрахователното събитие настъпи.

Действителната стойност на вещта към момента на сключване на договора се нарича застрахователна стойност, като според съдебната практика застрахователното обезщетение зависи от стойността на напълно унищожената или открадната вещ към момента на застрахователното събитие, като правото на обезщетение и неговия размер се определят именно към момента на увреждането.

Освен това, липсват и каквито и да е доказателства, същата да е упълномощена от името на застрахователното дружество да сключва договори при специални условия, т.е. такива извън предвидените общи условия. Ищцовата страна, в чиято тежест е доказването на това обстоятелство не е представила договор за застрахователно агентство в този смисъл.

В процесния договор страните са определили застрахователна сума в размер на 8 000 лв. и действителна стойност в същия размер.

Застрахователното обезщетение, дължимо при реализиране на риска – пълно погиване на застрахованото имущество, зависи от стойността, по която може да се купи вещ от същия вид и качество, а тъй като покупката е възможна едва след загубата или пълното унищожаване на вещта, то обезщетението ще се определя от стойността по време на настъпването на вредата. Или обезщетява се вещта по стойността и към момента на настъпване на събитието, стига обаче тази стойност да не надвишава стойността към момента на сключване на договора, следователно дължи се по-малката от двете стойности. И това е така, тъй като едно от принципните положения е, че застрахователното обезщетение не може да надвишава стойността на вредата към деня на настъпване на събитието, дори в договора да е уговорена по-висока застрахователна сума – чл.399, ал.2 от ТЗ. Другото принципно положение при имуществените застраховки е, че застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на застрахованото имущество – чл.397, ал.1 от ТЗ.

2.

дълбочина 6-6.5 м, за укрепването им съгласно част „конструктивна” от проекта и неполагане на необходимата грижа за обезопасяване на строежа с оглед есенния сезон и характерната за него метеорологична обстановка за [населено място], вреди и причинна връзка между тях. Действително количеството на валежите било двойно над нормата за сезона, но ако изискванията за поетапно изкопаване и изграждане на основите, както е залегнало в проекта, са били спазени, последствията е нямало да бъдат толкова тежки.

За пълнота следва да се посочи и че с представеното решение № 1340/13.І.2009г. по гр.д. № 4103/2007г. на ВКС І ГО не е разрешен сходен с този по настоящото дело казус предвид различието във фактическите обстоятелства, които по посоченото решение са наводнение в резултат на изпускане на вода и излизането й извън коритото на река в резултат на падналите валежи 53-57л/кв.м, квалифицирани като природно бедствие, при което причинените от наводнението имуществени вреди щели да настъпят дори при условие на изградено от ответниците в пълен обем водовземно съоръжение, изградени диги, отворени саваци и почистено корито на реката.