Р Е Ш Е Н И Е№20

гр. Ш., 11.02.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и тридесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Ралица Хаджииванова

Йордан Димов

при секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов в. т. д. № 782 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид след- ното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 929 от 29.10.2012 г., постановено по г. д. № 1705 по описа на Ш.ския районен съд за 2012 г., първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил предявения от „Х.” ООД, с ЕИК 130076670, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Н.”, ул. „И. ш.”, № 8, представлявано от Д. З. Х., чрез пълномощника юрисконсулт Ж. Д. Д. срещу „Т. ООД, с ЕИК 127628122, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „Т.”, № 3, ет.14, ап.56, представлявано от Д.П.Й. и Д.П.Й., с ЕГН **********, с постоя- нен адрес:*** иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено, че „Т. ООД и Д.П. Й. дължат солидарно на „Х.” ООД сумата от 1 027 лв. – главница, представляваща част от дължима сума по запис на заповед от 28.06.2010 г., предявен за плащане на 28.07.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 06.12.2011 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените в хода на заповедното производство разноски. Ищецът е осъден да заплати на ответното дружество напра- вените от него деловодни разноски в първоинстанционното производство.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ищецът, в първоинстанционното производство – „Х.” ООД, който го обжалва, излагайки в пространната си въззивна жалба многобройни доводи свеждащи се до тезата, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест. Независимо, че ответниците са направили възражение за наличие на каузално правоотношение – договор за продажба, обеизпечаван с процесния запис на заповед, районният съд, в противоречие с чл. 154, ал.1 от ГПК, е възложил в тежест на ищеца да докаже наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед. Неправилно ра- йонният съд е отхвърлил искът, поради това, че ищецът не е доказал наличието на каузална сделка. Този извод на районният съд е в противоречие със същността на записа на заповед, който е едностранна, формална и абстрактна сделка и не е необходимо доказване на основание за задължението по него. Ищецът не е обвързан от доказването на каузалното правоотношение, за да се възползва от менителничния ефект и да получи вземането си.

В отговора на въззивната жалба и в съдебно заседание, черз процесуалния си представител ад. И. Н. от ШАК, възиваемите „Т. ООД и Д.П.Й. изразяват становище, че въззивната жалба е неоснователна и молят въззивният съд да потвърди решението на ШРС, предвид неговата обоснованост и законосъобразност.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от „Х.” ООД, гр. С., с която претендира да се признае за установено по отношение на длъжниците Т. ООД, гр. Ш. и Д.П.Й., че дължат солидарно на ищеца сумата от 1 027 лв., представляваща част от дължи- ма сума по предявен за плащане на 28.07.2010 г. запис на заповед от 28.06.2010 г., издаден от ответното дружество и авалиран от Д.П.Й., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2011 г. до окончателното изплащане на вземането. Искът е предявен след като ответниците са направили възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, във връзка с издадената на ищеца Заповед № 111 от 21.01.2012 г за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. г. д. № 4799/20 11 г. по описа на ШРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 21.01. 2012 г. на ШРС.

Ответниците в представените отговори, по чл. 131 от ГПК оспорват иска, считат, че е допустим но неоснователен. Не отричат, че „Т. ООД е издало, а Д.П.Й. е авалирал процесния запис на заповед от 28.06.2010 г. Но заявяват, че менителничния ефект е издаден за обезпечаване вземането на ищеца по договор за продажба сключен между него и ответното дружество и обективиран във фактура № 1200000589 от 10.03.2010 г. Задължението по тази фактура е погасено, но към момента на плащането ищецът е бил напуснал търговския обект в гр. Ш., поради което записа на заповед не е бил върнат на ответниците. С оглед на това правят възражение че първия ответник е изплатил изцяло дълга във връзка, с който е издаден процесния запис на заповед. Твърдят, че подписите на Д.П. Й. са положени на една и съща дата – 28.06.2010 г. и записа на заповед не е предявяван на посочената в него дата 28.07.2010 г.

Видно от представения с исковата молба писмени доказателства „Т. ООД, представлявано от управителя си Д.П.Й. на 28.06.2010 г. е издало запис на заповед, с който беузловно и неотменимо се задължава да плати су- мата от 1 500 лв., с уговорка “без протест” и “без разноски” платим на предявяване. Менителничния ефект е авалиран от другия ответник Д.П.Й.. За- писът на заповед е предявен за плащане на 28.07.2010 г.

На 06.12.2011 гищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК., основаващо се на издадения на 28.06.2007 г., от „Т. ООД и авалиран от другия ответник, запис на заповед, за сумата от 1 027 лв., представляваща част от изискуемото задължение по него. На 21.01.2012 г. по ч.г.д. № 4799/2012 г. на Ш.ският районен съд е издадена Заповед № 111 за изпълнение по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист от същата дата. По него ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 1 027 лв. – главница за неизпълнение на парично задължение по запис на заповед с дата на издаване 28.06.2010 г., ведно със законната лихва от 06.12.2011 г. до заплащане на вземане- то, както и 125.00 лв. – деловодни разноски. Срещу ответниците е образувано из. д. № 20128760400173 на ЧСИ Д. З. В законоустановения срок, ответниците са депозирали възражения по чл.414, ал.1 от ГПК. В едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

Между ищецът и ответното дружество е имало търговски взаимоотношения, породени от сключени между тях договори за търговска проддажба, обективирани в приложените по делото 4 бр. фактури и фискални бонове към тях. Дължимите по тях суми са изплатени в брой.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от “Х.” ООД иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, а разгледан по същество е неоснователен, поради следите съображения:

Налице е запис на заповед, съдържащ задължителните реквизити, предвидени в чл. 535 от ТЗ, поради което същия е действителен. В качеството си на едно- странна и абстрактна правна сделка записът на заповед е породил задължение за автора му да заплати посочената в него сума. Претенцията на ищеца по отношение на втория ответник се основава на обстоятелството, че той е авалирал записът на заповед издаден на 28.06.2010 г., от „Т. ООД. На лицевата му страна Д.П.Й. изрично е посочил, че авалира задължението по записа на запо- вед и е положил саморъчно подписа си. С оглед спазването на установената в чл.484 от ТЗ форма и редовността на записа на заповед е възникнало валидно менителнично поръчителство.

Записът на заповед е едностранна и абстрактна сделка, по силата, на която издателя обещава безусловно да плати на падежа определена сума на поемателя. Сделката е абстрактна, тъй като извършването й не се обуславя от някакво основа- ние. Но абстрактният характер на записа на заповед не следва да се абсолютизира. Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения послужили като причина за менителничното задължаване изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение и евентуалното погасяване на възникналите вследствие на нея задължения. В настоящия случай ответниците са възразили, че записът на заповед е подписан с оглед обезпечаване вземането на ищеца по сключен договор за продажба, което е погасено. При направено в производството по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от ответника –длъжник възражение за липса на каузална сделка, респективно за погасяване на задълженията по каузалната сделка, т.е. релевирано е възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, във връзка с изпълнението на което е издаден записа на заповед и да докаже пораждането на задължението по него, а ответникът погасяването му. Това е съобразено от районният съд при разпределение на доказателствената тежест в доклада му по чл.146 от ГПК, в който е указано, че ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение и размера на неизпълнено- то задължение. Въпреки дадените с доклада указания, ищецът в хода на процеса не е представил доказателства, които да установи съществуването на вземането, пра- воотношението, от което то произтича, неговата ликвидност и изискуемост. Същевременно ответниците са представили доказателства за нали чието на търговски правоотношения между страните, породени от сключени между ищеца и ответното дружество договори за търговска продажба, по които последното е изпълнило задължението си да запрати доставената му стока. С оглед на това предявения от ищеца установителен иск следва да бъде отхвърлен, предвид неговата неоснователност. Изложените от първата инстанция фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на ШРС са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона и утвърдената съдебна практика, поради което въззивния съд препраща към тях, съгл. чл.272 от ГПК.

С оглед на гореизложеното Ш.ският окръжен съд, в настоящия си със- тав, считайки за правилно обжалваното решение намира, че то следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и предвид представените доказателства и направените искания на „Т. ООД и Д.П.Й. следва да се присъдят направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 70.00 лв. на всеки един от тях

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 929 от 29.10.2012 г., постановено по г. д. № 1705 от 2012 г. по описа на Ш.ския районен съд.

Осъжда „Х.” ООД, с ЕИК 130076670, със седалище и адрес на управле- ние гр. С., район „Н.”, ул. „И. ш.”, № 8, представлявано от Д. З. Х. да заплати на „Т. ООД, с ЕИК 127628122, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „Т.”, № 3, ет.14, ап.56, представлявано от Д.П.Й. сумата от 70.00 (седемдесет) лева, представляваща направените от него деловодни разноски във въззивната инстанция.

Осъжда „Х.” ООД, с ЕИК 130076670, със седалище и адрес на управле- ние гр. С., район „Н.”, ул. „И. ш.”, № 8, представлявано от Д. З. Х. да заплати на Д.П.Й., с ЕГН **** 058767, с постоянен адрес:*** сумата от 70.00 (седемдесет) лева, представляваща направените от него деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението, предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.