Р Е Ш Е Н И Е№88

гр.Ш.,11.VІ.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесет и първи май 2013 г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Мирослав Маринов

при секретаря Д.А.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№ 786 /2012г. На ШОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба на ЕТ”Ш. прес С. С.в” ,ЕИК .........,от гр.Ш.,бул.”М.” № 31,ап.26,със собственик и представител С. С.в С.

против Решение № 955 от 2.ХІ.2012г. по гр.д.№ 559/2012г. на Ш.ския районен съд,в частта,в която е признато за установено ,че жалбоподателят и ответник в първоинстанционното производство дължи на ищеца по същото дело “Национална агенция разпространение “ АД , ЕИК:......... , седалище и адрес на управление : гр.С.,район М.бул.”Ц. ш.” № 113а, обща сумав размер на 35 841,13 лева , от която 31 245,79 лева са главница по незаплатени фактури№№:1000000238/28.08.2009г.; 10000000637/23.09.2009г. ; 6000000490/21.10.2009г.; 6000001127/18.11.2009г. , 6000002218/30.12.2009г.; 600000 /03.01.2010г. , а 3 745,26 лева - вземане на ищеца към ответника,представляващо обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода от датата на издаване на фактурите до 23.11.2011г. ,както и законна лихва върху главницата , считано от 23.11.2011г. до окончателното й изплащане,а също и вземане и 850,08 лева – деловодни разноски , за която обща сума има издадена Заповед №2840/19.12.2011г., по ч.гр. дело № 4489/2011 г. на ШРС ,като със същото първоинстанционно решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените от последния деловодни разноски в размер на 2 875,37 лв(две хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/, съразмерно на уважената част от иска .

Оплакванията по въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на обжалбаното решение по съображения,подробно развити в жалбата.Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени ,като на жалбоподателя се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е писмен отговор от другата страна по реда и в срока на чл.263 от ГПК,с който оспорва жалбата и моли въззивният съд да

потвърди обжалваното решение на Районния съд.

Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата, възраженията на въззиваемата страна,изложените доводи и съображения на страните,всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,както и приетите в двете съдебни инстанции заключения по съдебните счетоводни експертизи,прие за установено откъм фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице- ответник в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата е частично основателна и доказана,поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявена искова молба от “Национална агенция разпространение “ АД ЕИК:......... , седалище и адрес на управление : гр.С.,р.”М.”,бул.”Ц. ш.” №113А ,срещу ЕТ””Ш.-прес С. С.в,ЕИК:837053421 , седалище и адрес на управление : гр.Ш.,ул.”М.”31,ап.26,със собственик и представител С. С.в С.с предявен иск 41129,55 лева,включваща 35646,44лв-дължими плащания за доставени на ответника и незаплатени от него периодични печатни издания,по представените с исковата молба фактури,както и направени от ищеца съдебно-деловодни разноски.

Претендираните по главницата на обща сума 35646,44 лева,са незаплатени от ответника стоки ,фактурирани със следните 6 броя фактури,както следва:

1. фактура №1000000238/28.08.2009г. – 7 072,30 лева ;

2. фактура №10000000637/23.09.2009г. – 6896,50 лева;

3.фактура №6000000490/21.10.2009г.- 7 425,04 лева;

4.фактура №6000001127/18.11.2009г.-7 917,64 лева;

5.фактура№6000002218/30.12.2009г.-6 226,96 лева

и 6.фактура№6000002678 /29.01.2010г. – 108,00 лева.

Тези суми ответникът не заплатил и след отправена му от ищеца нотариална покана от 1.ХІІ.2009г.чрез нотариус К. М.,рег.№ 222,район на действие ШРС.

За претендираната дължима сума в полза на ищеца ,по негова молба от 23.ХІ.2011г. е издадена на 19.ХІІ.2011г.срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК,по гр.д.№4489/2011г. на Ш.ския районен съд , за обща сума в размер на 40 322.55 лв. включваща: дължима главница в размер на 35646,44лв.; лихви за забава в размер на 3745,26 лева; 807лв- съдебно-деловодни разноски и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

След възражение на длъжника срещу издадената заповед, в рамките на законовия едномесечен срок от съобщението,кредиторът предявил с исковата молба пред Ш.ския районен съд,по чл.422 от ГПК ,с

обективно съединените положителни установителни искове против ответника за посочените искови суми.

Районният съд е дал правилна правна квалификация на главния иск по чл.422 вр. с чл.327ал.І от ТЗ и на аксесорния иск-по чл.86ал.І от ЗЗД.

От фактическа страна е безспорно между страните по делото,че в процесния период между тях съществували трайни търговски взаимоотношения,свързани с разпространението и продажбата на печатни издания,в които които ищецът “Национална агенция разпространение “ АД-С. , се явява доставчик/продавач/ а ответникът ЕТ”Ш. прес С. С.в” -дистрибутор/купувач/.Безспорно е също и твърдението по исковата молба,че страните се договорили разплащането да се извършва в срок до 5 дни от издаването на съответната фактура за реализираните издания,след връщане на нереализираната продукция.

Не се спори също в първоинстанционното производство,че ищецът издал процесните фактури.

Основният спор по делото се свежда до това дължи ли ответникът на ищеца сумите по процесните фактури или няма задължения по тях поради това,че ги е погасил чрез плащане.

В писмения отговор по исковата молба,както и в хода на първоинстанционното производство ответникът не оспорва получаването на фактурираната стока,а само дължимостта на претендираните по фактурите суми,като възразява,че е заплатил тези суми на ищеца.В подкрепа на твърденията си за плащане представя с писмения си отговор от 21.ІІІ.2012г.17 като доказателства 17 броя писмени документи-вносни бележки, кредитни изВ.ия и касови бонове.

Ищецът не оспорва,че е получил сумите ,отразени в представените от ответника платежни документи,но твърди,че с тези плащания не са покрити параричните задължения на ответника по процесните фактури,а задължения на други лица и за други доставки.

Районният съд с решението си отхвърлил частично предявения положителен установителен иск за главницата относно разликата от 31245,79лв до пълния претендиран размер от 35646,44лв до 31245,79 лева, съответно частично и иска по чл.86 от ЗЗД и претенцията за деловодни разноски, а в в останалата част на решението,която се обжалва,приел,че исковете са основателни и доказани.Изложените фактически съображения на първоинстанционния съд за уважаването на исковите претенции са ,че от представените от ответника документи не може по категоричен начин да се установи основанието за плащане,т.е.дали действително със сумите по процесните касови бележки и вносни бележки са погасени задължения на ответника по процесните фактури в посочения общ размер.

Във въззивната жалба за първи път жалбоподателят и ответник в първоинстанционното производство прави възражение,че не е получил стоките по процесните фактури.Такова възражение няма пред районния съд нито с писмения отговор ,нито до края на първоинстанционното производство. Ето защо това възражение е преклудирано по силата на

разпоредбата на чл.266ал.І от ГПК.Поради неговата недопустимост,то не подлежи на обсъждане.Независимо от това въззивният съд намира за необходимо да изложи,че направените от ответника твърдения и възражения в писмения му отговор по исковата молба , в хода на първоинстанционното производство до неговото приключване,както и пред втората съдебна инстанция,че няма парични задължения към ищеца,тъй като надлежно е заплатил сумите по процесните фактури,представляват признание от негова страна,че е получил фактурираните стоки .

Направеното за първи път във въззивната жалба оспорване на процесните фактури по отношение на тяхната редовност поради неподписването им от жалбоподателя също е преклудирано,като се явява и неоснователно с оглед изменението на чл.114 от ЗДДС,в сила от 1.І.2009г./Д.в.бр.106 от 2008г./С изменението на посочената норма отпадна изискването за подписване на фактурите от доставчика и получателя при двустранните сделки .Процесните фактури са издадени след 1.І.2009г.т.е.след отпадане на нормативната необходимост за подписване на издадените фактури.

Възражението по т.3 от въззивната жалба,че между страните не било постигнато съгласие относно цената на процесните стоки,по която те ще бъдат продавани и купувани,също се навежда за първи път с жалбата пред въззивната инстанция и по силата на чл.266ал.І,пр.първо също е перклудирано,поради което е недопустимо.Първо,това не е ново обстоятелство/новооткрито или нововъзникнало/ и второ,при всички случаи жалбоподателят като ответник е могъл да посочи това обстоятелство пред районния съд . И за тези твърдения важи изложеното по-горе,че са в противоречие с възраженията на жалбоподателя като ответник в първоинстанционното производствоче коректно и пълно е заплатил доставените му стоки по фактурираните цени,което означава ,че се е съгласил с тези цени.Освен това липсва каквато и да е конкретизация във възражението кои цени и за кои стоки се оспорват.

Оплакването по т.4 от въззивната жалба е неоснователно,доколкото ищецът „Национална агенция разпространение”АД-С.,с ЕИК .........

е идентично с търговско дружество ”ОБВ-Б.”АД и „ОБВ-Разпространение”АД,които са предишни наименования на ищцовото дружество, носещо настоящото си наименование от 11.І.2010г.

Останалите оплаквания,които жалбоподателят излага във въззивната си жалба,по същество са наведени и пред районния като възражения против исковата молба и са обсъждани в първоинстанционното производство.Те са свързани с основното му възражение за погасяване на главното парично вземане с плащане.Доказателствената тежест за установяване на извършено от ответника плащане по процесните фактури,лежи изцяло върху него.

Жалбоподателят пред двете съдебни инстанции/ в с.з. от 4.Х.2012 г на ШРС и във въззивната жалба-т.5/ твърди,че върху представените от него вносни бележки за внесени суми по банковата сметка на ищеца,изрично било записано по кои фактури се извършва плащането,но в част от тях,при

вписване името на вносителя/платеца/ била допусната техническа грешка,като били изписани и смесени имената и на две фирми-тази на третото лице”Ш. В.”ООД и на ответника”Ш. прес-С. С.в”.Всички парични суми по вносните бележки за внесени суми по банковата сметка на ищеца,както и по касовите бонове за извършване на плащания в брой били постъпили реално по банковата сметка на ищеца по делото,което се установявало по подписите и печатите на банковите служители в „Райфайзенбанк”АД.Въззивният съд намира за несъстоятелно твърдението на жалбоподателя за допусната техническа грешка,доколкото,видно от представените документи,”погрешно” изписаното име на платеца се повтаря многократно,което изключва случайна грешка. Тук следва да се отбележи,че ищецът не оспорва,че през процесния период има постъпили суми по банковата му сметка от продадени печатни издания,доставени на различни дистрибутори.Не спори също,че конкретно сумите по представените вносни бележки и касови бонове са постъпили по сметката му.Спорът между страните се свежда до това ЧИИ ПАРИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ към ищеца са погасени с тези плащания-на ответника,както твърди последният или на трето лице,както твърди ищецът,респ.представляват ли тези плащания на ответника погасяване на задълженията му по процесните фактури.

Според заключенията по извършените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи,приети от първоинстанционния съд в с.з. от 28.VІ.2012 г.и 4.Х.2012г.,по счетоводни данни на ищцовото дружество размерът на вземанията на ищеца към ответника към датата на проерката/16.VІ.2012г./ възлиза на 31245,79 лева,която сума не е отразена в счетоводството на ответника като негово задължение към ищеца.Тези данни са отразени в процесните фактури и кредитни изВ.ия и отговарят на общата сума по фактурите,с приспадане на сумата по кредитните изВ.ия.

Съответната лихва за забава по същите фактури,от момента на издаването им,до датата на завеждане на исковата молба,възлиза на 7716,42 лева.

При приемането на заключението по основната ССЕ в с.з. на 28.VІ.2012г.на ШРС ответникът не е направил никакви възражения,запитвания или допълнения по така даденото и прието заключение.

Констатациите в заключението по допълнителната ССЕ , прието в първоинстанционното производство, са ,че процесните касови бонове и вносни бележки са отразени и осчетоводени в счетоводството на ищеца по партидата на фирма”Ш. В.”ООД,като същите документи подробно са описани в констативно-съобразителната част на заключението.

Въззивният съд приема за основателно и доказано възражението на жалбоподателя за допусната необоснованост на районния съд при обсъждане на плащанията по фактура № 6000002678 от 29.І.2010г.,като е приел,че ответникът дължи по тази фактура сумата от 108 лв,респ.лихвите за забава върху нея.Видно е ,че общият сбор на сумите по вносна бележка

от 10.І.2010г. за 1830,94 лева , вносна бележка от 8.ІІ.2010г. за 1355 лв,вносна бележка от 4.ІІ.2010г. за сумата 1200 лева и вносна бележка от 2.ІІ.2000 г.за сумата 2000 лева ,възлиза на 6385,94 лева,която обща сума до стотинка отговаря на задължението по посочената фактура.Тази фактура е на обща стойност 7252,81 лева,а кредитното изВ.ие № 6000002679 от същата дата -29.І.2010 г. е за 866,87 лева,като разликата възлиза на 6385,94 лева.В тези вносни бележки е посочена фактурата ,за която се отнася плащането,поради което следва да се приеме,че ответникът е заплатил изцяло дължимата по същата фактура сума и не дължи по нея сумата от 108 лева,както и лихвите върху тези 108 лв за забава.

В останалата част оплакванията,възраженията и твърденията на жалбоподателя за доказани плащания от негова страна на претендираните по процесните фактури суми,които плащания необосновано не били взети предвид от районния съд,са неоснователни и недоказани.Както вече беше посочено по-горе,ищецът не спори,че сумите по представените от ответника/жалбоподателя/вносни бележки и касови бонове са постъпили по сметката му.Няма спор и за това,че физически и фактически сумите по тези документи са внесени от жалбоподателя.Това обстоятелство обаче по никакъв начин не доказва,че с внасянето на тези суми той е изплатил СВОЙ дълг към ищеца и то точно по ПРОЦЕСНИТЕ ФАКТУРИ .В тази връзка обосновано е прието от районния съд,че данните по представените платежни документи не съдържат информация за основанието за плащане.В тези документи не се съдържат данни нито за фактурата,по която се плаща,нито за стоката,която се заплаща,а като платец е посочено и трето лице”Ш. В.” ООД. Вярно е,че касовите бонове се издават от получателя на сумите по тях,в случая,ищецът.Вярно е също,че поради естеството на тези електронно издавани документи в тях не фигурира информация,която не е заложена в програмата.Това обаче не променя с нищо правилността на извода,че представените по делото касови бонове

не могат да служат като надлежни доказателства за извършено плащане от ответника към ищеца именно по процесните фактури.Задължение на вносителя на паричните суми е да докаже във всеки отделен случай пълното основание за плащане,ако това от касовите бонове не е видно,както е в процесния случай. Отделен е въпросът каква е била причината такива сравнително крупни суми да не се превеждат по банков път,а да се заплащат в брой на каса. Ето защо въззивният съд намира,че не е допусната необоснованост и незаконосъобразност на районния съд при преценката на доказателствата и в крайните му фактически и правни изводи.

Що се касае до вн.бележка от 13.І.2010г. за внесена сума от 1500 лева,посочена в жалбата ,районният съд изрично е изложил в мотивите си, че тази сума е отчетена като платена от ответника и е приспадната от претендираното вземане към него,тъй като според заключението на допълнителната ССЕ сумата е счетоводно отразена при ищеца като извършено плащане от ответника по фактурите,наред със сумите по вн.бележки от 8.ІІ.2010г. за 1355лв и вн.бележка от 10.І.2010г. за 1830,94лв.

Във вн.бележка от 13.І.2010г.е посочено точното наименование на ответника като платец,както и датата на фактурата,по която се плаща-30.ХІІ.2009г.,а от тази дата е процесната фактура № 6000002218.В останалите две вн.бележки е посочен номерът и датата на процесната фактура №2678/29.І.2010г.по която е направено плащането.

Във въззивната си жалба жалбоподателят твърди,че остатъчната стойност по фактура № 6000002218 от 30.ХІІ.2009г. била 5087,13 лева.Твърди също, че дадените устно в съдебно заседание в първоинстанционното производство пояснения на вещото лице по ССЕ,че сумата била приспадната от задължението , били неистински. Жалбоподателят не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си в тази връзка,поради което те следва да се приемат за неоснователни и недоказани.

Недоказани са и твърденията на жалбоподателя за погасяване на задълженията му по фактура № 6000001127 от 18.ХІ.2009г. на стойност 7917,64 лева.,с касов бон от 2.ХІІ.2009г. за платена сума в размер на 7023лв.На л.94 от гр.д. № 559/12г. на ШРС са фотокопията на представените от ответника по делото 5 касови бона.Единият от тях,с дата 2.ХІІ.2009г. е за заплатени на ищеца 7023 лева.В този касов бон има данни само за получателя,размера на сумата и датата на издаването,а също и че плащането се отнася за печатни издания.По никакъв начин от този документ не може да се направи извод,че със сумата по него ответникът е погасил свое парично задължение към ищеца по една от процесните фактури,в т.ч. и по посочената по-горе фактура № № 6000001127 от 18.ХІ.2009г.Същото се отнася и за останалите четири касови бона,представени по делото.Обосновано сумата по касов бон от 9.ХІІ.2009г. в размер на 5641 лева е взета в предвид от районния съд и с нея е намален общият размер на вземането на ищеца към ответника ,тъй като по делото е установено,че тя е отразена като плащане в счетоводствата на двете страни.

В първоинстанционното производство ответникът е направил доказателствено искане за възлагане допълнителна задача към вещото лице, последното да установи дали сумата по процесните фактури се покрива от сумата в представените от него документи-касови и вносни бележки,но искането не е уважено от районния съд.

С оглед пълното изясняване на спора по делото въззивният съд допусна изслушването на исканите от жалбоподателя нови ССЕ,констатациите по които не доведоха до нови фактически изводи,различни от тези на районния съд.Според заключението по ССЕ,прието в с.з.на 21.V.2013 г. ,в счетоводството на ищеца в т.нар.”Стокова програма” са описани по дати и номера на приходни касови ордери извършени плащания в брой от ЕТ”Ш. прес-С. С.в” и „Ш. В.”ООД в обща аналитична ведомост с контрагент”В.-Ш.”,като в тази програма източниците на плащанията не са разделени.Според същото заключение размерът на неосчетоводените в счетоводството на ищеца платени и описани в стоковата програма суми

възлиза на 15503,71 лева.Тези констатации по ССЕ с нищо не променят установената по делото фактическа обстановка така,както е приета от районния съд .Тази обстановка беше проверена от въззивния съд въз основа на събрания доказателствен материал и заключенията по ССЕ.Второинстанционният съд намира,че фактическите изводи на първата съдебна инстанция са правилно-обосновани и съответни на доказателствата по делото,с изключение на констатациите относно дължимостта на сумата от 108 лева,както вече беше изложено по-горе,в която част обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено.

При тази правилно изяснена фактическа обстановка районният съд правилно е приложил и материалния закон.Въпреки,че няма изложени подробни правни изводи,като краен резултат решението на районния съд,с което е прието,че предявените искове са основателни и доказани,е законосъобразно,с изключение на посочената по-горе част от него.

Между страните е налице валидна правна търговска сделка за доставка/покупко-продажба,която поражда права и задължения за всяка от тях.По силата на тази облигационна връзка ответникът е бил задължен като купувач да заплати на ищеца продавач доставената му от последния процесна стока-печатни издания,фактурирана с процесните фактури.Като не е изпълнил точно и изцяло задълженията си,ответникът е в положението на неизправен съконтрахент,поради което за ищеца съществува правото на вземане спрямо него в размер на незаплатената цена на процесната доставка. При основателността на главния иск основателен и доказан се явява и обективно съединеният с него аксесорен иск за мораторна лихва върху главницата,с основание по чл.86ал.І от ЗЗД.

С оглед и във връзка с гореизложеното , въззивният съд намира,че в обжалваната част,с която е признато за установено,че съществува вземане на ищеца към ответника за сумата над 108 лева до признатия за установен размер от 31245,79 лева за главницата и над 3 лева до пълния размер от 3745,26 лева –за мораторната лихва,първоинстанционното решение е правилно-обосновано и законосъобразно.Поради това въззивната жалба против тази част на решението е неоснователна и недоказана.Ето защо в същата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора ,на въззиваемата страна следва да се присъдят и направените деловодни разноски за въззивната инстанция,съразмерно на отхвърлената част от жалбата,които разноски възлизат на 1675/хиляда шестотин седемдесет и пет/ лева.

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 955 от 2.ХІ.2012г. по гр.д.№ 559/2012г. на Ш.ския районен съд САМО В ЧАСТТА,с която е признато за установено, че ответникът ЕТ”Ш. прес С. С.в” ,ЕИК .........,от гр.Ш.,бул.”М.” № 31,ап.26,със собственик и представител

С. С.в С. дължи на ищеца “Национална агенция разпространение “ АД , ЕИК:......... , седалище и адрес на управление : гр.С.,район М.бул.”Ц. ш.” № 113а,сумата от 108/сто и осем/ лева по фактура № 6000002678 от 29.І.2010г.,както и лихвите за забава върху същата сума,като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените установителни положителни искове в същата част- за сумата до 108 лв-главния иск и за сумата до 3 лв-аксесорния иск.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното първоинстанционно решение в останалата му част.

ОСЪЖДА жалбоподателя ЕТ”Ш. прес С. С.в” ,ЕИК .........,от гр.Ш.,бул.”М.” № 31,ап.26,със собственик и представител С. С.в С.да заплати на въззиваемата страна “Национална агенция разпространение “ АД , ЕИК:......... , седалище и адрес на управление : гр.С.,район М.бул.”Ц. ш.” № 113а,направените деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,съразмерно на отхвърлената част от жалбата,които разноски възлизат на 1675/хиляда шестотин седемдесет и пет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.