Р Е Ш Е Н И Е№29

гр. Ш. 18.02.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:Н.Батанова

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.Й.Димов

при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.търг.д.№791 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №865 от 17.10.2012г. по гр.д.№499/2012г. Районен съд-гр.Шумен е признал за установено, че Н.В.С. не дължи на “Ен.-про п.” АД Д, гр.В. представлявано от Б. Д. Д. и К. Д. К. заедно, сумата от 1627.50лв. представляващи начислена корекция на потребена, неотчетена и неплатена енергия за периода от 16.06.11 до 05.12.11г по фактура №0087208395/25.01.2012 год, по справка за корекция №21268 за клиентски номер 1300034118, абонатен номер **********, електромер № 2164558 за адрес: гр.Ш. ул.”К. П.ович” №, поради начална липса на основание. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от “Ен.-про п.”АД-гр.В. изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че бил изпълнил задълженията си спрямо ищеца по ОУ на договорите за снабдяване и разпределение на електрическа енергия, като допълнително изчисленото количество електроенергия било доставено и определено не чрез измервателен уред, а чрез изчислителна методология , одобрена от ДКЕВР, доведена до знанието на всички абонати. С оглед последните изменение в ЗЕ, в сила от 17.07.2012г., извършването на корекция на сметка било изрично уредено, такава възможност била предвидена и съгласно Наредба №6/2004г.. В този смисъл периода между тези два нормативни акта не се явявал ревизия на досегашната позиция в защита на корекционните процедури, а следвало да се разбира като празнота в правото, която следвало да бъде преодоляна чрез предвидения в закона ред-чл.46, ал.2 от ЗНА. Моли, съдът да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което заявената претенция бъде отхвърлена.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

В хода на първоинстанцинното производство е променено наименованието на ответното дружество от “Е.ОН Б. Продажби”АД-гр.В. на “Ен.-про п.”АД-гр.В..

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения констативен протокол №425158 от 05.12.2011г., служители на “Е.Он Б. мрежи”АД са извършили техническа проверка на измервателното устройство, находящо се в обект в гр.Ш. ул.”К. П.ович”№, като съгласно отразеното в него, било констатирано отклонение от класа на точност на измервателния уред, следствие на което последният бил демонтиран и предоставен за експертиза. Според отразеното в протокола, техническата проверка/демонтажа е извършена в присъствие на лицeто Д. Ч..

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на електромер №054-09-ЕЛ/16.01.2012 год., в напреженовата верига на електромер фабр.№2164558 е добавено съпротивление, чуждо за схемата – има вмешателство , поради което и същият е извън класа на точност.

По делото е представена и справка 21268 от 23.01.2012г., от която е видно, че въз основа на горепосочения протокол, на основание чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, била извършена корекция на количеството потребена от ищеца ел.енергия за обект в гр.Ш. ул.”К. П.ович”№, за процесния период 16.06.2011г.-05.12.2011г.. За стойността на коригираното количество енергия-1627.50лв., ответното дружество е издало дебитно известие №87208395/25.01.2012г.

На 16.06.2011 год. на ищеца била изпратена покана изх.№921765 от 25.01.2012 год., изготвена от “Ен.-про п.”АД, гр.В. с което бил уведомен, че в резултат на преизчислените количества ел. енергия на клиентски номер 1300034118 , абонатен ********** за периода от 16.06.11 до 05.12.11г, е издадена фактура №0087208395/25.01.2012 год. на стойност 1627,50 лв . Към поканата била приложена справка №21268.

По делото е назначена СТЕ, заключението от 29.06.2012г. на която сочи, че претендираната енергия за доплащане е по- малка от пропускателната способност на ел. инсталацията за разглеждания период от време и технически е възможно да е била доставена до абоната. Сочи също, че е било осъществено неправомерно проникване във вътрешността на електромера и включване на допълнителен елемент, като с категоричност не може да се установи датата когато е възникнало неточното отчитане. СТИ е отчитало част от реално потребената енергия. Според вещото лице бил налице точен измерител на грешката минус 70,115%, съгласно установеното от БИМ, като сочи, че 180 дни преди датата на проверката, друга проверка не е била извършвана. Използваната методиката за изчисление на корекцията е съгласно чл. 38 ал.3 т1 от ОУ, но при това изчисление не е била използвана установената в БИМ стойност на точния измерител и извода му е, че сумата за корекцията е завишена с над 14% , т.е. количеството ел.енергия за корекция не е било изчислено правилно.

Съгласно заключението на СТЕ от 31.06.2012г., от процесното СТИ се отчитало едва около 30 % от потребената енергия вследствие вмешателство в напреженовата му верига. Заявява, че служителите на “Ен.-про п.”АД са допуснали груба грешка при изчислението на дължимото количество за доплащане на електроенергия, тъй като работили с грешка на СТИ минус 81,91% а в лабораторията на БИМ измерената грешка е минус 70,33%.

По делото са представени и общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН Б. продажби”АД и за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.Он Б. Мрежи”.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Изложените от ищеца обстоятелства /ищецът твърди недължимост на сумата 1627.50лв., представляваща стойността на коригирана ел.енергия за периода 16.06.2011г.-05.12.2011г. за обект, находящ се в гр.Ш. ул.”К. П.ович”№, отразена в дебитно известие №87208395/25.01.2012г. и фактура под същия номер и дата/, и заявения петитум /претендира се установяване на тази недължимост/ дават основание на съда да приеме, че е сезиран с отрицателна установителна претенция с правно основание чл.124 от ГПК.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна следва да установи наличието на договорни отношения между страните за продажба на електрическа енергия през процесния период за процесния обект, задълженията по договора, обема на доставената енергия, както и че нейната стойност е в претендирания размер, съответно ищцовата - че е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на цената на доставеното количество енергия.

В настоящия случай не се спори между страните, че през правнорелевантния период са се намирали в облигационно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия за сочения обект – жилище, находящо се в гр.Ш. ул.”К. П.ович”№. В това си качество, ищецът е бил обвързан от публично известни общи условия на „Е.Он Б. мрежи” и „Е.Он Б. продажби”, които са влезли в сила, след одобряването им от ДКЕВР, и публикуването в един централен и един местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика.

Не бе установено по безспорен начин от ответната страна обаче, обема на предоставената енергия, или в случая правилното извършване на корекция. Съдът споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви в този смисъл/касателно естеството на представения констативен протокол- представляващ частен свидетелстващ документ, който не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като не носи подписа на потребителя и удостоверява изгодни за ищеца обстоятелства/ и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

Дори да се приеме за достоверно отразеното в констативния протокол обстоятелство, то по делото не са събрани каквито и да е доказателства, че въздействието върху СТИ е в резултат на действия на ответника. А при липса на доказателства в тази насока не би могло да се презюмира виновно поведение на потребителя, каквото е необходимо, за да намери приложение хипотезата на чл.38, ал.3, т.1 или т.3 от ОУ. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.30 от ОУ средствата за техническо измерване /СТИ/ и таблата, в които те са разположени, са собственост на „ЕОН Б. Мрежи” АД, като дружеството поставя върху тях приспособления или знаци за ограничаване на достъпа. Т.е. поддържането на техническата изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружество, в качеството му на негов собственик. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват доказателства и данни, от които да може да се направи извод, че собственикът на СТИ е извършвал проверки за изправността му, напротив, от назначената в хода на съдебното производство съдебно- техническа експертиза се установява, че липсва информация за извършена и документирана проверка на СТИ в рамките на 180 дни преди датата 05.12.2011г год. т.е. проверка не е извършвана. Експертизата сочи също, че електромерът е бил с изтекъл срок на валидност, обосновавайки извода си от справка в сайта на БИМ.

Не може да се установи и датата на въздействието върху СТИ. Липсват и доказателства, че начисленото количество електрическа енергия е било доставено и реално потребена от ищеца, поради което и не може да се приеме, че последния дължи нейното заплащане. В случаите, когато отклоненията в показателните на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителите, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се дължи сметка за този период и без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, би се стигнало до едностранно изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период от време, което от своя страна ще позволи на доставчика да получи цена за недоставена от него електрическа енергия.

Във връзка с изложените в жалбата възражения: Съгласно чл.37 т.1 от Общите условия на “Е.Он Б. мрежи ”, електроразпределителното дружество може да извърши корекция на пренесеното количество електроенергия за минал период, в случай на нарушение в целостта или функционалността на средствата за търговско измерване или в свързващите ги електрически инсталации, установено с протокол, съставен по реда на общите условия. През правнорелевантния период, отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 67/02.08.2004 г.. Както в ЗЕ, така и в издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004 г., не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000г., за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Така доколкото липсва предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия/ в този смисъл са и решение №165/19.11.09 г. по т.дело №103/09 г., ІІ т.о., решение №189/11.04.2011г. по т.д.№39/2010г., ІІ т.о., имащи задължителен за съдилищата характер, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС./. Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя, че с последните изменение в ЗЕ, в сила от 17.07.2012г., законодателният орган потвърждавал волята си отпреди изменението , следваща от нормата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за валидността на корекционните процедури, поради което същото следвало да бъде съобразено при разрешаване на настоящия спор. Съгласно § 204 от ЗИДЗЕ, законът влиза в сила от неговото обнародване в ДВ, а някои от разпоредбите дори и в по-късен момент, като на нито една от изменените и допълнени норми не е придадено обратно действие. Това налага извода, че към датата на извършване на процесната едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на ищеца – със справка от 23.01.2012г. за ищеца не е съществувала подобна регламентирана в закона възможност, поради което и корекцията се явява лишена от законово основание.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че сочената съдебна практика била в противоречие с императивната разпоредба на чл.46, ал.2 от ЗНА, доколкото в случая не са налице предпоставките за прилагане на сочената норма.

Предвид изложеното, доколкото по делото не са представени надлежни доказателства касателно задължението на ответника да заплати процесната сума 1627.50лв.-главница за консумирана и незаплатена енергия за периода 16.06.2011г.-05.12.2011г. за обект с абонатен №107106019, гр.Ш. ул.”К. П.ович”№, то заявената отрицателна установителна претенция се явява основателна.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените разноски пред настоящана инстанция в размер на 350лв..

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №865 от 17.10.2012г. по гр.д.№499/2012г. на ШРС.

ОСЪЖДА “Ен.-про п.” АД-гр.В. ЕИК 103533691, представлявано от заедно от Б.Г. М. и П.С. С., да заплати на Н.В.С., деловодни разноски пред настоящата инстанция, в размер на 350лв..

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.