Р Е Ш Е Н И Е№34

гр.Шумен,21.ІІ.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на дванадесети февруари 2013 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Мирослав Маринов

при секретаря Г.С.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№14 /2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по депозирана на 14.ХІ.2012г въззивна жалба от „БНП П. П. Ф.” ЕАД,ЕИК .........,седалище и адрес на управление:гр.С.,ЖК”М. 4”Б.п. С.,сгр.14,против Решение № 268 от 18.Х.2012г. на Районен съд-Н. п. по гр.д. № 257 за 2012г.,в ЧАСТТА ,в която Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство положителен установителен иск против К.Х.О.,ЕГН **********,***, за разликата над 3950,54 лв до пълния исков размер от 4550,37лв включващ главница,добавка и мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2010г.до 21.12.2012г./ ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 11.01.2012г.до окончателното й изплащане .

както и против ЧАСТТА от същото решение,с която се ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,с №9/13.01.2012г.по ч.гр.д.№26/2012г.по описа на Районен съд гр.Н. п.,в частта й,с която длъжникът К.Х.О. е осъден да заплати на кредитора „БНП П. П. Ф.” ЕАД СУМАТА ,явяваща се разликата от 3 950.54лв.до пълния размер от 4 550.37лв./включващ главница,добавка и мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2010г.до 21.12.2012г./.

Оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на първиинстанционното решение в обжалваната му част,по съображения,изложени в жалбата.Моли да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да бъде постановено друго,с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.Няма направени нови доказателствени искания.

Не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна по реда и в срока на чл.263 ГПК. Същата страна не се явява в съдебното заседание и не взема отношение по жалбата.

Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице- ищец в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата се явява частично основателна и доказана,в обжалваната отхвърлителна част на първоинстанционното решение относно главния иск и обезсилената частично заповед за изпълнение за главното вземане.В останалата част, съдържаща оплаквания против отхвърлителното първоинстанционно решение за претендираната лихва за забава до завеждане на исковата молба,въззивната жалба е неоснователна и недоказана.Съображенията за това са следните:

Дадената от районния съд квалификация на предявения главен иск по 415 от и чл.422 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД е правилна,но е допусната процесуална грешка от същия съд ,като не е дал квалификация на аксесорния иск по чл.86 от ЗЗД и не са разграничени двата обективно съединени иска,по основание и размери.Тези разграничения ясно се извличат от петитума на исковата молба,с който се претендира съдът да приеме за установено,че съществува в полза на ищеца вземане против ответника в размер на 3154лв главница по отпуснат кредит и 900,98лв-надбавка по т.4 от Договора за кредит,или общо претенцията по главния иск е 4055,94лв,както и вземане в размер на 494,43лв-обезщетение/лихва /за забава,на основание чл.33 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.86ал.1 от ЗЗД.Общо посочената цена на исковите претенции в заглавната част на исковата молба,върху които е заплатена и съответната държавна такса,е 4550,37лв/4055,94лв +494,43лв/.

Безспорно е по делото,като се установява и от съответните писмени доказателства,че между страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит с №PLUS-01294516 от 13.11.2008г./по –нататък за кратко Договора/,по силата на който ищецът като кредитор предоставил на ответника като кредитополучател паричен кредит/заем/ в размер на на 4000 лева,който заедно с месечните размери на застрахователната премия по застраховка”Защита на плащанията”възлиза на 4431,72 лева. Безспорно е също,че така отпуснатият заем е усвоен изцяло от кредитополучателя,като последният съгласно сключения договор се задължил да върне паричния заем на 43 броя месечни погасителни вноски,всяка от които на стойност 150,26 лева.

Съгласно чл.5 от Договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска ведно с направените за събиране на вземането разноски за телекомуникационни услуги,напомнителни писма и/или други действия извършени по преценка на кредитора.Договорено е между страните,че при просрочване на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,включително всички определени от този договор надбавки,ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.

Не се оспорва от ответника,че е преустановил плащането на дължимите по този кредитен договор месечни вноски на 28.V.2010 година,като за м.V.2010г. е направил частично плащане,при което са налице 16 погасени месечни вноски,или към 30.VІ.2010г.са останали непогасени 27 броя погасителни вноски от общо 43.

При това положение,поради просрочване от кредитополучателя на повече от две месечни вноски, кредиторът ,позовавайки се на клаузата по чл.5,изр.второ от Договора, приел вземането си към кредитополучателя за предсрочно изискуемо в пълния му размер и пристъпил към принудителното му събиране.

По искане на кредитора по Договора,по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №9/13.01.2012г.по ч.гр.д.№26/2012г.по описа на Районен съд гр.Н. п.,с която ответникът по настоящото дело и длъжник по процесния кредит е осъден да заплати на кредитора и ищец в настоящото производство сумата 3 154.96лв.-главница;900.98лв- надбавка,представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, 494.43лв.-мораторна лихва за периода от 30.06.2010г.до 21.12.2012г.до окончателното изплащане,както и направените по делото разноски от 91.01лв.-държавна такса и на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.Поради постъпило възражение на длъжника по издадената заповед за изпълнение,кредиторът в едномесечния срок по чл.415 от ГПК е завел установителни искове по настоящото дело.

Въззивният съд намира за основателно и доказано оплакването на жалбоподателя,че районният съд,след като правилно е приел,че за периода от 28.V.2010г. до крайния срок на задължението общият размер на задълженията на ответника по Договора възлизат на 26 вноски,всяка по 150,26 лв и една вноска от 149,04 лв,но неправилно е пресметнал общата стойност.Аритметичните изчисления дават като резултат ,че общо дължима сума/сборът/ по така незаплатените вноски възлиза на 4055,80 лева,а именно: 26 вноски Х 150,26 лв = 3906,76 лева ;3906,76 лв + 1 вноска от 149,04лв= 4055,80 лева.

С оглед на гореизложеното,въззивният съд намира,че частта от първоинстанционното решение,с която е отхвърлен главния иск като неоснователен и недоказан за сумата над /за разликата/3950,54лв до пълния размер от 4055,80 лв е неправилно-необосновано и незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което този главен иск да бъде уважен изцяло и за разликата от 3950 лв до 4055,80 лева.По тези съображения неправилно е първоинстанционното решение и в частта,с която е обезсилена процесната Заповед за изпълнение на парично задължение за същата разлика,поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и в тази част.

Въззивният съд намира за неоснователна и недоказана въззивната жалба в частта й относно неуважения иск по чл.33 от ЗПК вр. с чл.86 ал.І от ЗЗД.Изложените от жалбоподателя съображения в тази връзка касаят основателността на претенциите за мораторна лихва /обезщетение от датата на забавата/ по принцип,но тъй като се касае за отделен иск,независимо ,че е аксесорен,той следва да бъде доказан по основание и размер.По делото има претенция за заплащане на обезщетение за забава,но няма доказателства ,че то е дължимо в претендирания размер.Ето защо правилно районният съд е приел,че в тази част претенцията по исковата молба е недоказана и е отхвърлил същата.Макар ,че е допуснал посочените в началото на настоящото въззивно решение процесуални нарушения във връзка с аксесорния иск,по същество като краен резултат решението на районния съд в тази част е правилно и няма основания за неговата отмяна.

Няма доказателства за направени от жалбоподателя деловодни разноски за въззивната инстанция,освен заплатената от него държавна такса за жалбата в размер на 45,55лв.Що се отнася до направеното в същата жалба искане за присъждане на други разноски,те не са разграничени като разлика от присъдените на същата страна деловодни разноски от първоинстанционния съд в размер общо на 179 лева ,т.е. на практика няма конкретна жалба против частта от решението на районния съд досежно разноските.Ето защо въззивният съд намира,че на жалбоподателя следва да се присъдят и да бъдат заплатени от въззиваемата страна само доказаните направени разноски за второинстанционното производство,възлизащи на 45,55 лева-заплатена държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 268 от 18.Х.2012 г. по гр.д. № 257 за 2012г. на Новопазарския районен съд в ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от „БНП П. П. Ф.” ЕАД,ЕИК .........,седалище и адрес на управление:гр.С.,ЖК”М. 4”Б.п. С.,сгр.14, иск против К.Х.О.,ЕГН **********,***, за разликата от 3950,54лв до пълния размер от 4055,80лв,представляваща дължима главница и добавка по Договор за потребителски паричен кредит с №PLUS-01294516 от 13.11.2008г./,както и в ЧАСТТА,с която е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с № 9/13.І.2012г.изд.по ч.гр.д. № 26/2012г.на НПРС ,в частта й ,с която длъжникът К.Х.О.,ЕГН **********,е осъден да заплати на кредитора„БНП П. П. Ф.” ЕАД,ЕИК ......... разликата от 3950,54 лв до 4055,80 лв,като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ищецът „БНП П. П. Ф.” ЕАД,ЕИК .........,има парично вземане към ответника К.Х.О.,с горните данни,и за разликата над 3950,54лв до 4055,80 лева,или още за сумата 105,26лв/сто и пет лева и 26 стотинки /,представляваща дължими главница и добавка/печалба/ на същия ищец по сключен между страните Договор за потребителски паричен кредит с №PLUS-01294516 от 13.11.2008г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 11.І.2012г.-датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА въззиваемата страна К.Х.О.,с горните данни ,да заплати на жалбоподателя „БНП П. П. Ф.” ЕАД,ЕИК .........,с посочените по-горе седалище и търговски адрес,сумата 45,55лв/четиридесет и пет лева и 55 стотинки/-заплатена държавна такса за въззивната съдебна инстанция.

Потвърждава обжалваното решение № 268 от 18.Х.2012 г. по гр.д. № 257 за 2012г. на Новопазарския районен съд в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове : 1. 2.