Р Е Ш Е Н И Е№35

гр. Ш., 26.02.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря А.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №23 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №948 от 31.10.2012г. по гр.д.№29/2012г., ШРС е осъдил “Е. с.”ООД-гр.Ш., представлявано от управителя А. И. С. да заплати на И.Ж.Ж., на осн.чл.183 от ЗЗД сумата от 800лв.- главница, представляваща незаплатена цена на стоки- лозов лист по договор за покупко-продажба между страните от 09.08.2011г. и на осн.чл.86 от ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 09.01.2012г. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер 1665лв., като неоснователен и недоказан.

Присъдил е и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ответника само в частта, с която е осъден да заплати на ищеца сумата 800лв., съответно деловодни разноски. Жалбоподателят намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че неправилно съдът приел, че между страните е налице договор . Представената кантарна бележка не съдържала данни, че дружеството е получател на стоката, не били представени и доказателства, че ищецът е доставчик на ответника. Моли, решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което предявения иск за сумата 800лв. бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Съгласно кантарна бележка №27, на дата 09.08.2011г., ищецът И. Ж.Ж. е предал лозов лист с тегло 800 кг., при цена 800лв. Бележката носи подписа на ищеца и на трето лице З. Л..

От показанията на свид.С. се установява факта на периодично предаване на лозов лист в Консервената фабрика, настоящ “Е. с.” от ищеца, приемани от лицата Р./Р./ и З. служители на ответника. Св.Кр.Г. заемаща длъжността касиер-домакин в ответното дружество, свидетелства, че през изминалата година били издавани кантарни бележки, като намиращата се по делото и предявена й с №27/09.08.2011г. Твърди също, че ответното дружество не било купувало лозов лист и нямало взаимоотношения с ищеца. В отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, управителят Н. И. твърди, че ответното дружество не е изкупувало лозов лист от ищеца, както и че дружеството не работело с кантарни бележки като процесната.

По делото е приобщена и преписка №2464 от 2011г. на РП-гр.Ш., по която е приложено в оригинал “Обяснение” на управителя на ответното дружество А.И. С., което по своята правна същност представлява частен свидетелстващ документ/несъставен по реда на НПК/, удостоверяващ неизгодни за автора му факти, поради което същият притежава материална доказателствена сила. В него е посочено именно във връзка с жалба на ищеца, съдържаща изложените факти в исковата молба и представена към нея кантарна бележка, че ответното дружество и ищеца се намирали в трайни отношения по закупуване на стоки и никога не бил отричал, че ще му заплати продукцията, която е доставил, но в момента фирмата била в затруднено положение.

С нотариална покана рег.№11016/05.12.2011г., ищецът е уведомил ответната страна за следваща му се сума в размер на 1665лв. за доставени 1837кг. лозов лист, като е отправил покана за доброволно уреждане на отношенията им.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Предмет на настоящата въззивна жалба е решението, само в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 800лв., представляваща стойност на предаден лозов лист по кантарна бележка №27/09.08.2011г. и са присъдени разноски в тежест на ответника. В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Заявена е претенция с правно основание чл.183 вр. чл.200 ЗЗД.

Съгласно правната теория, договорът за покупко-продажба на вещи е реален, консенсуален, като липсва законово изискване същият да е сключен в писмена форма. По силата на този договор, продавачът прехвърля собствеността на една вещ върху купувача, а последният е длъжен да плати цената.

В настоящия случай, от съвкупната преценка на доказателствата по делото/ кантарна бележка, показания на свид.С./, че страните са в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за покупко-продажба на стока – лозов лист. Установи се също, че ищцовата страна, имаща качеството на продавач по договора, е изпълнила задълженията си и е предоставила на купувача отразеното в сочената кантарна бележка количество лозови листа-800кг.. Тези обстоятелства се потвърждават и от обясненията на управителя на дружеството, дадени в хода на проверката по преписка №2464 от 2011г. на ШРП, съдържащи признание от ответната страна за дълга. Соченият документ, в частта, в която материализира изявлението на представителя на ответника, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила, тъй като издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти. Той има сила на извънсъдебно признание и важи за своя издател. Или в настоящия случай съдът приема, че страните са в договорни отношения по повод предаването на лозов лист, като ищецът е предал на ответната страна такъв 800кг..

Съдът не кредитира показанията на свид.Кр.Георгиева/домакин-касиер в ответното дружество/, че ответникът през 2011г. не се е занимавал с изкупуването на лозов лист, тъй като същите не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал/показанията на свид.С., материалите по преписка №2464/2011г. на ШРП/, а и свидетелката е в трудово правоотношение с ответното дружество, което сочи на възможна нейна заинтересованост.

Спорен е и въпросът, дали ответната страна-купувач по сделките е изпълнила в пълен обем своето насрещно задължение да заплати получената стока. Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. В конкретния случай, тъй като ищецът претендира присъждане на парично задължение на ответника в размер на 800лв., съгласно кантарна бележка №27/09.08.2011г., следвало е ответната страна да установи факта на заплащането на уговорената цена в пълен размер, каквото задължение има в качеството си на купувач съгласно чл.183 и чл.200, ал.1 от ЗЗД. Последната обаче не е депозирала доказателства в тази насока. Съобразявайки тази пасивност и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че ответната страна не е изпълнила задължението си, поради което претенцията за заплащане на продажната цена от 800лв. се явява основателна. Съдът споделя мотивите на първоинстанционното решение по възражението на ответната страна за липса на посочена валута, и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

Предвид изложеното и доколкото мотивите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната част, следва да бъде потвърдено. В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №948 от 31.10.2012г. по гр.д.№29/2012г. на ШРС, в частта, с която “Е. с.”ООД-гр.Ш., представлявано от управителя А. И. С. е осъдено да заплати на И.Ж.Ж., на основание чл.183 от ЗЗД сумата от 800лв.- главница, представляваща незаплатена цена на стоки- лозов лист по договор за покупко-продажба между страните от 09.08.2011г., ведно със законната лихва и разноски.

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.