Р Е Ш Е Н И Е№37

град Шумен, 28.02.2013 г.

Шуменският окръжен съд, в публично заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Ралица Хаджииванова

Членове:1.Йордан Димов

2.Стела Шипковенска

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. т. д. №60 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №949/01.11.2012 г. постановено по гр. д. №1297/2012 г. по описа на ШРС, съдът е отхвърлил предявения от ЗАД „А. Б., ЕИК-040638060, гр. С., р-н О., бул. „К. А. Д.” №59 против К.Р.Г., ЕГН-**********,*** установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213 от КЗ да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 718.18 лв., представляващо заплатено на М. М. обезщетение по договор за застраховка „К.” за претърпени имуществени врези, настъпили при ПТП но 30.12.2008 г., изразяващи се в увреждане на „Ф. голф” SDI, рег. №Т1993АТ, за която сума има издадена Заповед по чл.410 от ГПК по гр. д. №4476/2011 г. по описа на ШРС. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗК „Б. и.” АД, ЕИК-831510265.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца ЗАД „А. Б., ЕИК-040638060, гр. С.. Негов процесуален представител сочи в подадената въззивна жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост. Сочи, че от една страна първоинстанционния съд в мотивите си е посочил, че към момента на произшествието ответника не е имал за причинилото ПТП МПС валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, а от друга страна сочи, че по силата на залепения на МПС стикер следва да се приеме, че е била налице подобна застраховка. Намира, че в тези изводи на съда има противоречие. Намира, че неправилно първоинстанционния съд е правил заключения за наличие на валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност” въз основа на записаното в Протокола за ПТП. Намира, че ако е имал съмнения за съдържанието на Протокола за ПТП съдът е можел на основание чл.7 от ГПК да разпита длъжностните лица съставили протокола. Сочи, че с оглед обстоятелството, че не е налице валиден договор по застраховка „гражданска отговорност” за МПС на ответника не е можело съдът да се позове на нормата на чл.213, ал.1, предл.4 от КЗ, която норма намира приложение единствено при наличието на валиден договор. Сочи, че относно размера на претенцията поддържа изложеното в ИМ и се позовава на актуална съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК – Р по т. д. №652/2009 г. на І ТО на ВКС, Р по т. д. №870/2010 г. на І ТО на ВКС. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение, както и да бъде уважена изцяло претенцията на ищеца. Моли да му бъдат присъдени и сторените пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски.

Ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че депозираната жалба е неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно. Намира, че правилно съдът е приел, че е налице договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответника като собственик на причинилото ПТП МПС, поради обстоятелството, че на автомобила е имало стикер, от който се установява, че МПС има гражданска отговорност за датата на ПТП. В тази насока сочи, че това правилно е отразено в Протокола за ПТП и следва да се оставят без разглеждане възраженията на въззивника за данни в Протокола като несвоевременно направени. Намира, че първоинстанционния съд не е имал задължение да разпитва като свидетели съставителите на протокола, тъй като доказателствената тежест за установяване на конкретни факти по делото се носи от страните. С оглед на изложеното намира, че първоинстанционния съд е постановил правилно своя акт, моли да бъде отхвърлена подадената въззивна жалба, да се потвърди първоинстанционното решение, както и да бъдат присъдени на ответника и сторените по делото разноски.

Отговор е постъпил и от ЗАД „Б.В.и. г.” АД, ЕИК-000694286, гр. С., р-н „Т.”, пл. „П.” №5, в качеството им на правоприемник на конституираното пред първоинстанционния съд в качеството им на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗК „Б. и.” АД. В отговора се сочи, че на 13.11.2012 г. в Търговския регистър е вписано преобразуване на ЗК „Б. и.” АД чрез вливането му в ЗАД „Б.В.и. г.” АД. Моли на основание чл.227, ал.1 от ГПК ЗАД „Б.В.и. г.” АД в качеството му на правоприемник на ЗК „Б. и.” АД да бъде конституирано като трето лице помагач. По съществото на спора се сочи, че оспорва въззивната жалба, като намира за неоснователни направените с нея възражения намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно.

С определението си по реда на чл.267 от ГПК съдът е постановил и определение, с което е конституирал на основание чл.227, ал.1 от ГПК ЗАД „Б.В.и. г.” АД в качеството му на правоприемник на ЗК „Б. и.” АД като трето лице – помагач на ответника.

В съдебно заседание за въззивника не се явява представител. За въззиваемите се явява адв. Сн. К. от Шуменска АК, която поддържа становището си изразено в отговора на въззивната жалба. Третото лице – помагач също не изпраща представител.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество депозираната жалба е основателна.

След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното: На 23.11.2011 г. пред Шуменския районен съд под №4476/2011 г. е образувано гражданско дело по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1 от ГПК от ЗАД „А. Б. против К.Р.Г., ЕГН-**********. В заявлението е било изложено, че на 07.05.2008 т. е сключен договор за автомобилна застраховка, съгласно клауза „пълно К.”, със заявителя, за който е издадена застрахователна полица №08-0300/250/5000015. застраховано е било ППС – „Ф. голф SDI”, рег. №Т1993АТ. Сочи се, че периодът на застраховката бил от 09.05.2008 г. до 08.05.2009 г. по време на действие на договора, на 30.12.2008 г. е причинено ПТП с участието на застрахования автомобил. Виновен за произшествието според протокола за ПТП е лицето К.Р.Г., който с поведението си е причинил щети по застрахования автомобил. За щетата собственика на пострадалото ППС е подал заявление пред застрахователя и последния е завел преписка под №0300.09.250-500001/05.01.2009 г. След извършен опис и оценка на щетата, увреденият автомобил е отремонтиран, а стойността на щетата възлизаща на 718.18 лв. е изплатена напълно. За исканите суми е издадена заповед за изпълнение №2837/24.11.2011 г. Срещу нея от страна на длъжника е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК на 05.03.2011 г., като в това възражение е посочено, че счита, че не дължи посочената сума. Твърди, че има сключен договор по застраховка „гражданска отговорност” със ЗК „Б. и.” АД и следва сумата да се търси от застрахователя. В законовия месечен срок заявителят е предявил иска си по реда на чл.422 от ГПК.

От фактическа страна съдът констатира следното: На 30.12.2008 г. в 13.00 ч. водача и собственик на автомобил „Ф. П.”, с рег. №Н7680АР – К.Р.Г., ЕГН-**********, причинил ПТП в гр. Т., на кръстовището на улиците „Г. И.” и „К. Д.”, като при изпълнение на маневра завой на ляво, поради неправилно престрояване навлязъл в платното на пострадалия автомобил – „Ф. голф”, с рег. №Т1993АТ, управляван от водача М. М. О., ЕГН-********** и му причинил повреди в задната лява част на автомобила, описани в съставения Протокол за ПТП №1017299 от 30.12.2008 г. като повреда на заден ляв калник. Посочените обстоятелства са констатирани в Протокола за ПТП, не се оспорват от страните и се приемат от съда за доказани. В подобен смисъл е и заключението на СТЕ, което сочи, че се установява причинно-следствена връзка между констатираните вреди и описания механизъм на причиняването им. В уведомлението за щетите по щета №0300/09/250500001 е записано, че са увредени задна броня и заден ляв калник, а в описа на щетите, извършен от автоексперт за нуждите на застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия автомобил е описано, че увредени са заден ляв калник, задна броня и заден ляв праг. Съдът приема за меродавни данните за щетите направени с описа на автоексперта, тъй като от една страна, той е имал възможност да огледа колата в спокойна обстановка, а от друга страна, посочените от него щети влизат в пълно съответствие с механизма на автопроизшествието и може да се заключи, че при повреда на заден ляв калник, може да пострада и прага и бронята на колата в задната лява част.

Пострадалият лек автомобил е имал сключена Застрахователна полица под №08-0300/250/5000015 от 07.05.2008 г. за периода от 09.05.2008 г. до 08.05.2009 г. с общ размер на застрахователната сума от 9500 лв. и размер на застрахователната премия – 581.40 лв. Съгласно общите условия, които са неразделна част от полицата, за да бъде обезщетен по застраховката К. собственика на пострадалото ППС е следвало да уведоми застрахователя за щетата в рамките на пет работни дни. ПТП е станало на 30.12.2008 г., а първите четири дни от 2009 г. са били почини – 1януари четвъртък – официален празник, 2 януари – петък се е отработвал на 10 януари – събота и 3 и 4 януари събота и неделя. След извършен ремонт в сервиз е издадена фактура за отстраняване на щетите за сумата от 718.18 лв. – ф-ра №2000013911 от „А.” ООД, издадена на името на застрахователя, който пък чрез платежно нареждане по банков път е превел сумата на 06.04.2009 г. на дружеството извършило ремонтните дейности. За оправдание на разходите има и други документи – Доклад по щета №0300/09/250500001, издаден от специалист при застрахователят, както и Приемо-предавателен протокол от 13.03.2009 г. сключен между дружеството извършило ремонта и собственика на ППС, за да се установи, че ремонта е действително извършен. Плащането на сумите от застрахователя се установява и от назначена по делото ССЕ.

По делото се установява, че ищеца е канил застрахователя на ответника по застраховка гражданска отговорност да плати дължимите суми, но последния с писмо изх. №310-03-3944/01.07.2010 г. е отказал, като е посочил, че събитието не е м покритие на полицата Гражданска отговорност.

В приетата по делото СТЕ се установява, че разходите за отстраняване на констатираните щети по пазарни цени са 718.18 лв. От друга страна се дава заключение, че съобразно Наредба №24/2006 г. (за задължителното застраховане) щетите по автомобила ако се вземе предвид протокола за ПТП са в размер на 118 лв., ако се вземе предвид уведомлението за щети – 205 лв., а ако се вземе предвид описа на щети извършен от експерт при застрахователя – 241 лв.

По делото са налице данни, че собственика на ППС, който е причинил ПТП е имал сключен на 07.08.2008 г. договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Видно от полицата на договора, л.89 от делото, същия е бил сключен за срок от една година – от 08.08.2008 г. до 07.08.2009 г. при размер на застрахователната премия от 139 лв. дължима при условията на разсрочено плащане по схема, с падежи 1 вноска – 07.08.2008 г., 2 вноска – 07.11.2008 г., 3 вноска – 07.02.2009 г. и 4 вноска – 07.05.2009 г., като всяка от вноските е била с размер от 34.75 лв. по извлечение от счетоводството на застрахователя, явно от електронен носител – л.90 от делото и носещо дата 18.07.2012 г. по застраховката „гражданска отговорност” е видно, че дължимите суми като вноски по договора не са били внесени. Внесена е само първата вноска от 07.08.2008 г., но впоследствие другите три вноски не са били заплатени и в счетоводството на дружеството те са се водели като невнесен остатък. Под съществените реквизити на посочената полица и преди подписите на страните се съдържа бланков текст по силата на който: „При разсрочено плащане на застрахователната премия, в случай, че Застрахованият/Застраховащият не изплати поредната дължима вноска до 15 дни от настъпване на падежа, Застрахователния договор се счита прекратен на основание чл.260, ал.2, във вр. с чл.202 от Кодекса на застраховането, като настоящото се счита за писмено предупреждение по смисъла на чл.202, ал.2 от КЗ.” Всъщност израза „... застрахователния договор се счита прекратен на ...” в полицата не се чете, тъй като последната е копие и с оглед отразеното, върху нея е залепен стикер с бар код на „Гаранционен фонд”, който закрива посочения текст почти напълно. Но обстоятелството, че полицата е бланкова, а посочения текст е част от бланката, то като се има предвид обстоятелството, че другите две полици на застраховки гражданска отговорност на същия застраховател приложени по делото – л.36 и л.40 от делото съдържат дословно същия текст, то съдът приема, че точно това е изписаното в бланката на оригиналната полица по приложимия по отношение на казуса договор за застраховка „гражданска отговорност”.

Предвид приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: настоящото производство е такова по установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК. Това е особен вид установителен иск предпоставен от преди това протекло заповедно производство. Всъщност подобен иск не може да бъде отделен от конкретното правно основание, което ангажира отговорността на ответника. В настоящия случай отговорността на ответника може да се ангажира на основанията предвидени в чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ като регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка. В настоящия случай следва да се изследва наличието на деликт предизвикан от ответника като пряк причинител, със съответните характеристики на деликта – виновно противоправно поведение на ответника, щети, както и пряка причинна връзка между поведението и вредоносния резултат. В конкретния случай тези обстоятелства са установени и не се оспорват от страните. Явно е, че по приетия механизъм на настъпване на ПТП има нарушение на действащите у нас правила за движение по пътищата, вследствие на което са настъпили вреди, причинени от ответника. Неговата вина се предполага, доколкото става въпрос за вина в гражданското право. Установява се и причинната връзка между вредите и поведението на ответника. От друга страна налице са и основанията за регресния иск – налице е имуществена застраховка, сключена от собственика на пострадалото ППС – З. Д. Г., ЕГН-**********. Заявена е щета по ППС, в срока предвиден от общите условия по договора за застраховка, сключен съобразно клауза „пълно К.” Изплатеното обезщетение е в размера на общата застрахователна сума по договора. Изплащането е извършено редовно и по този начин за застрахователя по имуществена застраховка на пострадалото ППС са възникнали дадените по смисъла на чл.213, ал.1 от КЗ възможности – да претендира заплащане на платените като обезщетение суми от прекия причинител, а в хипотезата, при която ППС има редовно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” да ги претендира от застрахователя на автомобила, причинил ПТП.

Основен въпрос около, който се концентрира правния спор пред въззивната инстанция е обстоятелството налице ли е действащ договор в полза на ППС причинило ПТП по застраховка „гражданска отговорност” или не, доколкото това обстоятелство ще определи пасивната материална легитимация на ответника, съобразно предвиденото в Р по т.д. №657/2009 г. на ІІ ТО на ВКС – дали това ще е прекия причинител или застрахователят. При постановяване на решението си първоинстанционния съд е посочил изрично, че приема, че е налице валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” сключен между собственика на автомобила, чийто водач е причинил ПТП и ЗК „Б. и.” АД. Основание за това му е дало наличието на залепен на стъклото на автомобила стикер за наличие на подобен договор, в съответствие със законовите изисквания за подобни застрахователни договори, който стикер при съставянето на Протокола за ПТП е бил отразен в него. Поради изложените обстоятелства първоинстанционния съд е приел, съобразно с чл.213, ал.1, предл.4 от КЗ, че има налице редовно сключен договор за „гражданска отговорност” като в съответствие с посоченото по-горе решение на ВКС е приел, че ответника като пряк причинител не е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска. С оглед на това е отхвърлил иска против прекия причинител. Въззивният съд счита, че тези изводи на първоинстанционния правораздавателен орган са неправилни. Обстоятелството, че едно ППС има залепен стикер удостоверяващ договор за застраховка „гражданска отговорност” не означава, че това действително е така. Посочените стикери са въведени с оглед необходимостта от контрол на наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” с оглед нуждите на пътна полиция. Обстоятелството, че подобен стикер може да се ползва недобросъвестно и в разрез със законовите разпоредби не означава, че е налице договор и че това влече след себе си промяна в отговорността. Съдът счита, че в конкретния случай е доказано, че към момента на произшествието причинилия ПТП автомобил не е имал валидно сключен договор за застраховка „гражданска отговорност”. Записаната в полицата клауза „При разсрочено плащане на застрахователната премия, в случай, че Застрахованият/Застраховащият не изплати поредната дължима вноска до 15 дни от настъпване на падежа, Застрахователния договор се счита прекратен на основание чл.260, ал.2, във вр. с чл.202 от Кодекса на застраховането, като настоящото се счита за писмено предупреждение по смисъла на чл.202, ал.2 от КЗ.”, с оглед разпоредбите на чл.261, ал.2 от КЗ и чл.202, ал.2 от КЗ, във вр. с чл.201 от КЗ сочи, че с неплащането на втората застрахователна вноска – с падеж на 07.11.2008 г. и простото изтичане на 15 дни след тази дата договора следва да се счита прекратен и без изрично изявление на изправната страна – в случая на застрахователя, съобразно чл.202, ал.2, изр.2 от КЗ. Т.е. следва да се приеме, че към датата на ПТП – 30.12.2008 г. договора е бил прекратен. Всъщност точно това е мнението на ЗК „Б. и.” АД, в качеството им на трето лице – помагач изразено в писмено становище депозирано пред първоинстанционния съд на 19.07.2012 г. Това е и единствения възможен извод с оглед на наличните доказателства. Всъщност мотивирайки се с чл.202 от КЗ и първоинстанционния съд е приел, че е налице липса на валиден договор за застраховка за датата на ПТП, но впоследствие в рамките на мотивите променя становището си и приема точно обратното, сочейки, че застрахователят е издал стикер, който установява наличие на подобен договор. Наскоро имаше публичен дебат относно това дали е налице договор за застраховка „гражданска отговорност”, когато договора е сключен чрез посредник – застрахователен брокер, а не директно със застрахователят и брокерът макар и застрахования изрядно да плаща дължимите суми за застраховка, не превежда сумите на застрахователят. Независимо какво конкретно би се установило като практика по подобни казуси съдът намира, че за да може въобще да се говори за права на застрахования той следва да е платил редовно, макар и на брокера, а не пряко на посредника. Съотнесен към този казус обстоятелството, което щеше да е меродавно и да даде основание да се отхвърли искът е плащане на вноски от страна на застрахования по „гражданска отговорност”. Това за него е благоприятно обстоятелство и в негова доказателствена тежест е да го установи. В настоящия казус не се установява ответника като застрахован по „гражданска отговорност” да е заплатил застрахователната вноска, макар, че той носи доказателствената тежест за това. Ето защо е доказано, че Договора за застраховка „гражданска отговорност” на ответника е прекратен на 24.11.2008 г. С оглед на това съдът приема, че ответника като пряк причинител следва да носи отговорност по настоящия иск. Обратното – да се приеме, че сме в хипотезата на чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ би означавало да се възнагради прекия причинител, който е и недобросъвестен платец по сключен договор за „гражданска отговорност” за неправомерното си поведение.

Съдът намира, че не следва да се дават разяснения по въведения едва пред настоящата инстанция спор между страните дали първоинстанционния съд е имал задължение да изслуша съставителите на протокола за ПТП, тъй като спора възниква едва с подаване на въззивната жалба и подобни доказателствени искания не са били направени пред първоинстанционния съд. От друга страна пред ШРС не са били оспорвани от страните констатациите залегнали в Протокола за ПТП.

С оглед изложеното следва да се приеме, че постановеното решение е неправилно и същото следва да бъде отменено, като бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми на ищеца. В тази насока са напълно резонни аргументите във въззивната жалба, че се дължат сумите за реално отстраняване на настъпилите вреди в сервиз, тъй като методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/8.03.2006 г., се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз. Съдът споделя напълно актуалната практика по тези въпроси на ТК на ВКС - Р по т. д. №652/2009 г. на І ТО на ВКС, Р по т. д. №870/2010 г. на І ТО на ВКС.

Въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника и сторените от последния разноски за разглеждане на делото в двете инстанции, възлизащи общо на 420 лв., както следва: 100 лв. адвокатско представителство пред ШРС, 100 лв. – адвокатско представителство пред ШОС, 25 лв. държавна такса за първоинстанционното дело, 25 лв. д. т. за въззивното дело, 90 лв. по назначената пред ШРС САТЕ и 80 лв. за назначената пред ШРС ССЕ.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение №949/01.11.2012 г. постановено по гр. д. №1297/2012 г. по описа на ШРС, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че К.Р.Г., ЕГН-**********,*** дължи на ЗАД „А. Б., ЕИК-040638060, гр. С., р-н О., бул. „К. А. Д.” №59 сумата от 718.18 лв. (седемстотин и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки), представляващи заплатени от застрахователното дружество суми на увреден л.а. „Ф. голф”, с рег. №Т1993АТ по силата на договор за имуществена застраховка с клауза „пълно К.” под №08-0300/250/5000015 от 07.05.2008 г. за периода от 09.05.2008 г. до 08.05.2009 г., за причинени по автомобила щети от ответника К.Р.Г., ЕГН-**********, предизмикал ПТП на 30.12.2008 г. в гр. Т., отразено в Протокол за ПТП №1017299 от 30.12.2008 г., за която сума има издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по гр. д. №4476/2011 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА К.Р.Г., ЕГН-********** да заплати на ЗАД „А. Б., ЕИК-040638060, гр. С., р-н О., бул. „К. А. Д.” №59 сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева, представляващи направените от въззивника разноски в производството пред двете инстанции.

Производството е разгледано, а решението постановено при участието на трето лице – помагач - ЗАД „Б.В.и. г.” АД, ЕИК-000694286, гр. С., р-н „Т.”, пл. „П.” №5, в качеството им на правоприемник на конституираното пред първоинстанционния съд в качеството им на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗК „Б. и.” АД.

Решението не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.