Р Е Ш Е Н И Е№96

град Ш., 27.06.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, в публично заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Азадухи Карагьозян

2.Йордан Димов

като разгледа докладваното от съдия Й. Димов, с участието на секретаря Ю. А. в. гр. д. №112 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1127/12.12.2012 г. постановено по гр. д. №2039/2012 г. на Районен съд – Ш. (ШРС) е било осъдено ЗАД „А.” АД, ЕИК-121076907, гр. С. ул. „С. К.” №2 да заплати на „Г. Ф. П. ООД, ЕИК-127583400, гр. Ш., ул. „В. в.” №24, представлявано от Управителя Г. П. Г., със съдебен адрес – гр. Ш., ул. „В. в.” №24, ап.101 сумата 2636.95 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „К.” обективиран в застрахователна полица №0306А010173 от 28.02.2011 г. на л. а. „С. С5”, ДК №Н 6353 АР за причинени материални щети по него, получени вследствие на ПТП – настъпило на 27.01.2012 г. в района по второстепенен път от с. М., общ. Н. п. в посока гр. Н. п., заедно със сумата от 96.46 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 14.02.2012 г. до подаване на исковата молба – 22.06.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата за главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 22.06.2012 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Отхвърлена е претенцията за мораторна лихва, с равно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената сума за главница за посочения период за сумата над 96.64 лв. до сумата от 105.63 лв. Отхвърлена е и другата предявена претенция въз основа на посоченият факт – настъпилото ПТП за сумата от 2500 лв., дължими като претърпени имуществени вреди, произтичащи от виновното неизпълнение от страна на ответника на задължението си да възстанови в натура щетите, които са последица от претърпяното застрахователно събитие, изразяващи се в стойността на заплатените от ищеца наемни вноски за 4 месеца (от 11.02.2012 г. до 31.05.2012 г. Застрахователното дружество е било осъдено да заплати на ищеца и разноски до размер от 175.49 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника - ЗАД „А.” АД, ЕИК-121076907, гр. С.. Последният подал въззивна жалба, в която сочи, че не е доволен от постановеното решение в неговата осъдителна част. Намира, че в обжалваната част решението е необосновано и постановено в нарушение на закона. Твърди, че застрахователното събитие не представлява покрит от застраховката „К.” риск. Изчерпателно изброява видовете събития, които покрива застраховката и сочи, че настъпилите щети са вследствие теглене на автомобила от снегорин за изваждането му от преспата, в който е попаднал и това не е покрит от застрахователната полица риск. Сочи, че съгласно чл.207 от КЗ застрахованият е длъжен да предприеме мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди и да спазва предписанията на застрахователят и компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди, като при неизпълнение на тези задължения застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

Подаден е и отговор на жалбата от страна на ищеца в първоинстанционното производство последния сочи, че тя е неоснователна и недоказана. Твърди, че щетата е настъпила поради природно бедствие – обилен снеговалеж и навявания. Твърди, че изтеглянето на автомобила от преспите е бил в съответствие с изискването на чл.207 от КЗ за предпазване на застрахованото имущество, тъй като в противен случай би бил премазан от снегопочистващата техника.

В съдебното заседание за въззивника не се явява представител. От негово име е депозирана молба, в която се сочи, че поддържа подадената въззивмна жалба. За въззиваемия се явява управителят на дружеството. Последният сочи, че желае да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение, както и пределите на въззивната проверка, съобразно нормата на чл.269 от ГПК, съдът установи следното: Настоящото производство е водено като такова по реда на чл.208 от КЗ за заплащане на суми дължими като застрахователно обезщетение по настъпило застрахователно събитие при имуществено застраховане. От ангажираните в производството доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 26.01.2012 г. при движението си по второстепенен път в близост до с. М., общ.- Н. п., по посока гр. Н. п., водачът Г. П. Г. движейки се с л.а. „С. С5”, с ДК №Н6353АР, хечбек, тъмносив металик, собственост на ищеца и въззиваем в настоящото производство - „Г. Ф. П. ООД, ЕИК-127583400, гр. Ш. попаднал в силен снеговалеж, придружен от вятър, предизвикващ снегонавявания. Около 14.00 ч. поради непроходимост на пътя и след като автомобилът не можел да продължи движението си поради преспите водачът изоставил последния и се насочил към намиращото се наблизо с. М.. Там прекарал нощта на 26 срещу 27 юни 2012 г. на следващата сутрин – 27.01.2012 г. водачът на автомобила продължавал да прави опити да го освободи от преспите. По-късно през деня по негово настояване снегопочистваща техника на „С. г.”, чиито собственик и управител е свидетелят С. Е. Е. достигнала до затрупания автомобил. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел, тъй като те са последователни, непротиворечиви и ясни. От тях може да се установи, че от водачът на автомобила дошла инициативата за разравяне на автомобила. Той сочи „ищеца ми се обади и с моя високо проходима машина го закарах до мястото”. Там отново по данни на този свидетел се установява, че автомобила бил затрупан под сняг и лед и те се опитали да го изтеглят, но не успели. В същото време оттам минавал роторен снегорин, заради който, свидетелят, управлявайки своята проходима машина, се оттеглил на 30-40 м., за да го пропусне. В последствие друг снегорин се опитал да изтегли колата, вследствие на което са настъпилите повреди по автомобила. Свидетелят Е. сочи, че след това той издърпал автомобила до РПУ Н. п., тъй като той не бил в състояние да се движи сам Той изрично сочи: „ходовата част беше тотално замръзнала, автомобила не се движеше”. Доколкото е от голямо значение за изпълнителното деяние, довело до увредата съдът цитира дословно единствените кратки думи на свидетеля Е., които установяват това: „ ... друг снегорин е закачил лекия автомобил и го е довел до това състояние ... „ С оглед твърдението в исковата молба (л.2 от първоинстанционното дело), че „ автомобилът беше издърпан от преспите със снегорин модел „К 700”, управляван от служител на фирмата, който е бил на смяна”, следва да се приеме, че посоченото от свидетеля Е., че снегорина „е закачил лекия автомобил” не е в смисъла на „закачил”, като ударил, докато преминавал покрай него, а в смисъла, че го е дърпал на буксир. Всъщност преценката на тези данни съдът намира за такава от решаващо значение по спора особено предвид, обстоятелството, че другия свидетел разпитан в първоинстанционното производство не е бил пряк очевидец на действията довели до щетите, а от друга страна неговите показания могат да бъдат подложени на сериозно съмнение. Последният греши относно датата на произшествието, твърди, че автомобила се е движил на собствен ход, а другият свидетел, чиито показания, както бе посочено, съдът напълно кредитира твърди, че той е докарал автомобила до Н. п., поради пълната му невъзможност да се движи и т.н. Показанията на св. Илиев макар и служител в РПУ Н. п. не се кредитират от съда именно поради тяхното вътрешна противоречивост, несигурност и противоречие с другия събран доказателствен материал. От друга страна те не носят значима с оглед на правния спор информация.

Установи се, че действително посоченият автомобил е има сключена имуществена застраховка за периода от 01.03.2011 г. до 28.02.2012 г., която обхваща датата на произшествието. – Полица №0306А010173, че застрахователното дружество е било уведомено за произшествието в рамките на три дни – Подаденото уведомление – декларация за щета е подадено на 01.03.2012 г. Установява се от представените документи, че застрахователят е извършил опис на щетите по опис на претенция също от 30.01.2012 г., включващ следните повреди: облицовка на пр. броня, решетка пр. бр. – цяла, кора под пр. броня, аморт. пр. бр. абсорбер среден, спойлер з. броня, аморт. пр. бр. л., гривна (решетка) десен халоген, корпус фар за мъгла д., корпус фар за мъгла л., подкалник ПВЦ пр. л., подкалник ПВЦ пр. д., рот пр. л. пр. част, корпус фар л., фароумивател ляв, декоративна ПВЦ кора над радиатор, държач датчик осева линия 2 бр. и датчик осева линия. Установи се от писмо от 10.02.2012 г. изходящо от дружеството застраховател, че последното е отказало заплащане на застрахователното обезщетение с мотив, че настъпилите щети не се покриват от застрахователната полица, тъй като щетите са настъпили при теглене от снегорин, което не е предвиден в полицата застрахователен риск. По делото е представена и фактура №2000012293/30.05.2012 г., от която е видно, че щетите по автомобила са били отстранени от друго дружество срещу сумата от 2636.95 лв.

С оглед на така приетото от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи: видно е, че щетите по процесния автомобил настъпват вследствие на пряка намеса на водача на процесното МПС. Действително причината поради, която автомобилът е изоставен са изключително тежки и неблагоприятни атмосферни условия, настъпили по времето и на мястото, от което процесното МПС е преминавало на посочената дата. Тежкият снеговалеж и навяванията са принудили водача да изостави автомобила, поради обстоятелството, че същия не е можел да се движи повече. Това обстоятелство не подлежи на съмнение. Въпреки това тези атмосферни условия не са довели пряко до щети по автомобила. Причините за щетите следва да се търсят в поведението на водача на МПС, който на следващият ден явно бързайки да освободи МПС от снежния „капан” е потърсил съдействието на собственик на фирма (свидетеля Е.), който е съдействал и го е закарал до там със своя техника, а в последствие без да е ясно с чия техника, но със снегорин автомобила е бил изтеглен. Именно при това теглене, станало по волята на водача на МПС са настъпили тежките щети по автомобила, които са явно и във връзка със замръзналата ходова част на превозното средство, на което сочи отново свидетеля Е.. Ето защо не е налице „застрахователно събитие” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КЗ, тъй като по дефиниция застрахователно събитие е настъпването на покрит застрахователен риск, а по реда на §1, т.2 от ДР на КЗ Застрахователен риск е „ ... обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице.” Видно е, че тази вероятност следва да съществува независимо от волята на застрахованото лице, а в настоящия случай настъпването на събитието е вследствие от волята на водача (също и представител на дружеството – собственик на автомобила), който е дал указанията да бъде изтеглен автомобила, вследствие на което са настъпили вредите. Практически конкретният механизъм на настъпване на вредите не е изяснен, не е посочено как точно са настъпили вредите, дали при дърпане на буксир е последвал удар във влекача, дали въжето не е било правилно закачено и е предизвикало посочените щети или друго конкретно обстоятелство, като е явно, че ищеца е предпочитал да не установи тези факти, но и без тяхното установяване следва, че волята на водача на МПС (представител на застрахованото дружество) стои зад действията предизвикали щетите. Ако автомобила беше оставен или беше изчакано, или са проведени по-добри мероприятия по отстраняване на снежната маса, тогава най-вероятно тези щети нямаше да настъпят. Това води до извода, че поведението на ищеца е довело до щетата в този смисъл не е изпълнено изискването на закона застрахователния риск да е вероятност от увреждане, осъществяването на която е независимо от волята на водача. Дори да не се приеме, че е налице умисъл за настъпване на щетите у водача, то със сигурност е имало небрежност поне във формата и на самонадеяност. Т.е. той е следвало да допуска, че тези атмосферни условия и състоянието, в което е бил автомобила са можели да доведат до подобен резултат.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че изводът на първоинстанционния съд, че са изпълнени изискванията на закона за покрит застрахователен риск по смисъла на §1, ал.2 от ДР на КЗ е неправилен. Не се споделя и заложеното в мотивите на първоинстанционното решение, в което е посочено, че целта на договорът „К.” е да служи за обезщетение при настъпване на каквато и да е щета по застрахованата вещ. Това не е вярно със сигурност касателно щетите настъпили по вина на водача, както и за всеки застрахователен риск, доколкото той не е включен в предмета на договора, тъй като различния кръг от рискове обуславя и по-висока застрахователна премия за застрахователя. Не може да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че щетите са настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП). За ПТП има легална дефиниция в §6, т.30 от ДР на Закона за движение по пътищата, която определя ПТП като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство. Видно е, че в настоящият случай процесното МПС не е получило щетите в процес на движение, нито пък те са му били причинени от друго движещо се ППС, тъй като то не се е движело на собствен ход, а няма данни дори да е било помръднало.

С оглед на изложеното дотук, съдът намира, че щетите по МПС не биха настъпили без участието на водача на МПС, който не съобразявайки сложността на условията касаещи атмосферните и техническите условия, поради прибързаност е предизвикал настъпването на щетите. Видно е, че ако МПС беше оставено за известно време, ако беше изчакано разкриване на пътя или се е подходило с по-добра грижа за изриването на колата, за затоплянето и и т. н. много вероятно е било тези щети да не настъпят. За съдът е трудно да прецени какви мерки са можели да бъдат предприети, най-вече с оглед пълното неглижиране от ищеца на доказване в тази насока. Ищеца е можел да бъде по-прецизен в отразяване на конкретния механизъм на възникване на щетите, на установяване на причинната връзка между състоянието на колата и предизвиканите щети, както и конкретния механизъм за настъпването им, което нито е твърдяно подробно в исковата молба или в съдебно заседание, нито са събирани доказателства в тази насока (напр. Съдебна автотехническа експертиза, която да посочи, по какъв начин конкретно при дърпането на автомобила са причинени щетите и дали един твърдян механизъм на настъпване на щетите е вероятен), като всичко това са обстоятелства, които с оглед правния интерес на ищеца са били в негова доказателствена тежест, но са останали неустановени. С оглед данните поведението на водача на МПС е в пряка причинна връзка с настъпилите щети, а това е риск, който застрахователят не е длъжен по смисъла и договора да обезщети. Неоснователни са твърденията на ищеца, че в противен случай автомобила би бил засегнат от снегорините и в един смисъл той е защитил интереса на застрахователя. Такива заключения не може да се направят обосновано. Те не почиват на доказателства по делото, както и на категорична вероятност.

С оглед на изложеното до тук съдът приема, че депозираната жалба е основателна и доказана, като същата следва да бъде уважена. Следва да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част.

На въззивника следва да бъдат присъдени и направените в рамките на двете инстанции разноски, което е поискано с въззивната жалба. За производството пред РС те са поискани в отговора на исковата молба – л.50 и е представен договор за адвокатска защита – л.73 установяващ плащане на 551 лв. за хонорар, но независимо от отхвърлителния диспозитив първоинстанционния съд не е присъдил такива. Разноските във въззивното производство за въззивника са 77.74 лв. за държавна такса. Ето защо с оглед крайния резултат – отхвърляне на всички съединени претенции на ищеца следва да бъдат присъдени и всички направени от ответника разноски в размер на 625.74 лв.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение №1127/12.12.2012 г. постановено по гр. д. №2039/2012 г. на ШРС, само в частта, с която е било осъдено ЗАД „А.” АД, ЕИК-121076907, гр. С. ул. „С. К.” №2 да заплати на „Г. Ф. П. ООД, ЕИК-127583400, гр. Ш., ул. „В. в.” №24, представлявано от Управителя Г. П. Г., със съдебен адрес – гр. Ш., ул. „В. в.” №24, ап.101 сумата 2636.95 лв. (две хиляди шестстотин тридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „К.” обективиран в застрахователна полица №0306А010173 от 28.02.2011 г. на л. а. „С. С5”, ДК №Н 6353 АР за причинени материални щети по него, получени вследствие на ПТП – настъпило на 27.01.2012 г. в района по второстепенен път от с. М., общ. Н. п. в посока гр. Н. п., заедно със сумата от 96.46 лв. (деветдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 14.02.2012 г. до подаване на исковата молба – 22.06.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата за главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 22.06.2012 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА „Г. Ф. П. ООД, ЕИК-127583400, гр. Ш. да заплати на ЗАД „А.” АД, ЕИК-121076907, гр. С. сумата от 625.74 лв. (шестстотин двадесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи направените от ответника разноски за водене на делото пред двете инстанциии.

Решението не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.