Р Е Ш Е Н И Е№100

гр.Ш., 28 Юни 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове:1.Т. Димитрова

2.М. Маринов

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.търг.дело №268 по описа за 2013 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №235 от 20.03.2012г. по гр.д.№4145/2012г. по описа на ШРС, Районен съд - гр.Ш. е уважил предявеният от "Л. ЕООД срещу "П. И С.Е." ООД, установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, като е признал за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 3114 лева главница, и 488,73 лева обезщетение за забава за периода 26.03.2011г. - 30.09.2012г., присъдил е 771,28 лева разноски на ищеца, направени в производството по чл.422 от ГПК и в заповедното производство.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с искова претенция по чл.422, ал.1 от ГПК. Последната, въпреки недостатъчно прецизната правна квалификация от първоинстанционния съд, както и неправилното смесване на различни по съдържание и обем понятия за прекъсване на облигационно правоотношение, не влияе на крайния изход на спора, тъй като съдът се е произнесъл по всички спорни правнорелевантни факти, поради което и не е налице процесуално нарушение, обуславящо отмяната на акта, предвид разглеждането на действително предявената претенция и постановения резултат по този иск. Искът намира правното си основание в разпоредбата на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, и е достатъчна и само тази квалификация, при която на заявителя следва да се укаже да установи съществуването на вземането си, съответно всяка страна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, без необходимост от детайлизиране на облигационната връзка между страните, а както бе споменато и по - горе, в конкретния случай непрецизността не е довела до празнота в процесуалната активност на страните или до накърняване на правото им на защита. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Още с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3373/12г. на ШРС, с което се иска връщане на авансово дадена сума по договор за изработка, ищецът фактически е заявил волята си за разваляне на договора /в който смисъл е и константната съдебна практика/. Ответната страна по време на цялото производство - от получаване на заповедта до настоящия момент, нито е твърдяла че е изработила вещта съобразно договора, нито е ангажирала доказателства в тази насока, като защитната и теза е изградена основно на твърдението за липса на право за разваляне на договора от ищеца. От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните е бил сключен договор за изработка, като съществените му елементи могат да се извлекат от отправената от ответника до ищеца Оферта №0209/2011 /л.9 от ч.гр.д.№3373/12г./, както и от направеното признание от ответната страна. В офертата е бил предложен срок за изработка на вещта 20 - 25 дни, при авансово заплащане в размер на 30% от цялата стойност при поръчване, и доплащане 5 работни дни преди доставката. Като основание за плащането, самият ответник, е записал в офертата си - "...изпратена от Изпълнителя проформа фактура.". Няма спор, че такава е била издадена за авансовото плащане, както и за самото плащане на 30% - та авансова вноска в размер на 3114 лева, фактурата с дата 25.02.2011г., а платежното нареждане от 28.02.2011г. Вярно е, освен това, че в офертата е предвидена възможност за искане за забавяне на доставката от страна на възложителя, но нито има твърдение за такова отправено искане, нито доказателства това. Ответника не сочи, че е изготвил проформа фактура за останалата част от дължимата сума, и достигането на тази фактура до възложителя, която съобразно договора би била основание за плащането. Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. От естеството на договора за изработка, както и от установените договорни клаузи между контрагентите, следва да се приеме, че след заплащане на авансовата сума, изпълнителя е следвало да започне изработката, и след пълното й, и надлежно изпълнение да издаде проформа фактура, въз основа на която възложителя да заплати остатъка от работата. Крайният 25 дневен срок за изработката от авансовото плащане е изтекъл на 25.03.2011г., и повече от една година и половина до подаване на заявлението пред ШРС, а и след това, изпълнителя очевидно не е изработил процесната вещ, и не е оказал нужното съдействие на другата страна за окончателното плащане при точно изпълнение. Забавата надхвърля всякакви разумни срокове, не е породена от забава на кредитора, както се твърди от ответника, и абсолютно правомерно изправната страна се е възползвала от правото си да развали договора, съответно да иска даденото по разваления договор обратно. Ако ответника е имал намерение да изпълни договора, макар и със забава, е следвало да изработи вещта след получаване на изявлението за разваляне /заповедта за изпълнение/, или най - малкото да предложи изпълнение, каквито изявления липсват, поради което и не подлежат на обсъждане хипотезите, както за необходимост от предоставяне на срок за изпълнение, по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД, така и предвидените в ал.2 на същия член възможности, които по същата причина не са обсъждани и от ищцовата страна. Ето защо, съдът намира, че договорът е бил валидно развален, поради което и ответника дължи връщане на полученото по този договор. По отношение на присъденото обезщетение за забава за периода от 26.03.2011г. до 30.09.2012г. в размер на 488,73 лева, съдът намира, че такова не се дължи. В процесния случай не се търси изпълнение по договора, с конкретно уговорени срокове на задълженията, а се иска връщане на платеното на отпаднало основание /чл.88, ал.1 вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД/. Предпоставка за възникване на главното задължение за заплащане на авансово платената вноска от ищеца е развалянето на договора. До развалянето, съответно отправянето на покана за връщане на платената сума, ответникът не е изпаднал в забава, доколкото това му задължение е безсрочно по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗЗД. Ищецът, в чиято тежест е да установи, при условията на главно и пълно доказване, с надлежни доказателствени средства, че е развалил договора преди подаване на заявлението до районния съд, съответно поканил длъжника си да му плати сумата, не е осъществил горното, което обосновава и неоснователност на претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода от 26.03.2011г. до 30.09.2012г.

Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважена ищцовата претенция за заплащане на мораторна лихва за периода от 26.03.2011г. до 30.09.2012г. в размер на 488,73 лева, и вместо това постановено друго, с което бъде отхвърлен този иск, като неоснователен и недоказан. В останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 666,65 лева пред първата инстанция, след приспадане на горната сума, от присъдените с първоинстанционното решение разноски на ищеца в размер на 771,28 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 53,72 лева пред първата инстанция, и в размер на 10,39 лева пред настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №235 от 20.03.2012г. по гр.д.№4145/2012г. на Районен съд - гр.Ш., САМО В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на "Л. ЕООД с ЕИК 122021037, че "П. И С.Е." ООД с ЕИК 020918914, дължи на ищеца, сумата от 488,73 лева - представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2011г. до 30.09.2012г., както и в частта, с която на ищеца "Л. ЕООД с ЕИК 122021037 са присъдени разноски за разликата над 666,65 лева, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода 26.03.2011г. - 30.09.2012г., в размер на 488,73 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПОТВЪРЖДАВА решение №235 от 20.03.2012г. по гр.д.№4145/2012г. на Районен съд - гр.Ш. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА "Л. ЕООД с ЕИК 122021037, да заплати на "П. И С.Е." ООД с ЕИК 020918914, направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 53,72 лева /петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ за първата инстанция, и в размер на 10,39 лева /десет лева и тридесет и девет стотинки/ за въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.