Р Е Ш Е Н И Е№95

град Шумен, 27.06.2013 г.

Ш.ят окръжен съд, в публично заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: К. Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Й.Димов

при участието на секретаря Ю.А. като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. т. д. №280 по описа на Ш. окръжен съд за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №164/01.03.2012 г. постановено по гр. д. №2525/2012 г. по описа на ШРС е бил отхвърлен предявения от „Б. ДСК” АД, ЕИК-121830616, гр. С. ул. „М. №19, иск с правно основание чл.422 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на Г.И.Г., ЕГН-********** *** искове за признаване за установено, че последния дължи на Б.та сумата от 314.53 лв., представляващи главница по договор за кресит „овърдрафт” от 14.03.2003 г., както и сумата от 264.10 лв., представляващи договорна лихва за просрочие, включително и такса закъснение за периода от 05.09.2006 г. до 03.03.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 04.03.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 35 лв., присъдени по ч. гр. д. №1031/2008 г. по описа на ШРС. Б.та е осъдена да заплати на ответника и разноски в размер на 150 лв., а в последствие е постановен и друг акт – решение от 16.04.2013 г. с който е постановен и отхвърлителен диспозитив по отношение на разноските, с който е отхвърлено искането на ответника да бъде осъдена Б.та да заплати сумата от 100 лв., представляваща разноски по в. ч. гр. д. №632/2012 г. по описа на ШОС.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца „Б. ДСК” АД, който обжалва същото пред Ш. окръжен съд изцяло. Твърди се, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно. Сочи се, че съобразно с разпоредбата на чл.14 от сключения между страните договор за овърдрафт действието на договора се счита за автоматично продължено при същите условия, когато са погасени дължимите главница и лихви, т.е. следва да се приеме, че договора е бил подновен на 16.02.2004 г., като е отразена операцията по овърдрафта със сумата 314.53 лв. към дата 30.06.2004 г. Намира, че щом са възниквали задължения след приетата от съда дата 14.02.2004 г. то следва да се приеме, че извода на съда за изтекла погасителна давност е неправилен. Моли на Б.та да бъдат присъдени и сторените в производството и в двете инстанции разноски.

По делото в срок е депозиран отговор на жалбата от страна на въззиваемия – Г.И.Г.. В нея се сочи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Коментира се, че не са доказани твърденията на въззивника, че договорът е имал продължение след 16.02.2004 г. твърди, че поради обстоятелството, че към посочената дата е имало непогасени главница и лихви дава основание да се приеме, че същия би следвало да е прекратен с изтичане на срока за който е сключен. Намира, че вземането се установява с вторични счетоводни документи, които биха могли да бъдат манипулирани. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена изцяло.

В съдебно заседание за въззивника се явява главен юрисконсулт Ж. Ж. Последната поддържа въззивната жалба така, както е била предявена. Намира ,че вземането не е било изискуемо и следователно не би могло да тече давност. За въззиваемия се явява адв. Св. С. от ШАК Последният поддържа отговора на жалбата. Моли да бъде отхвърлена последната и да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното: На 04.03.2009 г. пред Н. районен съд под №287/2009 г. е образувано гражданско дело по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК от „Б. ДСК” АД, ЕИК-121830616, гр. С. против Г.И.Г., ЕГН-**********. В заявлението е било изложено, че на основание договор за кредит и извлечение по сметка №12713045 длъжникът дължи на заявителя сумата от 314.53 лв.главница, както и 264.10 лв., представляващи лихва за просрочие, включително такси закъснение от 05.09.2006 г. до 03.03.2009 г. Със заповедта са претендирани и законни лихви върху сумите за главници от датата на подаване на заявлението до датата на окончателното заплащане на сумите за главница, както и 125 лв. деловодни разноски (295 лв. държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение). За исканите суми е издадена заповед за изпълнение №79/05.03.2009 г. Срещу нея от страна на длъжника Г.И.Г., ЕГН-********** на 02.04.2012 г. е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК. Във възражението е било упоменато, че сумите не се дължат поради изтекла погасителна давност. За възражението заявителят „Б. ДСК” АД, ЕИК-121830616, гр. С. е уведомен на 28.06.2012 г. На 27.07.2012 г. в законовия месечен срок заявителят е предявил иска си по реда на чл.422 от ГПК.

Обстоятелството, че между страните е имало подобен договор не се оспорва между страните. Всъщност не се спори и обстоятелството, че ответника в производството е получил тези суми. Като цяло спора се концентрира около това налице ли е изтекла погасителна давност по отношение на задълженията на ответника или не е изтекла. Установява се, че договорът между страните е сключен на 14.02.2003 г. със срок на действие една година, като е посочено, че това е точна дата – 14.02.2004 г. В чл.5.2, изр. 2 е посочено, че начислената върху ползваната част от разрешения овърдрафт лихва е дължима месечно на падежна дата. В чл.8 е записано, че ако дължимата лихва не бъде погасена на падежната дата, тя се оформя, като вземане по просрочена лихва с настъпил падеж. Съобразно с чл.9.1 при непогасяване на три последователни месечни лихви по ползвания овърдрафт се спира правото за ползването му. Ползвания непогасен овърдрафт се оформя като неразрешен овърдрафт. Т.14 предвижда, че действието на договора се счита автоматично продължено при същите условия, когато са погасени дължимите главница и лихви

С оглед на така приетата фактическа обстановка, както и с оглед на релевираните от въззивника възражения, които съобразно чл.269 от ГПК определят пределите на въззивната проверка съдът достигна до следните правни изводи: Настоящото производство е такова по установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК. Това е особен вид установителен иск предпоставен от преди това протекло заповедно производство. В рамките на производството се констатира, че ответника - длъжник не оспорва възникването на задълженията, които претендира ищеца, но се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на вземането.

В случая в доказателствена тежест на ищеца е, независимо от обстоятелството, че възникването на задълженията не е оспорвано от ответника, да установи наличието на договор между страните, както и възникването на претендираните задължения. Представеният договор за сключен кредит овърдрафт подписан от страните представлява годно доказателство за наличие на подобен договор между страните. От друга страна обаче, касателно конкретните задължения на ответника в настоящото производство ищеца представя като доказателства, установяващи претенцията му, единствено частни изходящи от него документи, представляващи вторични счетоводни документи по смисъла на чл.6, ал.1, т.2 от Закона за счетоводството. Подобни документи не притежават материална доказателствена сила, която да установи претендираните правнорелевантни факти и обстоятелства. Това не се променя и от факта, че в едно заповедно производство на основание чл.418 от ГПК на подобни документи е придадена по-висока стойност и те представляват достатъчно основание за съответното произнасяне на съда съобразно чл.417, т.2 от ГПК. В рамките на производството по чл.422 от ГПК страните и по-специално ищецът не би следвало да разчита само на извлечението по сметки за да установи претенцията си. Фактически честния документ изходящ единствено от страната, която черпи благоприятни последствия от него не е годно доказателство. Частния документ може да е доказателство, само доколкото установява неблагоприятни факти и обстоятелства за издалата го страна. В настоящия случай предоставените извлечения като частни документи, които установяват благоприятни за ищеца факти не могат да се ценят от съда. Вероятно друга би била преценката ако ищеца е поискал назначаване на ССЕ, която да установи неговите претенции след проверка в счетоводството му, ако последното е водено редовно. За това обаче няма данни. Като изключим договора по делото липсват данни за задълженията на ответника и поради това следва да се приеме, че претенцията на ищеца е недоказана, а искът следва да бъде отхвърлен.

От друга страна съдът намира, че направеното във възражението по чл.414 от ГПК възражение за изтекла погасителна давност в полза на длъжника за основателно. Възражението следва да бъде разгледано с оглед установената практика на ВКС, че подобни възражения в рамките на производства по чл.422 от ГПК следва да се разгледат ако са направени във възражението по чл.414 от ГПК. Видно е, че нормата на т.14 от Договора не касае падежа на просрочените вземания, независимо от твърдяното от страните. Тя касае продължаване на действието на договора за период след едната година, за която той е предвиден. Съобразно нормата на т.5.2, изр.2 следва да се приеме, че по смисъла на договора падежна дата е датата на сключване на договора отнесена към всеки месец от действието му. Както се вижда при т.2 е установена началната дата на договора, а непосредствено до нея е изписано в скоби – „падежна дата”. Т.е. съобразно нормите на договора на всяко 14-о число е налице падежна дата. Погасяванията по овърдрафта следва да стават служебно на падежна дата, а съобразно т.7.2 от договора, когато на падежната дата няма достатъчно средства в разплащателната сметка Б.та следва да погасява служебно неусвоения кредит-овардрафт. От тези текстове в договора се установява, че неизплатените задължения по него са изискуеми не с изтичането на една година от договора, а на съответната падежна дата, която е 14-о число на месеца. Според т.8 ако лихвата не бъде погасена на падежна дата, то тя се оформя като вземане по просрочена лихва с настъпил падеж. Т.е. задължението за погасяване на задълженията по договора възникват и са изискуеми ежемесечно иначе няма как върху тях да се начисляват лихви, както сочи т.8. Ако се даде вярна на извлеченията по сметка, представени от Б.та, последното действие насочено към погасяване на овърдрафт от представените извлечения следва да се отнесе към ноември 2003 г., което означава, че при следващата падежна дата – 14.11.2003 г. главницата следва да се третира като изискуема. Всъщност това е дало основание за последващите вписвания на Б.та, които са от типа „други операции”, „капитализация на лихва” и „вземане по просрочени лихви”. Т.е. съдът приема, че всички задължения за главници по договора за кредит са възникнали до 14.11.2003 г. Ето защо падежа на задълженията на ответника следва да бъде обвързан с тази дата. Петгодишния давностен срок е изтекъл на 14.11.2008 г., което е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 04.03.2009 г. С оглед на изложеното следва да се приеме, че възражението на ответника за изтекла по отношение на него погасителна давност е основателно и следва да бъде взето предвид, както това е сторено от първоинстанционния съд.

В този смисъл постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, макар и с по-различни мотиви, а депозираната против него въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въззиваемият е поискал присъждане на сторените от него във въззивната инстанция разноски. Претенцията следва да бъде уважена като въззивника бъде осъден да заплати направените от въззиваемия разноски в размер на 75 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касацонно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №164/01.03.2012 г. постановено по гр. д. №2525/2012 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА „Б. ДСК” АД, ЕИК-121830616, гр. С. ул. „М. №19 да заплати на ответника Г.И.Г.,*** направените от последния разноски за водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 75 (седемдесет и пет) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.