О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 424

град Шумен, 14.10.2013 г.

Шуменския окръжен съд, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: К. Моллов

Членове: 1. А. Карагьозян

2. Р. Хаджииванова

като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.т.д. № 521 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е частна жалба от „Интертекс България 2009” ООД, представлявано от Р.И.А. и И.Д.А., срещу определение № 245/10.06.2013 г. по гр.д. № 464/2012 г. на ВПРС, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 208/28.12.2012 г. по гр.д. № 464/2012 г. на ВПРС в частта му за разноските. Излагат, че решението, в частта, с която дружеството било осъдено да заплати на другата страна деловодни разноски било нищожно, тъй като липсвали писмени доказателства и между страните не били разменяни списъци на разноски. Не ставало ясно какви разноски се включват в сумата 984.53лв.. На следващо място уточняват, че не искали допълване или изменение на решението в частта за разноските, а считали същото за нищожно, а нищожността не се обвързвала със срок.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, в който счита същата за неоснователна по подробно изложени в нея съображения.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна, поради следното:

С решение № 208/28.12.2012 г. по гр.д. № 464/2012 г., ВПРС се произнесъл по съществото на делото като осъдил ответника „Интертекс България 2009”ООД- гр.В.П. да заплати на основание чл.372, ал.1 и ал.2 от ТЗ на ищеца „Поли транс” ООД гр. С. сумата от 5613.33лв. - незаплатена част от парично задължение за плащане на възнаграждение по договор за превоз, по посочени в решението фактури. Със същия съдебен акт се произнесъл по отговорността на ответника за сторените от ищеца деловодни разноски, като го осъдил да му заплати такива в размер на 984.53лв.. С определение № 245/10.07.2013 г. по гр.д. № 464/2012г. ВПРС е оставил без разглеждане постъпилата от ответника молба за изменение на решението в частта му за разноските, като недопустима. Съдът се е мотивирал, че молбата, озаглавена „жалба” е депозирана след изтичане на законоустановения срок по чл.248, ал.1, във вр. с чл.259, ал.1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Предмет на настоящото производство е частна жалба против определение на първоинстанционния съд, с което на жалбоподателя е върната молба за изменение на решението в частта за разноските, като просрочена. С оглед на това изложените в жалбата възражения за липса на доказателства и други процесуални нарушения при присъждането на разноските не следва да бъдат обсъждане, доколкото не са предмет на това производство.

Видно от приложеният по делото отрязък от съобщение /л.106/, ответникът е бил уведомен за решението на 08.01.2013г.. Молбата по чл.248 от ГПК, озаглавена „жалба” е подадена от 06.03.2013г. в канцеларията на ВПРС, която съвпада и с датата посочена в долния ляв ъгъл, че е изготвена. Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Срокът за обжалване на първоинстанционното решение е двуседмичен и тече от връчването му на страната /чл.259, ал.1 от ГПК/. Следователно както срокът за подаване на въззивна жалба, така и на молба за изменение на решението в частта му за разноските, /какъвто характер има жалбата вх. № 832/06.03.2013 г./, е един и същ и е изтекъл на 22.01.2013г. /вторник, присъствен ден/. Ответното дружество е депозирало молбата /озаглавена жалба/ 1 месец и 12 дена след изтичане на срока за обжалване, която съвпада и с този за изменение на решението в частта за разноските. Поради това същата е просрочена и следва да се остави без разглеждане, както правилно е сторил и районния съд.

Настоящата инстанция намира изцяло неоснователно възражението на жалбоподателя, че всъщност се искало прогласяване нищожност на решението в частта му за разноските, а не изменението му в тази част и тъй като такова възражение не било обусловено със срок, молбата /озаглавена жалба/ била допустима. Следва да се посочи, че искане за прогласяване на нищожност на решението не е правено с молбата по чл.248 от ГПК /озаглавена жалба/, нито е изтъкван такъв порок на решението, а се прави с жалбата против определението за връщане. Независимо от това съдът счита, че соченото възражение следва да се обсъди само във връзка с възражението, че е спазен срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Нищожността на съдебното решение се свързва с постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната власт на съда, при неподписване на решението от мнозинството съдии от състава, ако не е съставено в писмена форма, при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, когато се повелява изпълнението на нещо, което е неизпълнимо, или изпълнение на действие, което съставлява престъпления. В настоящия случай нито една от сочените хипотези не се изтъква от жалбоподателя по отношение решението, нито е налице. Следва да се посочи също, че е недопустимо, чрез неаргументирано използване на възражението за нищожност, страната да се домогва да избегне законоустановените преклузивни срокове за обжалване, респ. срока за изменение на решението в частта за разноските.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то атакуваното определението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а частната жалба против същото, като неоснователна следва да се остави бе уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 2238/25.06.2013 г. от „Интертекс България 2009” ООД, ЕИК ..., гр. В.П., представлявано от Р.И.А. и И.Д.А., срещу определение № 245/10.06.2013 г. по гр.д. № 464/2012 г. на ВПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.