Р Е
Ш Е Н
И Е № 10
гр. Шумен 17.01.2014г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд в открито заседание на седемнадесети декември
две хиляди и тринадесета година , в състав:
Окръжен
съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаряН.И., като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №2 по описа за 2013г., за да се произнесе , взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС , във вр. с пар.5 от ПЗР на ЗВ
.
Ищецът твърди ,че съгласно уставите на Мюсюлманското
изповедание , както тези от 1919г.,и 1945г., така и по късните такива ,
включително и сега действащият устав , най–малката
организационна единица на изповеданието е била местната мюсюлманска верска
общност /община/ ,чийто орган се явява мюсюлманското настоятелство. Тези мести
органи на изповеданието /става дума за настоятелствата / били наричани и
мюсюлмански джамийски настоятелства . Наред с това
мюсюлманската вероизповедна община е притежавала и стопанисвала джамиите и другите имоти на
същата ,включително и училищата ,дюкяните и другите имоти на същата
,включително и горите и пр. недвижими имоти на тази конфесионална общност. Тъй като Мюсюлманското изповедание
не било прекратявало никога своето юридическо лице ,следва ,че до влизане в
сила на ЗВ на 1.01.2003г. мюсюлманските настоятелства са правоприемници на
съответните мюсюлмански вероизпоредни общини
,включително и по отношение на недвижимите имоти на тези общини. С влизането в
сила на ЗВ , ако не последва пререгистрация на съответното мюсюлманско
настоятелство в местно компетентният окръжен съд –пар.2 ал.4 от ПЗР на ЗВ ,съществувалото
до този момент такова губело статут на юридическо лице и негов правоприемник се
явявало самото изповедание. Местното поделение на изповеданието в гр.Ш. било регистрирано в ШОС едва на 22.01.2010г.
Следователно било налице прекъсване правосубектността
на настоятелството без в новото регистърно производство да било вписано ,че регистрираното
през 2010г. настоятелство е правоприемник на настоятелството ,регистрирано по
реда на чл.16 ЗИ/ отм./ и съществувало до
31.12.2002г. Поради това Мюсюлманското вероизповедание било правоприемник на всички вероизповедни
общности ,съществували на територията на гр.Шумен на
осн.чл.4 ал.1 от ПЗР на ЗВ. Поради това и МИ било собственик на недвижимите
имоти на някогашната мюсюлманска вероизповедна община ,гр.Шумен.
С устава на ищцовото изповедание от 1919г.,вакъфите ,били иззети от управителите и били предадени в собственост на местните мюсюлмански
вероизповедни общини ,чиито правоприемници били настоящите мюсюлмански
настоятелства . Правопораждащ факт за ищеца е отреждането на даден имот –сграда
и/ или терен ,за верски нужди, което го прави собственост на съответната местна религиозна общност .
Един от имотите ,които преди време е бил притежание на мюсюлманската вероизповедна
общност на гр.Ш. ,съответно на мюсюлманското
настоятелство бил с административен
адрес гр.Ш.
ул. №..,представляващ поземлен имот с идентификатор ПИ ... , със стар
идентификатор ... в кв.. по плана на града ,състоящ се от 3 415 кв.м. застроено и незастроено място ,вид територия
урбанизирана , НТП ниско застрояване / до 10м/ ,заедно със построените в него
две едноетажни масивни сгради с идентификатор .... и .... ,които функционално
били обединени в една сграда , при посочените в исковата молба съседи на
поземленият имот. След 9.09.1944г. този имот бил завзет от държавата без правно
основание и без на съответната вероизповедна общност или на изповеданието да
било заплатено ,каквото и да било обезщетение ,като процесният
имот –терен и другите сгради в имота се владеели от Държавата , а сгради 1 и 3
от ищцовото изповедание. Този имот –терена и сгради 1
и 3 съществувал и по настоящем в размерите , до които
бил завзет. За терена и за сгради 1 и 3 били налице предпоставките на пар.5
ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗВ във вр. с със Закона за
възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти , т.е. процесният имот бил собственост на ищеца ,поради което за
ответната страна липсвало правно основание да владее терена и да претендира ,че е собственик на сгради с
номера 1 и 3 . Държавата отказвала да предаде на ищеца владението върху терена
,претендирайки ,че е негов собственик и
въпреки ,че не владее сгради с номера 1 и 3 твърдяла , че е техен собственик ,
за което бил съставен и АДС №.../17.12.1964г. и поради това ищецът имал правен интерес да се докаже правото му на
собственост върху ПИ № ... и да се
предаде владението върху него на ищеца. В случай ,че съдът приемел ,че не е
налице прекратяване на юридическото лице на Мюсюлманското настоятелство в гр.Ш. и ако исковете по отношение на МИ бъдат отхвърлени по
отношение на изповеданието ,ищецът предявява същите при условията на субективно
евентуално съединяване и моли да бъдат уважени
в лицето на МН гр.Ш.. Ищецът в молбата си от
26.02.2013г. се позовава и на пар. VІІ от Раздел ІІ
,наречен Съглашение по мюфтийският въпрос” който бил част от Съглашението за
уреждане на някои последици от обявяването на Княжество България за царство
,подписано на 19.04.1909г. по нов стил и на чл.3 ал.2 във вр.
с чл.2 ал.2 от ЗВСВОНИ , към който закон препращала нормата на пар.5 ал.1 от
ПЗР на ЗВ . В молба от 7.06.2013г. ищецът уточнява ,че правото на собственост
върху процесният терен принадлежало на мюсюлманската
общност на гр.Ш.. още преди освобождението на
България от османска власт. И доколкото
придобиването датирало от столетия не можели да уточнят кой е бил праводателят на имота ,процесните
сгради били построени през 1898г. като частно начално турско училище ,към тази
година взе още не бил приет благоустройствен закон ,към момента на
построяването собственик на терена било ШМН ,съгласно Привременните правила за
духовно управление на мюсюлманите утвърдени с Указ №63/15.09.1895г. на Княз Фердинат,преди одържавяването сградите са били използвани
като начално турско училище за децата от турски етнически произход ,които по
това време са били разделени от общите държавни училища. Ползването на сградите
било продължило до края на 1946г. Сградите в терена без тази под №1 ,както и самият терен били отнети от държавата ,чрез
настаняване в същите на у-ще ... през 1946г. и по – късно сградите били
ремонтирани. Сграда 1 се ползвала и владеела от ищеца като общежитие. Ищецът
твърди ,че правопораждащият юридически факт за вещното му право на собственост
на ищеца е кумулативното действие на Устава на
духовно устройство и управление на мюсюлманите в Ц.България
от 1919г. и указ №12/23.12.1919г. на Цар
Борис ІІІ за неговото одобряване и обнародване в ДВ. Налице било и още едно
придобивно основание давностно владение с начална дата 26.06.1919г. ,произвело
действие на 26.06.1929г. или най-късно 26.06.1939г. и продължило и след 9.09.1944г., Смятано от
обнародването на устава на 26.06.1919г. бившата ШМО е започнала да владее процесният имот и това владение е било добросъвестно
,почивало е на правен акт ,годен да направи владеещият субект собственик ,а
освен това владението е било явно ,спокойно и непрекъснато в продължение на десетилетия. На основание
Закона за давността /отм./ придобивната давност при
добросъвестно владение била 10г. , а при обикновено 20г. В допълнителна молба
от 22.10.2013г. , след депозираният отговор от ответника ищецът твърди че, даже
и да не били налице реституционните основания ,посочени в пар.5 ал.1 и ал.2 от
ПЗР на ЗВ във вр. с чл.3 ал.2 от ЗВСВОНИ ,исковете
пак били основателни , тъй като нито държавата , нито друг публичноправен
субект не бил придобил процесните терен и сгради
,както по силата на отчуждаване ,така и ,чрез придобивна давност ,т.е. тези
сгради и терен винаги били собственост на някогашната Ш. мюсюлманска
вероизповедна общност , а след нейното прекратяване на правоприемника й
мюсюлманско изповедание.
Предвид гореизложеното ищецът моли съдът да признае за установено по
отношение на Държавата ,че религиозната институция –вероизповедание , с
наименование Мюсюлманско изповедание ,гр.С.е
собственик на поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Шумен със стар
идентификатор 187200 в кв.0 по плана на гр.Ш.
,административен адрес ул.... ,площ 3 415 кв.м.
застроено и незастроено дворно место ,трайно предназначение на територията
–урбанизирана ,начин на трайно ползване –ниско застрояване /до 10м/ и заедно с
построените в него две едноетажни масивни сгради с идентификатор ....1 със
застроена площ от 269 кв.м. един етаж, предназначение
друг вид сграда за обитаване и ....3 със застроена площ от 54кв.м. един етаж
,предназначение друг вид сграда за
обитаване ,които функционално са обединени в една сграда при съседи на
поземленият имот ПИ
........., както и да се осъди ответника да предаде на Мюсюлманско изповедание
владението върху ПИ .... Да се обезсили в съответната му част АДС №920/17.12.1964г., а ако съдът отхвърли исковете по т.1 и т.2 от
петитума и искането по т.3 в полза на МИ , тези
искове да се уважат в полза на Мюсюлманско настоятелство гр.Ш.
Ответникът в срок е депозирал отговор с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Твърдяното в полза на МИ гр.Си на МН гр.Ш право на
собственост върху процесните имоти въобще не било
възниквало. Ищецът не бил представил по делото документи с които да се установява
,че е придобил правото на собственост върху процесните
имоти. Позоваването на пар.VІІ от Раздел ІІ на
Съглашението за уреждане на някои последици от обявяването на Княжество
България за царство обн.ДВ бр.13/1910г. предпоставяло отчуждаване на вакъвски
имоти след равностойно обезщетяване на собственика и също оставало недоказано.
Ответникът оспорва ,че ищецът се легитимира като собственик по силата на чл.2
ал.2 от ЗВСОНИ във вр. с пар.5 от ПЗР на ЗВ ,тъй като
не били налице съответните законови предпоставки по този закон, като ищецът не
бил собственик на имота към датата на неговото отнемане. Не били приложени актове по пар.26 от Устава
за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България Претендираните
имоти не били идентични с т.н. вакъвски имоти на джамийското настоятелство в гр.Шумен.
Процесните имоти били общинска собственост ex lege по силата на пар.7 т.6 от ЗМСМА и
пар.42 от ПЗР към ЗИДЗОС , а масивната
двуетажна сграда №2 била публична държавна собственост по АДС №..../23.04.1980г.
Претендираният от ищеца имот не бил идентичен по площ
и размери с понастоящем съществуващият ПИ ... Отреждането на имота като вакъвски не било основание за възникване правото на
собственост върху него. Ответникът оспорва твърдението на ищеца ,че владеел
сгради 1 и 3 и твърди ,че владението на държавата върху терена и върху сгради 1
и 3 не е било прекъсвано от ищеца В случая било налице безвъзмездно
предоставяне за управление на МН гр.Шумен на сгради 1 и 3 , а не отнемане в полза на
държавата ,респ. общината на двете сгради В
представеният допълнително отговор от 26.07.2013г. ответникът поддържа всичко
изложено в първоначалният и твърди ,че ищецът не е собственик на процесните недвижими имоти.
Исковете са неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказатества
и от становищата на страните ,прецени по отделно и в съвкупност , се установи
следното от фактическа и правна страна :
Ищецът “Мюсюлманско изповедание”, гр. С. е регистрирана
съобразно Закона за вероизповеданията (ЗВ) религиозна общност обединяваща
гражданите изповядващи исляма и представлява религиозна институция по смисъла
на § 1, т.3 от ДР на ЗВ. С оглед на това същата е юридическо лице със свои
ръководни органи и устав, приет от ИНМК на 12.02.2011 г. – Удостоверение на СГС
от 05.11.2012 г.
Евентуалния
ищец “Мюсюлманско настоятелство” гр. Шумен, съгл. чл.70, ал.1 от Устава на “Мюсюлманско изповедание”, гр. С. е постоянно действащ ръководен орган на мюсюлманите в населено място или
район. При направена служебна справка във фирменото отделение на ШОС се
установи, че с решение № 1 от 22.01.2010г. по ф. д. № 3/2010 г. по описа на ШОС настоятелството на основание чл.20
от ЗВ е вписано в регистъра на местните поделения на вероизповеданията, воден
при ШОС, като юридическо лице, местно поделение на “Мюсюлманско изповедание”.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, възприето
от съда се установи ,че в
историческите справки , които вещото лице е ползвало относно процесният обект - училище , като публикации ,паспорт на
училището , историческа справка , находяща се в Държавен архив –Шумен и в др. институции се сочело , че
училището е строено през 1898г. -1900г. Процесният
имот попадал в квартал с №113 в кадастъра на имотите ,включени в него , отразен
като имот с планоснимачен №15 означено като училище ,
за който имот е отреден парцел V-15 с одобрена дворищна регулация със зап.№271/9.02.1924г. Към регулационният план не е имало
разписен лист/имотен регист/
и собствеността на имотите не била
отразена на самият план към момента на заснемането и при следващи промени. През
1952-53г. запознало изработването на нов кадастрален план , който става основа
за одобряването на нов регулационен и
застроителен план на града ,одобрен със заповед №3726/1958г. В кадастъра на
този план процесният имот фигурирал с №1872 ,записан
по разписните листи като Турско основно
училище “..” ,след това била нанесена промяна –“Държавен –урегулиран” –
НА №485/6.04.1961г. ,за който е отреден парцел /УПИ/ VІІІ в кв.70 . С протокол
от 19.01.1960г. са били оценени предаваеми места от съседни имоти и изплатени ,съответно одържавени с АДС
№485/1.04.1960г. , в който било записано , че отчуждаването е за урегулирането
на Народно начално училище “...” .С АДС №920
от 17.12.1964г. било актувано и училището , със застроена площ от 247 кв.м. на един етаж , с маза ,застроено 1989г. -1900г., като
незастроената част била посочена около
2 500мкв.м. Със заповед №1253/27.06.1973г. бил одобрен нов кадастрален ,
регулационен и застроителен план за района ,в който попадал процесният
обект , като в кадастралният план той бил означен с №1872 записан по разписният
лист като “държавен” без други данни , а по плана бил записан като училище “..”
за който е отреден парцел УПИ VІ за “детска градина” в кв.67. Плана е действал
до 1996г., но регулацията и отреждането не били приложени. През 1977г. в имота
била построена нова масивна двуетажна
сграда със застроена площ от 265кв.м. отразена в АДС №3296/23.06.1980г. , за
нуждите на МНО –Военно окръжие за наборен център ,разположена зад сградата на
училището в източната част на имота. Със
заповед №199/28.03.1996г. бил одобрен нов кадастрален и регулационен план за
този район в който попадал процесният имот. По
кадастъра на плана имотът фигурирал с №1872 ,записан по разписният лист към
плана като “Държавен-урегулиран ,съгласно НА
№485/1.04.1961г., за който е отреден УПИ Х- за “база на ОСО” ,задраскано и
поправено “Военно окръжие” в кв.67 б .Училищната сграда по плана била записана като основно училище “..” , а
масивната двуетажна сграда била записана
като Военно окръжие” . Към настоящият момент съгласно одобрената Кадастрална
карта със заповед РД-18-52/25.11.2005г. ,изменена със заповед №
КД-14-27-1158/31.05.2010г. на началника на СГКК-Шумен
процесният имот фигурирал с идентификатор №... ,процесната сграда –училище била означена с №1 , а другата предмет на иска с
№3 представлявала бивши тоалетни ,преустроена и ползваща се за складово
помещение за съхранине на горивни материали
,функционално свързана със сграда №1. Към момента , както ПУП –ПР от 1996г.
,така и КК от 2010г. са действащи и няма данни да са настъпили други промени.
Не са намерени данни за извършено отчуждаване на процесните
имоти към 1946г., В историческата справка в ДА
било записано ,че от 1929г. училището от частно турско училище ,става
държавно ,наименовано “Турско начално училище” “...
,което на осн.чл.1 ал.1 от Указа за наименование и пренаименование
на обекти с национално и местно значение /известие бр.49/1959г./ по предложение
на ИК на Градски общински народен съвет гр.Шумен с решение взето по плотокол
№17 от 28.10.1959г. предлага училището да бъде наименовано на
името на .. , което от 16.01.1960г. е пренаименовано.
Няма данни за извършено отчуждаване и към този момент. За извършеното
строителство в процесният имот липсвала документация
По данни в документацията на дирекция общинска собственост и по изготвеният
паспорт на сградата от дирекция образование при Община Ш. се сочело време на
построяване на училището -1896г. със средства от турското население в града за
обучение на децата от район “..” ,татарската махала . Нямало данни по тези дукементи чия собственост е било местото към момента на
построяване на процесната сграда. В историческата
справка в ДА било посочено ,че училището
било строено през 1901-1902г. на мястото “...”
от турското училищно настоятелство , като частно училище. В съдебно
заседание вещото лице поясни ,че сграда №3 няма и не може да има самостоятелно
значение и е допълнително пристроена , като складово помещение, функционално
свързано с основната сграда №1. Сграда №3 имала характера на допълнително затрояване съгласно терминологията на ЗУТ. Процесната сграда №1 била едноетажна с изба и в нея нямало
магазини отдолу . В допълнителната СТЕ вещото лице е посочило размерите на процесният поземлен имот по съответните планове и е
изготвило съответните скици с означение на квадратурата на имота по тези
планове. В съдебно заседание вещото
лице посочи ,че в училището са учили
ученици от различен етнически произход – турчета ,циганчета ,българчета и арменчета, живущи в региона около училището.
Свидетелят И.Х.Р. твърди ,че живеел
в гр.Ш. от 1956г. и познавал директора на частното
турско училище – бай К. , който бил
директор на училището до 60-63г. ,след
което училището станало държавно. Училището било на един етаж и имало и изба.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в останалата им част тъй като той
няма преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата за които
свидетелства , и се касае за сведения , които
той е чул от други хора.
Свидетелят О.Х.И. твърди , че живеел в гр.Ш. от
1940г. Процесният
имот бил турско начално училище, светско, а не религиозно , в което той бил провеждал и педагогическа
практика на студенти от Шуменският
педагогически университет . В училището имало турски паралелки , след 60г.
започнало да се преподава и на български език. Свидетелят твърди ,че местната
мюсюлманска общност давала средства за издръжката на училището , но не се
установява той да е имал преки и непосредствени наблюдения върху тези обстоятелства
.
За процесната
сграда №1 има издаден АДС №../1.04.1961г. и АДС №../17.12.1964г. в които то
фигурира като Народно начално училище “...” гр.Ш.
ул. ... №.. Училището е на един етаж и
има и маза ,застроено около 1989-1900г. , с четири класни стаи ,две канцеларии
и коридор и застроена площ от 247 кв.м. и незастроено
место около 2 500кв.м. За построената в ПИ с идентификатор №... сграда №2 е издаден АДС №3296/23.06.1980г. в който е посочено ,че
се касае за двуетажна масивна сграда ,построена в държавен парцел VІІ кв.67 по
плана на града като имотът е с
предназначение “Военно окръжие за
наборен център към МНО. За този имот –сграда №2 има издаден и АПДС
№1064/17.05.22008г. издаден от МРРБ , на осн.чл.70 ал.1 от ЗДС , предоставена
за управление на МО.
При така установената фактическа
обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Ищците главен и
евентуален са предявили обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. пар.5 от ПЗР на ЗВ за
сгради с идентификатор ....1 и
идентификатор ....3 и двете
построени в ПИ ... и иск с правно
основание чл.108 от ЗС във вр. с пар.5 от ПЗР на ЗВ за
ПИ ... .
По исковете с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС е в тежест на ищеца да докаже , че е собственик
на процесните недвижими имоти на сочените от него
основания в исковата му молба , като по иска по чл.108 от ЗС ищецът следва да
докаже ,че имотът се владее от ответника. По иска по чл.108 от ЗС е в тежест на
ответника да докаже , че владее на правно основание.
Ищците основават исковете си за
собственост с § 5, ал.1
от ПЗР на ЗВ. Съг- ласно тази разпоредба
собствеността на вероизповеданията се възстановява по силата на закона, ако
претендиращия докаже, че той, респективно неговия правода- тел, е бил
собственик на имота към момента на одържавяването, отчуждаването,
конфискуването или незаконното отнемане и ако към момента, в който реститу-
ционната разпоредба влиза в сила (в настоящия случай 02.01.2003 г.) имота е
собственост на държавата, общината, обществена организация или на техни фирми
или на еднолични дружества по чл.61 от ТЗ
и съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени.
Ищците твърдят, че процесните имоти са били “вакъф” и в това си качество са били
собственост на мюсюлманската
вероизповедна община в Шумен до момента на незаконното им завземане от държавата след 09.09.1944 г. до 1960г. Вакъфската
форма на соб ственост възниква в България, след превръщането й в съставна част
на Османската империя. Вакъфът представлява недвижим имот или движимо имущество
предоставено от държавата или частно лице за религиозни или благотворителни
цели. Доходът от вакъфа отива за издръжка на религиозна сграда или друг
обществен обект – джамия, безистен, медресе (средно или висше училище),
благотворителни заведения – имарет, кервансарай, пазар и др. Способът,
посредством, който възниква правото на въкъфска собственост, било вакфирането –
едностранен формален акт, чрез който дадено лице, наречено вакиф, тържествено
заявявало, че отчуждава и посвещава посоченото в акта имущество за
дълговременно служене и осъществяване на някаква богоугодна, благотворителна
или общополезна цел. Писменият акт, който регистрирал вакфирането, се наричал
вакъфнаме, а вакфираното имущество – вакъф. (вж. Енциклопедия България, т.І,
издателство на БАН, София, 1978; М.А. и Ф. М., История на българската
феодална държава и право, София, 1979, стр.326-337). В конкретния случай
ищците, въпреки указанието на съда, дадено изрично в доклада по делото,
съгласно чл.146, ал.2 от ГПК, не представиха писмените актове – вакъфнаме, въз
основа на които процесните имоти са предоставени на мюсюлманската
религиозна общност в гр. Шумен и са придобили статут на вакъф. Не
бяха представени и документи от периода след Освобождението на България, от
които да се установи, че процесния имот е вакъфски и титуляр на правото на
собственост е мюсюлманската общност в гр. Шумен. Следва да се отбележи, че след
Освобождението, вакъфската собственост на мюсюлманската общност в страната е
била гарантирана и защитена не само от националното законодателство, но и от
международен акт – Съглашение по мюфтийския въпрос, сключено между Османската
империя и Царство България на 06(19). 04.1909 г. (вж. Б. Д. К., Принос към дипломатическата история на България 1878 – 1925, София, 1925,
стр.31-33). Ищците не представиха по
делото доказателства даказващи
твърдението им ,че процесните имоти са били
собственост на Мюсюлманската вероизповедна община в гр.Шумен
до момента на незаконното им завземане от държавата след 9.09.1944г. От
заключението на вещото лице по СТЕ се установи ,че в първоначалните планове на гр.Шумен в които процесната
сграда фигурира като “турско училище” не е записано кой е бил собственик на сградата и на парцела в
който тя е била построена. За извършеното строителство на сградата вещото лице
не е открило документация , нито за това чия собственост е била тя или
поземленият имот в който тя е построена
до актуването им като държавна собственост.
Съгласно заключението по СТЕ от 1929г. частното основно турско училище е
станало държавна собственост , съгласно историческата справка за статута на
училището и неговата история намираща се в Дръжавен
архив. Също така не са открити документи за извършено отчуждаване на процесният имот в периода от 1944г. до 1989г. На
16.01.1960г. училището е преименовано на НОУ”...”
. Ищецът не е представил доказателства ,че е била спазена процедурата
по пар.168 и сл. от Устава за духовно устойство
и управление на мюсюлманите в Царство България /утвърден с Указ №12/23.05.1919г./ по
реда на която процесните имоти ,ако са имали статут
на вакъф е следвало да бъдат предадени на МВО в гр.Ш. след 1919г. На осн.пар.175 от Устава в 6 месечен срок
от влизането му в сила , главният мюфтия е задължен да представи в Министерство
на външните работи и на изповеданията подробен списък на всички вакъвски имоти в царството , но такъв списък не е
представен по делото. По своя характер училището е било светско , а не
религиозно и в него са учели и деца с различен етнически произход , живеещи в
квартала - турчета , арменчета ,българчета
,циганчета. Обстоятелството ,че евентуално
училището е било построено със средствата на турското население в
града и на турското училищно
настоятелство не води до извода ,че имотът е бил и е станал с постояването му собственост на МВО в гр.Ш..
Няма доказателства по делото ищците са са
правоприемници на лицата построили училището или на юридическо лице с
наименование турско училищно настоятелство. От създаването си до 1960г. училището
е имало изцяло светски хакатер и не е обслужвало
някакви религиозни цели и следователно то не е имало характеристиките на вакъвски имот , който е бил собственост на МВО в гр.Ш. . Ищците представиха по делото списък на покритите и
непокрити недвижими имоти ,притежание на Ш.вероизповедна
общност ,съставен на 17.06.1947г. Това е частен свидетелстващ документ ,
удостоверяващ изгодни за ищците факти и съставен от праводателя
им и поради това не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
и не е доказателство установяващо правото на собственост на посочените в
списъка недвижими имоти. Твърдението на
ищеца ,че посочената в списъка сграда ,която е двуетажна е била всъщност
сградата на училището не се доказа по делото , като съгласно СТЕ процесната сграда е само на един етаж и в нея няма включени , посочените в списъка четири дюкяна
/магазини/ . Не се доказа и твърдяното давностно владение
върху процесните имоти за периода от 26.06.1919г. , произвело действие
на 26.06.1929г. или най-късно 26.06.1939г.
и продължило и след 9.09.1944г. За упражнявано владение върху имота до
9.09.1944г. не се представиха нито писмени ,нито гласни доказателства , като
разпитаните по делото двама свидетели на ищцовата
страна нямат преки и непосрдствени наблюдение за
упражняваното върху процесните имоти владение за
периода до 9.09.1944г. След 9.09.1944г.
имотите са станали държавна собственост и за тях има издадени АДС. Поради това е несъстоятелно твърдението на
ищците ,че МВО гр.Шумен и ищците като неин правопримник , не
била загубила владението си върху процесните имоти /доколното от друга страна въобще не се доказа по делото ,
че тя ги е владяла и до 9.09.1944г. / ,
като даже самите свидетели заявиха , че около 1960г. училището вече
било станало държавно и в него са се провеждали учебни занятия на български
език. Също така училището е било и пренаименовано на
16.01.1960г. на НОУ”...”.
Предвид гореизложеното , не се установи по
делото по категоричен и безспорен начин ,че МВО гр.Ш.
, респ. ищците да са владяла процесните
имоти , както преди 9.09.1944г., така и след това.
От друга страна е налице забраната за реална реституция на
чл.7 ал.4 от Закона за държавната собственост / ДВ бр.17 от 6.03.299г. / и чл.7 ал.4 от Закона за общинската
собственост /ДВ бр.17 от 6.03.2009г. / съгласно които собствеността върху имоти
публична държавна и публична общинска собственост не подлежи на възстановяване.
В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС – реш.№168/30.03.2011г. на ВКС по гр.д.№392/2010г.
І г.о. ГК , реш.№391/21.07.2011г.
на ВКС по гр.д.№881/2009г. ІІг.о.
ГК и реш.№184/3.08.2012г. на ВКС по гр.д.№1319/2010г. І г.о. ГК
. В настоящият случай процесните имоти сграда 1 и 3, предвид предназначението им като
училище, имат характера на публична
общинска собственост на осн.чл.10 ал.4 от Закона за народната просвета , като
такъв статут има и съответната прилежаща и необходима по предназначение към
училището площ от ПИ
... . Построената също в ПИ ... сграда
№2 е публична държавна собственост видно от АПДС №1064/17.05.2008г. и
следователно и съответната прилежаща към тази сграда площ от ПИ .... също е със статут на публична държавна
собственост. При това положение
доколкото ПИ ... е застроен с недвижими
имоти имащи статут на публична общинска
и държавна собственост , то и за него
също е налице пречка да бъде реституиран на ищците.
Предвид гореизложеното ,предявените
от първия ищец – “Мюсюлманско
изповедание” гр. С., и от евентуалния
ищец – “Мюсюлманско настоятелство” гр. Ш. обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл. 108 от
ЗС във вр .
с пар.5 от ПЗР на ЗВ , са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Ищците претендират съдът да
обезсили в съответната му част АДС №920/17.12.1964г. В случая
разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК не може да намери приложение , тъй като не е
в правомощията на съда да отменя издадени актове за държавна собственост , като
по смисъла на чл.112 ППЗДС това е
от изключително правомощие на
администрацията и не е законна последица , която присъжда съдът. Отделно от
това не е налице и основание за
прилагането й , тъй като исковете за собственост са неоснователни.
Ответникът претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 от ГПК. На основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение , ако те са били защитавани от
юрисконсулт. В настоящият случай ответникът е представляван по делото и за него
се е явявал в съдебните заседания Николай Георгиев Тодоров , старши експерт в
Областна администрация гр.Шумен , който е с
юридическо образование. Доколкото същият не е назначен на длъжност
юрисконсулт и ответникът не е бил
представляван по делото от лице заемащо длъжността юрисконсулт искането по
чл.78 ал.8 от ГПК е неоснователно и на ответника не следва да се присъжда юрисконсутско възнаграждение. В този смисъл е и съдебната практика .
Ответникът няма други разноски по делото ,поради което и такива няма да му се
присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Мюсюлманско изповедание гр. С., район “...”, ул. “...”, № ..., ЕИК ..., представлявано от
главния мюфтия д-р М.А.Х. ,действащ , чрез пълномощника си адв.К.Р. срещу
Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството гр. С., обективно съединени искове с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с пар.5 от ПЗР на ЗВ да се
признае за установено по отношение на ответника , че ищецът е собственик
на едноетажни масивни
сгради с идентификатор ....1 със застроена площ от 269 кв.м.,
един етаж, предназначение друг вид сграда за обитаване и с идентификатор ....3
със застроена площ от 54 кв.м. един етаж
,предназначение друг вид сграда за
обитаване, които функционално са обединени в една сграда, находящи се в
поземлен имот с идентификатор ... по Кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със заповед РД -18-52/25.11.2005г. на ИД на АГКК , последно
изменение със заповед КД-14-27-1158/31.05.2010г. на началника на СГКК Ш. , с
площ от 3 415кв.м. , със стар
идентификатор 1872 в кв.67б по плана на гр.Ш.
,административен адрес ул.... №.., при съседи на
поземленият имот ПИ
........., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Мюсюлманско настоятелство гр. Ш., ул. “...”, № .., представлявано от
председателя И.Х.П. , действащо , чрез пълномощника си адв.К.Р.
срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството гр. С., обективно съединени искове с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с пар.5 от ПЗР на ЗВ да се
признае за установено по отношение на ответника , че ищецът е собственик
на едноетажни масивни
сгради с идентификатор ....1 със застроена площ от 269 кв.м.,
един етаж, предназначение друг вид сграда за обитаване и с идентификатор ....3
със застроена площ от 54 кв.м. един етаж
,предназначение друг вид сграда за
обитаване, които функционално са обединени в една сграда, находящи се в
поземлен имот с идентификатор ... по Кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със заповед РД -.../25.11.2005г. на ИД на АГКК , последно
изменение със заповед КД-../31.05.2010г. на началника на СГКК Ш. , с площ от
3 415кв.м., със стар идентификатор ..
в квартал 67б по плана на гр.Ш.
,административен адрес ул.... №.., при съседи на поземленият имот ПИ ........., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Мюсюлманско изповедание гр. С., район “...”, ул.
“...”, № .. ЕИК ...,
представлявано от главния мюфтия д-р М.А.Х. ,действащ , чрез пълномощника си адв.К.Р. срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството гр. С., иск с
правно основание чл.108 от ЗС във вр. с пар.5 отПЗР на ЗВ да се признае за установено по отношение
на ответника , че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор ... по Кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
заповед РД -../25.11.2005г. на ИД на АГКК , последно изменение със заповед
КД-14-27-1158/31.05.2010г. на началника на СГКК Ш. , с площ от 3 415кв.м.
, със стар идентификатор ..в квартал 67б по плана на гр.Ш.
,административен адрес ул.... №.., при съседи на
поземленият имот ПИ
......... и да се осъди ответникът да предаде на ищеца владението върху поземлен имот с идентификатор ... , като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Мюсюлманско настоятелство гр. Ш., ул. “...”, № .., представлявано от
председателя И.Х.П. , действащо , чрез пълномощника си адв.К.Р. срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството гр. С., иск с
правно основание чл.108 от ЗС във вр. с пар.5 от ПЗР на ЗВ да се признае за установено по
отношение на ответника , че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ... по Кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със заповед РД -..25.11.2005г. на ИД на АГКК , последно
изменение със заповед КД-..-../31.05.2010г. на началника на СГКК Ш. , с площ от
3 415кв.м. , със стар идентификатор .. в кв.67б по плана на гр.Ш. ,административен адрес ул....
№.., при съседи на поземленият имот ПИ ......... и да се осъди ответникът
да предаде на ищеца владението върху поземлен имот с
идентификатор ... , като
неоснователен.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: