Р Е Ш Е Н И Е № 8

гр. Шумен 10.01.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд в открито заседание на десети декември , две хиляди и тринадесета година , в състав:

Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян

при секретаря А.А., като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №449 по описа за 2013 г., за да се произнесе , взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът В.П.В. твърди ,че през 2010г. работел на длъжност “Горски стражар” в ТП ”Държавно ловно стопанство Паламара” ,със седалище с.В. Срещу него било образувано и водено наказателно производство по ДП №153/2010г. по описа на РУП гр.Д. ,образувано през месец юни 2010г. С постановление от 20.07.2010г. му било повдигнато обвинение за това ,че на 1.05.2010г. в гр.Д. управлявал МПС-л.а. “Опел Вектра” с рег.№ Н ... АС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила , а именно 1.35 промила , установена по надлежният ред –престъпление по чл.343 б ал.1 от НК. С постановление от 31.08.2012г. на Районна прокуратура гр.Д. наказателното производство по делото било прекратено ,поради липсата на състав на престъпление. Директорът и ръководството на ТП”ДЛС Паламара “ му имали доверие , но след като му било повдигнато обвинение последвали административни санкции . С решение на ВНД Началник на РУ”Полиция” гр.К. на осн.чл.155 ал.1 във вр. с чл.58 ал.1 т.2 от Закона за оръжията ,боеприпасите ,взривните вещества и пиротехническите изделия му било отнето разрешителното за носене на ловно оръжие и разрешителното за съхранение на ловно оръжие ,като му били иззети притежаваните от него ловни оръжия. Освен от правото на лов по този начин бил в невъзможност да упражнява професията си . На 1.09.2011г. му било връчено едномесечно предизвестие на осн.чл.328 от КТ за прекратяване на трудовият му договор като “Горски стражар” . Със заповед №96/3.10.2011г. на осн.чл.328 ал.1 т.12 от КТ трудовото му правоотношение било прекратено , считано от 3.09.2011г. В заповедта като причина за прекратяване на трудовият договор била посочена обективна невъзможност за изпълнение на трудовата функция, поради това ,че на лицето не се разрешава носене на служебно оръжие от следствието. За срока на водене на наказателното производство ищецът претърпял неимуществени вреди , които били в пряка причинна връзка с воденото досъдебно производство. Ищецът твърди ,че преживял силен и непрекъснат стрес повече от 2 години . Страхувал се ,че ще бъде осъден , също да не загуби работата си ,което на 3.09.2011г. се случило. Изпитвал страх и притеснения при всяко призоваване ,при всяко следствено действие, не можел да спи. Страхувал се да каже на родителите си , с които живеел в едно домакинство. За воденото срещу него дело се разчуло в службата му и в селото и близки и познати започнали да странят от него. Той се чувствал подтиснат и не излизал от дома си. Състоянието му се влошило след като бил уволнен от работа . Получил главоболие , което се усилвало през нощта , а през деня в определени моменти изпитвал рязка болка в главата. Била му поставена диагноза ”Мигрена” след проведен лекарски преглед и му изписали лекарства ,които употребявал и сега. На осн.чл.52 от ЗЗД следвало да му се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. Ищецът твърди ,че за него настъпили и имуществени вреди ,тъй като загубил работата си като горски стражар ,считано от 3.09.2011г. и причината за това била ,че му било отнето разрешението за носене на оръжие. Преди уволнението му получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 564.62лв. и за времето от 1.01.2011г. до 31.08.2012г. бил претърпял имуществени вреди в размер на 6 210.82лв. ,ведно със законната лихва от 31.08.2012г. За този период бил регистриран в “Бюрото по труда” гр.К.. В съдебно заседание на 10.12.2013г. ищецът оттегли искът си за имуществените вреди за сумата от 3 163.70лв., в която част производството по делото бе прекратено и искът му за имуществени вреди остана за сумата от 3 047.12лв.

Ищецът моли съдът да постанови решение по силата на което да осъди ответникът да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва от 31.08.2012г. до окончателното им изплащане и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 047.12лв. ведно със законната лихва считано от 31.08.2012г. до окончателното им изплащане.

Ответникът Прокуратурата на РБ , чрез Р.Н.Т.-прокурор в ШОП , в срок е депозирал отговор с който оспорва исковете по основание и размер. Претендираното обезщетение в размер на 30 000лв. за неимуществени вреди било изключително завишено , несъответно на вредите ,които се твърди ,че са били претърпени и на установената практика по аналогични дело . Като аргументи за прекомерността на претендираното обезщетение следвало да се вземат на предвид тежестта на повдигнатото обвинение ,срока на провеждане на производството ,не налагането на мерки за процесуална принуда. Наказателното производство срещу ищеца било проведено , с оглед направена при проверка от полицейски служители констатация ,че същият е управлявал МПС след употребата на алкохол . Именно така констатираното нарушение на ищеца е дало основание за образуване и водене на наказателното производство , съответно за наказателното преследване . Предвид на това ответникът прави искане за прилагане на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ. Ответникът оспорва и обезщетението за имуществени вреди , тъй като ищецът след уволнението му бил регистриран в “Бюрото по труда” гр.К. за периода от 7.10.2011г. до 12.08.2010г. и ако е получавал обезщетение за безработица за този период то същото следвало да се приспадне от обезщетението за имуществени вреди. Ответникът оспорва и датата от която се претендира присъждане на законна лихва от 31.08.2012г. , тъй като съгласно ТР№3/2005г. на ОСГК на ВКС началният момент на забавата ,респективно на дължимостта на законната лихва в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ възниквала не от постановяване на съответният акт , а от влизането му в сила.

Исковете са частично основателни и доказани .

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

С постановление за образуване на предварително производство от 8.06.2010г. , такова е било образувано срещу В.П.В. за това, че на 1.05.2010г. около 2.20часа ,управлявал лек автомобил марка “Опел” с рег.№ Н ... АС след употреба на алкохол над 1.2 промила , а именно 1.35 промила по улица “...” ,с което е извършил престъпление по чл.343 “б” ал.1 от НК.

С постановление за привличане на обвиняем от 9.07.2010г. , предявено на 20.07.2010г. , В.П.В. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.343 б ал.1 от НК , като му е взета мярка за неотклонение “подписка”.

Съгласно обвинителен акт по досъдебно производство №153/2010г. по описа на РУ на МВР –Д. на 19.10.2010г. прокурор Г.Г. от РП-Д. е повдигнал на В.П.В. обвинение за това ,че на 1.05.2010г. , около 2.20часа в гр.Д. по ул.... “ управлявал МПС л.а. “Опел Вектра” с рег. № Н ... АС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила на хиляда , а именно 1.35 на хиляда , установен по надлежният ред с химическа експертиза –Протокол №561/15.05.2010г. издаден от МБАЛ “Св.Анна” гр.Варна , като по този начин осъществил състава на престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД №197/2010г. по описа на Районен съд гр.Д. . С определение от 14.05.2012г. по НОХД №197/2010г. по описа на Районен съд Д. съдът на осн.чл.286 ал.1 от НПК , с оглед искането на прокуратурата за извършване на нови следствени действия , и на осн.чл.288 т.1 от НПК ,прекратява съдебното производство по делото и го изпраща на Районна прокуратура Д. за извършване на нови следствени действия , необходими за обективното ,всестранно и пълна изясняване на обстоятелствата по делото .

С постановление от 31.08.2012г. на РП Д. е прекратено наказателното производство по ДП №153/2010г. по описа на РУП –Д. срещу В.П.В. на осн.чл.243 ал.1 т.2 от НПК . Постановлението е изпратено на ищеца с известие –обратна разписка / приложена към ДП №153/2010г. – на задната корица/ и е получено от него на 4.09.2012г. и следователно е влязло в сила на 12.09.2012г.

С решение на ВНД Началник на РУ ”Полиция” гр.К. на осн.чл.155 ал.1 във вр. с чл.58 ал.1 т.2 от Закона за оръжията ,боеприпасите ,взривните вещества и пиротехническите изделия на ищеца било отнето разрешителното за носене на ловно оръжие и разрешителното за съхранение на ловно оръжие , като му били иззети притежаваните от него ловни оръжия. На 1.09.2011г. на ищеца било връчено едномесечно предизвестие на осн.чл.328 от КТ за прекратяване на трудовият му договор като “Горски стражар” . Със заповед №96/3.10.2011г. на осн.чл.328 ал.1 т.12 от КТ трудовото му правоотношение било прекратено , считано от 3.09.2011г. В заповедта като причина за прекратяване на трудовият договор е посочено следното : Обективна невъзможност за изпълнение на трудовият договор , поради това ,че на лицето не се разрешава носене на служебно оръжие от следствието. Видно от представеното по делото удостоверение изх.№260/7.05.2013г. на ДЛС “Паламара” с.В. ищецът е получил за периода от април 2011г. до септември 2011г. брутно трудово възнаграждение общо в размер на 3 326.60лв. ,като последното му брутно трудово възнаграждение за месец септември 2011г. е в размер на 564.62лв. Съгласно служебна бележка изх.№318/19.04.2013г. издадена от Агенция по заетостта Дирекция” Бюро по труда” гр.К. , ищецът е регистриран като безработен от 7.10.2011г. , както и към 19.04.2013г. Видно от удостоверение изх.№**********-1/14.10.2013г. издадено от НОИ РУ”Социално осигуряване” гр.Шумен на ищеца за периода от октомври 2011г. до август 2012г. му е изплатено обезщетение ПОБ по чл.54б ал.1 от КСО в размер на общо 3 163.70лв. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза ,възприето от съда и неоспорено от страните ,се установи ,че ищецът не страда от заболяване с диагноза “мигрена” касае се за епизодично ,тензионен тип главоболие , или обикновено главоболие. Преживяното по време на воденето на наказателно производство определено е изживяно от ищеца като “стрес и притеснение” . Психосоциялният стрес и емоционалните конфликти определено са честа причина за дебют на епизодично тензионен тип главоболие .

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : Ищецът е предявил срещу Прокуратурата на Р България обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и за сумата от 3 047.12лв. обезщетение за имуществени вреди , вследствие незаконно обвинение и прекратяване на воденото срещу него наказателно производство по ДП №153/2010г. по описа на РУП гр.Д. , за престъпление по чл. чл.343 б ал.1 от НК .

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дава възможност да бъде ангажирана отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от правозащитните органи/дознание, следствие, прокуратура, съд/ вследствие на незаконно обвинение – ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, а нормата на чл.4 от ЗОДОВ сочи обема на отговорност на държавата -обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е., отговорността на държавата е обективна.

В настоящия случай безспорно се установи, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №153/2010г. по описа на РУП Д. за извършено престъпление по чл. чл.343б ал.1 от НК , като му е било повдигнато обвинение за соченото престъпление . Безспорно е установено и че досъдебното производство срещу него е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НК-поради недоказаност участието на обвиняемият в престъплението. Съгласно съдебната практика/ТР№3/2005г. на ОСГК, т.7/, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл.2, т.2/сега т.3/ от ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето. Предвид това и доколкото е налице една от сочените хипотези на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, при които обвинението в извършване на престъпление се счита незаконно, то следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Р.България. В случая без значение е обстоятелството, какви доказателства са били събрани в хода на предварителното разследване или съдебното следствие, съответно какви действия са били предприети. Налице ли е прекратено наказателно производство, поради това че деянието не е извършено от лицето, законът приема, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на държавата. Безспорно е също, че в резултат на това незаконно действие, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него.

Размерът на обезщетение, което следва да се присъди се определя по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като следва да се извърши преценка на конкретно съществуващи обстоятелства - тежест на обвинението, вида на мярката, продължителността на наказателното преследване и негативните последици за ищеца - последният твърди наличие на такива, а именно: преживян силен и непрекъснат стрес , повече от 2 години , страх ,че ще бъде осъден , да не загуби работата си ,което на 3.09.2011г. се случило, страх и притеснения при всяко призоваване и следствено действие , нарушения в съня , уронване и засягане на доброто му име сред колеги и близки , които започнали да странят от него , ищецът също така се чувствал подтиснат и не излизал от дома си , получил главоболие - ”мигрена” ,което се усилвало през нощта , непрекъснато мислел за делото .

В настоящия случай, от привличането на В. на 20.07.2010г. като обвиняем, до влизане в сила на постановлението на РП Д. на 12.09.2012г. са изминали 2г. и 1 месец . Касае се за период от време, през който ищецът безспорно е търпял непрекъснат душевен дискомфорт /още повече, че в едни период производството е било в съдебна фаза/, свързан с постоянна несигурност от изхода на производството, с това, че е обвинен в престъпление, което не е извършил, че ще изгуби разрешителното си за носене на оръжие и ще бъде уволнен от работа, като “горски стражар” .

От показанията на разпитаните свидетели на ищцовата страна Д.С.И. /бивш колега на ищеца/ и Г.Т.П./ майка на ищеца/ се установи ,че ищецът във връзка с образуваното срещу него наказателно дело се затворил в себе си и станал по-малка контактен ,раздразнителен и необщителен. Притеснявал се , че заради образуваното срещу него дело ще му отнемат правото да носи огнестрелно оръжие и ще то уволнят от работа. Бил доста притеснен от това и не се чувствал добре. Бил психически разстроен и ходил на лекар заради главоболие. Хората около него също забелязали ,че има промяна в поведението му . Ищецът имал много безсънни нощи и изпитвал силно главоболие. Пиел и лекарства , но нищо не можело да го успокои. Заради образуваното дело му било отнето разрешението за носене на оръжие и бил уволнен от работа.

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза , се установи, че ищецът не страда от заболяване с диагноза “мигрена”, касае се за епизодично ,тензионен тип главоболие , или обикновено главоболие. Преживяното по време на воденето на наказателно производство определено е изживяно от ищеца като “стрес и притеснение” . Психосоциялният стрес и емоционалните конфликти определено са честа причина за дебют на епизодично тензионен тип главоболие .

Съобразявайки гореизложеното,съдът намира, че за възмездяване на претърпените на ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение срещу него , което е било прекратено с постановление на прокуратурата, следва да бъде заплатено обезщетение в размер на 8 000лв. В останалата част, до пълния предявен размер, претенцията с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Ответникът е направил възражение за прилагането на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ , тъй като единствено поведението на ищецът , който е управлявал МПС след употребата на алкохол , е причина за увреждането и поради това не му се следват обезщетения за неимуществени и имуществени вреди . От показанията на разпитаните по делото двама свидетели на ответната страна , които са извършили проверката на ищеца се установявало , че той бил консумирал алкохол и това негово поведение било причина и за повдигане на обвинение срещу него по чл.343б ал.1 от НК. Съдът счита това възражение за неоснователно. Образуваното срещу ищеца наказателно производство е прекратено от ответника , поради неговата недоказаност, поради което е недопустимо в настоящото производство да се установява , чрез показанията на двамата свидетели, които твърдят ,че ищецът управлявал МПС след употреба на алкохол ,която била констатирана с техническо средство отчело 1.27 промила , че ищецът е извършил състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК или евентуално административно нарушение , извършването на което се установява с влязло в сила наказателно постановление , каквото не е било представено по делото.

Съгласно т.4 от ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС , отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство – в случаите на чл. 2, ал.1 т. 3 , какъвто е настоящият. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. Предвид това и определеното в настоящия спор обезщетение за неимуществени вреди се дължи считано от 12.09.2012г. датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В останалата част претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от 31.08.2012г. до 12.09.2012г. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Ищецът претендира и заплащането на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 047.12лв. Трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено , считано от 3.09.2011г. на осн.чл.328 ал.1 т.12 от КТ , като в мотивите на заповедта е посочена за причина - обективна невъзможност за изпълнение на трудовият договор , поради това ,че на лицето не се разрешава носене на служебно оръжие от следствието. Следователно единствената причина за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е това ,че му е било отнето разрешението за носене на оръжие ,което е станало тъй като срещу него е било образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер ,което е основание по чл.58 ал.1 т.2 пр.2 от ЗОБВВПИ за издаването на решение на ВДН началника на РУ”Полиция” –К. за отнемане на разрешение за носене на ловно огнестрелно оръжие и на разрешение за съхранение на ловно оръжие на ищеца.

Предвид гореизложеното е налице пряка причинно-следствена връзка между образуваното срещу ищеца наказателно производство и повдигнатото му обвинение по него и последвалото уволнение и от там не получаването на следващото му се брутно трудово възнаграждение в размер на 564.62лв. за исковият период от 1.10.2010г. до 31.08.2012г., което е общо сумата от 6 210.82лв. След уволнението му ищецът се е регистрирал като безработен и е полагал усилия да си намери работа, според показанията на свидетелите по делото , но не е успял, поради голямата безработица в района . След приспадане на полученото от ищеца обезщетение от НОИ в размер на 3 163.70лв. от общата сума от 6 210.82лв., на ищеца се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 047.12лв. ,представляваща не получено брутно трудово възнаграждение за исковият период. Тази сума следва да се присъди на ищеца, тъй като представлява претърпени от него имуществени вреди от незаконното обвинение срещу него, което е било прекратено с постановление на прокуратурата , ведно със законната лихва , считано от 12.10.2012г.- датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В останалата част претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от 31.08.2012г. до 12.09.2012г. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесените от последния държавна такса в размер на 10лв., разноски за СМЕ в размер на 120лв. и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията в размер на 99.89лв. , общо сумата от 229.89лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България, седалище: гр.С., бул.”...”№...да заплати на В.П.В. с ЕГН ********** *** , съдебен адрес гр.Ш. ул.... №... , чрез адв.П.П., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на прекратено наказателно производство , водено срещу него за престъпление по чл. чл.343 б ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2012г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане обезщетение за неимуществени вреди и лихва върху обезщетението, в останалата им част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България, седалище: гр.С., бул.”...”№.. да заплати на В.П.В. с ЕГН ********** *** , съдебен адрес гр.Ш. ул.... №... , чрез адв.П.П., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 3 047.12лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди – не получено брутно трудово възнаграждение за периода от 1.10.2010г. до 31.08.2012г., в резултат на прекратено наказателно производство , водено срещу него за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2012г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане обезщетение за имуществени вреди и лихва върху обезщетението, в останалата им част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България, седалище гр.С., да заплати на В.П.В. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 229.89лв.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: