Р Е Ш Е Н И Е№12

гр. Шумен, 15.01.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря А.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №501 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №109 от 28.06.2013г. по гр.д.№645/2012г., Районен съд-В. П. е осъдил “Енерго-про мрежи”АД-гр.В., представлявано от М.П. М., П. Т. и П. В., по иск с правно основание чл.109 от ЗС, да премахне електрически стълб-отклонение от ВЕП 20kv/въздушен електропровод/ извод В., захранващо трафопост “Център” в гр.В., находящ се в следния недвижим имот: дворно място с площ 1614кв.м., представляващо УПИ ІІІ-468 в кв.51 по плана на гр.В., Ш обл., ведно с построените в имота двуетажно паянтово жилище със застроена площ 40кв.м., масивно жилище със застроена площ 60кв.м., масивен гараж със застрена площ 10кв.м., стопанска постройка със застроена площ 12кв.м. и масивна сграда със застроена площ 30кв.м., при граници на имота: УПИ І-раб.болница и поликлиника и УПИ ІV-466, собственост на М.Х.Ю. и Ю.А.З.. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът, който го обжалва изцяло. Твърди, че същото било неправилно, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, както и че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Не било установено и доказано наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл.109 от ЗС. Не било доказано наличието на неоснователно действие вършено от ответното дружество, нито действие, възпрепятстващо упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем. Моли, съдът да постанови отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което заявената претенция бъде отхвърлена. Претендират и присъждане на направените деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите намират жалбата за неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С нотариален акт №13, т.І, д.№24/1977г. на ВПРС Х. И. Х. е признат за собственик по обстоятелствена проверка на недвижим имот: дворно място, представляващо дворище пл.№355 в кв.33 от 1050кв.м., находящо се в гр.В., за което дворище е образуван парцел ІХ-355 от кв.33 по плана на гр.В., заедно с построената в парцела къща, при граници на дворището: улица, Р. Т. и болница, и граници на парцела: улица, К. Т. и Р. Т..

Видно от нотариален акт №121, т.V, рег.№2900, дело №616/2010г. на нотариус с рег.№592 Х. Х. и съпругата му Х.и. Х. прехвърлили на ищеца М.Х.Ю. правото на собственост върху недвижим имот: дворно място от 1614кв.м., представляващ УПИ ІІІ-468 в кв.51 по плана на гр.В., ул.”Ш.”№7, ведно с построените в имота: двуетажно паянтово жилище със застроена площ 40кв.м., масивно жилище със засторена площ 60кв.м., масивен гараж със засторена площ 10кв.м., стопанска постройка със засторена площ 12кв.м. и масивна сграда със застроена площ 30кв.м., при граници: улица, УПИ І-работническа работилница и поликлиника, УПИ ІV-466. Не е спорно между страните, а и видно от удостоверение за сключен граждански брак №2121/06.06.1993г., по време на изповядване на тази възмездна сделка Ю. е бил в брак с втората ищца Ю.А.З., поради което транслативния ефект на сделката е настъпил в патримониума на двамата при режим на СИО.

По делото е представено удостоверение за търпимост №94-М-829/25.10.2012г., издадено от отдел”ТСУ” при община В., съгласно което, двуетажно паянтово жилище със застроена площ 40кв.м. е построено през 1954г., масивно жилище със застроена площ 60кв.м.-през 1984г., масивният гараж със застоерена площ 10кв.м.-1980г., стопанската постройка със застроена площ 12кв.м.-през 1979г. и масивна сграда със застроена площ 30кв.м.-през 1985г.. Отразено е също, че сочените сгради имат статут на търпимост.

С удостоверение изх.№94-11-251/18.07.2012г., Общинска адмиинистрация-гр.В. е уведомила ищците, че по кадастралните планове на община В. няма отбелязан сервитут на елементи на техническата инфраструктура в имота им, както и че отбелязването на сервитутите на техническата инфраструктура не е задължителна част от обхвата на КП.

С покана от 20.04.2011г. ищците са поканили ответното дружество да премахне железния стълб и трите жици с високо напрежение, находящи се в имота им. С писмо от 16.05.2011г. са получили отговор, че електропровод “В.”-извод”В.”, част от който е и процесният стълб, е с дата на капитализация 01.05.1965г., поради което и съгласно чл.60 от ЗЕЕЕ по отношение на същото е възникнало сервитутно право в полза на дружеството. Уведомени са, че евентуалното изместване на съоръжението следва да се извърши за тяхна сметка.

Съгласно заключението на СТЕ, прието от първоинстанционния съд като обективно и компетентно дадено, процесното електропроводно отклонение 20kV, захранващо с ел.енергия ТП”Център”-гр.В. било изградено през 1965г., като това отклонение преминавало през имота на ищците и създавало пречка за нормалното му ползване. Съоръжението било заведено в инвентарните книги на “Енарго-про мрежи”АД. Съгласно същото заключение, обхватът на сервитутната зона на електропроводното отклонение 20kV е хоризонталното разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 4м, по 2м. от двете страни.

Съгласно заключението на назначената пред настоящата инстанция СТЕ, за изграждането на процесния енергиен обект не е открита документация. В община Венец не били открити строително разрешение, протокол за строителна линия, отчуждително поризводство и решение на експертния съвет, съответно обезщетение на собствениците на имота по реда на §250 от ППЗПИНМ и чл.53 от ЗПИНМ или преминаване през имота при условията на §253 от ППЗПИНМ, т.е. нямало данни да са изпълнени нито едно от нормативните изисквания на ЗПИНМ и ППЗПИНМ. Вещото лице е посочило също, че от източната страна на паянтовата жилищна сграда съществувал покрит вход на масивно каменно стълбище за избата, който бил в непосредствена близост до сервитутната граница /означена със син пунктир на скицата/,която била успоредна на двата крайни ел.провода/означени с плътни сини линии/, на разстояние 2м. от двете им страни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до едните изводи: Предмет на настоящия спор е претенция с правно основание чл.109 от ЗС – за осъждане на ответницата да премахне електрически стълб-отклонение от ВЕП 20kv/въздушен електропровод/ извод В., захранващо трафопост “Център” в гр.В., находящ се в следния недвижим имот: дворно място с площ 1614кв.м., представляващо УПИ ІІІ-468 в кв.51 по плана на гр.В., Ш обл..

Осъдителният /негаторен/ иск, предоставя защита на правото на собственост, срещу всяко пряко и\или косвено несонователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота или вещта според предназначението й.

За уважаване на негаторния иск е необходимо на първо място установяване на обстоятелството, че ищецът се явяват собственик на имота, по отношение на който, твърди неоснователно въздействие от страна на ответника.

В настоящия случай, от приложения по делото нотариален акт №121, т.V, рег.№2900, дело №616/2010г. на нотариус с рег.№592 безспорно се установи, че ищците се явяват собственици на дворно място с площ 1614кв.м., представляващо УПИ ІІІ-468 в кв.51 по плана на гр.В., Ш обл.. Безспорно е и че процесния електрически стълб се намира в този поземлен имот.

Спор е налице досежно това, държейки съоръжение в имота на ищците, извършва ли ответното дружество неоснователно въздействие върху последния, съответно това действие възпрепятства ли упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем.

Съдът намира, че доколкото в случая се касае до строеж в чужд имот, то не е необходимо собственикът да доказва с какво строежът му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, тъй като този извод следва от самото естество на твърдяното нарушение. Освен това доколкото в случая се касае до енергиен обект, в случая и самият закон предвижда ограничения на правото на собственост/чл.64, ал.2, т.3 от ЗЕ, чл.14 от Наредба №16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти/.

Досежно въпроса следва ли ответниците да търпят чуждото съоръжение в имота си: Ответната страна твърди, че процесното съоръжение представлявало енергиен обект и за него е възникнало сервитутно право по силата на самия закон, като се позовава на разпоредбата на §26, ал.1 ПЗР от ЗЕ и чл.60 от ЗЕЕЕ.

Съгласно сочената норма/чл.60 от ЗЕЕЕ, в сила 1999-2003г./, около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като сервитутното право възниква за съществуващите към влизането в сила на този закон енергийни обекти по силата на закона, а за новите такива – с отреждане на терена. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че съоръжението е изградено през 1965г., по време на действието на Закона за електростопанството от 1948 г. и Правилника за приложението му, ЗПИНМ и Правилника за приложението му от 1960 г.. Т.е. съоръжението е съществувало към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./ В сега действащия ЗЕ е продължено това законодателно положение, като изрично в §26 от ПЗР на ЗЕ е посочено, че възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си.

Съгласно определеното със ЗЕЕЕ съдържание на понятието "енергиен обект" и "сервитутна зона", то процесния електрически стълб безспорно представлява енергиен обект.

За да се приеме, че енергийният обект е съществуващ и заварен от ЗЕ обаче, следва запазването му да отговаря на строителните правила и норми и на правилата за безопасност, тъй като към момента на изграждането му такива са съществували. Изграждането на енергийния обект е осъществено през 1965г., като през този период са действали ЗПИНМ и ППЗПИНМ. Съгласно §185 вр. с §248 от ППЗПИНМ, строителството на процесния обект е следвало да се изпълни по утвърден проект, съгласуван с техническите, противопожалрните, санитарно-хигиенните изисквания от съответните институти/§261 ППЗПИНМ/, като въз основа на одобрен проект се издавало строително разрешение от председателя на ИК на ОбНС на основание чл.1§185 от ППЗПИНМ. На основание §186 се определяла строителна линия и ниво на строежа, за което се съставял строителен протокол със съответните означения, подписан от съставителя, представител на инвеститора и изпълнителя. След приключването на СМР, използването на откроненията от външни мрежи и проводи, съгласно §269 от ППЗПИНМ се разрешавало след преглеждането и приемането им от съответна техническа служба при народните съвети, за което се съставял и акт при годност и изпълнение съгласно одобрения проект и издаденото строително разрешение. Що се касае до отчуждаването на недвижими имоти на частни лица и обществени организации, необходими за мероприятия по електроснабдяване то те се отчуждавали по обосновано предложение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на съвета по планово изграждане на населените места. Процедура била предвидена и при хипотезата на §253 от ППЗПИНМ. Както е посочило вещото лице по назначената СТЕ, по делото липсва документация сочеща, че са спазени цитираните нормативни изисквания за изграждането на това съоръжение - както по отношение спазването на предвидените процедури, така и по отношение на изискуемите се документи. Предвид това и не може да се приеме, че същото е изградено при спазване на всички законови норми към момента на изграждането му. Ето защо и съдът приема, че в полза на ответното дружество не е възниклан сервитут за процесния енергиен обект.

Предвид изложеното и неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че въпросът дали енергиен обект се явявал законнен строеж стоял извън предмета на спора. Действително за съществувалите енергийни обекти към влизане в сила на ЗЕЕЕ, чл.60 установява законов сервитут, но той е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормитге за безопасност. Ако те не са спазени, не възниква сервитут и изградения обект смущава правото на собственост/р.е№454/14.12.2012г. по гр.д.№467/2012г., Іг.о., р-е №20/12.04.20120г. по гр.д.№3514/2008г. , ІІІг.о. и двете по чл.290 от ГПК/.Неоснователно се явява и възражението, че в настоящото производство не можело да се установява спазването на законовите изисквания за изграждането на обекта, доколкото съгласно чл.17, ал.1 от ГПК, съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса извършено ли е престъплени.

Предвид изложеното съдът намира, че с държането на соченото съоръжение се накърнява правото на собственост на ищците върху имота им. Заявената претенция с правно основание чл.109 от ЗС се явява основателна и следва да бъде уважена, като ответното дружество бъде осъдено да премахне електропроводното отклонение.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №109 от 28.06.2013г. по гр.д.№645/2012г., на ВПРС.

ОСЪЖДА “Енерго-про мрежи”АД-гр.В., представлявано от М.П. М., П. Т. и П. В., да заплати на М.Х.Ю. и Ю.А.З. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 800лв..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ. в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.