Р Е Ш Е Н И Е № 6

гр.Шумен 10.01.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година ,в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1. Ралица Хаджииванова

2. Мирослав Маринов

при секретаря П.П. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№647 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №635 от 18.07.2013г. по гр.д.№337/2012г. по описа на ШРС , съдът е осъдил „... ТРАНС" ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „..." №.., представлявано от управителя - П.Л.Д., да заплати на Г.Н.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 2 233,56 лв. /левовата равностойност на 1 142 евро/, представляваща дължими командировъчни за периода от месец 09.2010 г. до 01.03.2011 г. за извършени международни курсове до Русия, възложени на ищеца със Заповед за задгранична командировка №063/28.10.2010 г., Заповед за задгранична командировка №073/26.11.2010 г., Заповед за задгранична командировка №009/02.02.2011 г., както и сума от 210,09 лв. , представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 01.03.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба- 26.01.2012 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2012 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 300, 00 лв. представляваща извършените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, отхвърлил е предявените от „... ТРАНС" ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „..." №.., представлявано от управителя - П.Л.Д. срещу Г.Н.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, насрещни искове, с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ и чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, с искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде осъден Г.Н.Д., ЕГН: ********** да заплати на „... Транс" ООД, ЕИК ..., сумата от 2 505,38 лв. /две хиляди петстотин и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща левова равностойност на 1 281 евро, включваща следните суми: сума, в размер на 653,24 лв., /шестстотин петдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща левова равностойност на 334 евро, представляваща получени, но неотчетени и непризнати командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода от 28.10.2010 г. — 23.11.2010 г.; сума от 981,81 лв. /деветстотин осемдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща левова равностойност на 502,00 евро, представляваща получени, но неотчетени и непризнати командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода 26.11.2010 г. - 24.12.2010 г. и сумата от 283,59 лв. /двеста осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща левова равностойност на 145,00 евро - получени, но неотчетени и непризнати командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода 02.02.2011 г. - 22.02.2011 г.; сумата от 586, 74 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и четири лева/, представляваща левова равностойност на 300 евро за непредставена руска виза за анулиране /-претенция по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите, като неоснователни и недоказани , осъдил е „... ТРАНС" ООД, да заплати по сметка на ШРС сума от 189, 34 лв. , от която 89, 34 лв.- държавна такса, изчислена съобразно уважената част от първоначално предявения иск, 100.00 лв. - разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатите ССЕ и ДССЕ.

Решението е обжалвано от „... ТРАНС" ООД гр.Шумен , действащо ,чрез пълномощника си адв.Н.В.Н. от ШАК , само в частта му с която съдът е отхвърлил насрещните искове на дружеството с общ размер от 2 505.38лв. като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и вместо това да постанови ново с което да уважи предявените насрещни искове.

Въззиваемата страна Г.Н.Д. ,действаща ,чрез пълномощника си адв.Сн.Т. от ШАК е депозирала отговор на жалбата, с която я оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : По делото не е спорно ,че ищецът е работил при ответника на длъжност “шофьор” , като със заповед №01/1.03.2011г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ , считано от 1.03.2011г.

Предмет на настоящото въззивно производство са само предявените от „... ТРАНС" ООД гр.Шумен срещу Г.Н.Д. четири насрещни иска , от които първите три с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ и четвъртият с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

Първата претенция по чл.207, ал.1, т.2 от КТ е за заплащане на сума от 653,24 лв., представляваща левова равностойност на 334 евро, представляваща получени, но неотчетени и непризнати от работодателя командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода от 28.10.2010 г. -23.11.2010 г.

За да възникне отговорността на ответника по иска по чл.207, ал.1, т.2 от КТ е в тежест на работодателя да докаже наличието, в условията на кумулативност, на следните предпоставки: Сключен между страните валиден трудов договор; изпълнение на отчетнически функции от работника или служителя, т.е. на работник или служител на когото по служба или като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности; наличие на липси, като вината се предполага. В тежест на работика или служителя е да обори презумпцията за вина - т. е. да докаже, че липсите не са виновно причинени от него или че такива изобщо не са причинени. По делото не е спорно , че между страните е имало сключен трудов договор през процесният период , както и фактическо изпълнение на отчетнически функции от страна на ответника, като тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства. Видно от Заповед за задгранична командировка №063/28.10.2010 г., се установи, че ответникът във връзка с осъществяване на международен превоз е командирован до Русия-Будьоновск, като в заповедта е отразено, че му се полага служебен аванс, в размер на 1900 евро. В заповедта е посочено, че командированият е длъжен в петдневен срок от завръщането си да представи доклад за извършената работа и авансов отчет за изразходваната валута, като към него приложи всички закупени билети, документи за платени нощувки и всички други разходо- оправдателни документи. Няма спор, че ответникът е получил отразената в заповедта като служебен аванс парична сума, акто и още 100лв. В първата инстанция са били приети заключенията по назначените ССЕ ,допълнителна ССЕ и СТЕ , които първоинстанционният съд подробно е обсъдил и е съобразил фактическите и правните си констатации с изводите на вещите лица по тези експертизи и с събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не е длъжен изцяло и на сто процента да възприема всички констатации на вещите лица по изготвените експертизи , а ги преценява съобразно всички доказателства по делото Предвид на това възражението в жалбата ,че съдът не се бил съобразил със заключението на вещото лице по СТЕ е несъстоятелно. Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните констатации на ШРС по отношение на неоснователността на предявеният иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях и няма да ги преповтаря. Възражението в жалбата ,че ШРС бил игнорирал показанията на разпитаните на страната на ищцовото дружество свидетели също е неоснователно. Показанията на свидетелите относно съществуването на задължение на работещите като “шофьори” в ищцовото дружество да представят клетвени декларации са недопустими , тъй като задълженията на работника по писмен трудов договор следва да се докажат с писмени доказателства , а такива по делото доказващи съществуването на соченото задължение не са представени. В останалата си част показаниата на свидетелите не доказват основателността на предявеният иск. Също така не се установи и в последствие, след извършване на превоза, работодателят изрично да е поискал от работника си да представи такава декларация, с оглед признаване на тези разходи.

Предвид изложеното съдът счита ,че предявеният иск по чл.207 ал.1 т.2 от КТ за заплащане на сумата от 653,24 лв. представляваща левова равностойност на 334 евро, представляваща получени, но неотчетени и непризнати от работодателя командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода от 28.10.2010 г. -23.11.2010 г. е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.

Втората претенция по чл.207, ал.1 т.2 от КТ е за заплащане на сума от 981,81лв., представляваща левова равностойност на 502,00 евро, представляваща получени, но неотчетени и непризнати от работодателя командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода от 26.11.2010 г. -24.12.2010 г . Видно от Заповед за задгранична командировка №073/26.11.2010 г., се установи, че ответникът във връзка с осъществяване на международен превоз е командирован до Русия- Будьоновск, като в заповедта е отразено, че му се полага служебен аванс, в размер на 1900 евро. В заповедта е посочено, че командированият е длъжен в петдневен срок от завръщането си да представи доклад за извършената работа и авансов отчет за изразходваната валута, като към него приложи всички закупени билети, документи за платени нощувки и всички други разходо- оправдателни документи. Няма спор, че ответникът е получил отразената в заповедта като служебен аванс парична сума.

В първата инстанция са били приети заключенията по назначените ССЕ ,допълнителна ССЕ и СТЕ , които първоинстанционният съд подробно е обсъдил и е съобразил фактическите и правните си констатации с изводите на вещите лица по тези експертизи и с събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не е длъжен изцяло и на сто процента да се съобразява с всички констатации на вещите лица по изготвените експертизи , а ги преценява съобразно всички доказателства по делото. Предвид на това възражението в жалбата ,че съдът не се бил съобразил със заключението на вещото лице по СТЕ е несъстоятелно. Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните констатации на ШРС по отношение на неоснователността на предявеният иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях и няма да ги преповтаря. Възражението в жалбата , че ШРС бил игнорирал показанията на разпитаните на страната на ищцовото дружество свидетели също е неоснователно по изложените по-горе в настоящото решение съображения .

Предвид изложеното съдът счита ,че предявеният иск по чл.207 ал.1 т.2 от КТ за заплащане на сумата от 981,81 лв., представляваща левова равностойност на 502,00 евро, представляваща получени, но неотчетени и непризнати от работодателя командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода от 26.11.2010 г. - 24.12.2010 г. е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.

Третата претенция по чл.207, ал., т.2 от КТ е за заплащане на сума от 283,59 лв., представляваща левова равностойност на 145,00 евро - получени, но неотчетени и непризнати командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода 02.02.2011 г. - 22.02.2011 г. Видно Заповед за задгранична командировка №009/02.02.2011 г., ответникът във връзка с осъществяване на международен превоз е командирован до Русия, като в заповедта е отразено, че му се полага служебен аванс, в размер на 1800 евро. В заповедта е посочено, че командированият е длъжен в петдневен срок от завръщането си да представи доклад за извършената работа и авансов отчет за изразходваната валута, като към него приложи всички закупени билети, документи за платени нощувки и всички други разходо- оправдателни документи. Няма спор, че ответникът е получил отразената в заповедта като служебен аванс парична сума. В първата инстанция са били приети заключенията по назначените ССЕ ,допълнителна ССЕ и СТЕ , които първоинстанционният съд подробно е обсъдил и е съобразил фактическите и правните си констатации с изводите на вещите лица по тези експертизи и с събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не е длъжен изцяло и на сто процента да се съобразява с всички констатации на вещите лица по изготвените експертизи , а ги преценява съобразно всички доказателства по делото. Предвид на това възражението в жалбата ,че съдът не се бил съобразил със заключението на вещото лице по СТЕ е несъстоятелно. Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните констатации на ШРС по отношение на неоснователността на предявеният иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях и няма да ги преповтаря. Възражението в жалбата , че ШРС бил игнорирал показанията на разпитаните на страната на ищцовото дружество свидетели също е неоснователно по изложените по-горе в настоящото решение съображения .

Предвид изложеното съдът счита , че предявеният иск по чл.207 ал.1 т.2 от КТ за заплащане на сумата от 283,59 лв., представляваща левова равностойност на 145,00 евро, представляваща получени, но неотчетени и непризнати от работодателя командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода от 02.02.2011 г. до 22.02.201 г. е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.

Ищецът претендира и заплащане на сума от 586, 74 лв., представляваща левова равностойност на 300 евро за непредставена руска виза за анулиране на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД : На ответника била издадена руска виза, чиято стойност е заплатена от работодателя. На основание чл.30 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина разходите за визи са за сметка на предприятието, което е командировало работника си, като в случая не се установи наличието на някаква друга договореност между страните. В жалбата си жалбоподателят твърди ,че от показанията на разпитаните свидетели се установявало ,че ответникът бил подписал декларация , че дължи заплащането на тази виза , ако не я представи за анулиране . Ако ответникът е подписал такава декларация е следвало същата да се представи по делото , като е недопустимо със свидетелски показания да се установява съществуването на такава декларация. От друга страна от показанията на свидетеля И. се установява, че ищецът е ходил при работодателя си да му занесе руската си виза за анулиране, но не му я искали, тъй като били останали 2-3 месеца до изтичане на срока й. Ищецът не е представил по делото безспорни писмени доказателства установяващи стойността на заплатената от него виза. За основателността на иска по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД ищецът следваше да докаже ,че ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество със сума от 586, 74 лв., което не се установи по делото. След издаване на визата ответникът е работил при ищеца и е използвал визата във връзка с изпълняваната от него и в полза именно на ищеца работа, като по делото не се установи , че след прекратяване на правоотношението ответникът се е възползвал по някакъв начин от така издадената му руска виза в своя полза и за сметка на ищеца.

Предвид гореизложеното искът за сумата от 586.74лв. е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Ето защо решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта му с която съдът е отхвърлил насрещните искове на ищцовото дружество общо за сумата от 2 505.38лв.

Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Съобразно изхода от спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300лв. за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №279/1.04.2013г. по гр.д.№3871/2012г. по описа на ШРС в частта му с която ШРС е отхвърлил предявените от „... ТРАНС" ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „..." №.., представлявано от управителя - П.Л.Д. срещу Г.Н.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, насрещни искове, с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ и чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, с искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде осъден Г.Н.Д., ЕГН: ********** да заплати на „... Транс" ООД, ЕИК ..., сумата от 2 505,38 лв. /две хиляди петстотин и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща левова равностойност на 1 281 евро, включваща следните суми: сума, в размер на 653,24 лв., /шестстотин петдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща левова равностойност на 334 евро, представляваща получени, но неотчетени и непризнати командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода от 28.10.2010 г. — 23.11.2010 г.; сума от 981,81 лв. /деветстотин осемдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща левова равностойност на 502,00 евро, представляваща получени, но неотчетени и непризнати командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода 26.11.2010 г. - 24.12.2010 г. и сумата от 283,59 лв. /двеста осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща левова равностойност на 145,00 евро - получени, но неотчетени и непризнати командировъчни разходи за извършен международен превоз в периода 02.02.2011 г. - 22.02.2011 г.; сумата от 586, 74 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и четири лева/, представляваща левова равностойност на 300 евро за непредставена руска виза за анулиране /-претенция по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите, като неоснователни и недоказани

Решението в останалата му част е влязло в сила.

ОСЪЖДА „... ТРАНС" ООД гр.Шумен с ЕИК: ... да заплати на Г.Н.Д., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 300лв.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.