Р Е Ш Е Н И Е№11

гр. Ш., 17.01.2014 г.

Ш.ски окръжен съд, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. мл. с. Д. Димитров

при секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 690 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.О.Х., чрез пълномощника адв. С. Е. от ШАК, срещу решение № 768/10.10.2013 г. по гр.д. № 2769/2013 г. по описа на ШРС, с което е оставена без уважение молбата й за налагане на мерки за защита срещу Н.О.Т., изразяващи се в задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана да приближава пострадалото лице, жилището й в гр. Ш., ул. В. в. № 76, имот в с. Т. ул. Г. Д. № 26 и местата й за социални контакти и отдих.

Жалбоподателката намира решението за неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, с оглед на което, моли въззивният съд да го отмени и, вместо него, постанови друго, по силата на което да уважи изцяло исковите й претенции и й присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗСДН, въззиваемият Н.О.Т., действащ чрез пълномощника адв. С. Т. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и направените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

Производството по гр.д. № 2769/2013 г. по описа на ШРС е образувано по молба на жалбоподателката за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу въззиваемия, по силата на която същият да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие върху молителката и му бъде забранено да приближава нея, жилището й в гр. Ш., ул. В. в. № , имот в с. Т. ул. Г. Д. № и местата й за социални контакти и отдих за срок от една година, като му бъде наложена глоба в максимален размер и бъде осъден да й заплати извършените по делото разноски.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло молбата и е осъдил молителката да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева, вносими по сметка на ШРС, както и деловодни разноски на ответника, в размер на 200.00 лева. Решението се обжалва изцяло от ищцата.

След извършена проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Относно разгледаната молба, от събраните по делото доказателства се установява, че е депозирана в законоустановения едномесечен срок и изхожда от легитимирано, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН лице, поради което се явява процесуално допустима и няма пречки за приемането й.

По същество, с оглед на изложените в молбата за закрила от домашно насилие и декларацията по чл.9 от ЗЗДН факти, настоящата инстанция споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, че действията на въззивамия, свързани с фактическо навлизане и опит за завладяване на част от спорен между страните недвижим имот не съставляват акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН и пътят на защита на пострадалата срещу тях не е по реда на визирания закон. Що се отнася до твърденията, че ответникът е посегнал да удари ищцата и й е отправял словесни заплахи, приема за обоснован извода на ШРС, че тези действия представляват упражняване на психическо насилие спрямо лицето, срещу което са насочени, но по делото не са събрани безспорни доказателства, че са осъществени от въззиваемия по отношение на жалбоподателката.

ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че те биват извършени най - често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които да могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина, законодателят изрично е предвидил, че, при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила / чл.13, ал.3 ЗЗДН /. Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и, на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци – време, място и начин на извършване на деянието. В случая, фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН се подкрепят единствено от депозираната от жалбоподателката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Съгласно изричната разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН обаче, особената доказателствена сила на декларацията ще е налице само, когато по делото няма други доказателства. А, при наличието на други такива, съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка, като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не. В конкретната хипотеза, твърденията на молителката за упражнено от ответника психическо насилие се опровергават по категоричен начин от събраните гласни доказателства и не се подкрепят от останалите, като съвкупната им преценка налага извод за влошени отношения между страните по повод на недвижим имот, както и за спречквания помежду им, изразяващи се в размяна на обидни реплики, включая в присъствието на други хора, но не и за реализиран спрямо жалбоподателката акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл.2 ЗЗДН, от страна на въззиваемия.

Съобразявайки изложеното, както и тежестта на молителката да докаже твърденията си за упражнено над нея домашно насилие, съдът приема за недоказано, че на 18.09.2013 г. и 19.09.2013 г. от ответника е било упражнено психическо насилие върху нея, което предпоставя неоснователност на молбата за закрила по ЗЗДН и отхвърлянето й.

В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция заключава, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а страните да се насочат към друг начин за уреждане на отношенията им.

На основание чл.87, ал.3 от ГПК, жалбоподателката следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски във въззивното производство в размер на 100.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪЖДАВА изцяло решение № 768/10.10.2013 г. по гр.д. № 2769/2013 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА С.О.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Н.О.Т., ЕГН **********,*** деловодни разноски във въззивното поризводство в размер на 100.00 лева – адвокатски хонорар.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.