Р Е Ш Е Н И Е№27

гр. Ш., 18.02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: А.Карагьозян

Членове:1.Р.ХаджиИ.а

2.М.Маринов

при секретаря Д.А., като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ.а в.гр.дело №715 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №769 от 10.10.2013г. по гр.д.№453/2013г. Районен съд-гр.Ш. е приел за установено в отношенията между ищците А.А.Ж., М.Ж.В., М.Н.Ж. и ответника Ш.М.М., че ищците са собственици на недвижим имот - нива с площ от 10.966 дка, ІІІ категория, в местността “К.", представляваща имот №022027 по плана за земеразделяне в землището на село Ч., община В. област Ш., ЕКАТТЕ 80772, при съседи: №022028-нива, №137-Полски път, №128-посевна площ и №76-жил. територия, на основание наследяване от общия наследодател А. И. Ж., б.ж. на с. Х., починал на 30.03.1982г. и реституция, постановена в полза на наследниците му с решение № 12Ч от 30.11.1994г. на ПК с.В. и е осъдил М. да им предаде владението върху така описания недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС. Със същото решение е отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №171, том VІІ, рег.№13658, дело №1101/2011 г. на нотариус с рег. №024, в частта, в която ответникът Ш.М.М. е признат за собственик на горепосочения имот, на основание чл. 537, ал.2 ГПК и е осъдил последния да заплати на ищците сумата от 935лв., представляваща частичен иск от сумата 3000лв.- обезщетение за неоснователно ползване на собствения на ищците процесен имот,на основание чл. 59 ЗЗД.

Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът, който го обжалва. Твърди, че същото било неправилно и необсновано.. Представените доказателства не били ценени обективно, като не били взети предвид и изложени от страната аргументи. Жалбоподателят бил установил владение над имота с намерение за своене още през 2000лв.. Предвид неоснователността на иска за собственост, такъв се явявал и искът с правно осование чл.59 от ЗЗД. Моли съдът да отмени решението и постанови друго, с което заявените срещу му претенции бъдат отхвърлени. Моли да му бъдат присъдени и направените деловодни разноски пред двете инстанции.

Въззиваемите, чрез пълномощника си адв.М.П. при ДАК, вземат становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд, след като се запозна с приложените към делото съдебни книжа, констатира следното: Видно от депозираната искова молба, първоинстанционният съд е бил сезиран с две претенции - с право основание чл.108 от ЗС – ищците претендират да бъде признато за установено, че се явяват собственици на нива с площ от 10.966 дка, ІІІ категория, в местността “К.", представляваща имот №022027 по плана за земеразделяне в землището на село Ч., община В. област Ш., ЕКАТТЕ 80772, съответно молят, ответникът да бъде осъден да предаде владението върху сочения имот, както и частична претенция с правно основание чл.59 от ЗЗД-ответникът да бъде осъден да им заплати сумата 935лв., част от 3000лв., обезщетение за ползването на имота за периода 29.04.2009г. - 15.02.2013г..

Съгласно константната практика, съпрузите се явяват задължителни необходими другари по предявени от или срещу тях искове с предмет имущества в режим на СИО. Те са такива и в случая когато ответникът направи възражение за давност. Педвид това и съдът е длъжен служебно да конституира като страна в процеса и двамата съпрузи, тъй като участието на двамата съпрузи е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на производството.

Видно от направената служебна справка, ответникът Ш.М.М. е в брак с А. А. М., а последната не е участвала в производството пред първоинстанционния съд. Т.е налице е нарушено право на участие в процеса на задължителен необходим другар. Първоинстанционното решение е постановено без неговото участие и порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство. Ако задължителният необходим другар е ответник /както е в настоящия случай/, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл.131 ГПК, за да реализира правото си на защита/ТР№1/2013г. ОСГТК, т.6/. Предвид това и доколкото въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение,а в настоящия случай същото е постановено без участието на задължителен другар, то решението следва да се обезсили и делото върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар.

Водим от горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №769 от 10.10.2013г. по гр.д.№453/2013г. по гр.дело №1810/2013г. на ШРС.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане след конституиране на задължителния другар на ответника.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.