Р Е Ш Е Н И Е№25

гр.Ш., 17 Февруари 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2. М. Маринов

при секретаря Д.А. като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №716 по описа за 2013 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №761 от 08.10.2013г. по гр.д.№1421/2013г. Районен съд - гр.Ш. е признал за установено в отношенията между страните по делото, че Ц. М. И. с ЕГН ********** не дължи на А.Х.Д. с ЕГН **********, сума в размер на 2904,21 лева, представляваща лихви за периода 05.01.2008г. - 13.02.2010г., начислени върху главница в размер на 10000 лева по изпълнителен лист от 18.01.2013г. издаден по НОХД №3840/2011г. по описа на Варненски районен съд, като въз основа него е образувано изпълнително дело №20138760400091 по описа на ЧСИ рег.№876 с район на действие ШОС, като погасена по давност.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, като сочи на първо место доводи за недопустимост, и моли съда да го обезсили, а при условията на евентуалност - за неправилност, и моли да бъде отменено и постановено друго, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и като взе предвид така постановеното от първоинстанционния съд решение, намира че съдът се е произнесъл по недопустима искова претенция.

От фактическа страна се установява следното: С Присъда № 454/03.10.2012г. по НОХД № 3840/2011г. по описа на Варненски районен съд, съда е наложил на ищеца наказание от 3 години “Лишаване от свобода”, изтърпяването на което е отложено за срок от три години, за извършено на 04/05.01.2008г. престъпление по чл.126, ал.1, пр.2 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Пострадала от престъплението била А.Х. Н. /Д./, като ищецът бил осъден да и заплати на основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.52 от ЗЗД сума в размер на 10000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, а именно 05.01.2008г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдата е била обжалвана пред Варненски окръжен съд и с Решение № 3/07.01.2013г. по ВНОХД № 1380/2012г. на ВОС е била потвърдена изцяло произнесената присъда, с което същата е влязла в законна сила на 07.01.2013г. На 18.01.2013г. бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца, като е било образувано ИД № 20138760400091 по описа на ЧСИ Д. З. с район на действие ШОС. По изпълнителното дело било определено общо задължение на ищеца в размер на 18405,79 лв., като от тях 10000 лв. главница, 6113,98 лв. лихви за периода от 05.01.2008г. до 13.02.2013г., разноски 300 лв., адвокатски хонорар и такси общо 1991,81 лв. Към 13.05.2013г., ищецът бил изплатил по изпълнителното дело общо сума в размер на 11064 лв.

На първо место следва да се изтъкне, че възможността на длъжника да защити правата си по предвидения в чл.439 от ГПК ред е обусловено с наличието освен на изпълнителна сила на решението и на промени, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението по изпълнителния лист. Изрично е предвидено в чл.439, ал.2 от ГПК, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От друга страна ищецът по такъв иск не може да основава иска си на възражения, основаващи се на факти, настъпили след постановяване на решението, по силата на които той е придобил права, които изключват или унищожават правата на взискателя по изпълнителното производство, а може да защити тези си права единствено по общия исков ред. В процесния случай ищеца, още в исковата си молба, сам сочи факт, който е настъпил преди приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Излага, че основание на иска му е изтичане на погасителната давност по отношение на вземането му за лихви за периода 05.01.2008г. - 13.02.2010г., обосновавайки заявеното възражение за изтеклата давност с невъзможността да бъде направено в по - ранен момент. Това възражение не само е могло да бъде направено във висящия процес по чл.45 ЗЗД /част от наказателното производство, съобразно чл.88 от НПК - гражданския иск в наказателното производство се разглежда по правилата на кодекса, а доколкото в него няма съответни правила се прилагат правилата на ГПК/, но ответника е бил длъжен да го направи там, ако действително е желаел да се позове на изтеклата давност, под заплахата от преклудиране на възражението му. Една от абсолютните отрицателни процесуални предпоставки /процесуална пречка/ за наличието на правото на иск, за които съдът следи служебно е силата на пресъдено нещо. Правна последица на силата на пресъдено нещо е непререшаемостта на разрешения спор - чл.229 от ГПК. Във висящия процес, оспорващия правото трябва да изчерпи всичките си възражения под заплахата те да бъдат преклудирани. В това се изразява преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо, съобразно който меродавният момент, към който СПН установява, че спорното право съществува е денят на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Нещо повече - СПН установява, че това право е съществувало и в миналото, от деня на неговото възникване /"Българско гражданско процесуално право", Ж. С. §72, V., 1., 2., 3., 4./. При обсъждане на обективните предели на силата на пресъдено нещо, във връзка с преценката за наличието и, се поставя изискването за тъждество между решения със СПН въпрос и въпроса на новото дело. В тази насока следва да се отбележи, че обективното тъждество е налице както когато вторият иск цели още веднъж да потвърди съдебно признатото или пък неговата противоположност, така и когато цели да бъде признато такова право, което е несъвместимо със съдебно отреченото, съответно отречено, което е несъвместимо със съдебно признатото. Естествено и логично продължение на горния ефект на силата на пресъдено нещо е и забраната, предвидена в чл.439 от ГПК, длъжникът да оспорва изпълнението, позовавайки се на факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ето защо, и предвид липсата на една от предпоставките за предявяване на отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК, предявеният иск е недопустим. В горния смисъл е и константната съдебна практика, включително и задължителна такава постановена по чл.290 от ГПК - Р №333 от 05.12.2011г. на ВКС по гр.д.№1244/2010г. ІІІ г.о., О №619/17.08.2010г. на ВКС ІІ т.о., О №730/21.09.2011г. на ВКС, ІІ т.о., О №233/17.04.2009г. на ВКС ІІ т.о., О №313/25.03.2011г. на ВКС ІІ т.о., Р №101/01.12.1972г. ОСГК на ВС, Р №1753/16.07.1963г., І г.о. на ВС, и др..

Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да се обезсили, като недопустимо, а производството по делото да се прекрати поради недопустимост.

Предвид изхода от спора, на ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 873,90 лева за двете инстанции.

Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №761 от 08.10.2013г. по гр.д.№1421/2013г. по описа на Районен съд - гр.Ш., като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото образувано по исковата молба на Ц. М. И. с ЕГН ********** *** срещу А.Х.Д. с ЕГН ********** ***, с която се иска, на основание чл.439 от ГПК, да бъде признато за установено, че ищеца Ц. М. И. не дължи на ответницата А.Х.Д., сума в размер на 2904,21 лева, представляваща размера на законната лихва за периода от 05.01.2008г. до 13.02.2010г., върху главница в размер на 10000 лева по изпълнителен лист от 18.01.2013г. издаден по НОХД №3840/2011г. по описа на Варненски районен съд, поради изтекла погасителна давност, поради НЕДОПУСТИМОСТ.

ОСЪЖДА Ц. М. И. с ЕГН **********, да заплати на А. Х. Д. с ЕГН **********, сумата от 873,90 лева /осемстотин седемдесет и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за двете инстанции.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.