Р Е Ш Е Н И Е№75

гр. Ш., 10.04.2014 г.

Ш.ски окръжен съд, в открито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. мл.с. Д. Димитров

при секретаря А. А., като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 8 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ДСП – Ш., представлявана от директора Г.А. М. и въззивна жалба на Р.В.Й., действаща чрез служебния представител адв. Д. Б. от ШАК, срещу решение № 786/18.10.2013 г. по гр.д. № 1244/2013 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят ДСП – Ш. обжалва решението в частта, с която е отхвърлено искането му за присъждане на сумата от 85.77 лева, представляваща законна лихва за периода м. 08.2008 г. – 28.06.2010 г., с твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да осъди Р.В.Й. *** претендираната законна лихва, в размер на 85.77 лева.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата Р.В.Й. не изпраща отговор на въззивната жалба. В хода на делото, назначеният й служебен представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Жалбоподателката Р.В.Й. обжалва решението в частта, с която е прието за установено съществуването вземане на ищеца срещу ответницата в размер на 382.50 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК – 26.02.2013 г., и в частта за разноските, в размер на 50.00 лева, като постановено в нарушение на материалния закон, при непълнота на доказателствата, необосновано и неправилно. Поради горното, моли въззивният съд да го отмени в обжалваните части, ведно със законните последици по отношение на направените разноски, като върне делото за разглеждане от друг състав на ШРС или разреши правния спор по същество.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият по жалбата ДСП – Ш. депозира отговор, в който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, редовни и допустими.

Разгледани по същество, първата от тях се явява неоснователна, а втората – основателна, поради следното:

Гр.д. № 1244/2013 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Ш. срещу Р.В.Й., имаща за предмет установителени искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответницата, произтичащо от Заповед № 1479-1/28.06.2010 г. за възстановяване на недобросъвестно получени помощи, по силата на която ответницата следва да възстанови неправомерно получена помощ за отопление в размер на 382.50 лева, както и сумата от 85.77 – лихва върху главница от 382.50 лева, за периода от момента на изплащане на помощта до 28.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 26.02.2013г. до окончателното й плащане.

В отговора си, ответницата е оспорила предявените искове по основание и размер, заявявайки, че не е получавала претендираните помощи и, че е възстановила всички дължими суми на ищеца, с всички лихви и разноски.

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове по чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, като с решението си е признал за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответницата в размер на сумата от 382.50 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, произтичащо от заповед № 1479-1/28.06.2010 г. на директора на ДСП – Ш. за възстановяване на недобросъвестно получени целеви помощи за отопление за отоплителен сезон 2008/2009 г., от която 100.00 лева – отпусната еднократна помощ за компенсиране на лице с най-ниски доходи, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение № 333/28.02.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 558/2013 г. на ШРС. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения установителен иск за сумата от 85.77 лева – дължима лихва върху главницата от 382.50 лева, за периода от момента на изплащане на помощта – м. 08.2008 г. до 28.06.2010 г., и е осъдил ответницата да заплати държавна такса по сметка на ШРС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, в размер на 50.00 лева. Решението се обжалва от ищеца – в отхвърлителната му част за сумата от 85.77 лева и от ответницата – в частта, в която е прието за установено съществуването вземане на ищеца в размер на 382.50 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК – 26.02.2013 г., и в частта за разноските, в размер на 50.00 лева.

При извършена проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Относно правния спор, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи, че, въз основа на заявление по чл.417 от ГПК от 26.02.2013 г., ищецът в първоинстанционното производство се е снабдил, по ч.гр.д. № 558/2013 г. по описа на ШРС, със заповед за незабавно изпълнение № 333/28.02.2013 г. и изпълнителен лист срещу ответницата за сумите от 382.50 лева – главница за неправомерно получена социална помощ и 85.77 лева – лихва от момента на изплащане на помощта – м. 08.2008 г. до 28.06.2010 г.. В срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, заявявайки, че не дължи посочените в нея суми. С оглед на горното, в предоставения му от съда срок, кредиторът е предявил вземанията си по исков ред по гр. № 1244/2013 г. по описа на ШРС.

Позовавайки се на изложеното, настоящата инстатция приема, че предявените обективно кумулативно съединени искове, имащи за правна квалификация чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. 14б, ал.2 от ЗСП – за главницата и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД – за лихвите, са допустими.

По същество, се установи, че Р.В.Й. ***, молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с вх. № 1479-1/18.07.2008 г., въз основа на която е издадена заповед № 1479-1/11.08.2008 г. на директора на ДСП, за отпускане на целева помощ за отопление в размер на 282.50 лева, за отоплителен сезон 2008/2009г., считано от първо число на месеца на подаване на молбата. Видно от молбата-декларация, в т.ІХ деклараторът е посочила, че през последните пет години, считано от датата на подаване на декларацията, тя и членовете на нейното семейство не са извършвали прехвърляне срещу заплащане /продажба/ на жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях. Същевременно, от приложената по делото справка по лице, издадена от СВ - Ш. за периода от 09.04.1910 г. до 09.04.2010г., се удостоверява, че на 29.07.2004 г. Р.В.Й. е участвала като продавач в продажбата на ап.26, ет.5 на ул. Октомврийска революция № 9 в гр. Ш.. На 28.06.2010 г. е издадена заповед № 1479-1/28.06.2010 г. на директора на ДСП – Ш., с която посоченото лице е лишено от целева помощ за срок не по-дълъг от две години и е задължено да възстанови недобросъвестно получени средства в размер на 382.50 лева, от които 282.50 лева – целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5 от 16.08.2008 г. за м. юли 2008 г. и 100.00 лева – по Постановление № 261/27.10.2008 г., заедно с лихва в размер на 85.77 лева, или общо 468.27 лева.

Както правилно е посочил в мотивите си районен съд, в производството чл.422 от ГПК се цели установяване съществуването на вземане на кредитора, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и е оспорено от длъжника. Ищецът по иска дължи да докаже, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на вземането си, основанието, от което произтича, неговата изискуемост и размер. В случая документът, от който произтича вземането, посочен от заявителя, е заповед № 1479-1/28.06.2010 г. на директора на ДСП - Ш., с която ответницата е лишена от целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. и е задължена да възстанови недобросъвестно получени социални помощи в размер на 382.50 лева, ведно с лихва за забава в размер на 85.77 лева. Цитираната заповед съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, подлежащ на принудително изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, съгласно изричната разпоредба на чл.14б, ал.2 от ЗСП, т.е. тя представлява несъдебно изпълнително основание по чл.417, т.1 от ГПК. Същата е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в изискуемата от закона форма. От материалите по делото се удостоверява, че е връчена на задълженото лице на 15.07.2010 г., което я е обжалвало пред ДСП – Ш., като с решение № 94РР/6 от 10.08.2010 г. на директора на ДСП – Ш. жалбата му е отхвърлена. В хода на процеса не са установени данни това решение да е връчено на ответницата и да е обжалвано пред съд, по реда на АПК. От друга страна, ответницата заявява, че не е обжалвала заповед № 1479-1/28.06.2010 г. и на директора на ДСП – Ш. и не е получавала посочените в нея помощи. С оглед липсата на доказателства, че решение № 94РР/6 от 10.08.2010 г. е било връчено на жалбоподателката, респ., че е започнал и е изтекъл срокът за обжалването му, и тежестта на ищеца да докаже това обстотятелство, настоящата инстанция приема за недоказано, че заповед № 1479-1/28.06.2010 г. на директора на ДСП – Ш. е влязла в сила. Във връзка с направеното въражение, ищецът е представил изготвени от него счетоводни документи и писма, приложени на л. 48 – 71 от първоинстанционното дело, от които единствено в документа, намиращ се на л. 70 е отразено, че на 18.08.2008 г. на ответницата са изплатени 282.50 лева, а на 19.11.2008 г. – 100.00 лева, на основание Наредба № РД-07-5 от 16.08.2008 г. и Постановление № 261/27.10.2008 г.. Документът обаче е частен свидетелстващ, съставен е от лицето, което черпи права от него и удостоверява изгодни за същото факти и обстоятелства, като не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Ето защо и предвид отсъствието на други доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин, че ответницата е получила претнидараните социални помощи, съдът приема този факт за недоказан по делото. Що се отнася до наведеното в жалбата на Р.В.Й. възражение, че размерът на подлежащите на възстановяване социални помощи е намален с решение на ШАдС по адм.д. № 124/2011 г., потвърдено с решение на ВАС по адм.д. № 11517/2011 г., съдът констатира, че производството по двете дела касае обжалване на заповед № 1773-1/28.06.2010 г. на директора на ДСП – Ш., с която е разпоредено Р.Й. да възстанови неправомерно получени социални помощи, които са й отпуснати на различно основание и за друг период от време от помощите, визирани в заповед № 1479-1/28.06.2010 г. на директора на ДСП – Ш., поради което не може да се приеме, че последната е изменена или отменена с цитираното съдебно решение на ШАдС, респ. че административното производство по посочените дела има касателство към настоящия гражданско-правен спор. Ето защо, намира възражението за изцяло неоснователно.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция приема за недоказано, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, респ. – към момента ищецът има ликвидни и изискуеми парични вземания срещу ответницата за неправомерно получени социални помощи и лихви за забава върху дължимите суми, произтичащи от заповед № 1479-1/28.06.2010 г. на директора на ДСП – Ш., което налага отхвърляне на предявените положителни установителни искове за тях като неоснователни и недоказани.

По изложените мотиви, заключава, че в частта, в която е отхвърлен искът за лихва за минало време, в размер на 85.77 лева решението на ШРС е правилно и следва да се потвърди, а в останалата част, с която е признато вземане на ищеца в размер на 382.50 лева, ведно със законната лихва от 26.02.2013 г. и ответницата е осъдена да заплати 50.00 лева държавна такса – неправилно, което налага да се отмени.

Искането на жалбоподателката Р.В.Й. за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство следва да се отхвърли като недоказано, поради липсата на данни за извършване на такива от нейна страна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 786/18.10.2013 г. по гр.д. № 1244/2013 г. по описа на ШРС, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от Дирекция „ Социално подпомагане „ гр. Ш. срещу Р.В.Й., иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 85.77 лева – лихва за забава върху главницата от 382.50 лева за периода м. 08.2008 г. – 28.06.2010 г..

ОТМЕНЯ решение № 786/18.10.2013 г. по гр.д. № 1244/2013 г. по описа на ШРС, в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответницата в размер на сумата от 382.50 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, произтичащо от заповед № 1479-1/28.06.2010 г. на директора на ДСП – Ш. за възстановяване на недобросъвестно получени целеви помощи за отопление за отоплителен сезон 2008/2009 г., от която 100.00 лева – отпусната еднократна помощ за компенсиране на лице с най-ниски доходи, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение № 333/28.02.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 558/2013 г. на ШРС, и в частта, с която Р.В.Й. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 50.00 лева, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Дирекция „ Социално подпомагане „ гр. Ш., срещу Р.В.Й., иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.14б, ал.2 от ЗСП, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответницата в размер на сумата от 382.50 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, произтичащо от заповед № 1479-1/28.06.2010 г. на директора на ДСП – Ш. за възстановяване на недобросъвестно получени целеви помощи за отопление за отоплителен сезон 2008/2009 г., от която 100.00 лева – отпусната еднократна помощ за компенсиране на лице с най-ниски доходи, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение № 333/28.02.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 558/2013 г. на ШРС, като неоснователен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.