Р Е Ш Е Н И Е№45

гр. Шумен, 10.03.2014 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Радославова

2. Т. Димитрова

при секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 20 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д.Т.К., действащ чрез процесуалния представител адв. М. С. от ШАК, срещу решение № 166/15.10.2013 г. по гр.д. № 679/2012 г. на ВПРС, в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл.537, ал.2 от ГПК и е отменил н.а. № 19, т. VІІ, рег. № 3587, н.д. № 838/2010 г. на нотариус Св. Н., рег. № 592, с район на действие ВПРС в частта, с която е констатирано право на собственост на Ц. Д. В. върху 1/12 ид.ч. и в частта, с която се констатира придобивно основание давностно владение, в частта, в която, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд е изменил горепосочения нотариален акт в частта, с която е констатирано право на собственост на Ц. Д. В. на 1/12 ид.ч., като неотразяващ точно придобивното основание, и същата е призната за собственик, въз основа на наследяване по закон, на 1/12 ид.ч. върху описания в нотариалния акт недвижим имот, както и в частта, с която е осъден да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 179.34 лева.

Жалбоподателят счита, че в частта, в която ВПРС се произнесъл по реда на чл.537, ал.2 от ГПК решението е недопустимо, а в частта за разноските – неправилно. Поради горното, моли въззивният съд да го обезсили в частта, в която първоинстанционният съд е отменил частично, съответно - изменил н.а. № 19, т. VІІ, рег. № 3587, н.д. № 838/2010 г. на нотариус Св. Н., рег. № 592, с район на действие ВПРС, и му присъди извършените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите Й.В.Д. и В.Д.И. не депозират отговор на въззивната жалба. В пледоарията си по същество, процесуалният им представител оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

Гр.д. № 4848/2011 г. описа на ВПРС е образувано по искова молба на въззиваемите Й.В.Д. и В.Д.И. срещу жалбоподателя Д.Т.К., имаща за предмет обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД, както и искане за отмяна на н.а. № 19, т. VІІ, рег. № 3517, н.д. № 838/2010 г. на нотариус рег. № 592, по реда на чл.537, ал.2 от ГПК.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърил изцяло исковете по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД, отменил е частично и е изменил, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, н.а. № 19, т. VІІ, рег. № 3517, н.д. № 838/2010 г. на нотариус рег. № 592, с който лицето Ц. Д. В. е призната за собственик на спорния недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка, и е осъдил ответникът да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 179.34 лева, а ищците на ответника – деловодни разноски в размер на 333.34 лева. Решението се обжалва от ответника в частта, с която е постановено частична отмяна и изменение на н.а. № 19, т. VІІ, рег. № 3517, н.д. № 838/2010 г. на нотариус рег. № 592, по съображения за недопустимост и в частта, с която е осъден да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 179.34 лева, като неправилно.

При извършена проверка по чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.537, ал.2 от ГПК.

Съгласно чл.537, ал.2 от ГПК, когато охранителен акт за собственост засяга права на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска, издаденият акт се отменя или изменя. В случая, предмет на разглеждане по гр.д. № 679/2012 г. по описа на ВПРС е ревандикационен иск, предявен от въззиваемите срещу жалбоподателя, претедиращ, че е собственик на спорния недвижим имот по силата на нотариален договор за покупко-продажба, сключен между него и лицето Ц. Д. В., в качеството й на продавач, която от своя страна се легитимира като собственик на имота с нотариален акт № 19, т. VІІ, рег. № 3517, н.д. № 838/2010 г. на нотариус рег. № 592, издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Съобразно цитираната по-горе разпоредба и трайната съдебна практика, изменението или отмяната на констативен нотариален акт е предвидена от законодателя последица при уважаване на иск за собственост срещу третото лице, което се ползва от акта, като, при уважаване на иска, съдът е длъжен да отмени противоречащият на установеното с решението акт за собственост дори и без да е предвяно искане от ищеца по иска. Изменението или отмяната на нотариалния акт е допустимо обаче само, когато искът е уважен и е последица от уважаването му, като е недопустимо при отхвърляне на исковата претенция. Законът не допуска и самостоятелен иск по чл.537, ал.2 от ГПК. В този смисъл са и ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ВКС по гр. д. № 150/85 г., ОСГК и решение № 172/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1157/2011 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Поради изложените мотиви, настоящата инстанция приема, че в частта, с която е частично отменен и изменен н.а. № 19, т. VІІ, рег. № 3517, н.д. № 838/2010 г. на нотариус рег. № 592 първоинстанционното решение е недопустимо и следва да се обезсили.

Що се отнася до частта от решението касаеща разноските, приема, че, доколкото предявените срещу жалбоподателя искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени изцяло, а искането по чл.537, ал.2 от ГПК не представлява самостоятелен иск и, освен това е неоснователно, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемите деловодни разноски в размер на 179.34 лева, решението на ВПРС се явява неправилно и следва да се отмени.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя деловодни разноски във въззивното производство в размер на 512.25 лева, от които 500.00 лева – адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо, решение № 166/15.10.2013 г. по гр.д. № 679/2012 г. на ВПРС, в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл.537, ал.2 от ГПК и е отменил н.а. № 19, т. VІІ, рег. № 3587, н.д. № 838/2010 г. на нотариус Св. Н., рег. № 592, с район на действие ВПРС в частта, с която е констатирано право на собственост на Ц. Д. В. върху 1/12 ид.ч. и в частта, с която се констатира придобивно основание давностно владение, в частта, в която, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд е изменил горепосочения нотариален акт в частта, с която е констатирано право на собственост на Ц. Д. В. на 1/12 ид.ч., като неотразяващ точно придобивното основание, и същата е призната за собственик, въз основа на наследяване по закон, на 1/12 ид.ч. върху описания в нотариалния акт недвижим имот.

ОТМЕНЯ, като неправилно, решение № 166/15.10.2013 г. по гр.д. № 679/2012 г. на ВПРС, в частта, в която Д.Т.К. е осъден да заплати на Й.В.Д. и В.Д.И. деловодни разноски в размер на 179.34 лева.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Й. В. Д., ЕГН **********,*** и В.Д.И., ЕГН **********,***, да заплатят на Д.Т.К., ЕГН **********,***, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 512.50 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.