Решение по Гражданско дело 33/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е№90

В името на народа

гр. Ш., 30.04.2014г.

Ш.ски окръжен съд, в открито заседание, на осми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Лидия Томова

членове:1.Теодора Димитрова

2.Димитър Димитров

при секретаря Силвия Методиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Димитров ВГД № 33/2014г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано по две въззивни жалби, както следва:

1. вх. № 9062/12.06.2013г. по описа на ШРС от Ф. М.А. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, чрез процесуален представител адв. Г.Б. от ШАК – ищец по гр. дело № 1179/2012г. по описа на ШРС

2. вх. № 8608/04.06.2013г. от Б.М.А. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, чрез процесуален представител адв. М.К. от ШАК - ответник, по гр. дело № 1179/2012г. по описа на ШРС

Жалбите са против решение №. 428/23.05.2013г., с което РС – Ш.:

Признава за установено по отношение на Б.А., че Ф. А. и А.М.А. с ЕГН ********** са собственици на по 1/3 идеална част от следните недвижими имоти :

Нива с площ от 22.001 дка, четвърта категория, в местност “Ч.” имот № 020006 по плана за земеразделяне на с. В., общ. В., обл. Ш.

Нива с площ от 14.998 дка, от които 6.928 дка, четвърта категория и 8.070 дка, пета категория, в местност К., имот № 025034 по плана за земеразделяне на с. В., общ. В., обл. Ш.

Признава за установено по отношение на Р.Д.К. с ЕГН ********** и Н.Б.К. с ЕГН **********, че Ф. А. и А.А. са собственици общо на 2/3 ид. ч. или всеки по 1/3 ид. ч., от процесните недвижими имоти, като осъжда Р.К. и Н.К., да предадат на Ф. А. и А.А., владението върху 2/3 ид.ч. от същите.

Отменя, на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, нотариален акт № 53 от 30.01.2012г., том І, дело № 40/2012г. по описа на Нотариус рег. № 024, с район на действие ШРС, в частта за признаване на право на собственост, над 1/3 ид. ч. от процесните недвижими имоти, като оставя без уважение претенция за отмяна на НА № 61, в частта за продажба на 2/3 ид. ч. от процесните недвижими имоти:

Обявява Ф. А. за купувач на 1/3 ид. ч. от процесните имоти и встъпване в правата и на такъв по нотариален акт № 61, том І, дело № 46/2012г. по описа на Нотариус рег. № 024, с район на действие ШРС, сключен между Б.А., като продавач и Р.К. и Н.К., като купувачи, за сумата 7 646,46лева, която следва да заплати на Р.К. и Н.К., в месечен срок от влизане в сила на решението.

Осъжда Б.М.А., да заплати на Р.К. и Н.К., суми, както следва:

-15 293лева, представляваща покупната цена на 2/3 ид. ч. от процесните имоти, по договор за продажба, сключен с нотариален акт № 61, от който имот ищците по обратните искове, като купувачи са съдебно отстранени на основание чл. 192, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния иск – 17.07.2012г. до окончателно плащане

-192,67лева, на основание чл. 191 ал.1 вр. чл. 189 ал. 1 ЗЗД - разноски по сключване на договора, извършен с нотариален акт № 61, съразмерно на частта от имота – 2/3 ид. ч., от който Р.К. и Н.К., са съдебно отстранени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния иск - 17.07.2012г., до окончателното и изплащане,

-1 032лева, на основание чл. 191 ал. 1 ЗЗД, представляваща извършени от Р.К. и Н.К. и присъдени в тяхна тежест деловодни разноски, в производството по чл. 108 ЗС - за съдебното им отстранение от описаните имоти .

-1 191,72 лева, деловодни разноски по обратните искове, от която 691,72 лева – внесени ДТ и 500 лева – адвокатско възнаграждение .

Осъжда Б.А., да заплати на Ф. А. и А.А., сумата 547лева - деловодни разноски по исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.

Осъжда Р.К. и Н.К., да заплатят сумата 432лева – деловодни разноски по исковете с правно основание чл. 108 ЗС, сумата 316лева – деловодни разноски по иска с правно основание чл. 33 ал. 2 ЗС, в полза на Ф. М.А. и А.М.А., както и сумата 100лева – държавна такса по исковете с правно основание чл. 108 ЗС, в полза на ШРС.

Решението на ШРС се обжалва, от въззивниците в различни части, както следва

-от Ф. А. в частта с която, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, е обявена за купувач на 1/3 идеални части от процесните недвижими имоти и встъпване в правата на такъв по нотариален акт № 61, том І, дело № 46/2012г. по описа на Нотариус рег. № 024, с район на действие ШРС, само относно присъдената сума, която следва да плати на Р.К. и Н.К., като вместо 7646,46лв., се иска да бъде присъдена такава в размер на 1666,67лева.

-от Б.А. в осъдителните за нея части, както по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 32, ал. 2 ЗС, така и по приетите за съвместно разглеждане обратни искове.

В сроковете по чл. 263, ал. 1 ГПК, другите двете страни - Р.К. и Н.К., чрез процесуален представител адв. Г. от ШАК, са подали писмени отговори и на двете въззивни жалби, като считат, че обжалваното решението е правилно и не са налице основания за отмяна.

Настоящият съдебен състав на ШОС намира въззивните жалби за редовни и допустими - подадени, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване акт, чрез съда, който го е постановил, в законоустановения срок - отговарят на изискванията на чл. 259, 260, 261 и 262 ГПК.

От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което жалбите следва да се разгледат по същество.

Относно въззивна жалба вх. № 9062/12.06.2013г. от Ф. А.

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 33, ал. 2 ЗС. След като се запозна с материалите по делото, доводите на страните и мотивите на първоинстанционния съд, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира, че фактическата обстановка по делото, по отношение на тези искове, е изяснена обективно и съобразно представените и събрани доказателствата, като на тази основа съдът е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи относно основателността на исковата молба са правилни и са основани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло доводите съдържащи се в мотивите, относно тези части на решението, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

С първоинстанционното решение искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е признат за основателен и ищцата в първоинстанционното производство - Ф. А., като заинтересован съсобственик, е обявена за купувач на 1/3 ид. ч. от процесните имоти, като е осъдена да плати сума, в размер на 7 646, 46лв, при встъпване в правата на купувачите - Р.К. и Н.К.. С въззивната жалба решението се атакува само в частта относно цената, като се твърди, че тя следва да бъде 1666.67лв.. Относно това възражение и с оглед пълнота на съдебното решение настоящият въззивен състав счита, че следва да се подчертае следното:

В нотариален акт № 61, том І, дело № 46/ 2012г. по описа на Нотариус рег.№ 024, с район на действие ШРС е вписано, че за двата имота продавачът, е получил обща продажна цена в размер на 5 000лв. Първоинстанционният съд е приел за основателни твърденията на купувачите, че посочената цена е привидно уговорена, като действителната такава е в размер на 22 939,38лв. и е присъдил Ф. А. да заплати сумата 7 646,46лв., съответстваща на 1/3 ид. ч. от действителната цена. Въззивната страна счита, че този нотариален акт по характера си е официален документ, скрепен с държавна удостоверителна сила на нотариалната форма, по отношение на вписаните в него обстоятелства, и като такъв е недопустимо със свидетелски показания оборване на записаното в него – арг. чл. 164, ал. 1, т. 2 и т. 6 ГПК, а първоинстанционният съд в решението си не е съобразил това. По отношение на тези твърдение настоящият състав счита, че отразеното в нотариалния акт изявление на страните, че продажната цена е платена, има обвързваща доказателствена сила само относно факта на направеното пред нотариуса изявление, но не и относно факта на плащането. Нотариалните удостоверявания са изчерпателно изброени в чл. 569 ГПК. Заплащането на цена по нотариална сделка не е сред фактите, чието осъществяване нотариусът може да удостоверява. Този факт не се съдържа и в разпоредбата на чл. 580 ГПК. Дори и плащането да е било извършено пред нотариуса и това да е отразено в акта, в тази част той няма значение на официален документ, тъй като нотариусът няма компетентност да удостоверява такива действия. В този смисъл, в тази част, този нотариален акт има значение на частен свидетелстващ документ, който може да се ползва с материално доказателствена сила срещу продавача, тъй като е подписан от него, но само при възникнал спор между страните по сделката, а такъв не е предмет на настоящото производство. Нещо повече, както купувачите, така и продавачът по сделката се домогват да докажат, че действително уговорената цена е по-висока от посочената в нотариалния акт, въпреки, че доказателствената тежест за установяване на този факт тежи само върху купувачите. За доказване на това обстоятелство последните са представили по делото писмено доказателство - разписка за получени пари за ниви в с. В. от 03.02.2012г., което е прието от първоинстанционният съд не е оспорено от страните. В това писмено доказателство процесните ниви са описани по номера и землище, като изрично е посочена цената, която е платена от купувачите. Документът е подписан от пълномощникът на продавача, който съобразно приложеното към нотариалното дело пълномощно има право да получава продажната цена по сделката, следователно има право и да удостоверява изложените обстоятелства, поради което претендиращият изкупуването съсобстваник следва да се подчини на тези доказани по делото действително договорени условия и да заплати на третото лице по сделката действителната цена в размер на 7 646,46 лева, равняваща се на 1/3 част от цялата продажна цена..

Предвид изложеното, обжалваното решение, относно искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба от Ф. А., както и искането от процесуалният представител на същата за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

Относно въззивна жалба вх. № 8608/04.06.2013г. от Б.А.

С тази въззивна жалба решението се обжалва в частите, с които са приети за основателни приетите за съвместно разглеждане, при условието на евентуалност, обратни искове, с правно основание чл. 191, ал. 1 вр. чл. 189 ал. 1, изр. 2, предл. 1 и 2 ЗЗД и чл. 191, ал. 1, предл. последно ЗЗД и Б.А. е осъдена да плати

-покупната цена за съдебното отстранение - в размер на 15 293лв.,

-разноски по сключване на договора - в размер на 192,67лв.

-деловодни разноски по обратните искове - в размер на 1 191,72лв..

Иска се отмяна на решението и в частите, в които Б.А. е осъдена да плати деловодни разноски в размер на 1 032лв. в производството по чл. 108 ЗС; в размер на 547лв. в производството по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в частта с която е осъдена да плати заедно с Р.К. и Н.К. сумата 316лв. – деловодни разноски по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

След завеждане на тази въззивна жалба първоинстанционният съд е уведомен, от процесуалния представител на страната - адв. К. от ШАК, че с решение на ШОС по ГД № 776/2013г., въззивницата е поставена под пълно запрещение. Със заповед № НД 09/23.08.2013г., на органа по настойничеството и попечителството при Община Ш., на същата е назначен настойнически съвет и настойник Е.Р. Н. с ЕГН ********** и постоянен адрес *** – син на Б.А.. След определянето му участието на Б.А. в производството по ВГД № 33/17.01.2014г. по описа на съда, продължи, чрез настойник Н. в качеството му на законен представител – лично и чрез процесуален представител адв. К. от ШАК.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане, обосновано с твърдението, че след завеждане на исковата молба са били налице предпоставките за спиране на делото, на основание чл. 225, ал. 1, т. 5 ГПК, но първоинстанционният съд е преценил, че към момента на произнасяне не са били налице основанията за това и с протоколно определение от 13.12.2012г. е оставил същото без уважение.

Въззивният съд счете искането за допустимо и на страната бе издадено съответно съдебно удостоверение. Същата представи в открито съдебно заседание писмо № 787/18.02.2014г от Районна прокуратура гр. Ш., прието от съда без възражение от страните. От съдържанието му се установява нововъзникнало обстоятелство, по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, от значение за делото – наказателно производство ДП № 997/2010г. по описа на РУП - Ш., вх. № 787/2012г. по описа на ШРП е приключило след одобрени от съда споразумения с привлечени в качеството на обвиняеми пет лица, за престъпления по чл. 290, ал. І, вр. чл. 26 вр. чл. 20 НК. Същото бе изискано и приобщено с оглед правилното решаване на гражданското дело.

От доказателствата събрани в наказателното производство се установява, че с пет определения са одобрени постигнати споразумения за прекратяване на делото, като от фактическа страна, е прието за безспорно установено, че обвиняемите са виновни, при пряк умисъл, в това, че на 30.01.2012г. в град Ш., при условията на продължавано престъпление, в различни форми на съучастие, пред надлежен орган на властта - Нотариус С. С., като свидетели в производство по обстоятелствена проверка по нотариално дело № 40/2012г., по описа на нотариуса, устно, съзнателно, са потвърдили неистина, а именно, че само Б.А. е собственик на процесните ниви с № 0020006 и № 025034, находящи се в землището на с. В., че само тя, в продължение на 10г. ги е владяла и ползвала и само тя се грижи и ползва тези ниви и никой друг не претендирал за собствеността на тези имоти. Същият ден 30.01.2012г. нотариусът е съставил нотариален акт № 53, том І, дело № 40/2012г., по силата на който Б.А. е била призната за единствен собственик на процесните ниви, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.

Доказано е, че единият от осъдените – Я. И. Я. в качеството му на представител на Б.А. и в съучастие с другите осъдени са извършили правонарушение при съставяне на нотариален акт № 53, том І, дело № 40/2012г.. Установява се, че Б.А. не е сред лицата привлечените от прокуратурата към наказателна отговорност. На основание чл. 300 ГПК, тази влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, относно правните последици от деянието, неговата противоправност и виновността на извършителите. Гражданският съд е обвързан и от позицията на държавното обвинение и последвалото, на това основание и в този смисъл, произнасяне на наказателния съд и следва да приема, че Б.А. не е предприемала действия за снабдяване с нотариален акт № 53, том І, дело № 40/2012г.

От приетите и допуснати от първоинстанционният съд писмени доказателства съдът установи, че при изповядване на последващата сделка, обективирана в нотариален акт № 61, том І, дело № 46/2012г. по описа на същия нотариус, Я.Я. се е легитимирал, като представител на Б.А., чрез използване на приложено към нотариалното дело пълномощно заверено с рег . № 281/17.01.2012г. от нотариус С. С. Към момента на тази продажбата, Б.А. е притежавала само 1/3 ид. ч. от нивите, на основание наследяване. Обемът представителна власт относно процесните имоти, която тя е имала право да учредява, се ограничава в рамките на тези притежавани от нея идеални части.

Разпитаният от въззивния съд Х. Х. А. свидетелства за намерението на Б.А. да се разпореди само с притежаваните от нея 1/3 идеални части от нивите. Тези показания съдът намира за непротиворечиви на останалите събрани по наказателното дело доказателства. Ето защо вещно - прехвърлително действие е настъпило само по отношение на тези идеални части и същата не се явява продавач на целите имоти, т.е. купувачите не са придобили собствеността върху останалите 2/3 ид. ч. от процесните ниви - до същият извод е достигнал в решението си и първоинстанционният съд, приемайки за основателни исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС. Както бе посочено по - горе, купувачите са представили по делото писмено доказателство, което е прието и неоспорено от страните - разписка за получени пари за ниви в с. В. от 03.02.2012г., в което изрично е посочено, че цената от продажбата на всички земи, в това число и цената за тези 2/3 идеални части в размер на 15 293лв., е получена от Я.Я..

Пълномощно с рег . № 281/17.01.2012г., е породило представителна власт в полза на представителя Я. не само да получи цената от продажбата на земите, но да извършва правомерни правни действия от името на представляваната Б.А., както и правното задължение на последната да търпи в своята правна сфера правните последици от действията на представителя в границите на учредената представителната власт. В приложното поле на представителството, т.е. в обема на представителната власт е недопустимо да има задължения в тежест на представителя за извършване на неправомерни действия. От наказателен съд е установено, че Я.Я. умишлено е извършил правни действия при превишаване на учредената представителна власт, от което следва, че тези правни действия не следва да пораждат правни последици за представляваната т. е получената от него сума за 2/3 идеални части от двете процесни ниви в размер на 15 293лв. не следва да бъде възстановявана от последната. В този случай отговорността е за този, който лично е извършил правонарушението.

На това основание решението е неправилно и в частите, в които Б.А. е осъдена да плати на Р.К. и Н.К., както следва:

-на основание чл. 191 ал.1 вр. чл. 189, ал. 1 изр. 2, предл. 2 ЗЗД – сумата 192,67лева, разноски по сключване на договора, извършен с нотариален акт № 61, съразмерно на частта от имота – 2/3 ид. ч., от който Р.К. и Н.К., са съдебно отстранени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния иск - 17.07.2012г., до окончателното и изплащане;

-на основание чл. 191, ал. 1, предл. последно ЗЗД – сумата 1 191,72лв., деловодни разноски по обратните искове, от която 691,72 лева – внесени ДТ и 500 лева – адвокатско възнаграждение

Предвид изложеното, относно обратните исковете с правно основание чл. 191, ал. 1 вр. чл. 189 ал. 1, изр. 2, предл. 1 и 2 ЗЗД и чл. 191, ал. 1, предл. последно ЗЗД решението се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Относно искането във въззивната жалба за отмяна на решението и в частите с които Б.А. е осъдена да плати деловодни разноски в размер на 1 032лв. в производството по чл. 108 ЗС и в размер на 547лв. в производството по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в частта с която е осъдена да плати заедно с Р.К. и Н.К. сумата 316лв. – деловодни разноски по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС съдът счита, че предвид правилността на първоинстанционното решение относно исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС, както и, че Б.А., в качеството си на съсобственик разпореждайки се в нарушение на законовата разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗС, с притежаваните от нея 1/3 идеални части от съсобствените имоти, е дала основание за завеждане на тези искове, искането за отмяна на решението в тези части се явява неоснователно и същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Със същите мотиви, както и на основание чл. 78, ал. 10 ГПК, предявеното искане, от процесуалният представител на Б.А., за присъждане на разноски в двете инстанции, съдът счита за неоснователно, предвид обстоятелството, че с определение от 07.08.2012г., по реда на чл. 219 ГПК, същата е конституирана като трето лице - помагач на страната на ответниците Р.К. и Н.К..

От процесуалният представител на Р.К., Н.К. е направеното искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция – адвокатски хонорар в размер на 500лв., като е представен списък по чл. 80 ГПК, което предвид изложеното по-горе относно частичната неоснователност на въззивната жалба от Б.А. и пълната неоснователност на въззивната жалба от Ф. А. следва да бъде уважено и същите да бъдат възложени солидарно в тежест на тези страни.

Решението в необжалваните части е влязло в законна сила.

Водим от горното, Ш.ският окръжен съд.

Р Е Ш И:

Отменя решение №. 428/23.05.2013г. постановено по гр. дело № 1179/2012г. по описа на ШРС, в частите, с които Б.М.А., е осъдена да заплати на Р.К. и Н.К.: 1/15 293лв., на основание чл. 191, ал. 1 вр. чл. 189 ал. 1, изр. 2, предл. 1 ЗЗД, представляваща покупната цена на 2/3 ид. ч. от имоти, по договор за продажба, сключен с нотариален акт № 61, от които имоти ищците по обратните искове, като купувачи са съдебно отстранени на основание чл. 192, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния иск – 17.07.2012г. до окончателно плащане; 2/192,67лв., на основание чл. 191, ал. 1 вр. чл. 189 ал. 1, изр. 2, предл. 2 ЗЗД - разноски по сключване на договора, извършен с нотариален акт № 61, съразмерно на частта от имота – 2/3 ид. ч., от който Р.К. и Н.К., са съдебно отстранени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния иск - 17.07.2012г., до окончателното и изплащане; 3/1191,72лв., на основание чл. 191, ал. 1, предл. последно ЗЗД - деловодни разноски по обратните искове, от която 691,72лв. – внесени ДТ и 500лв. – адвокатско възнаграждение, като вместо това постановява:

Отхвърля искът с правно основание чл. 191, ал. 1 вр. чл. 189, ал.1, изр. 2, предл. 1 ЗЗД за осъждане на Б.М.А. с ЕГН **********, чрез настойник Е.Р. Н. с ЕГН ********** и постоянен адрес *** – син на Б.А., да заплати на Р.Д.К. с ЕГН ********** и Н.Б.К. с ЕГН **********, сумата 15 293 (петнадесет хиляди двеста деветдесет и три )лева, представляваща покупната цена на 2/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: нива с площ 22.001 дка, четвърта категория, местност “Ч.”, имот № 020006 по плана за земеразделяне на с. В., нива с площ 14.998 дка, от които 6.928 дка, четвърта категория и 8.070 дка, пета категория, местност К., имот № 025034 по плана за земеразделяне на с. В., по договор за покупко –продажба , сключен с нотариален акт № 61, том І, дело № 46/2012г. по описа на Нотариус рег. № 024 и район на действие ШРС, от които имоти ищците по обратните искове, като купувачи са съдебно отстранени на основание чл. 192, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.

Отхвърля искът с правно основание чл. 191, ал. 1 вр. чл. 189, ал.1, изр. 2, предл. 2 ЗЗД за осъждане на Б.М.А. с ЕГН **********, чрез настойник Е.Р. Н. с ЕГН ********** и постоянен адрес *** – син на Б.А., да заплати на Р.Д.К. с ЕГН ********** и Н.Б.К. с ЕГН **********, сумата 192,67 (сто деветдесет и два лева и шестдесет и седем ст.)лева, разноски по сключване на договора, извършен с нотариален акт № 61, том І, дело № 46/2012г. по описа на Нотариус рег. № 024 и район на действие ШРС, съразмерно на частта от имоите – 2/3 ид. ч., от който Р.Д.К. с ЕГН ********** и Н.Б.К. с ЕГН **********, са съдебно отстранени, като неснователен.

Отхвърля искът с правно основание чл. 191, ал. 1, предл. последно ЗЗД за осъждане на Б.М.А. с ЕГН **********, чрез настойник Е.Р. Н. с ЕГН ********** и постоянен адрес *** – син на Б.А., да заплати на Р.Д.К. с ЕГН ********** и Н.Б.К. с ЕГН **********, сумата от 1 191,72 (хиляда сто деветдесет и един лева и седемдесет и две ст.)лева, от която 691,72 лева – внесени ДТ и 500 лева – адвокатско възнаграждение представляваща извършени от тях и присъдени в тяхна тежест деловодни разноски по обратните искове.

Потвърждава решение №. 428/23.05.2013г. постановено по гр. дело № 1179/2012г. по описа на ШРС, в останалата му обжалвана част, като правилно и законосъобразно.

В останалата, необжалвана част, решението и влязло в законна сила.

Осъжда Б.М.А. с ЕГН **********, чрез настойник Е.Р. Н. с ЕГН ********** и постоянен адрес *** – син на Б.А., на основание чл. 78, ал. 10 ГПК и Ф. М.А. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на въззиваемата страна Р.Д.К. с ЕГН ********** и Н.Б.К. с ЕГН **********, сумата 500 (петстотин)лв. – разноски пред настоящата инстанция – адвокатски хонорар, съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.