Р Е Ш Е Н И Е№39

гр. Ш. , 28.02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря А.А., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №35 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №896 от 22.11.2013г. по гр.д.№184/2013г. Районен съд-гр.Ш. е отхвърлил предявения от Х.Р.К. и В.Р.К. срещу Н.А.А. и С.Ш.А. иск с правно основание чл.108 от ЗС , за признаване за установено по отношение на Н.А.А. и С.Ш.А., че ищците са собственици на еднофамилна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м. на един етаж и стопанска постройка /навес/ със застроена площ от 20 кв.м., находящи се в прилежащ недвижим имот – частна общинска собственост на Община Х. съгласно АОС №920/08.10.2008г., представляващ УПИ ІІІ, кв.20 по плана на с. В. п., с площ от 890 кв.м., с административен адрес - с. В. п. , общ. Х., обл. Ш., ул. “С. П.” №25 при граници: от две страни улица, УПИ ІV, кв.20 и УПИ ІІ, кв.20 и за осъждане на Н.А.А. и С.Ш.А. да им предадат владението върху имота. Присъдил е и следващите се разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които го обжалват. Твърдят, че същото било постановино в противоречие с материалния закон, необосновано и в нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Съдът дал явен превес на изложените становища на ответната страна и сочените от тях гласни доказателства за сметка на тези, посочени от ищците. Необосновани били изводите на съда касателно данните, съдържащи се в образуваната в ШРП преписка против тримата свидетели на ответника. Не изложил и доводи защо приел, че синът на ответниците е само държател на имота, като последният бил владян от В. А., както и че веднага след връщането си в Б. ищците поканили устно последния да освободи имота. Съдът не се съобразил и с посочената от жалбоподателя съдебна доктрина и практика на ВКС на РБ. Излага и че издадения констативен нотариален акт бил неистински, равностоен на нищожен, поради което следвало да бъде обезсилен. Моли съдът да отмени решението и постанови друго, с което заявената от него претенция бъде уважена.

Въззиваемите вземат становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивните жалби е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Видно от протоколно решение на ИК на СОНС с. Трем от 26.07.1971г., на ищеца Х.Р.К. / Х.Р. К./ било отстъпено възмездно право на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел ІІІ – общ., в кв.20 по плана на с. В. п., състоящ се от 890 кв.м., при граници: север - улица “Д.”, изток – ул. “С. П.”, юг - УПИ ІІ – 95, запад УПИ ІV – общ., за построяване в определен срок на жилищна сграда по утвърден архитектурен план. От представената по делото строителна документация се установява, а и не е спорно между страните, че К. е изградил сградата, за която му е отстъпено право на строеж. Не се спори между старните и че към този момент К. е бил в граждански брак с В.Р.К./втората ищца/, поради което и новопостроения имот е станал тяхна собственост в режим на СИО.

По делото е представен акт за частна общинска собственост № 0920/08.10.2008г. на прилежащия поземлен имот към сградата, представляващ УПИ ІІІ – общ. с площ 890 кв.в. в кв.20 по плана на с. В. п., като в същия е отразено, че с типов договор от 24.08.1971г. е отстъпено право на строеж на Х.Р. К..

Видно от нотариална покана от 18.11.2011г., ищецът Х.К. поканил В. А./син на отнетниците/ да освободи собствения им имот-къща с дворно място, с целостното обзавеждане, в с.В. п., ул.”С. п.”№25.

По искова молба на ищците с правно основание чл.108 от ЗС срещу В. А., депозирана на 29.12.2011г. , в ШРС било образувано гр.д. № 5109/2011г.. Същото било прекратено с определение №1339/01.04.2013г., влязло в законна сила на 30.05.2013г..

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №58, том І, рег. № 731, дело №43/2012г., на нотариус с рег. №24, издаден на 02.02.2012г., ответникът Н.А.А. бил признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот: еднофамилна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м. на един етаж и стопанска постройка /навес/ със застроена площ от 20 кв.м., находящи се в прилежащ недвижим имот – частна общинска собственост на Община Х. съгласно АОС №920/08.10.2008г., представляващ УПИ ІІІ, кв.20 по плана на с. В. п., с площ от 890 кв.м., с административен адрес - с. В. п. , общ. Х., обл. Ш., ул. “С. П.” №25 при граници: от две страни улица, УПИ ІV, кв.20 и УПИ ІІ, кв.20.

По повод изготвения нотариален акт въз основа на извършена обстоятелствена проверка, ищецът Х.К. депозирал тъжба до ШРП против свидетелите, които се явили пред нотариуса по обстоятелствената проверка и ответника Н.А. за лъжесвидетелстване, по която била извършена проверка. С постановление от 07.12.2012г. прокурор при ШРП е отказал да образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Същото е потвърдено с постановление от 09.01.2013г. на прокурор от ШОП.

Пред настоящата инстанция всяка от страните е представила намиращи се в нея документи в оригинал, касателно учреденото право на строеж и извършеното строителство на процесната сграда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Заявена е претенция с право основание чл.108 от ЗС – ищците претендират да бъде признато за установено, че се явяват собственици на процесния имот, като ответниците да бъде осъдени да предадат владението върху същия.

За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците, на второ-този имот да се владее от ответниците, и на трето - да се владее от тях без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докаже наличието на положителните предпоставки, а на ответниците-че владеят на правно основание В настоящия казус безспорен е факта на владението върху процесния обект, а именно, че същото към момента се осъществява от ответната страна. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки.

Досежно първата от тях: Ищците излагат конкретен юридически факт, въз основа на които се легитимират като собственици на процесната жилищна сграда- реализирано право на строеж на сградата . Както бе посочено по-горе, видно от представената строителна документация, на К. е отстъпено правото на строеж на сграда-жилище в местото, по реда на чл.15/отм./ вр. с чл.13/отм./ от ЗС. Тъй като правото на строеж е реализирано по време на брака на последния с В.Р.К., с построяването на сградата, собствеността върху й е преминала в техния патримониум при режим на СИО, съгласно чл.39 от Правилника за държавните имоти/отм./.

По отношение на третата предпоставка от състава на чл.108 ЗС:

Ответната страна обосновава владението на процесната жилищна сграда с твърдение за изтекла в нейна полза придобивна давност, за което е издаден нотариален акт за собственост на основание давностно владение нотариален акт №58, том І, рег. № 731, дело №43/2012г., на нотариус с рег. №24.

Съгласно ТР№11/2012г. на ОСГК, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота . Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра, така и опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Или тежестта за опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се противопоставя/р-е №153/10.07.2013г. по гр.д.№889/2012г. , Іг.о./, като в случая това са ищците.

Както бе посочено, в настоящия случай, с нотариален акт №58, том І, рег. № 731, дело №43/2012г., на нотариус с рег. №24, ответната страна е призната за собственик на жилищната сграда въз основа на давностно владение. За да обори доказателствената сила на нотариалния акт, ищцовата страна следва да опровергае фактите, обуславящи соченото в нотариалния акт придобивно основание и то чрез провеждане на пълно обратно доказване.

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.

В настоящия случай ищцовата страна не ангажира надлежни доказателства, опровергаващи обстоятелството, че фактическата власт върху имота десет години преди снабдяването с нотариален акт е била осъществявана от ответната. От показанията на свид.А.Тахир и С.Д./без родство със страните/ се установява, че поне от тринадесет години фактическата власт върху имота се е упражнявала от ответниците, като същите го е държали чрез своя син-В., когото допуснали да го ползва. Същите са плъщали данъци за имота, ползвали са и обработвали прилежащия терен. Т.е., извършвали са не само действия на обикновено ползване, но и такива, доказващи наличие на анимус – намерение да своят имота. Или ответниците не са се ограничили с отделни действия върху вещта и не са допускали между отделните действия други лица, които да я владеят. Владението по отношение на имота не е било и обезпокоявано. Не се доказа някой да го е отнемал. Действително установи се, че ищците са отправили нотариална покана на 18.11.2011г. за освобождаване на имота, но същата е била адресирана не до ответниците, а до техния син. Същите не са предприемали действия срещу ответниците по прекъсване или отблъскване на владението им.

Досежно твърдението на жалбоподателите за липсата на доводи в атакуваното решение досежно извода на съда, че синът на ответниците бил само държател на имота, а последният бил владян от Н.А.. Видно от показанията на самия свидетел на ищцовата страна Н.Р./племенник на ищеца/, именно Н. му е поискал ключовете и дал същите на него, тъй като последният му казал, че се били разбрали с ищеца. Т.е. последният е осъществил фактическа власт върху имота. По принцип осъществяването на фактическата власт върху имот с намерение да се свои може да бъде извършвано лично или чрез другиго и с различни действия според вида, предназначението и начина на ползване на имота. Макар владението да трябва да е постоянно, не е необходимо владелецът непрекъснато да осъществява фактическо въздействие върху имота, а може да осъществява това и с периодични посещения, ако те сочат на намерение за своене и не са прекъсвани от действията на трети лица. В случая ответникът е получил ключа за имота, обработвал го е го е предоставил на сина си за ползване, като през целия период ищците не са допускани в него. В негово държание са били и документите във връзка с изграждането и собствеността на сградата.

Съгласно разпоредбата на чл.83 ЗС който докаже,че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Така веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, съответно прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие,с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота,като тези действия следва да са доведели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В настоящия случай не се доказа осъществяването на такова действие. Не се установи през правнорелевантния период ищците да са идвали в имота , да са извършвали ремонт на същия или давали средства за извършване на такъв, съответно да са извършвали някакви други действия демонстриращи собствеността им върху имота и сочещи на отблъскване владението на ответниците.

Не се събраха и надлежни доказателства, ответната страна да е осъществявала държане на имота не за себе си, а за сметка на ищеца или друг, по силата на някакво правно основание/договор за наем, заем за послужване или пр./. Действително свид.К.Ибрям заявява, че присъствала на разговор, в който ответницата поискала къщата от баща й, като последният се съгласил, но при условие, че това е временно, както и че родителите й нямали намерение да продават къщата. Същата обаче е в близка родствена връзка с ищците/дъщеря/, показанията й са единствени в този смисъл, а и си противоречат в различни техни части. Свидетелката е категорична, че е живяла в дома на родителите си до 2006г., след което се омъжила и заживяла в друг дом, както и че синът на ответниците заживял в процесната къща през 1998г., а същевременно твърди че е била на гости при родителите си, когато последните провели пред нея разговорът с леля й /ответницата/. Ако ищците са разрешили ответниците да вземат къщата, за да живее в нея синът им през 1998г., няма как свидетелката през това време да е била на гости при родителите си, защото тогава следва още да е живяла при тях.

Напротив, от показанията на свид.Н.А./син на ответниците/ се установява, че същият по искане на ищците им предоставил сумата 2500щ.д., а последните му дали къщата, като му предоставили документация за същата ведно със скици. Свидетелят след това изпратил документите на баща си/ответника/ в Б. и му казал, че купил къщата, а последният му дал парите – 2500щ.д.. Този свидетел също е в близка родствена връзка с ответниците, но показанията му се подкрепят и от показанията на свид.Б.Р./без родство със страните/, както и от представените по делото от ответната страна документи във връзка със строежа на процесната къща, в оригинал. Фактът, че и при ищците се съдържат документи свързани с извършеното строителство, в оригинал, не опровергава свидетелските показания, доколкото няма пречка да са предадени само част от документите.

Що се касае до твърдението на жалбоподателите, че показанията на свидетелите не следвало да се кредитират, тъй като противоречали на дадени от тях по друго дело, съответно на дадени от тях по приложената преписка вх. №803/2012г. на ШРП , то следва да се отбележи, че е недопустимо да се ползват свидетелски показания, събрани по друго дело, тъй като редът за събиране на гласните доказателства е устният разпит по реда на чл. 170-чл. 171 ГПК. Изключенията от това правило са уредени в чл. 25 (съдебни поръчки), чл. 232 (при оттегляне на иск и предявяването му наново) и чл. 207 (обезпечение на доказателствата) ГПК, кактвито в случая не са налице. На същото основание абсолютно недопустими са и свидетелски показания, дадени в писмена форма.

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че било налице противоречие между показанията на ответника Н.А. по гр.д №5109/2011г. на ШРС и изложоеното от представителя му в настоящото производство, в смисъл че лично дал пари на К., за да може посредният да ги даде на сина си/който претърпял катастрофа в РТ., както и че къщата била на сина му. Както бе отбелязано по-горе, показанията дадени по друго дело не могат да се олзват. В случая, доколкото се касае до страна в производството, казаното от Н.А. по гр.д №5109/2011г може да се цени само с оглед наличието на евентуално признание на неизгоден за него факт. Съобразявайки казаното от А., съдът намира че не са налице противоречия с изградената по настоящото дело от него теза. Същият не е твърдял, че лично дал парите на К., напротив пояснява, че това направил неговият син-Н.А., на когото впоследствие дал парите, както и че последният му предал документите за къщата. Действително, инцидентно в показанията си същият споменава, че според него след къщата била собстевност на сина му, но съдът намира, че предвид нивото му на правна грамотност , както и обстоятеството, че българският език не му е майчин, се касае до неправилно боравене с терминологията. За да достигне до този извод, съдът съобрази и показанията на А. в тяхната цялост. Същият категорично е заявил, че той е купил къщата, за да живее синът му там, както и че със съпругата му направили ремонт, сменили стъклата, боядисвали всяка година, гипсирали пукнатините. Заявил е и че той е заплащал данъците за нея, както и че синът му живял в къщата, но той я е поддържал и документите за сградата са също в него. Т.е. не може да се направи извод за остъпление в тезата, че той е своил имота.

Предвид това и следва да се приеме, че от предаването ключа на имота на ответника през 1998г. до датата на издаване на констативния нотариален акт е изтекъл предвидения в закона 10 годишен срок и правото на собственост е придобито от ответниците по давност.

Не са оборени изводите на нотариус за принадлежността правото на собственост, поради което възражението на ответната страна за придобиване на имота по давностно владение е основателно, съответно предявената ревандикационна претенция следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора по отношение на главната ревандикационна претенция, не са налице предпоставки и за отмяна на констативния нотариален акт №58, том І, рег. № 731, дело №43/2012г., на нотариус с рег. №24, съгласно чл.537, ал.2 от ГПК. Що се касае до изложените в жалбата възражения досежно нищожността на извършени от нотариуса действия по съставянето на сочения нотариален акт, то същите не могат да бъдат разгледани в настоящото въззивно производство, тъй като не са били въведени своевременно като предмет на разглеждания спор. С молба от 19.02.2013г. ищците, чрез процесуалния си представител изрично са заявили, че искането им за отмяна на нотариалния акт е като последица от уважаването на иска за собственост/ чл.537, ал.2 от ГПК/.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателят не се следват разноски за настоящата инстанция. Такива, в размер на 600лв. следва да се присъдят на въззиваемата страна.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №896 от 22.11.2013г. по гр.д.№184/2013г. на ШРС.

ОСЪЖДА Х.Р.К. и В.Р.К. да заплатят на Н.А.А. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв..

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.