Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр. Шумен , 23.10.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Р.Хаджииванова

при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №98 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

В молбата си до съда Д.С.Х. излага, че от 2002 г. била съдия – първоначално, до 2003 г. в РС-Девня, след това в РС-Варна, а от 2006 г. - във Варненски окръжен съд. От встъпването си в длъжност като съдия била многократно атестирана, винаги с отлична оценка. Имала принцип в личния си живот - да не поддържа интимни отношения с колеги, тъй като това би навредило на кариерата й, а тя за нея била от първостепенно значение. Заявява също, че познавала адв. Б. Б. от 1994 г. и високо ценяла неговия професионализъм. Общуването помежду им било опосредено от писмена форма или чрез кабинета на председателя на ВОС. Извън процеса било инцидентно и изключително уважително. На 17.07.2013 г. ответниците В.Д. и адв. К.К. /в отношения довереник-доверител по гр. д. № 3508/2012 г. на ВОС/, непосредствено преди съдебно заседание депозирали писмена молба рег. № 22388/17.07.2013 г., с която на основание чл. 23, ал. 1 от ГПК поискали отстраняването на ищцата от разглеждане на делото поради “установено фактическо съжителство по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 3 от ГПК на съдията с процесуалния представител на ищеца - адв. Б..” Първоначалната реакция на Х. при прочитането й била смях, но след няколко часа, след като възприела впечатленията, които молбата оставила в деловодството на съда и на съдебния секретар, си дала сметка, че този факт сериозно я злепоставял пред колеги и служители в съда. Подобно злепоставяне предстояло да се случи и в открито съдебно заседание на 18.07.2013 г., в което, според задълженията й на председател на състава, следвало да докладва постъпилата молба. Ищцата си дала сметка, че причината да се напише това невярно твърдение не била невинна или глупава и целта била ясно изразена - да бъде поставена в ситуация на избор - или сама да се злепостави, прочитайки публично молбата, или да се отведе. Така разчитайки на наивността на страната и здравия разум на нейния процесуален представител, след като докладвала молбата в пълна съдебна зала, задала въпроса поддържа ли се същата, като за нейна изненада, както и за изненада на процесуалните представители и на гражданите присъствали в залата, адв. К. потвърдил знанието си за описания в молбата факт и заявил, че поддържа искането за отвод. Х. излага, че след това дала възможност на страните за становище, като реакциите на същите били от пълно възмущение към твърдения факт и осъждане непрофесионализма на адв. К., до съмнения дали наистина не живее в адв. Б. или пък това не е бил факт от миналото. В съдебната зала настъпила особена тишина, като интересът към нея на чакащите граждани бил силно завишен, като желанието за зрителен контакт стигал до там, че част от гражданите се изправили да я видят. Тогава ищцата за първи път изпитала чувството на жертва от престъпление, пълна безпомощност да се защити и върне поставения под съмнение авторитет. Заседанието продължило в нормалния си ход, въпреки че не се чувствала физически добре. Непосредствено след заседанието дала почивка, като излизайки от съдебната зала друг адвокат, чужд на спора, се пошегувал с нея, че винаги била звезда, но сега вече засенчена от нейния покровител в личния живот - адв. Б., или може би обратното. След заседателния ден се почувствала зле. След изготвянето на протоколи нейни колеги я питали за този случай, като на всеки зададен въпрос подозирала съмнение, че е възможно да дели живота си с адв. Б.. Изразеното твърдение по неин адрес я злепоставило като личност и дълбоко наранило доброто й име на несемейна жена. Извън качеството й на съдия са чувствала обидена и от факта, че за нея се твърди, че ответниците били установили фактическото й съжителство с личност, за която на всички е известно, че е ангажиран с друга жена. По отношение на факта, че е съдия, твърдението на ответниците имало по-големи последици. Наведеното внушавало, че ищцата е прикрила това “съвместно съжителство”, че подпомагала адв. Б. да спечели делото, че не се е отвела от момента, в който й било разпределено, въпреки че законът я задължавал - чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Твърдението на ответниците означавало, че тя няма професионално поведение и не изпълнявала задълженията си безпристрастно. Публичното твърдение пред юристи на този факт я злепоставяло, обиждало, оклеветявало, унижавало честта и достойнството й като жена и съдия. Публичното твърдение било направено в качеството й на длъжностно лице в съдебна зала, съответно изпълнителното деяние било осъществено чрез квалифициращите елементи на чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК. Вредите, които претърпяла и продължавала да търпи от поведението на ответниците били неимуществени и се изразявали в унизителното положение, в което я поставили като несемейна дама и като съдия. Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответниците при условия на солидарност да й заплатят сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправното им поведение - разпространение на клеветнически твърдения, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. При условията на кумулативност моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да й заплатят сумата 10 000 лв. - обезщетение за причинените й неимуществени вреди от противоправното им поведение - нанесената публична обида, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че същите били недопустими, евентуално неоснователни. С исковата молба ищцата не представила доказателства и за твърдението си, че ответниците са съизвършители на престъпление. Не бил доказан конкретен индивидуален или общ умисъл за извършване на твърдяното престъпление. Единствено доказан бил факта, че на 17.07.2013 г. адв. К. от името на Д. внесъл молба за отвод на съдията, която молба от негово име поддържал в съдебно заседание, като впоследствие, с нова писмена молба от 19.07.2013 г., пак от негово име, оттеглил молбата от 17.07.2013 г. Неточната формулировка в първоначалната молба за отвод била коригирана с последваща молба, в която било посочено известно за ответниците познанство и приятелство между страната по делото и адвоката на ищцовата страна. Причина за искания отвод била очевидната подкрепа на съдията в първото и второто заседание по гр. д. № 3508/2012 г. на ВОС за ищцовата страна. Излагат, че нито едно от действията им, обективирани в молбите от 17.07.2013 г., 19.07.2013 г., както и в протокола от съдебното заседание на 18.07.2013 г. не било противоправно, а в съответствие със закона. И нито едно от тях не било причинило вредата, която ищцата твърдяла. Не била доказана противоправността на действията им, както и причинната връзка между действията им и вредоносния резултат, твърдян от ищцата. Твърдят също, че липсват доказателства за наличие на пречките по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Ответната страна не оспорва, че ищцата Д.С.Х. заемала длъжността окръжен съдия във Варненски окръжен съд от 2006г., нейните професионалните качества, както и обстоятеството, че е била атестирана с най-висока оценка. Не се спори, а и видно от представения протокол от 18.07.2013г., същата е била съдия-докладчик по гр.д.№3508/2012г. на ВОС. Страни по това дело са: ищец-И.Н.С., ответници-Я.Д.Н., В.С.Д./ответник по настоящото дело/, Т.Ц.Д., при участието на трето лице помагач- “Дженерали застраховане”АД. С молба рег.№22388/ 17.07.2013г., В.С.Д., чрез пълномощника си адв.К.Н.К. при ВАК, по номера на делото, е поискал отстраняване на председателя на състава на основание чл.23, ал.1 от ГПК, като е посочил основание за отвод - установено от него фактическо съжителство, по смисъла на чл.22, ал.1, т.3 от ГПК, на съдията, с процесуалния представител на ищеца-адв.Б., което съжителство му станало известно след първото заседание по делото. Със същата молба е поискал произнасянето на председателя на състава по искането за отвод да бъде извършено в съдебно заседание по делото, на 18.07.2013г.. С молба от 18.07.2013г. адв.Б. Б., пълномощник на ищцовата страна по делото, категорично е отрекъл твърдението на ответната страна за наличие на съпружеско съжителство на съдията-докладчик с него, заявил е, че същото злепоставя неговото име на семеен човек, както и професионалното достойнство на съдията, посочил е че смята да търси съответна наказателна отговорност от лицето по реда на НПК и е поискал издаване на препис от горепосочената молба. В съдебно заседание на 18.07.2013г. по гр.д.№3508/2012г. на ВОС председателят на състава е докладвал молба вх.рег.№22388/17.07.2013г., депозирана от адв.К.К., като последният в съдебно заседание е заявил, че поддържа същата, че написаното в молбата е твърдение на клиента му и той от негово име прави това искане. След това изявление съдът е докладвал и молбата с вх.рег.№22457/18.07.2013г. на адв.Б. Б. и е дал възможност на другите участници в производството да вземат становище, след което се е произнесъл по искането за отвод, оставяйки същото без уважение. В мотивите си е посочил, че познава адвокат Б. от 1994г., като отношенията които са имали са били винаги такива, каквито изисква длъжността съдия - служебни.

С молба от 19.07.2013г./следваща съдебното заседание/ адв.К., като пълномощник на В.С.Д., е заявил, че по изрично настояване на клиента си оттегля молбата от 17.07.2013г. с правно основание чл.23, ал.1 от ГПК, като сочи, че визираната в предходната молба “фактическо съжителство” била неправилна, тъй като ставало дума за констатирано и установено от ответника Д. приятелство и дългогодишно познанство между съдията и адвоката.

По делото са представени и останалите протоколи от заседанията по делото, ръководени от ищцата, от които е видно, че съдебното заседание на 18.07.2013г. е било второ по ред.

След депозиране на настоящата искова молба, на 31.01.2014г. съдията-докладчик се е отвел от разглеждането на гр.д.№3508/2012г. на ВОС на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.

Представено е и определение от 17.04.2014г. по гр.д.№3508/2012г. на ВОС на следващия съдия-докладчик по делото, с което е върната исковата молба и прекратено производството. Същото е било отменено с определение от 03.07.2014г. по в.ч.гр.д.№337/2014г. на ВАС, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно заключението на назначената по делото СПЕ, чувството на срам било една от първите емоционални реакции, възникнали в психологичното поле на личността на ответницата, след дадената информация в съдебна зала, която я фрустрирала. Още повече, че към момента този срам бил свързан с безпомощност за доказателствено отреагиране. Вещото лице е посочило също, че обидата е чувство с еднакви емоционална и социална значимост, на ниво преживяване, като провокирало съпротиви, които по индивидуален начин всяка жена може да покаже, от изживяното унижение. Жената-съдия добвяла към тази емоционална реакция в голяма степен и социалната значимост на този факт, в случая от развоя на събитията в съдебна зала. Формираният социален страх от подобни дискредитиращи твърдения правели изживяванията на личността й още по-интензивни - в разглежданата хипотеза били и съпроводени с вегетативни дисфункции, като психофизиологичната проява на стреса. При ищцата съгласно социално-психологичния й профил и статута на магистрат били установени характеристики, които обуславяли по-висок обществен морал, свързан в случая и с амбициозността и последователността, които тя следвала в професионалното си израстване. Категориите личен и обществен морал били водещи в ценностната й система, като социално-психологични характеристики. Отчитала се и нуждата от култура на общуване, в аспекта на това, че защитите които предприемала били по механизма на съдебното дирене, като неин избор за най-реалистично удовлетворение.

Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи: Изложените от ищцата фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искове с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.

На първо място следва сe посочи, че доколкото в случая се твърди наличие на едно и също противоправно поведение/ накърнени чест, достойнство и добро име , причинени от изявление на ответниците, съдържащо се в молба вх.рег.№22388/17.07.2013г. и поддържано в съдебно заседание от следваща дата/, то същото не може да съставлява едновременно два деликта. Предвид това и съдът намира, че заявените претенции са предявени при условията на евентуалност. Следва да се посочи, че съотношението, сочено от ищцовата страна-кумулативно, не обвързва съда, тъй като начинът на съединяване е въпрос на правна квалификация и се разрешава от него.

По допустимостта: Ищецът е свободен сам да преценява правния си интерес и да определя обема на търсената съдебна защита, поради което и негово право е да избере пътя на защита-наказателно или гражданскоправен/р-е№242/06.04.2010г. по гр.д.№4431/2008г., ІVг.о./. При деликта съставомерно е виновното противоправно поведение на дееца спрямо пострадалия, като не е необходимо противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се ангажира деликтната отговорност за обезвреда. Предвид това и настоящата претенция се явява допустима.

По същество: За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по горепосочения текст, следва да се установи наличието в кумулативна даденост на следните елементи: общите такива - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина . С оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се презумира, а останалите елементи подлежат на доказване от ищеца.

Така в случай ,че източник на деликта е клеветническо твърдение, както се твърди в разглежданата хипотеза, то достатъчно е ищцовата страна да установи наличието на твърдяното изявление, че същото е опозоряващо личността - че са засегнати честта и доброто й име, съответно за да се отхвърли иска, ответниците следва да се установят, по реда на пълно и главно доказване, че изнесеното от тях е истина.

Безспорно по делото се установява, че на 17.07.2013г. първият ответник чрез процесуалния си представител-втория ответник, е депозирал молба в канцеларията на съда по номера на воденото от ищцата дело, в която е изложил, че същата е във фактическа съжителство с процесуалния представител на другата страна по спора. Установи се също, че тази молба с изложеното в нея твърдение е била поддържана от втория ответник в открито съдебно заседание на 18.08.2014г.. Доколкото не се установи този факт да отговаря на действителността/не се и твърди в отговора на исковата молба/ – не са ангажирани категорични доказателства в тази насока, а и с молба от датата следваща съдебното заседание молбата е била коригирана, то налице е противоправно поведение по смисъла на закона. Нарушено е определено правило на поведение. Изявлението е невярно и накърнява доброто име на ответницата, на първо място като жена. В случая на същата е преписана връзка не просто с мъж/който факт може и да не е морално укорим/, а със семеен мъж, който от дълги години е свързал живота си с този на друга жена. Определено такова поведение е морално укоримо, още повече че Х. заема длъжност, спрямо която наложените в обществото морални изисквания са по-големи. Изложеното я злепоставя в още по-голяма степен като професионалист, тъй като контекстът му е недвусмислен - че същата разглежда дела, по които страна е лице, с което съжителства.

Безспорно е също, че в резултат на това противоправно действие, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него.

Размерът на обезщетение, което следва да се присъди се определя по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като следва да се извърши преценка на конкретно съществуващите обстоятелства - естеството на противоправния акт, тежестта с оглед общоприетите норми за морал, наличие на обществен отзвук и пр.

Така в случая се установи, че твърдението е доведено до знанието на немалък кръг от хора-първоначално молбата, съдържаща твърдението за наличие на фактическо съжителство между съдията докладчик и процесуален представител на съдията по делото е депозирана в деловодството на съда, а след това същата е поддържано и в съдебна зала, в която са присъствали значителен брой хора – участници в различните производства през деня. Установи се също/от показанията на свидетелите: ”Беше видимо притеснена, меко казано....Гласът й трепереше. Ръцете й трепереха..... определено беше изключително смутена и беше мното неприятно.“-свид.В.Д., “Тя се беше изчервила. Беше ужасно напрегната....Стискаше папката и гласът е беше необичаен...”-свид.Ив.А., “Беше разстроена, видимо разстроена. Дори се чувстваше зле....Д. беше просто шокирана.”-свид.М.А., заключението по СПЕ/, че ищцата е била силно притеснена от невярно изнесеното по неин адрес, от невъзможността да се защити веднага, същата се е почувствала унизена и засегната от това злепоставяне. Освен това Х. е неомъжена и се е почувствала некомфортно, свързвайки я по такъв начин с мъж, за когото било всеизвестно, че е свързан от дълги години с друга жена,т.е. че е накърнен личния й авторитет. Установи се също , че във връзка със случилото се тя е бил обект на закачки от колеги и познати, което обстоятелство също се е отразило негативно на психиката й. Била е притеснена и от това, че е била злепоставена и в професионалния и в обществнения й кръг. Процесното твърдение е било отправено към нея и в качеството й на съдия, поради което е предизвикало негативни емоции и от факта, че въпреки неверността на твърдението, изнасянето му пред широк кръг лица, води до компрометирането й като професионалист, тъй като същото налага недвусмислен извод - че е провела заседание по това дело, а както и по много преди това, по които като процесуален представител е взел участие адв.Б., без да се отведе, въпреки повелята на закона-чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. В този смисъл, за компрометирането й в професионалната сфера, са показанията на свид.В.Д., Ив.А. и М.А., които свидетелстват за наличието на негативни коментари сред граждани и колеги във връзка с изнесеното твърдение.

Действително, няма пречка едно лице да упражни свои процесуални права/в какъвто смисъл са изложили твърдения ответниците/, но упражняването им следва да е в граници, незасягащи други граждански права – на добро име, чест и достойнство. Съдът намира, че в разглежданата хипотеза тези граници са преминати, поради което и следва да бъде ангажирана отговорността на ответната страна..

Съобразявайки гореизложеното,съдът счита, че за възмездяване на претърпените от Х. неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 8000лв., която ответниците следва да заплатят при условията на солидарност. В останалата част, до пълния предявен размер, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Ответниците носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите, тъй като и двамата са поддържали злепоставящото твърдение, засягащо неблагоприятно адресата /в пледоарията си вторият ответник изрично заявява, че е поддържал направеното от доверителя му искане, тъй като бил проверил твърдяната от него информация/. По делото не се установи същите да са проявили дължимата грижа да проверят достоверността на изложеното от тях, а вторият ответник е следвало да провери достоверността на изложеното й съгласно правилата на добрата адвокатска практика. Следва да се отбележи, че в случая не става дума за оценъчни съждения/които не могат да се проверяват за вярност, тъй като представляват коментар за факти/, а за поднасяне на информация -твърдение за факт от името на ответниците.

Тъй като първият иск се явява основателен, то съдът не следва да разглежда евентуалната претенция.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата деловодни разноски, съборзано уважената част от претенцията в размер на 375.20лв. , а на основание чл.78, ал.2 от ГПК ищцата следва да заплати на първия ответник разноски, съобразно отхвърлената част, в размер на 2090лв.

Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА В.С.Д. с ЕГН********** *** и К.Н.К. с ЕГН********** ***, да заплатят на Д.С.Х. с ЕГН********** ***, солидарно, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата 8000лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, следствие на разпространено в писмен вид и публично невярно твърдение,сдържащо се в молба вх.рег.№22388/17.07.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба-30.01.2014г. до окончателното й изплащане .

Отхвърля претенцията в останалата й част до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА В.С.Д. и К.Н.К. да заплатят на Д.С.Х. деловодни разноски в размер на 375.20лв.

ОСЪЖДА Д.С.Х. да заплати на В.С.Д. деловодни разноски в размер на 2090лв..

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: