Р Е Ш Е Н И Е№116

гр. Ш., 19.05.2014 г.

Ш.ски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. мл.с. Д. Димитров

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 171 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Е.А.О., действаща чрез пълномощника адв. Р. К. от ШАК, срещу решение № 233/30.12.2013 г. по гр. д. № 145/2013 г. по описа на ВПРС, в частта, с която е допусната делба на недвижим имот – празно дворно място от 1 140 кв.м., съставляващо УПИ ІV-114 от кв.14 по плана на с. Л. община В. област Ш., при граници: от две страни – улици, УПИ ІІІ-113 и УПИ V-115, при квоти: 4/6 ид.ч. в общ дял, представляващ СИО, за М.А.У. и З.Х.У., 1/6 ид.ч. – за Е.А.О. и 1/6 ид.ч. – за М.А.У..

Жалбоподателката намира решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, съгласно което визираният по- горе недвижим имот да бъде допуснат до делба между страните при квоти 1/3 ид.ч. общо за М.А.У. и З.Х.У., 1/3 ид.ч. за Е.А.О. и 1/3 ид.ч. – за М.А.У.. Съображенията й са, че процесният имот не съставлява СИО между общия наследодател А. У. и съпругата му, а е лична негова собственост, придобита чрез наследство, давностно владение и делба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите З.Х.У. и М.А.У., действащи чрез пълномощника адв. М. Д. от ШАК, депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и недоказана и молят за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 145/2013 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на жалбоподателката, в която твърди, че с ответника М.А.У. са законни наследници на А. М. У., бивш жител ***. Последният придобил по давност и регулация дворно място с площ 920 кв.м., представляващо УПИ II-112 в кв. 14 по плана на с. Л. обл. Ш., заедно с къща и навес, за което се снабдил с констативен нотариален акт. Тъй като това станало по време на брака му с Ф. У., имотът представлявал съпружеска имуществена общност. Приживе Ф. У. продала притежаваните от нея 4/6 идеални части от имота на ответника, който го придобил също в режим на СИО с ответницата З.Х.У.. Освен това, общият на страните наследодател се легитимирал и като собственик на празно дворно място от 1 140 кв.м., представляващо УПИ IV-114 от кв. 14 по плана на с. Л. обл. Ш., придобито въз основа на наследство, давностно владение, делба и по регулация, и представляващо негова индивидуална собственост. Позовавайки се на изложеното, ищцата заявява, че оспорва н.а. № 96, т. V, н.д. № 978/2008 г. на ВПРС, с който майка й е продала на брат й 4/6 ид.ч. от празно дворно място от 1 140 кв.м, представляващо УПИ IV-114 от кв. 14 по плана на с. Л. обл. Ш., и моли съдът да го обезсили до 1/3 ид.ч., колкото е притежавала майка й към деня на продажбата и допусне делба на описаните по-горе недвижими имоти, при квоти: за имот, представляващ УПИ II-112 в кв. 14 по плана на с. Л. обл. Ш. – 1/6 ид.ч. за Е.О., 1/6 ид.ч. за М.У. и 4/6 ид.ч. в общ дял на М.У. и З.У., и за имот, представляващ УПИ IV-114 от кв. 14 по плана на с. Л. обл. Ш. – 1/3 ид.ч. за Е.О., 1/3 ид.ч. за М.У. и 1/3 ид.ч. в общ дял на М.У. и З.У.. Ответниците М.У. и З.У., заемат становище, че описаните в исковата молба недвижими имоти следва да бъдат допуснати до делба между страните при квоти по 1/6 ид.ч. за Е.О. и М.У. и 4/6 ид.ч. в общ дял на М.У. и З.У..

С решението си първоинстанционният съд е допуснал посочените в исковата молба недвижим имоти до делба между страните, при квоти 4/6 ид.ч. в общ дял на М.У. и З.У., представляващ съпружеска имуществена общност, 1/6 ид.ч. за Е.О., 1/6 ид.ч. за М.У.. Решението се обжалва от ищцата, в частта, в която е допусната делба на недвижим имот – празно дворно място от 1 140 кв.м., съставляващо УПИ ІV-114 от кв.14 по плана на с. Л. община В. област Ш., при граници: от две страни – улици, УПИ ІІІ-113 и УПИ V-115, при квоти: 4/6 ид.ч. в общ дял, представляващ СИО, за М.А.У. и З.Х.У., 1/6 ид.ч. – за Е.А.О. и 1/6 ид.ч. – за М.А.У..

След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна, жалбоподателката Е.А.О. и въззиваемият М.А.У. са деца и наследници по закон на А. М. У., б.ж. на с. Л. област Ш., починал на 04.07.2003 г. и Ф. А. ***, починала на 13.09.2010 г.. Бракът между наследодателите им е бил сключен на 05.06.1939 г. и прекратен със смъртта на първия от тях. С н.а. № 195, т. І, н.д. № 373/1965 г. на ПНС А. М. У. е признат за собственик по наследство, давностно владение и делба на празно дворно място от 400 кв.м., урегулирано от 1 140 кв.м., представляващо парцел ІІІ-157 в кв.26 по плана на с. Л. обл. Ш., а с н.а. № 2, т. ІІ, н.д. № 382/1965 г. на ПНС – за собственик по регулация на общинско празно дворно място от 560 кв.м. и общинско празно дворно място от 120 кв.м., които са придаваеми по регулация към собствения му парцел ІІІ-157 от кв.26 по плана на с. Л. област Ш.. Видно от приложеното по делото удостоверение, парцел ІІІ-157 от кв. 26 по плана на с. Л. е идентичен с УПИ ІV-114 в кв. 14 по сега действащия план на с. Л.. С н.а. № 96, т. V, рег. № 1552, н.д. № 978/2008 г. по описа на ВПРС преживялата го съпруга Ф. А. У. продала на сина си М.А.У. собствените си 4/6 ид.ч. от описания по-горе имот. Сделката е сключена през време на брака на купувача с втората въззиваема З. Х. У., сключен на 09.11.1972 г., поради което имотът е придобит от двамата при режим на съпружеска имуществена общност.

Позовавайки се на изнесените факти съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателката и първият въззиваем са деца на А. М. У., починал на 04.07.2003 г. и оставил за наследници по закон тях двамата и преживялата го съпруга Ф. А. У.. През 1965 г., по време на брака му с последната, сключен през 1939 г. и при действието на чл.33 от ЗЛС / обн. ДВ, бр. 182/1949 г., отм. ДВ, бр. 23/1968 г. /, уреждащ принципа за разделност между имуществата на съпрузите, наследодателят е придобил право на собственост по наследство, давностно владение, делба и регулация върху празно дворно място от 1 140 кв.м., съставляващо парцел ІІІ-157 от кв. 26 по плана на с. Л. идентичен с УПИ ІV-114 в кв. 14 по сега действащия план на селото. След смъртта на наследодателя, с нотариален договор за покупко-продажба от 2008 г. Ф. У. отчуждила 4/6 ид.ч. от посочения имот в полза на въззиваемия, като собствеността е придобита от него през време на брака му с въззиваемата, при условията на съпружеска имуществена общност. С влизане в сила на СК от 1968 г. / обн. ДВ, бр. 23/1968 г., отм. ДВ, бр. 41/85 г. / за първи път е въведен институтът на съпружеската имуществена общност, уреден в чл.13, съгласно който всички недвижими и движими вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име са придобити. От обхвата на имуществената общност, по силата на чл.13, ал.2, са изключени само вещите и правата върху вещи, които са придобити преди брака, или през време на брака, по наследство, дарение или по реда на чл.389а – 389д от ГПК / отм. /. Изключение от общността, освен в изрично посочените в чл.13, ал.2 случаи е налице и, ако вещите са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, когато през време на брака, по реда на чл.288, ал.2 от ГПК / отм. / се възложи неподеляемо жилище на единия съпруг за частта от възложеното жилище, която съпругът – наследник има по наследство или дарение, както и, ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на благоустройствените закони, бъде отстъпен друг имот - само за частта, покрита от стойността на отчуждения имот. Според изричната разпоредба на чл.103 от ЗПР на СК от 1968 г., правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи по заварени бракове. Цитираната правна норма, която преурежда създадените преди влизане на закона в сила имуществени отношения между лица, намиращи се в законен брак, е възпроизведена и в пар. 4 от ПР на СК от 1985 г. / обн. ДВ, бр.41/1985 г., отм. ДВ, бр. 47/2009 г. /, действал към датата на откриване на наследството. В конкретната хипотеза, от съдържанието на легитимиращия го титул за собственост, следва, че наследодателят е станал собственик на спорния имот едновременно по наследство, давност, делба и регулация, което налага извод, че е придобил собствеността върху отделни части от него на различни правни основания, като от доказателствата по делото не е възможно да се установи каква част е придобита по наследство и каква по давност, респ. кога е изтекъл съответният давностен срок. В ППВС № 8/80 от 17.06.1981 г. се приема, че, в съответствие със създадената със СК от 1968 г. уредба, недвижимите и движими вещи или права върху вещи, придобити по давност, която е започнала и изтекла през време на брака, са имуществена общност. Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още преди сключването на брака, а придобивната давност изтече през време на брака. Ако един от съпрузите обаче е завладял сънаследствен имот и го владее като свои собствен, защото е изменил основанието на владението спрямо сънаследниците си, щом придобивната давност изтече през време на брака, имуществена общност става частта, която е извън дела му от наследството на наследодателя. Другата част този съпруг е придобил по наследство и тя е негова индивидуална собственост. Предвид това и, че жалбоподателката не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че, въз основа на всяко от посочените по-горе придобивни основания, наследодателят се легитимира като едноличен собственик на имота, като се изключва приложението на установената от закона презумпция за съпружеска имуществена общност досежно част от него, настоящата инстанция приема за необорена доказателствената сила на н.а. № 96, т. V, рег. № 1552, н.д. № 978/2008 г. на ВПРС, относно съдържащото се в него официално изявление, изходящо от компетентно длъжностно лице и в кръга на неговите правомощия, с което се удостоверява правото на собственост на Ф. А. У. върху 4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот. Като съобрази изложеното и, че между страните не се спори, че въпросните 4/6 ид.ч. включват и частта от имота, получена продавачката по наследство от съпруга й А. У., настоящата инстанция приема за доказано, че делбеният имот е съсобствен между страните при квоти – 4/6 ид. ч. в общ дял на М.У. и З.У., придобити чрез покупко-продажба по н.а. № 98, т. V, н.д. № 978/2008 г. на ВПРС и съставляващи съпружеска имуществена общност и по 1/6 ид.ч. за Е.О. и М.У., получени по наследство от баща им А. М. У., поради което следва да се допусне до делба между същите при посочените дялове.

Поради изложените мотиви, заключава, че в обжалваната част първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 233/30.12.2013 г. по гр. д. № 145/2013 г. по описа на ВПРС, в ЧАСТТА, в която е допусната делба между Е.А.О., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, М.А.У., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и З.Х.У., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на дворно място с площ от 1 140 кв.м., съставляващо УПИ IV-114 от кв. 14 по плана на с. Л. област Ш., при граници на имота – от две страни - улици, УПИ III-113 и УПИ V-115, при квоти: 4/6 идеални части в общ дял, представляващ съпружеска имуществена общност – за М.А.У. и З.Х.У.; 1/6 идеална част – за Е.А.О. и 1/6 идеална част – за М.А.У..

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.