Р Е Ш Е Н И Е№171

В името на народа

гр. Ш., 10.07.2014г.

Ш.ски окръжен съд, в открито заседание, на двадесет и четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Лидия Томова

членове: 1. Теодора Димитрова

2. Димитър Димитров

при секретаря Д.А., като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Димитров ВГД № 277/2014г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба вх. № 2750/2014г. по описа на ШОС от В.Р.Х. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, чрез процесуален представител адвокат Р.Р. от ШАК – в качеството на трето лице, по смисъла на чл. 435 и сл. ГПК, по изпълнително дело № 20147740400079, по описа за 2014г. на ЧСИ Я. Д., с рег. № 774 и район на действие ШОС, срещу извършено от ЧСИ изпълнително действие - въвод във владение на недвижим имот находящ се в гр. Ш., ул. Д. № , вх. , ет. , ап. , извършен с протокол от 09.04.2014г.. Жалбоподателят твърди, че е бил във владение на имота отпреди завеждане на ЧГД № 697/2014г., по описа на ШРС, по което на 13.03.2014г. е издаден изпълнителен лист и, че притежава право, което изключва правото на взискателя. Изложени са доводи за незаконосъобразност на извършения въвод във владение, с който са засегнати правата му на трето, заварено в имота, лице. Иска се отмяна на обжалваното изпълнително действие.

В срока по чл. 436, ал. 3, предл. първо ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело – В.Ц.Е., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. С.Е. от ШАК, както и от длъжника - П. Д. П., с ЕГН ********** ***, в които са изложени аргументи, както за недопустимост, така и алтернативно за неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител Я. Д., на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, счита жалбата за недопустима, а обжалваното действие за законосъобразно, с мотиви, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства, които да потвърждават твърденията му, че е владелец на имота, предмет на принудителното изпълнение

С оглед подаване на жалбата в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и твърденията на жалбоподателя, че владее процесния имот към момента на въвода, че го е владял отпреди завеждане на ЧГД № 697/2014г., по което на 13.03.2014г. е издаден изпълнителен лист, и предвид принципната недопустимост да се провежда принудително изпълнение срещу лице, различно от длъжника, с определението за насрочване на делото от 05.06.2014г., съдът се произнесъл, като е приел, че жалбата е допустима.

По същество съдът я намира за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 435, ал. 5 ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Възможността третото за изпълнението лице да обжалва въвода във владение в хипотезата на чл. 435, ал. 5 ГПК произтича от субективните предели на изпълнителния лист, който /без значение дали е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение или съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо/ поражда изпълнителна сила само по отношение на посочения в него длъжник, а в строго определени от закона изключения –и по отношение на трети лица. Изключенията са изброени в чл. 429 ГПК и се свеждат до няколко основания: 1/ универсално правоприемство; 2/частно правоприемство настъпило поради прехвърляне на притезанието след издаване на изп. лист; 3/процесуална суброгация на платия солидарен длъжник в правата на кредитора или при регресни права, в случай на процесуална субституция. 4/изпълнителният лист има сила и срещу трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато изпълнението се насочва срещу ипотекирания имот или заложената вещ.

Извън посочените случаи изпълнение срещу трето лице, което изпълнителният лист не сочи като длъжник, е незаконосъобразно.

При въвод във владение на недвижим имот съдебният изпълнител няма право да извършва въвода срещу намерено в имота трето лице, което осъществява владение отпреди завеждане на делото по изпълняваното решение, а конкретно за случая - отпреди издаване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 ГПК и изпълнителния лист. Извършеният, в нарушение на посоченото ограничение, въвод е незаконосъобразен и се разглежда не само като процесуално опорочен, но и като противозаконно отнемане на владение, което открива възможност за владелеца да се брани със средствата на владелческата защита, ако е пропуснал да обжалва въвода /чл. 435, ал. 5 предл. 2 ГПК/. В този смисъл се произнася както правната доктрина /вж."Българско гражданско процесуално право"-девето изд. §192-ІV, така и съдебната практика –определение № 266/25.05.2010г., ч.гр.д. № 204/2010 г., ІІІ г. о. /.

В процесният случая е изпълнявана заповед за изпълнение с правно основание по чл. 417, т. 3 ГПК и за да е основателна жалбата третото за изпълнението лице следва да е било във владение на имота отпреди издаването на изпълнителното основание - изпълнителен лист от 13.03.2014 г. въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 697/2014 г. по описа на РС - Ш..

От събрания доказателствен материал се установи, че действително жалбоподателя се явява трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК по отношение на воденото изпълнително дело № 20147740400079 по описа за 2014г. на ЧСИ Я. Д., с рег. № 774 и район на действие ШОС. По този въпрос, както и че въводът във владение на В.Ц.Е., срещу П. Д. П. върху процесният имот, е извършен на 09.04.2014г., не се спори. Безспорно е също, че изпълнителното дело е заведено по изпълнителен лист, издаден в заповедно производство, развило се по ЧГД № 697/2014г., по описа на ШРС, образувано на 12.03.2014 г. и инициирано от В.Е., който със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е поискал и получил такава срещу П.П. за предаване владението на описания имот. Заявителя се е основал на НА за продажба на горният имот от 21.12.13г., изменен и допълнен с НА от 20.02.2014г., когато страните са уговорили предаване владението на купувача в срок до 04.03.2014г.

На 09.04.2014г ЧСИ Д. е извършила въвод във владение на В.Е.. Длъжникът по изпълнителното дело П.П. не е присъствал на въвода. Данните от съставения протокола сочат, че в имота са намерени движими вещи описани по вид и количество. Ключът на входната врата е сменен и същият е предаден на взискателя. На входната врата е залепено съобщение, в което е даден на длъжника едноседмичен срок за изнасяне на описаните движими вещи. Длъжникът, който е праводател на взискателя е бездействал. Жалбоподателят В.Р.Х. не е бил намерен в имота. В дадения на длъжника П.П. срок жалбоподателят В.Х. уведомява ЧСИ, че вещите в апартамента са негови и, че не длъжника, а той владее имота.

За установяване факта на владението, неговата продължителност и началния момент, от който е установено, по искане на жалбоподателя са допуснати, при режим на довеждане, двама свидетели. В открито заседание са представени и писмени доказателства за сключен договор за достъп до обществени електронни съобщителни услуги, от които е видно, че считано от 02.06.2006г. в процесния имот потребител на такива е жалбоподателят. Обсъдени в съвкупност показанията на св. А. Р.Х. и Г. Р. Г., сочат, че жалбоподателят упражнява фактическа власт в имота - предмет на извършения въвод от 2000г. до сега и обосновават извод за наличие на активна легитимация на жалбоподателя да обжалва посоченото действие на съдебния изпълнител. В ангажираните от страна на същия доказателства се съдържат достатъчно данни, индикиращи осъществявани владелчески действия, датиращи отпреди завеждането на заповедното производство по ЧГД № 697/2014г., по описа на ШРС, образувано на 12.03.2014 г.. Следователно ЧСИ Я. Д. е извършила процесуално недопустим въвод във владение по изп. д. № 20147740400079 по описа за 2014г.. Съдебният изпълнител не е имал право да извършва въвод във владение срещу лице, което владее имота отпреди издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в полза на взискателя по изпълнителното производство.

В хода на производството процесуалният представител на взискателя адв. С.Е. представи писмени доказателства, от които се установи, че между жалбоподателя В.Х. и взискателя по изпълнението - В.Е. се води гражданско дело по искова молба от жалбоподателя, с правно основание чл. 108 ЗС, която е подадена чрез ЧСИ Я. Д. на 17.04.2014г. - след въвода във владение по изп. д. № 20147740400079 по описа за 2014г извършен на 09.04.2014г. от ЧСИ Д. и предхожда жалба вх. № 2750/2014г. по описа на ШОС, предмет на настоящото производство, като делото е висящо пред ШРС. С тази искова молба жалбоподателят е заявил самостоятелно право върху имота. При тези обстоятелства, изложените от процесуалният представител на жалбоподателя възражения: за симулативност на сделката между взискателя и длъжника по изпълнителното дело; за придобито право на собственост върху процесния имот по давностно владение от жалбоподателя; за недобросъвестно упражнени от страните по изпълнението несъществуващи права, са извън предмета на настоящето производство и по тези въпроси настоящият състав на съда няма правомощие да се произнася.

Относно искането за присъждане на разноски.

Разноски се претендират от взискателя по изпълнението В.Е. и от жалбоподателя В.Х., чиито процесуален представител е представил в срок списък по чл. 80 ГПК. Длъжникът по изпълнението П. Д. П. не претендира разноски и не взема отношение. Процесуалният представител на взискателя по изпълнението В.Е. – адв. С.Е. от ШАК е направила възражение за прекомерност на така претендираното за присъждане адвокатското възнаграждение, което възлиза на 500лв. Относно това възражение съдът намира следното:

Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е част от защитата на страните, която те следва да осъществят в процеса. Във връзка с размера на уговореното адвокатско възнаграждение претендиращият същото следва да представи доказателства, а насрещната страна при условията на състезателност да заяви и съответно да докаже твърденията си за неговата прекомерност. Налице са доказателства за плащането му - в договора за правна помощ е записано, че сумата е платена. Съдът приема, че възражението е направено в срок – до приключване на устните състезания, когато се проявява състезателността относно всички спорни въпроси в процеса. Основателността на възражението предполага да се установи несъответствие между уговореното възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът установи прекомерност и при съответно искане от насрещната страна, подкрепено с аргументи, адвокатското възнаграждение може да бъде намалено, но не по-малко от минимума, определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая жалбоподателят В.Х. е платил адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Процесуалният представител на взискателя по изпълнението В.Е. – адв. С.Е. от ШАК само е заявила възражението, но нито представя доказателства, нито обосновава с аргументи неговата прекомерност. Касае се за възнаграждение за защита по изпълнително дело, по което съдът намира, че е налице фактическа сложност, доколкото спорни между страните са не само фактите, но и подвеждането им под съответната правна норма, като следва да се отчита и размерът на защитаваният материален интерес. Отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, в рамките на който другата страна е направила разходи за своята защита. С оглед изложеното съдът счита, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от жалбоподателя В.Х., такси, разноски по производството в това число и възнаграждение за един адвокат, в общ размер на 602 /шестстотин и два/ лв. следва да се заплатят от въззиваемата страна, каквато се явява взискателят по изпълнението В.Ц.Е..

Предвид горното и на основание чл. 437, ал. 2-4 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

Отменя като незаконосъобразен извършеният, с протокол от 09.04.2014г., въвод във владение от ЧСИ Я. Д., с рег. № 774 и район на действие ШОС, по изпълнително дело № 20147740400079 по описа за 2014г., относно недвижим - апартамент находящ се в гр. Ш., ул. Д. № , вх. , ет. , ап. .

Осъжда В.Ц.Е., с ЕГН ********** ***, да заплати на В.Р.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 602 /шестстотин и два/ лв. - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................................

ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

2...........................