Р Е Ш Е Н И Е№221

В името на народа

гр. Шумен, 07.10.2014г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание, на двадесет и пети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Лидия Томова

членове: 1. Теодора Димитрова

2. Димитър Димитров

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Димитров ВГД № 379/2014г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. № 3749/04.07.2014г. по описа на ШОС депозирана от В.М.Н., с ЕГН ********** *** - ищец по ГД № 433/2014г. по описа на ВПРС, против решение от 09.05.2014г., с което са отхвърлени изцяло, като неоснователни обективно съединени искове, предявени срещу „Професионална гимназия по селско стопанство" гр. В.П., както следва.

-по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване незаконността на заповед № РД 12-57/05.02.2010г. на Министъра на образованието, младежта и науката, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и трудовото и правоотношение е било прекратено.

-по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на предишната работа, освободена поради прекратяване на трудовото правоотношение извършено с посочената заповед.

-по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за изплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради прекратяване на трудовото правоотношение извършено със същата заповед.

-по чл. 224, ал. 1 КТ - за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, поради прекратяване на трудовото правоотношение.

Въззивницата е осъдена да плати направени по делото разноски в размер 400 лв..

Решението се обжалва изцяло. Изложени са мотиви основно относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като се сочи, че изводът на първоинстанционният съд, че правото на иск за ищеца да е преклудирано, е необоснован. Иска се обезсилване на решението и връщане на първоинстанционния съд за разглеждане по същество или алтернативно - произнасяне по същество.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК другата страна, е подала писмен отговор, в който се излагат подробни мотиви по всяко едно от възраженията и се иска решението на ШРС да бъде изцяло потвърдено. Процесуалният й представител счита, че исковата молба срещу ПГСС е депозирана след изтичане на двумесечния срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 358 КТ, както и, че дисциплинарното производство е проведено в съответствие с разпоредбите на КТ, а извършените от ищцата нарушения били доказани. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Настоящият съдебен състав на ШОС намира въззивната жалбата за редовна и допустима - подадена, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването – ищецът по ГД № 52/2014г. по описа на ШРС, против подлежащ на обжалване акт, чрез съда, който го е постановил, в законоустановения срок - отговаря на изискванията на чл. 259, 260, 261 и 262 ГПК, а разгледана по същество за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но следва да бъде обезсилено, като процесуално недопустимо.

От приложените по делото доказателства се установява, че В.М.Н. е, изпълнявала длъжността „Директор" на Професионална гимназия по селско стопанство гр. В.П., като трудовият й договор е сключен по реда на чл. 61, ал. 2 КТ.. Със заповед № РД 12-57/05.02.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ, на В.Н. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

На 18.02.2010г. Н. е депозирала жалба срещу заповедта пред Върховен административен съд, съдържаща искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1,т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1,т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

С разпореждане от 19.03.2010г., на основание чл. 135, ал. 2 АПК, председателят на седмо отделение на ВАС, изпраща делото по компетентност на Софийски районен съд.

С решение от 25.01.2011г., постановено по гр. д. № 14181/2010г., 70 състав на ІІ ГО при СРС, отхвърля предявените искове.

По въззивна жалба от Н., в производството по реда на чл. 258 и сл. ГПК, с решение от 21.11.2012г., постановено по гр. дело № 8336/2011г., по описа на Софийски градски съд, IV- Б състав, обезсилва решението от 25.01.2011г, постановено по гр.д.№ 14181/2010г., и връща делото на СРС - за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В СРС е образувано ГД № 12129/2013г., разпределено на 69 състав, който на основание чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК, е дал на ищцата указания, едното, от които е: да приведе изложените в исковата молба обстоятелства относно работодателя, като конкретизира дали насочва предявените искова срещу Професионална гимназия по селско стопанство гр. В.П., като изрично посочва, че този правен субект следва да е надлежния ответник по делото, в качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т.1 от ДР КТ. Указанията са изпълнени в срок. Екземпляр от исковата молба и приложенията са изпратени на ответника, който в писмения си отговора прави възражение за местна подсъдност. С определение от 26.07.2013г. решаващият съд предратява производството по ГД № 12129/2013г. по описа на СРС и, на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 118 ГПК, изпраща делото по подсъдност на Районен съд – В.П., където на 11.09.2013г. е бразувано ГД № 433/2013г. по описа на същия съд.

С решение № 121/09.05.2014г. състав на ВПРС е намерил, че обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява недоказан и претенцията за отмяна на заповед № РД 12-57/05.02.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, следва да бъде отхвърлена. Приел е, че едва на 10.04.2013г., когато са изпълнени указанията на 69 състав на СРС, исковете са депозирани срещу ПГСС гр. В. Преслав, поради което предвиденият в закона давностен срок, в който ищцата е имала възможност да получи търсената защита, е изтекъл и претенциите, като погасени по давност, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни - съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, исковете за отмяна прекратяването на трудовото правоотношение следва да бъдат предявени в двумесечен срок, който, на основание чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, тече от датата на прекратяването (датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение"). В.Н. е получила препис от заповедта на 08.02.2010г. Съдът е приел, че проведените впоследствие няколкократни производства по чл. 129, ал. 1 ГПК от местно некомпетентни съдилища, вкл. и по отношение на предявяването на искова молба срещу надлежен ответник, не променят извода за изтичане на давностния срок за предявяване на исковете, тъй като презумпцията по чл. 129, ал. 5 ГПК е неприложима. С тези съображения исковете са отхвърлени, без съдът да се е произнесъл по същество относно законосъобразността на процесното дисциплинарно уволнение. Тези изводи на първоинстанционният съд са неправилни.

Пряко от съдържанието на чл. 118, ал. 2 ГПК, а и от последователно поддържаното в практиката на върховната съдебна инстанция разбиране за последиците от изпращане делото на надлежния съд, следва, че когато един иск е предявен пред ненадлежен съд, делото се изпраща на надлежния съд и то се счита висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред първия, като извършените действия запазват своята сила. Това се отнася не само до процесуалните последици от предявяване на иска, но и до неговите материално правни последици - прекъсване давност, спазване преклузивен срок и пр..Няма основание да се приеме, че правилото на чл. 118, ал. 2 ГПК се отнася само до случаите, когато един иск е предявен пред съд, на който спорът не е подсъден. Правилото се отнася и до случаите, когато искането е направено пред юрисдикция или пред съд, на които спорът не е подведомствен, и те не са компетентни да го разрешат. Тясното граматично тълкуване на текста противоречи на неговия смисъл: законът изисква ясно изразяване на волята на ищеца чрез отнасяне на спора до правораздаващ орган. Отнасянето му до ненадлежен орган, който в близки случаи е компетентен да се произнесе, не може да вреди на неосведомената страна. Задължение е на самия правораздаващ орган да следи за подведомствеността, да разгледа спорове, за които законът признава неговата компетентност, и да прекратява тези дела, които са подведомствени на друг правораздаващ орган. Поради това предявяване на искането пред надлежна юрисдикция или съд има материалноправните последици на предявяването му пред компетентния правораздаващ орган. В този смисъл е Решение № 2321/18.11.75г., постановено по гр.д. № 1718/75г., на I г.о. на ВС.

В случая от съдържанието на исковата молба /първоначално подадена като жалба срещу заповедта за дисциплинарно наказание, адресирана до Върховния административен съд/ е ясно какво се иска в трудовия спор, срещу кого се претендира основанието за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, както и кога това е поискано – 18.02.2010г.. Н. е получила препис от тази заповед на 08.02.2010г., предвид което исковата молба е предявена пред ненадлежен съд, но в законовия срок съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и решението на първоинстанционния съд, като недопустимо, подлежи на обезсилване.

В решението от 21.11.2012г., постановено по гр. дело № 8336/2011г., по описа на Софийски градски съд, което не е обжалвано и е влязло в законна сила, се съдържат подробни и аргументирани мотиви обосноваващи неоснователността на изложеното в обжалваното с настоящата въззивна жалба решение на ВПРС, което по същество повтаря доводите на надлежния ответник по делото - ПГСС гр. В. Преслав, че едва на 10.04.2013г., исковете са депозирани срещу този ответник, поради което следва да се счита, че тогава е предявен искът, като изрично е подчертано, че това се дължи на процесуална незаконосъобразност в действия на първоинстанционен съд, което не бива да води, като последица, до лишаване на страните от достъп до правосъдие.

По новия ГПК въззивът е ограничен, за разлика от пълния въззив по отменения ГПК, пред първата инстанция настъпва преклузия по отношение на възможностите да се твърдят факти и да се сочат доказателства и то още към момента на изтичане на срока за отговор на исковата молба. Поради това, ако порокът в исковата молба касае конституирането на страните, какъвто е настоящият случай, нередовността й не може да бъде отстранена от въззивния съд, който не може да повтори валидно процесуалните действия по делото. В този смисъл при действащия понастоящем ГПК /в сила от 1.03.2008г./ е изгубило значението си задължителното тълкуване, направено от ОСГК на ВКС с ТР № 1/11.07.2001г., т. 4, и ТР № 2/02.07.2004г., т.7., поради което след обезсилване на недопустимо решение делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд -, който в друг състав да извърши всички надлежни процесуални действия, които дължи.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

Обезсилва изцяло решение от 09.05.2014г. постановено по ГД № 433/2014г. по описа на ВПРС, като недопустимо.

Връща делото на Районен съд - В.П., за ново разглеждане, на предявените от В.М.Н., с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1,т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1,т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, от друг състав на съда.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 09.10.2014г., при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.