Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е         № 242

В името на народа

         гр. Шумен, 23.10.2014г.

 

Шуменски окръжен съд, в открито заседание, на двадесет и пети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

Председател: Лидия Томова

членове: 1. Теодора Димитрова

    2. Димитър Димитров

 

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Димитров ВГД № 431/2014г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по две въззивни жалби постъпили в деловодството с писмо вх. 4184/31.07.2014г. по описа на ШОС:

1/вх. № 3028/16.06.2014г. по описа на НПРС от адвокат Г.К. от ШАК, процесуален представител на петимата ищци в първоинстанционното производство, със съдебен адрес гр. Н.П., ул. „...” № ==, както следва:

-А.Х.С. /А. А./, с ЕГН ********** ***

-Н.Х.А., с ЕГН ********** ***

-М.М.Х. /в Р Т. - М. Д., с ЕГН ***********/ и адрес гр. .../

-Ф.М.М., с ЕГН ********** ***

-В.М.Е., с ЕГН ********** и адрес ***/24.06.2014г. по описа на НПРС от адвокат М.М. от ШАК, процесуален представител на тримата ответници в първоинстанционното производство, всички с постоянен адрес с. К., общ. К., обл. Ш., както следва:

-О.М.Х. с ЕГН **********

-Ш.О.М. с ЕГН **********

-Ш. О.М. с ЕГН **********

С обжалваното решение № 195/ 10.06.2014г. постановено, в производство по чл. 341 и сл. ГПК /първа фаза/, по ГД № 1057/2013г. по описа на НПРС, е допусната делба, на три, от общо четири, наследствени поземлени имоти – ниви, с различни площи и в различни местности на с. К., общ. К., обл. Ш., при съответни квоти, между конституираните страни, както следва:

-по 1/14 ид. ч. за А.Х.С. и Н.Х.А.,

-по 1/7 ид. ч. за М.М.Х., Ф.М.М., В.М.Е., Н.А.М. с ЕГН ********** и постоянен адрес с. Б., общ. В., обл. Ш., С.М.А. с ЕГН ********** и постоянен адрес *** и О.М.Х..

С решението е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, искът за делба на четвърти такъв имот.

Двете въззивни жалби са против различни части на решението:

-с въззивната жалба вх. № 3028/16.06.2014г. на ищците решението се обжалва само в частта, с която четвъртият имот не е включен в делбената маса,

-с въззивната жалба вх. № 3179/24.06.2014г. на ответниците решението се обжалва само в частта, с която е допуснат до делба единият от останалите три процесни имоти.

Във всяка от двете въззивни жалби се твърди неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част и се иска неговата отмяна само в съответната такава, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните е подала съответен писмен отговор.

С ваззивните жалби и отговорите страните не правят доказателствени искания.

Настоящият състав на ШОС намира въззивните жалби за редовни и допустими - подадени от надлежни страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговарят на изискванията на чл. 259, 260, 261 и 262 ГПК

От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което жалбите следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск за делба на четири наследствени имота, с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 69, ал. 1 ЗН вр. чл. 341 и сл. ГПК, обективно съединен с искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 76 ЗН и искане по чл. 537 ал. 2 ГПК. След като се запозна с материалите по делото, доводите на страните и мотивите на първоинстанционния съд, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав на ШОС намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, но правните изводи на съда, относно частичната неоснователността на исковата молба са неправилни, поради което счита въззивна жалба вх. № 3028/16.06.2014г. /на ищците в първоинстанционното производство/ за основателна, а решението на първоинстанционния съд в тази част за неправилно, а въззивна жалба вх. № 3179/24.06.2014г. /на ответниците в първоинстанционното производство/ за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в тази част за правилно, поради следното:

Относно искът по чл. 124, ал. 1 ГПК

Между страните не се спори, че са наследници на М.Х. К., бивш жштил на с. К., обл. Ш., починал на 05.04.1987г., както и че с решение с № 0009/15.02.1995г., ОСЗГ гр. К. възстановява правото на собственост на наследниците на К. в съществуващи реални граници на имоти в землището на с. К., общ. К., както следва:

1/Нива от 1.137 дка, местност "Ара Кору", имот № 043004, с идентификатор .... по кадастрална карта, при съседи: ....

2/Нива от 10.005 дка, трета категория, местност "Каршъ Кору", имот 028006, с идентификатор .... по кадастрална карта, при съседи: ....

3/ Нива от 18.862 дка, трета категория, в местност "Коджа екинлик", имот № 034032 с идентификатор .... по кадастрална карта,при съседи: .... и

4/Нива от 27.006дка, четвърта категория, в местност "Кирез Тарла", имот № 058015 с идентификатор .... по кадастрална карта при съседи: ....

Между страните е безспорно и: 1/че страните са съсобственици на две от нивите: тази с площ от 1.137 дка, с идентификатор .... и тази с площ 10.005 дка, с идентификатор ....; 2/че на 19.12.2012г. е съставен Нотариален акт ...., дело № 3217/2012г. по описа на Нотариус П. А. с рег. 346 на НК, с който ответникът О.М.Х. е признат за собственик по давностно владение на нивата с площ 27 008 кв.м., с идентификатор .... и на нивата с площ от 18 864 кв.м., с идентификатор .....; 3/че същият ден с Нотариален акт № .... по описа на Нотариус П. А., О.М.Х. дарил на синовете си Ш.О.М. и Ш.О.М. /ответници по делото/ тези два имота.

Спорът между страните е относно наличието на законовите предпоставки за придобиването на собствеността върху последните два имота - нивата с площ 27 008 кв.м., с идентификатор .... и на нивата с площ от 18 864 кв.м., с идентификатор ....., от О.М.Х., на основание упражнявано давностно владение, през периода от реституиране на процесните земеделски земи /1995г./ до съставяне на НА ....., с който, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, е признат за едноличен собственик, като с установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК Ищците молят да се признае спрямо О.М.Х., че са съсобственици по наследство и на тези два наследствени имота, като на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, искат частична отмяна на издадения в негова полза Нотариален акт ....., а на основание чл. 76 ЗН, искат да се признае за установено спрямо тях относителната недействителност на договора за дарение в полза на Ш.О.М. и Ш.О.М., обективиран в НА №109/19.12.2012г.  

Анализирайки събраните доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до изводите, че по отношение на сънаследственият имот с площ 27 008 кв.м. и идентификатор ...., не са налице предпоставките за придобиване по давностно владение, а ответникът О.М. е признат за собственик при липса на правно основание, поради което и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалният акт, с който е признато това негово право, в тази му част, е отменен. Относно имотът с площ 18 864 кв.м. и идентификатор ...., първоинстанционният съд е приел, че в продължение на повече от 15г., О.М.Х. е афиширал явно намерение да трансформира осъществяваното от него държане на идеалните части на останалите съсобственици във владение, с намерение за своене, което е било, несъмнено, спокойно, непрекъснато, при липса на противопоставяне на останалите наследници, което е обусловило правото му да бъде признат за собственик на този имот, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Съдът е приел, че от доказателствата делото е установено едва през 2012г. по-голямата част от сънаследниците да са се противопоставили на демонстрираното владение по отношение и на техните идеални части от страна на ответника О.М., а доколкото не е установено кога е станало това, намира, че вероятно това е станало след снабдяването му с титул за собственост в хода на инициирано на нотариално производство, черпещо правно основание от разпоредбата на чл. 483, ал. 1 и сл. ГПК и извежда извод, че оспорването на признатото на ответника О.М. право на собственост върху този имот, не е било реализирано в пълен обем от ищците при условията на главно и пълно доказване, поради което по отношение на този имот, предявеният установителен иск, с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, е отхвърлен.

Настоящият състав на ШОС намира, че този извод не се подкрепя от доказателствата по делото:

Първоинстанционният съд изрично е подчертал, а и съдебната практика е трайна по този въпрос, че за да се придобие собствеността по давностно владение върху съсобствен недвижим имот, следва това владение да е упражнявано върху целия имот 1/повече от десет години, 2/постоянно, 3/непрекъснато, 3/явно, 4/спокойно, 5/несъмнително и 6/с намерение да се държи вещта като собствена. Липсата на която и да е от тези предпоставки изключва възможността за придобиване на имот на това правно основание. Съдебната практика е непротиворечива, че когато фактическата власт е придобита на правно основание реституция и наследяване, какъвто е настоящият случай, то упражняващият такава власт сънаследник се явява държател на идеалните части на другите сънаследници и в този случай презумцията на чл. 69 ЗС е опровергана. Предвид това и правилно в доклада по делото, обективиран в протокол от ОСЗ проведено на 31.03.2014г. и приет без възражения от страните, съдът е разпределил в тежест на ответника в първоинстанционното производство О.Х., да докаже, че е осъществен фактическия състав по чл. 79, ал. 1 ЗС. Едната от посочените предпоставки, подлежащи на доказване от тази страна е, че е от определен момент е настъпила промяна на държането във владение, което в случая изисква да се установи, че този сънаследник е започнал да упражнява фактическата власт явно. Доказването предполага представяне на доказателства, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от имотите за другите сънаследници и е започнал да ги държи за себе си, с намерение да ги свои и че тези действия са били доведени до знанието на останалите сънаследници – арг. Решение 161/19.07.2013г., ГД № 1163/2013г ІІ ГО. В процесния случай доказателства за действия от подобно естество не са представени от този сънаследник. Не е налице нито едно доказателство, че О.Х. е довел до знанието на другите сънаследници намерението си да владее и техните идеални чести, полагащи се по наследство, а при липса на такива, промяната в намерението е скрита, от което следва, че владението е опорочено и не настъпват последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС. Това се отнася не само за имота с площ 18 864 кв.м. и идентификатор ...., но и за другия споран имот, с площ 27 008 кв.м. и идентификатор ....., за който първоинстанционният съд е приел, че не е налице и друга законово изискуема предпоставка за придобиване по давностно владение от ответника О.М..

Относно възражението във въззивната жалба на процесуалният представител на ответниците в първоинстанционното производство че ищците в първоинстанционното производство, в качеството си на наследници, не са приели наследството на техния общ наследодател и на това основание искът им се явява неоснователен и за пълнота на съдебното решение, следва да се подчертае следното:

В процесния случай се касае за отнети или одържавени имоти от наследодател, починал на 05.04.1987г., преди акта на ОСЗ - гр. К. - Решения № 9/15.02.1995г., с който са реституирани на наследниците му четирите процесни земеделски имота

Съгласно разпоредбата на чл. 91а ЗН – тези имоти се смятат за новооткрито наследство. Във въззивната жалба се твърди, че ищците не са изявили по надлежния ред воля, нито изрично, нито с конклудентни действия, че приемат полагаемата им се законна част от това наследство, и счита, че едва след извършване на надлежно приемане, от призованите към наследяване лица, за съответния съсобственик възниква и задължението да доведе до знянеута на всички други сънаследници намерението си да свои наследената вещ за себе си.

Това твърдение е необосновано. Действащото законодателство не предвижда срок, в който наследник да следва да заяви ще приема ли наследство, или не. Поради което разпоредбата на чл. 51 ЗС предвижда възможност, при съмнение, всеки заинтересован да застави съответния наследник да се произнесе по този въпроса. Доказателства, за проведена съдебна процедура по реда на чл. 51 ЗС, в материалите по делото не са налични.

Предвид изложеното съдът намира, че въззивната жалба вх. № 3028/16.06.2014г. /на ищците в първоинстанционното производство/ е основателна, а решението на първоинстанционния съд в тази част е неправилно и счита, че страните по делото се легитимират като сънаследници върху четирите недвижими имота, в това число и нива – поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на с. К., с площ от 18 864 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, в местността "Коджа екинлик" ,при съседи: .....

Относно искът по чл. 76 ЗН

Съгласно чл. 76 ЗН и ТР №1/2004г. ГД .№1/04г., ОСГК на ВКС, актът на разпореждане на сънаследник с отделна наследствена вещ е относително недействителен, като искът за прогласяване на тази недействителност следва да се предяви в първата фаза на делбения процес, за да се прецени със сила на пресъдено нещо между кои лица следва да се допусне делбата и за кои имоти.

С оглед изхода на обуславящия иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, съдът намира, че основателен и доказан се явява и обусловения иск, с правно основание чл. 76 ЗН, като следва да се прогласи, спрямо ищците, частична относителна недействителност на договора за дарение на недвижим имот, обективиран в НА №...., на Нотариус П. А., в частта, в която ответникът О.М.Х. е дарил на синовете си Ш.О.М. и Ш.О.М. сънаследствения недвижим имот, представляващ: нива – поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на с. К., с площ от 18 864 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, в местността "Коджа екинлик",при съседи: .....

Относно искането с правно основание чл. 537 ал. 2 ГПК

Предвид основателността на въззивната жалба в частта относно искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, като основателно се явява и искането, с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 108, том XXI, рег.,№12033, дело №3217/2012г.,по описа на Нотариус П. А., с рег.№346 на НК, в частта му, с която ответникът О.М.Х. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот земеделска зема, находяща се в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., а именно: поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на с. К., с площ 18 864 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, в местността "Коджа екинлик", при съседи: .....

Водим от гореизложеното и на основание чл. 344 ал.1 ГПК съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

Отменя решение № 195/ 10.06.2014г. постановено, в производство по чл. 341 и сл. ГПК /първа фаза/, по ГД № 1057/2013г. по описа на НПРС, в частите с които са отхвърлени:

1/иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от А.Х.С. /А. А./, с ЕГН ********** ***; Н.Х.А., с ЕГН ********** ***; М.М.Х. /в Р Т. - М. Д./, с ЕГН ***********/ и адрес гр. .../; Ф.М.М., с ЕГН ********** *** и В.М.Е., с ЕГН ********** и адрес *** против О.М.Х. с ЕГН: ********** ***, да се признае за установено, че ищците и ответниците /по иска за делба/ са съсобственици по наследство на земеделска земя - нива с площ 18.864 дка - поземлен имот .... по кадастралната карта на с. К.; трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване – ниви; в местност "Коджа екинлик", при съседи: ....; при квоти за страните: 1/14 ид.ч. - за А.Х.С., 1/14 ид.ч. - за Н.Х.А., 1/7 ид.ч. - за М.М.Х. /М. Д./, 1/7 ид.ч. - за Н.А.М., 1/7 ид.ч. - за Ф.М.М., 1/7 ид.ч. - за В.М.Е. и 1/7 ид.ч. - за С.М.А.,

2/искане, с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № .... по описа на Нотариус П. А. с рег. 346 на НК в частта му, в която О.М.Х. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот земеделска земя, находяща се в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., а именно: поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на с. К., с площ от 18 864 кв.м., трайно предназначение на територията -земеделска, в местността "Коджа екинлик", при съседи: ....., както и

3/иск с правно основание чл. 76 ЗН за признаване за установено спрямо съделителите А.Х.С., Н.Х.А., М. М. Х., Н.А.М., Ф.М.М., В.М.Е. и С.М.А. относителна недействителност на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в НА №...., на Нотариус П. А., в частта, в която О.М.Х. е дарил на синовете си Ш.О.М. и Ш.О.М. сънаследствен недвижим имот, представляващ: нива 18.864 дка,; поземлен имот .... по кадастралната карта на с. К., трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – ниви, в местност "Коджа екинлик", при съседи: ...., като неправилно и вместо това, в тези части, постановява:

Признава за установено спрямо ответника О.М.Х. с ЕГН: ********** ***, че той, ищците А.Х.С. /А. А./, с ЕГН ********** ***; Н.Х.А., с ЕГН ********** ***; М.М.Х. /в Р Т. - М. Д./, с ЕГН ***********/ и адрес гр. .../; Ф.М.М., с ЕГН ********** ***, В.М.Е., с ЕГН ********** и адрес *** и ответниците С.М.А. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: с. К., общ. К., ул. ... и Н.А. М. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: с. Б., общ. В., са съсобственици по наследство на земеделската земя, представляваща: нива с площ 18.864 дка - поземлен имот .... по кадастралната карта на с. К.; трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване – ниви; в местност "Коджа екинлик", при съседи: ....; при квоти за страните: 1/14 ид.ч. - за А.Х.С., 1/14 ид.ч. - за Н.Х.А., 1/7 ид.ч. - за М.М.Х. /М. Д./, 1/7 ид.ч. - за Н.А.М., 1/7 ид.ч. - за Ф.М.М., 1/7 ид.ч. - за В.М.Е. и 1/7 ид.ч. - за С.М.А.,

Отменя Нотариален акт за собственост на недвижим имот, ...., дело № 3217/2012г. по описа на Нотариус П. А. с рег. 346 на НК, в частта, с която О.М.Х. е признат за собственик по давностно владение на имот земеделска земя, находяща се в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., а именно: поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на с. К., с площ от 18 864 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, в местността "Коджа екинлик", при съседи: ...., на основание чл. 537 ал. 2 ГПК

Признава за установено спрямо съделителите А.Х.С., Н.Х.А., М. М. Х., Н.А.М., Ф.М.М., В.М.Е. и С.М.А. относителна недействителност на договора за дарение на недвижим имот, обективиран в НА №.... на Нотариус П. А., в частта, с която О.М.Х. е дарил на синовете си Ш.О.М. и Ш.О.М. сънаследствения недвижим имот: нива с площ 18.864 дка - поземлен имот .... по кадастралната карта на с. К.; трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване – ниви; в местност "Коджа екинлик", при съседи: ...., на основание чл. 76 ЗН

Потвърждава решение № 195/ 10.06.2014г. постановено, в производство по чл. 341 и сл. ГПК /първа фаза/, по ГД № 1057/2013г. по описа на НПРС, в останалите частите, като правилно и законосъобразно.

Осъжда О.М.Х. с ЕГН: **********, Ш.О.М. с ЕГН ********** и Ш. О.М. с ЕГН ********** тримата с постоянен адрес: с. К., общ. К., обл. Ш., да заплатят в полза на Н.Х.А., с ЕГН ********** ***, сумата 563.64 лева - направени разноски по делото пред настоящата инстанция, съгласно списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                                                     2.