Решение по Наказателно дело 416/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 8 13.01.2014г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар С.М.

Прокурор Орлин Куздов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Мариана Георгиева ВНОХД № 416 по описа за 2013г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 108 от 27.09.2013г. постановена по НОХД № 612 по описа за 2011г. Шуменският районен съд:

- признал подсъдимия М.В.А. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 19/20.12.2010г. в с. Струйно, обл.Шумен, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Р.М. Й. и Х.С.А., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване на МПС /******/ и техническо средство /ключ/, отнел чужди движими вещи: машина за производство на бетонни блокчета на стойност 2800 лева, бетонобъркачка на стойност 700 лева, 37 бр. оградни пана на обща стойност 222 лева, 4 бр. ел. проводници с различна дължина на обща стойност 105 лева, вибратор за бетон на стойност 75 лева, всичко на обща стойност 3902 лева, от владението на С.Х.Ю. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.,1 т.3, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б. а от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на 1 /една/ година “Лишаване от свобода”, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение, че е отнел 2бр. железни лостове на стойност 30 лева.

На осн. чл. 61, т.2 от ЗИНЗС определил първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното наказание като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС постановил наказанието да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип .

На основание чл. 59, ал.1 от НК зачел времето, през което М.В.А. е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” от 10.06.2013г. до 28.06.2013г., вкл. и времето, през което е бил с мярка за неотклонение “домашен арест”, считано от 29.06.2013г. до влизане на присъдата в сила.

- признал подсъдимия Р.М.Й. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 19/20.12.2010г. в с. Струйно, обл.Шумен, след предварителен сговор с М.В.А. и Х.С.А., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване на МПС /******/ и техническо средство /ключ/, отнел чужди движими вещи : машина за производство на бетонни блокчета на стойност 2800 лева, бетонобъркачка на стойност 700 лева, 37 бр. оградни пана на обща стойност 222 лева, 4 бр. ел. проводници с различна дължина на обща стойност 105 лева, вибратор за бетон на стойност 75 лева, всичко на обща стойност 3902 лева, от владението на С.Х.Ю. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на 6 /шест/ месеца “Лишаване от свобода”, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение, че е отнел 2бр. железни лостове на стойност 30 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

- признал подсъдимия Х.С.А. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 19/20.12.2010г. в с. Струйно, обл.Шумен, след предварителен сговор с М.В.А. и Р.М.Й., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване на МПС /******/ и техническо средство /ключ/, отнел чужди движими вещи : машина за производство на бетонни блокчета на стойност 2800 лева, бетонобъркачка на стойност 700 лева, 37 бр. оградни пана на обща стойност 222 лева, 4 бр. ел. проводници с различна дължина на обща стойност 105 лева, вибратор за бетон на стойност 75 лева, всичко на обща стойност 3902 лева, от владението на С.Х.Ю. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на 6 /шест/ месеца “Лишаване от свобода”, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение, че е отнел 2бр. железни лостове на стойност 30 лева.

- признал подсъдимата С.Р.С. с ЕГН **********, за виновна в това, че на 20.12.2010г. в гр.Шумен, с цел да набави за М.В.А., Р.М.Й. и Х.С.А. имотна облага спомогнала да бъдат отчуждени чужди движими вещи: машина за производство на бетонни блокчета на стойност 2800 лева, бетонобъркачка на стойност 700 лева, 37 бр. оградни пана на обща стойност 222 лева, вибратор за бетон на стойност 75 лева, всичко на обща стойност 3797 лева, собственост на С.Х.Ю., за които знаела, че са придобити от М.В.А., Р.М.Й. и Х.С.А. чрез престъпление /кражба/, поради което и на основание чл.215, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК я осъдил на 4 /четири/ месеца “Лишаване от свобода”,

На основание чл.25, ал.1 от НК във връзка с чл.23, ал.1 от НК определил общо наказание на подсъдимия М.В.А., до размера на най - тежкото от наложените му с настоящата присъда и с присъда по НОХД № 490/2011г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 28.10.2011г., а именно 1 /една/ година “Лишаване от свобода”.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС определил първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така определеното общо наказание като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС постановил наказанието да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК зачел времето, през което М.В.А. е бил задържан с мярка за неотклонение “задържане под стража” от 10.06.2013г. до 28.06.2013г., вкл. и времето, през което е бил с мярка за неотклонение “домашен арест”, считано от 29.06.2013г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.

На основание чл.25, ал.1 от НК във връзка с чл.23, ал.1 от НК определил общо наказание на подсъдимия Р.М.Й., до размера на най - тежкото от наложените му с настоящата присъда и с присъда по НОХД № 372/2011г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 07.07.2011г. и споразумение по НОХД № 1534/2011г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 28.10.2011г., а именно 6 /шест/ месеца “Лишаване от свобода”.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така определеното общо наказанието "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.3 от НК присъединил към така определеното общо наказание наказанието глоба в размер на 150 лева наложено по НОХД № 372/2011г. по описа на ШРС.

Осъдил подсъдимите М.В.А., Р.М.Й. и Х.С.А. солидарно да заплатят на С. Х.Ю., ЕГН ********** сумата от 3842.66 лева, явяваща се обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 19.12.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил гражданския иск за имуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимите М.В.А., Р.М.Й., Х.С.А., С.Р.С. да заплатят в полза на ОД на МВР - Шумен направените разноски в хода на досъдебното производство, всеки в размер на по 10 лева и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимите М.В.А., Р.М.Й., Х.С.А., С.Р.С. да заплатят в полза на държавата направените деловодни разноски в съдебното производство, всеки в размер на по 10 лева и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Върнал веществените доказателства по делото – планка от бял метал, гайка, трижилен меден проводник с бяла изолация с дължина 14 м. и двужилен меден проводник с черна изолация с дължина 12м. на собственика Сами Х.Ю..

На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъдил подсъдимите М.В.А., Р.М.Й., Х.С.А. да заплатят държавна такса върху уважените граждански искове в размер на по 51.24 лева, всеки, както и 5 лева при издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеният съдебен акт е депозирана жалба от подс. А.. С жалбата се излага становище за неправилност на присъдата на ШРС. Счита, че вината му не е подкрепена от събраните по делото доказателства. Излагат се конкретни доводи в подкрепа на това твърдение. Намира, че присъдата е крайно несправедлива, като се излага довод, че същата не следва да бъде осъдителна само въз основа на самопризнание. Моли присъдата на ШРС да бъде отменена както в наказателната така и в гражданската си част и постановена нова, с която да бъде признат за невиновен.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата правилна и обоснована. Счита, че мотив за депозираната жалба от страна подс. А. е приложението на чл.23 и чл.25 от НК по отношение на него, вследствие на което ще следва да търпи наказанието си ефективно. Намира, че защитата ще търси наличие на съществено нарушение на процесуалните правила във факта, че до един момент в производството всички подсъдими са били защитавани от един служебен защитник, а впоследствие на всеки от тях е бил назначен служебен защитник. Счита, че този процесуален ход на първоинстанционния съд е законосъобразен и не са налице процесуални нарушения от кръга на съществените, водещи до отмяна на присъдата. Намира, че установената фактическа е правилна и добре мотивирана, като съдът е направил обосновани изводи, включително от обясненията на подс. А.. Моли първоинстанционния акт на ШРС да бъде потвърден.

Подс. А., редовно призован, се явява лично и със служебният си защитник адв. Ф.Л. ***. Защитата поддържа изложеното в жалбата. Излага твърдение, че е налице нарушаване правата на подзащитния му, изразяващо се в назначаване на служебни защитници на всеки от подсъдимите в хода на съдебното следствие и по конкретно в самата процедура по назначаването им, тъй като съдът е дал възможност на първоначално назначения служебен защитник да си избере подзащитен. Като друг порок се сочи допускането от страна на съда за изменение на обвинението на подс. А., като предпоставките за това били налични и при самото депозиране на обвинителния акт. Счита, че при тези обстоятелства съдът е следвало да върне делото на прокурора. Изразява несъгласие с изложеното от прокурора пред настоящата инстанция относно обясненията на подзащитния му в посока на самопризнания. Счита, че същите като дадени преди изменение на обвинението не е следвало да се кредитират. На следващо място излага довод за неизяснена по делото фактическа обстановка, като мотивира този си довод с факта, че не установен първият шофьор при извършване на деянието. Моли присъдата да бъде отменена, а делото върнато на органите на досъдебното производство.

Подс. А. изразява съгласие с изложеното от защитника му. Моли за връщане на делото. Излага твърдение, че по време на деянието родителите му са били на гости. Упоменава лице с малко име М., който е бил шофьор.

Подс. Й., нередовно призован, не се явява. За него се явява адв. П.П. ***, служебен защитник. От името на подзащитния си прави изявление, че не се присъединяват към жалбата. Сочи, че подс. Й. е дал обяснения пред първата инстанция и няма да излага доводи по жалбата в настоящото производство.

Подс. А., уведомен от предходно заседание в това производство, се явява лично и с адв. И.В. ***, служебен защитник. Защитата излага становище, с което намира присъдата на ШРС за правилна и обоснована, деянието доказано, поради което счита, че жалбата на подс. А. следва да се остави без уважение.

Подс. А. изразява съгласие със заявеното от защитника му. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Подс. С., уведомена от предходно заседание в това производство, се явява лично и с адв. Я. ***, служебен защитник. Защитата прави изявление, че се присъединяват към жалбата. Същото заявява и подс. С..

Защитата на подс. С. подкрепя аргументите изложени в жалбата и от адв. Л. в съдебно заседание. Моли за решение в този смисъл.

Подс. С. изразява съгласие с изложеното от нейният защитник. Моли делото да се върне за ново разглеждане.

Гражданският ищец Ю., уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл.313-314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК.

Съдът, намира за установено следното: За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимите Х.А. и Р.Й. дадени в съдебно заседание, част от обясненията на подсъдимите М.А. и С.С. дадени в съдебно заседание, както и тези приобщени по реда на чл.279 от НПК, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетелите – С.Х.Ю., А. А. У., С.М.С., заключението на съдебно-икономическата експертиза, поддържана от вещото лице в съдебно заседание и приета от съда, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани на досъдебното производство, които е обсъдил внимателно и задълбочено и след обстоен анализ е приел от фактическа страна, че:

Подсъдимите М.А., С.С., Р.Й. и Х.А. се познавали като първите двама живеят и на съпружески начала. Подсъдимите А. и А. знаели, че пострадалият С.Х.Ю., когото и двамата познавали, притежавал различни машини, които държал в къща в с. Струйно, обл.Шумен, която не била обитавана постоянно. През м. декември 2010г. решили да откраднат посочените вещи, да ги продадат и по този начи да се сдобият с парични средства. В късните часове на 19.12.2010г. подсъдимите А. и А. пристъпили към реализиране на намисленото като към тях се присъединили и подсъдимите Р.Й. и С.С.. Придвижили се до с. Струйно с ******, който бил управляван от лицето Мерал, на когото подсъдимите не разяснили престъпните си намерения. Пристигайки в село Струйно, спрели автгомобила близо до дома на пострадалия. Лицето М. останал в автомобила, а подсъдимите слезли. С помоща на ключ успели да отворят входната врата водеща към двора на къщата. Подс. А., който работел при пострадалият знаел, че машините се съхранявали в барака в двора, вратата на която с пострадалият били заковали с дъски. Заедно с подсъдимите А. и Й. изкъртили дъските, дърпайки ги с ръце и влезли в бараката. От там взели машина за производство на бетонни блокчета, бетонобъркачка, 37 бр. оградни пана и вибратор за бетон. Впоследствие А. и А. взломили входната врата на самата къща, откъдето подс. Х.А. взел проводници с различна дължина, два от които впоследствие предал на органите на реда. Всички противозаконно отнети вещи подсъдимите А., А. и Й. натоварили в лекия автомобил и ги откарали в гр.Шумен, на няколко курса. Оставили ги във вилен имот в местността “Под манастира”, който по това време се ползвал от подс. М.А. и родителите му. Сутринта на 20.12.2010г. подсъдимите А., А. и Й. разглобили машините, след което заедно с оградните платна продали в пункт за изкупуване на цветни метали, находящ се в кв. “Дивдядово”. Вещите били откарани до пункта на два курса с МПС, управлявано от св. С.М.С., който не знаел за престъпния произход на вещите. При предаването на вещите в пункта присъствала и подс. С.С.. Въпреки, че последната била наясно с престъпния им произход, съдействала за отчуждаването им като предоставила личната си карта, поради което и документите удостоверяващи извършената продажба били изготвени на нейно име. Получените средства подсъдимите А., Й. и А. поделили помежду си.

Видно от изготвената икономическа експертиза стойността на вещите предмет на престъпно посегателство възлиза на 3902 лева, невъзстановени в размер на 3842.66 лева.

Настоящата инстанция намира, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд след всеобхватан и задълбочен анализ на доказателствените източници е направил обосновани и правилни изводи. Въз основа на тази си оценъчна дейност резонно е достигнал и до правилният извод, че както обективна така и от субективна страна подсъдимите са извършили възведените им в обвиненията престъпления.

Доводи по същество срещу първоинстанционният съдебен акт излага единствено защитата на подс. А..

Излага се довод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в незаконосъобразност при назначаването в хода на съдебното следствие на служебни защитници. Настоящата инстанция намира този довод за неоснователен. В хода на досъдебното производство на подс. А., С. и Й. е назначен един служебен защитник. Към момента на назначаването му не са съществували пречки за това, поради факта, че между тези лица в качеството им на обвиняеми не е имало противоречиви интереси и противоречие в линията на защита. В хода на съдебното следствие подс. Й. и подс. А. дали обяснения, при което съдът е констатирал наличие на съществени противоречия между обясненията на подсъдимите Й. и А. от една страна и подс. А. и С. от друга. Наличните противоречиви интереси правилно са мотивирали съдът да назначи на подс. А. и С. служебни защитници. С оглед на създалата се ситуация районният съд е подходил правилно, спазил е правата на всеки един от подсъдимите. Претенцията на защитата, че служебния защитник адв. П. сам неправилно е избрал да защитава подс. Й. и това е било допуснато от районният съд е неоснователно и настоящата инстанция го приема като некоректна интерпретация на процедурата по назначаване на служебните защитници. В съдебно заседание, проведено в отсъствието на подс. А. и С.. Подс. Й. в присъствието на адв. П. в качеството му на негов служебен защитник, осъществяващ линията си на защита е дал обяснения, с които обяснения се е поставил в съществено противоречие с подс. А. и подс. С.. Доколкото това процесуално следствено действие е проведено с участието на служебния защитник адв. П. при осъществяване на линията на защита на подс. Й., то правилно и законосъобразно съдът е преценил, че този служебен защитник следва да продължава да защитава този подсъдим, а за да гарантира правата на останалите подсъдими е изискал и назначил други служебни защитници.

Излага се довод и за незаконосъобразно допускане от съда за изменение на обвинението по отношение на подс. А., тъй като предпоставките за това са били налични и към момента на депозиране на обвинителния акт. Този довод е неоснователен. Не е налице нарушаване на разпоредбата на чл.287, ал.1 от НК. Изменение на обвинението е допуснато поради наличие на предпоставките за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, в частност за приложението на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, каквато възможност законодателят е предвидил в чл.287, ал.1, предл.2 от НК. В случая не е налице съществено изменение на обстоятелствена част, а само наличие на предпоставка за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, т.е. не е в обхвата на разпоредбата на чл.287, ал.4 от НПК и пред съдът не е съществувала пречка той да се ползува от обясненията на подс. А., какъвто довод също е изложен от защитника му.

Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира изложените от защитата на подс. А. доводи за неоснователни.

Настоящата инстанция не констатира пороци в присъдата и по отношение на наложените на подсъдимите наказания. Обсъдени са всички доказателства имащи значение за определяне вида и размера на наказанието на подсъдимите.

По отношение на подс. А. правилно ШРС е приел частичните самопризнания, тежкото семейно и материално състояние, полагането на грижи за три деца за смекчаващи вината обстоятелства, като е приел липса на отегчаващи такива. Правилно са отчетени степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия, както и подбудите му за извършване на престъплението. Въз основа на това е определил по вид и размер справедливо наказание съответстващо на извършеното от подс. А. престъпление. Правилно е зачел времето през което подсъдимия А. е бил задържан с мярка за неотклонение “задържане под стража”, включително и времето през което е бил с мярка за неотклонение “домашен арест”. Правилен е извода и за наличие на предпоставките на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК. Настоящата инстанция не констатира нарушения при направеното групиране на наложените наказания на подс.А. с обжалваната присъда и с присъда по НОХД № 490/2011г. по описа на ШРС.

Въззивната инстанция не намира основания водещи до неправилност и незаконосъобразност на наложеното наказание по отношение и на подс. Й.. Правилно са отчетени смекчаващите вината обстоятелства – самопризнанията му, чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието, както и младежката му възраст, като не е констатирал отегчаващи такива. Наложеното наказание на подс. Й. настоящата инстанция намира за справедливо и съответстващо на извършеното. Констатацията на ШРС за наличие на предпоставки за групиране на наказанията наложени на подс. Й. с обжалваната присъда и с присъди по НОХД № 372/2011г. по описа на ШРС и НОХД № 1534/2011г. по описа на ШРС е правилна и законосъобразна. Правилно е определено и общото наказание измежду групираните такива, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, като е присъединено и наказанието “глоба” в размер на 150.00 лева, наложено по НОХД № 372/2011г. по описа на ШРС.

Справедливо и съответно наказание на извършеното е наложил районният съд и на подс. А.. Правилно са отчетени смекчаващите вината обстоятелства – самопризнанията на подсъдимия, чистото съдебно минало, добросъвестното му поведения в наказателния процес, както и младежката му възраст.

По идентично правилен начин е подходил първоинстанционният съд и при определяне вида и размера на наказанието на подс. С.. Отчетените смекчаващи вината обстоятелства – частичните самопризнания, грижите за три деца и чистото съдебно минало на подс. С. са мотивирали съдът да наложи справедливо и съответно на извършеното наказание. Правилно е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като е отложил изтърпяването на така наложеното наказание.

Настоящата инстанция намира, че така наложените на подсъдимите наказания са справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията извършените от подсъдимите. Същите в достатъчна степен биха повлияли поправително върху осъдените, както и ще въздействат предупредително върху останалите членове на обществото и в най-голяма степен биха били постигнати целите на специалната и генерална превенция.

Правилно и законосъобразно районният съд е подходил и по отношение на предявеният граждански иск, като уважил претенцията на гражданският ищец до размера на причините вреди ведно със законната лихва и е отхвърлил същият в останалата му част, доколкото подсъдимите са признати за невиновни в частта, с която са им повдигнати обвинения за 2 бр. железни лоста.

С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 108 от 27.09.2013г. постановена по НОХД № 612 по описа за 2011г. на Шуменският районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.