Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

7 / гр. Шумен, 05. 01. 2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд,                                            наказателно отделение

На девети декември                през две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание,  в следния състав:

 

Председател: Нели Батанова

                                                     Членове: 1. Димчо Луков                                                                        2. Йордан Димов

                                                                  

Секретар: Д. А.

Прокурор : О. Куздов

като разгледа докладваното от съдия Димчо Луков

ВНОХД № 438 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по чл. 341 от НПК.

        С присъда  № 110 / 02. 10. 2013г. постановена по НОХД № 1352 / 2013г.  Шуменският районен съд признал подсъдимият А.А.А., ЕГН ********** за виновен в това, че в периода от началото на м. юли 2013 г. до 09. 07. 2013 г. в с. В. Друмев обл. Шумен, при условията на опасен рецидив, като разрушил прегради здраво направени за защита на имот, отнел от владението на М. М. М., без нейно съгласие самоделно изработен електрожен, биеща дрелка за бетон, 2 бр. удължители – двужилни, по 5 м. всеки, 1 бр. удължител трижилен с дължина 50 м. и 5 бр. отверки, на обща стойност 244. 50 лв. с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и чл. 58а ал. 1 от НК го осъдил на 2 г. и 4 м. лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип. На осн. чл.59 от НК зачел полицейското задържане на подс. А. за срок от 24 ч., както и по мярката за неотклонение „Задържане под стража” считано от 16. 07. 2013 г. до влизане на присъдата в сила. Осъдил подс. А. да заплати разноски по досъдебното производство в размер на 40 лв., 15 лв. разноски по съдебното производство, както и по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Постановил веществените доказателства по делото да се  върнат на М. М. М..

        Присъдата е обжалвана от подс. А.. В жалбата се сочи несправедливост на размера на наложеното наказание, тъй като според жалбоподателя, след като той е направил самопризнание и е поискал делото да се проведе по съкратената процедура, следва да му се наложи наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода.

В съдебно заседание представителят на ШОП намира жалбата за процесуална допустима, а по същество неоснователна. Счита, че присъдата е правилна, законосъобразна и справедлива, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда потвърдена изцяло.

Подс. А. редовно призован се явява лично и с адв. Д., служебен защитник. Защитника моли да бъде уважена депозираната пред настоящата инстанция жалба. Подс. Я. изразява съгласие с изложеното от неговия защитник. Моли за намаляване размера на наложеното наказание.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство, ШОС установи следното:

Подс. А.А.А. бил осъждан многократно. Последното наказание лишаване от свобода, той изтърпял на 29. 05. 2013 г., когато бил освободен от затвора. В периода от неустановена дата от началото на м. юли 2013 г. до 09. 07. 2013 г. подс. А. останал без пари и за целта решил да извърши кражба, за да се снабди с пари. С велосипед отишъл от с. Ивански, където живеел в с. В. Друмев. Видял къщата собственост на пострадалата М. М. М., която му се сторила необитаема. След като прескочил през вратата, той разбил прозорец на гаража на къщата и влязъл в него. От там намерил и взел самоделно изработен електрожен, биеща дрелка за бетон, 2 бр. удължители – двужилни, по 5 м. всеки, 1 бр. удължител трижилен с дължина 50 м. и 5 бр. отверки, които вещи поставил в чувал. След това подс. А. влязъл в къщата, като обиколил всички стаи, разбивайки една от вратите и счупвайки един прозорец на врата. Не намерил вещи които да вземе и се върнал в гаража, от където взел чувала с поставените в него вещи и напуснал къщата на М.. В нива извън селото подс. А. разглобил електрожена и извадил медните проводници от него, запалил огън и изгорил изолацията на трите удължителя. На следващия ден продал дрелката на неустановено лице в гр. Шумен, а медните проводници – на неустановено лице в гр. Провадия. На нивата останали частите от разглобения електрожен и отверките, които по късно със съдействието на подсъдимия били намерени от служители на МВР.

От заключението на ССЕ се установява, че стойността на отнетите от подс. А. вещи е 244. 50 лв.

Пред първоинстанционния съд преди даване ход на съдебното следствие подс. А. е направил признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Поради това съда е дал ход на съдебното следствие по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК.

При определяне вида и размера на наказанията са преценени както степента на обществената опасност на подсъдимия и извършеното деяние, така и отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, като е определил наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съда е приел, че за постигане целите на наказанието, както и с оглед смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, на подс. А. следва да се наложи наказание в размер на 4 г. лишаване от свобода. След това съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК е намалил размера на така определеното наказание с 1/3 и е наложил на подс. А. наказание в размер на 2 г. и 4 м. лишаване от свобода.

Въззивната инстанция не приема довода на жалбоподателя – подс. А., че наказанието което следва да му се наложи, трябва да се определи под минимално предвиденото в НК, тъй като делото е протекло при съкратено съдебно следствие. Съобразно разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. ШРС е изпълнил това си задължение, като е изложил обилни аргументи при определяне размера на наказанието. Обсъдил е както степента на обществената опасност на деянието и дееца, ката и наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Т. е. районният съд е определил наказанието като се е ръководил от Общата част на НК. Едва след това съда е намалил така определеното наказание с 1/3.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна. Не са допуснати процесуални нарушения както на досъдебното, така и в първоинстанционното производство, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото. Поради това присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА присъда    110 / 02. 10. 2013г. постановена по НОХД № 1352 / 2013 г. по описа на  Районен съд гр. Шумен.

          Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                 

   

       2.