Р Е Ш Е Н И Е

№ 5 / 09.01.2014 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд на шестнадесети декември двее хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: Светлин Стефанов

Румяна Райкова

При участието на секретаря С.М.

Прокурор: Орлин Куздов

Като разгледа докладваното от Мариана Георгиева ВНОХД №449 по описа за 2013 г. установи:

Производство по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 26 от 15.10.2013 г. постановена по НОХД № 212 по описа за 2013 г. Великопреславският районен съд признал подсъдимата Г.Й. Д. за виновна в това, че от 11.02.2011 г. до 02.12.2012 г. в с. Драгоево, община Шумен, след като била осъдена с влязло в сила решение по гр.д.№354/10 г. по описа ВПРС, да издържа своя низходящ С.В.Г., роден на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – общо 19.38 месечни вноски, всяка от по 80.00 лв., общо в размер на 1 550.00 лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, като преди постановяване на присъдата от първата инстанция, изпълнила задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, поради което и на основание чл. 183, ал.3 от НК не й наложил наказание.

Недоволни от постановената присъда останали подсъдимата и нейният служебен защитник, които я обжалват. Във въззивната жалба се изтъква, че присъдата е неправилна, защото подсъдимата изпълнила задължението си да плати издръжка за детето си. Посочват още, че съдът не взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства. Молят въззивната инстанция да уважи жалбата и да оправдае подсъдимата. В съдебно заседание, подсъдимата не се явява. Защитникът й поддържа жалбата на посочените в нея основания. Прокурорът от Шуменската окръжна прокуратура счита атакуваната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Предлага жалбата да остане без уважение, а присъдата – потвърдена изцяло.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество – неоснователна, поради следното:

Подсъдимата в съдебно заседание пред ВПРС заявила, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признала изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласила да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобразил, че самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 15.10.2013г. обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимата за деянието описано в обвинителния акт.

Съдът приел за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които не е необходимо отново да бъдат излагани, тъй като по тях не се спори.

Фактическа обстановка съдът счел за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез нейния разпит. Освен това съдът намерил, че самопризнанието на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът като преценил всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приел, че с горното деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Изложени са подробни мотиви в отговор на направените от защитата възражения. Правилно е приел, че наказателната отговорност възниква след влизане в сила на съдебното решение, с което деецът е осъден да заплаща издръжка и е съобразил това при определяне на броя на месечните вноски, които не са платени. Определен е правилно и общият размер на дължимата сума, като в нея не са включени дължимите лихви и разноските по изпълнителното дело. Съдът е дал отговор и на възражението на защитника, че внесените от подсъдимата суми следва да касаят само издръжката на детето Стефан, като приел, че до навършване на пълнолетие на детето Г., подсъдимата имала задължение да издържа и него. Настоящата инстанция споделя и извода на решаващия съд, че деянието е извършено умишлено и че в случая Д. не е била в обективна невъзможност да изпълнява задължението си, каквато претенция има защитата.

Напълно законосъобразно, предвид внесените от подсъдимата суми, покриващи задълженията й, съдът е приложил разпоредбата на ал. 3 от чл. 183 от НК като признал подсъдимата за виновна, но не й наложил наказание.

Доводите изложени във въззивната жалба, че присъдата е неправилна, защото съдът не взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и не оправдал подсъдимата са неоснователни, защото те имат значение не за виновността на дееца, а при определяне на неговото наказание, каквото в случая въобще не е наложено.

В хода на досъдебното и съдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава присъда № 26 от 15.10.2013 г. постановена по НОХД № 212 по описа за 2013 г. на Великопреславския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1.

2.