Р Е Ш Е Н И Е

№ .......1..... 03.01.2014г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На девети декември две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1.Димчо Луков

2.София Радославова

Секретар: Д.А.

Прокурор:Орлин Куздов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Нели Батанова ВНОХД № 454 по описа за 2013г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 27 от 15.10.2013г. по НОХД № 206 по описа за 2013г. Великопреславският районен съд признал подсъдимият Н.Х.А. – ЕГН ********** за виновен в това, че на 08.11.2012г. в гр.*****, обл.Шумен, кв.” Кирково “, в маловажен случай, отнел чужди движими вещи – 2 бр. медни котли с вместимост всеки от по 10 л., 1 бр. медна тава с вместимост 5л. и 1 бр. тенджера от неръждаема стомана, всички вещи на обща стойност 70.00 лева от владението на С.П.С. от гр.*****, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционният съд откраднатите вещи са заместени, поради което и на основание чл.197, ал.1, т.2 във вр. с чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го осъдил на “Пробация”, като му определил следните пробационни мерки :

- безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 часа за срок от една година;

- задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 8 месеца и периодичност два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 8 месеца.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от така определеното му наказание “пробация”, времето през което подс. А. е бил задържан с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 07.10.2013г. до 15.10.2013г.

На основание чл.189, ал.3 от НПК го осъдил да заплати направените по делото разноски в размер на 55.00 лева, както и 5 лева за изпълнителен лист.

Постановеният съдебен акт е обжалван от подсъдимият, чрез неговият служебен защитник – адв. К.Б. от ШАК. Защитата намира присъдата на ВПРС за неправилна. Счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл.218б от НК. Излага становище за несправедливост на първоинстанционният акт, поради завишен размер на наложеното наказание. Моли за изменение на присъдата и налагане на наказание “глоба”.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна. Намира присъдата за правилна и законосъобразна. Счита, че не са налице основанията за приложението на чл.218б от НК. Моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият А., редовно призован – не се явява. За него са явява служебният му защитник адв. Б. от ШАК. Защитата изцяло поддържа изложеното в жалбата. Подробно обосновава искането си за приложението на чл.218б от НК. Моли за отмяна на присъдата на ВПРС и връщане на делото на прокурора с указания за прилагане на чл.424 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и извърши служебно цялостна проверка на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Производството пред първата инстанция било насрочено и разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. Подс.А. направил самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НК. Това обстоятелство мотивирало съда да приеме фактическата обстановка изложена обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно :

Пострадалият С.П.С. от гр.***** притежавал наследствен имот, находящ се в кв***** гр.*****, на административен адрес ул.”*****. От 2006г. имотът /жилищна постройка с дворна площ около нея/ се ползвал активно от членовете на семейството му. С годините покривът на жилищната постройка се повредил и при валеж пропускал дъждовна вода. За да предпази от влага жилищните помещения отдолу, С. разположил на тавана домакински съдове, в които събирал дъждовната вода. Това били два броя медни котли с вместимост всеки от по десет литра, един брой медна тава с обем пет литра и един брой тенджера от неръждаема стомана с вместимост три литра. На 03.11.2012г. пострадалият решил да ремонтира покрива. За извършване на ремонтните работи ангажирал подс. А. и св. A.В., и двамата от гр.*****. Като започнал ремонта подсъдимият видял горепосочените домакински съдове и решил да ги открадне с цел последващата им продажба и спечелване на парични средства. След като свършил ремонта, без да бъде видян от св.В. изнесъл котлите, тавата и тенджерата от таванското помещение и ги оставил в близост до входната врата на имота. На 08.11.2012г. подс. А. отишъл при пострадалия и му заявил, че при извършване на ремонта е забравил на тавана тесла и ролетка. Помолил С. да го пусне в дома си за да си ги вземе. Пострадалият се съгласил и осигурил достъп на подсъдимия до вътрешността на имота си. Тогава подс. А., без знанието на пострадалия взел предварително приготвените вещи и ги отнесъл със себе си. Натоварил ги на велосипед марка “Балкан” и ги отнесъл да пункт за изкупуване на черни и цветни метали, собственост на търговско дружество “Вторични суровини” ООД гр.Шумен. Пунктът бил организиран в гр.*****, в местността “Блатото”. Там подсъдимият продал вещите, като сделката оформил чрез св. А.С.А. / работник в дружеството/. На 09.11.2012г. подтикван от съмнения за причината на действията на подс. А., пострадалият С. решил да провери дали домакинските му съдове са все още на мястото си в таванското помещение на жилището му. Той помолил св. В. да се качи и провери това обстоятелство. След като се качил в таванското помещение В. установил липсата им и съобщил на пострадалия. Той от своя страна информирал за случая своята съпруга К. С.а, която уведомила за извършената кражба РУП гр.*****. При извършена от страна на С. проверка в в гореупоменатият пункт, същият установил, че именно подс. А. е продал там собствените му вещи.

Видно от заключението на съдебното – икономическата експертиза, общата стойност на откраднатото имущество възлиза на 70.00 лева.

Ето защо настоящата инстанция намира, че установената фактическа обстановка е правилна, неоспорена от страните. Правилни и обосновани са изводите на районният съд. На тази плоскост правилно е приел, че както от обективна, така и от субективна страна подс. А. е осъществил престъпление по чл.197, ал.1, т.2 във вр. с чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Съдът е нямал процесуалната възможност в настоящия казус да отстрани допуснатите от органите на досъдебното производство нарушения, които неправилно са квалифицирали деянието по чл. 194, ал.3 от НК. За да се приеме, че престъплението по чл.194, ал.1 от НК представлява маловажен случай, следва да се вземе предвид не само стойността на откраднатите вещи, а да се направи цялостна оценка за обществената опасност както на деянието, така и на дееца. В конкретният случай, видно от материалите по делото и в частност от свидетелство за съдимост, подс. А. е осъждан за престъпления, за част от които не е настъпила реабилитация. Съдът намира, че обществената опасност на дееца е висока, т.е. не може да се приеме, че се касае за маловажен случай. Нещо повече, ако разследващите бяха изпълнили задълженията си по отношение на тази оценъчна дейност на доказателствата, престъплението предмет на настоящото дело щеше на попадне в обхвата на чл. 196, т.1` от НК. Така приетата квалификация на деянието е дало възможност на защитата, макар и на формални основания да иска приложението на чл.218б от НК, което е неприложимо, макар и на други основания, различни от посочените в мотивите от първоинстанционният съд.

Посочените пороци не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, поради факта, че няма депозиран протест и в този смисъл не може да утежнява положението на подс. А., а и изначално същият е бил привлечен за престъпление по чл.194, ал.3 от НК.

Въззивната инстанция не намери други пороци в присъдата и мотивите към нея на районният съд. Не приема изложените от защитата в жалбата и в съдебно заседание доводи подкрепящи искането за приложението на чл.218б от НК. Към момента на внасяне на делото в съда и насрочването му за разглеждане по същество откраднатите вещи не са били възстановени или заместени. Това е станало на един по късен етап от производството. Прекратяване на делото и изпращането му на административно наказващ орган от съда за прилагане на чл.218б от НК може да стане единствено във фазата на разпоредителното заседание, съгласно разпоредбата на чл.250 от НК, но към този момент не са били налице предпоставките за приложението на 218б от НК. Това от своя страна и след като вещите са били заместени е мотивирало съдът правилно да приеме, че се касае за престъпление по чл.197, ал.1, т.2 от НК. Първоинстанционният съд не е разполагал с процесуалната възможност да прекрати делото, поради гореизложеното. С такава възможност не разполага и въззивната инстанция, видно от разпоредбите на чл.334 от НПК.

Правилно е подходил съдът и по отношение на наложеното наказание, като е отчел, че не са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че така наложеното наказание съответства на приетото като квалификация деяние и би могло да постигне с този си размер целите на чл.36 от НК. Въззивната инстанция счита, че исканото алтернативно в жалбата наказание “Глоба” не би могло да постигне на целите на личната превенция. От доказателствата по делото е видно, че подс. А. и с трайна нагласа към извършване на престъпления против собствеността. Макар и с ниска стойност, с оглед интензитета им и личността на дееца, същите следва да се квалифицират като такива с висока степен на обществена опасност.

Във въззивното производство не се констатираха други нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подс. А. наказание и поради изложените по-горе мотиви въззивната инстанция намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 27 от 15.10.2013г. по НОХД № 206 по описа за 2013г. на Великопреславският районен съд

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните.

Председател: Членове: 1.

2.