Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   6 / гр. Шумен, 08. 01. 2014 г.

 

           Шуменският окръжен съд,             наказателно отделение

На девети декември през две хиляди и тринадесета година

В открито  съдебно заседание,  в следния състав:

 

 

 

                     Председател: Нели Батанова

                                                            Членове : 1. Димчо Луков

                                                                                  2. София Радославова

 

Секретар: Д. А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия  Д. Луков   

ВЧНД   № 456 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

             С разпореждане от 01. 11. 2013 г. по НЧХД № 944 / 13 г. по описа на ШРС на осн. чл. 250  ал. 1 т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство срещу Н.Ф.Н. и Ф.Н.  Ф. за извършени престъпления по чл. 206 ал. 1 от НК.

Срещу така постановеното разпореждане в предвидения в закона срок и форма от повереника на ч. тъжител – адв. Ст. С. е подадена жалба. С жалбата  се прави искане за отмяна на разпореждането за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 944 / 2013 г. по описа на ШРС и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Сочи се, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

            Редовно призован жалбоподателя не се явява. Явява се редовно упълномощен пълномощник. Същия поддържа жалбата и доводите изложени в нея, както и искането за отмяна на разпореждането и връщане на делото за разглеждане от друг състав на ШРС.

 

Като се запозна с материалите по делото, ШОС намира жалбата за неоснователна.

      С тъжба до ШРС ч. тъжител А.Ф.И. е предявила обвинение срещу        Н.Ф.Н. за това, че през м. август 2012 г. в с. Г. обл. Шумен противозаконно присвоил чужди движими вещи и 6 000 лв., които владеел и пазел на обща стойност 9 166 лв. – престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК и срещу Ф.Н.  Ф. за това, че през м. август 2012 г. в гр. Шумен противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел – телевизор, автоматична пералня, печка и лек автомобил на обща стойност 3 823 лв. -  престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. Образувано е НЧХД № 944 / 2013 г. по описа на ШРС. В тъжбата се сочи, че ч. тъжител и подс. Ф. са сключили граждански брак на 19. 05. 2012 г., като на сватбата двамата получили подаръци и парична сума от 20 000 лв. На следващо място се твърди, че на годежа на ч. тъжител И. с подс. Ф. на нея – ч. тъжител, родителите и близките и подарили множество вещи – подробно описани в тъжбата, сред които и микровълнова печка. На сватбата и били подарени пак от нейните родители и роднини – вещи описани в тъжбата, сред които и електрическа готварска печка.. Сочи се в тъжбата, че след сватбата ч. тъжител и подс. Ф. отишли да живеят на квартира в гр. Шумен, като със себе си взели плазмен телевизор, автоматична пералня и готварска печка. Останалите вещи и парите посочени в тъжбата, останали в дома на подс. Н.Ф.Н. – баща на подс. Ф.,***. Твърди се също така, че след сключване на брака, ч. тъжител и подс. Ф. закупили лек автомобил Опел Вектра, като парите са закупуването на автомобила били от нейни лични средства от влог, както и част от парите дадени и от нейните родители. През м. август 2012 г. ч. тъжител И. и подс. Ф. се разделили, като при Ф. останали телевизора, печката, пералнята и автомобила. Накрая твърди, че след като била уведомена от близките на подс. Ф., че той не искал да живее повече с нея, тя – ч. тъжител чрез свои близки, си поискала личните вещи от подс. Ф. и Н., но последните не и върнали нищо от исканите от нея нейни лични вещи / описани в тъжбата /. Сочи, че през 2013 г. брака и с подс. Ф. бил прекратен с решение на ШРС.

      След образуване на НЧХД № 944 / 2013 г. на ШРС, съдията докладчик, в изпълнение на задълженията си по чл. 248 ал. 2 от НПК след запознаване с делото приел, че от данните съдържащи се в тъжбата на ч. тъжител А.И. липсва извършено престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, тъй като описаните в тъжбата обстоятелства сочели на спор от гражданскоправен характер между страните, който спор можел да се разреши по гражданскоправен ред. Поради това и на осн. чл. 250 ал. 1 т. 2 от НПК прекратил наказателното производство по НЧХД № 944 / 2013 г. по описа на ШРС.

      Въззивната инстанция приема, че жалбата срещу атакуваното разпореждане е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Приема разпореждането на ШРС за частично законосъобразно, но въз основа на други мотиви. На първо място – с тъжбата е предявено обвинение срещу подс. Н. за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК извършено през м. август 2012 г. в с. Г.. Според тъжбата подс. Н. е баща на бившия съпруг на А.И. – подс. Ф.. Също така според тъжбата, след сватбата която се е състояла на 19. 05. 2012 г. пострадалата и подс. Ф. *** и са отишли да живеят в гр. Шумен, като в дома на Н. останали изброените в тъжбата движими вещи, както и 6 000 лв., за които пострадалата твърди, че са нейни лични. Пострадалата и подс. Ф. *** 2012 г. когато се разделили. След раздялата им, пострадалата останала при своите родители и поискала от подс. Н. да и върне останалите в дома му вещи и пари. Подс. Н. отказал да върне тези вещи и парите с което според ч. тъжител е осъществил състава на престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. По отношение образуването на наказателно производство срещу подс. Н. за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК при посочените в тъжбата обстоятелства, въззивната инстанция намира, че това наказателно производство не следва да се образува по тъжба на пострадалия, а от прокурора по общия ред. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 218в т. 2 от НК тъй като подс. Н. не е нито роднина на пострадалата А.И. по права или съребрена линия, нито към момента на осъществяване на деянието / както се твърди в тъжбата / той и пострадалата са живеели в едно домакинство. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че съдебното производство по НЧХД № 944 / 2013 г. на ШРС по обвинението срещу подс. Н. следва да се прекрати и делото да се изпрати по компетентност на Районна прокуратура гр. Н. пазар.

         На второ място – с тъжбата е предявено обвинение срещу Ф.Н.Ф. за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК извършено / според тъжбата / през м. август 2012 г. тъй като противозаконно присвоил чужди движими вещи – плазмен телевизор, автоматична пералня, електрическа готварска печка и лек автомобил Опел Вектра. За тези вещи пострадалата твърди, че били лично нейни. Но при изброяването на вещите, тези вещи не са описани като лично подарени на ч. тъжител от което следва извода, че те са придобити през време на брака на тъжителя с подс. Ф.. След като са придобити през време на брака, те подадат в съпружеската имуществена общност. Към онзи момент – времето на извършване на деянието / през м. август 2012 г. / вещите са в СИО. Съгласно чл. 21 ал. 1 от СК вещите, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. А съгласно ал. 3 на чл. 21 от СК – съвместния принос се предполага до доказване на противното. При СИО всеки от съпрузите има равно право да ползва вещите. Спора кой да ползва вещите в СИО след фактическата раздяла на съпрузите е гражданскоправен спор. Гражданско правен спор е и въпроса за приноса на всеки от съпрузите при придобиването на всяка една вещ. Ползването на вещите в СИО от единия съпруг и отказа му да ги предаде на другия съпруг не осъществява състав на престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК. Това е така, защото изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне. Отказът обаче също трябва да бъде противозаконен, а в случая, всеки от съпрузите при СИО има право да владее и ползва вещите, поради което отказът на единия съпруг да предаде тези вещи на другия съпруг, не е противозаконен отказ. Деянието по чл. 206 ал. 1 от НК би било осъществено от подс. Ф., ако същия е извършил противозаконно разпореждане на владяните от него вещи в СИО, в своя или в полза на други лица, каквито обстоятелства не са изложени в тъжбата. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че в случая се касае за гражданскоправен спор и не е осъществено престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК от подс. Ф., поради което наказателното производство по НЧХД № 944 / 2013 г. по описа на ШРС по обвинението срещу подс. Ф. следва да се прекрати на осн. чл. 250 ал. 1 т. 2 от НПК.

      Предвид изложеното, ШОС приема, че с атакуваното разпореждане правилно и законосъобразно е прекратено наказателното производство по НЧХД № 944 / 2013 г. по описа на ШРС по отношение на подс. Ф.Н.Ф.. По отношение обвинението на подс. Н.Ф.Н. по НЧХД № 944 / 2013 г. съда неправилно е прекратил наказателното производство по делото, като е следвало да прекрати съдебното производство по делото образувано по отношение подс. Н.Ф.Н. и поради гореизложените мотиви да изпрати делото по компетентност на НПРП. Ето защо в тази му част атакуваното разпореждане следва да бъде изменено.

Водим от горното, съдът:

 

                                           Р    Е    Ш    И:

 

 ОТМЕНЯВА  разпореждане от 01. 11. 2013 г. постановено по НЧХД № 944 / 2013 г. по описа на ШРС в частта му с която е прекратено наказателното производство по отношение обвинението на подс. Н.Ф.Н., като вместо това постановява:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД № 944 / 2013 г. по описа на ШРС по обвинението срещу подс. Н.Ф.Н. и изпраща делото на Новопазарска районна прокуратура по компетентност.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 944 / 2013 г. по описа на ШРС по обвинението срещу Ф.Н.Ф. за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.

           Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.              

 На осн. чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение.

 

             Председател:                                             Членове : 1.

 

                                                                                                  2.