Р Е Ш Е Н И Е

№ 23/ гр. Шумен, 26. 02. 2014год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На трети февруари през две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: П.П.

Прокурор: Д.Арнаудов

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНОХД № 11 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 137 / 03.12.2013г. постановена по НОХД № 1199/13г. Шуменският районен съд е признал подсъдимата И.С.А. за виновна в това, че в периода от 17.10.2011г. до 21.10.2011г. в гр.Шумен и в гр.В.П., с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у С. Н. С., че е надлежно упълномощена да продаде земеделски земи /имот № 627.14, имот № 686.16, имот № 650.16, имот № 656.4 и имот № 618.26/ находящи се в землището на с.К., община В. П., собственост на Р. Й. Д., с пълномощно от Р. Й. Д. с удостоверен подпис и съдържание 94 и 95, том І, акт 1314 от 17.10.2011г. при кметски наместник на с.К. и с това причинила на Р. Й. Д. имотна вреда в размер на 10000лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК, я осъдил на „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.

На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.

Признал подсъдимата И.С.А. за виновна в това, че на 17.10.2011г. в гр.Шумен съзнателно се ползвала /представила пред М. Х. Д. – помощник нотариус при нотариус А. А./ от официален документ с невярно съдържание /нотариална заверка на подписа на частен документ – пълномощно, подписано и подпечатано с палеца от Р. Й. Д., с което същата упълномощава И.С. Д. да продава земеделските й земи в землището на с.К. – Ж. Б. Ж. удостоверил неверни обстоятелства, че подписа на упълномощителя Р.Д. е положен пред него в канцеларията на наместничеството/, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 от НК във вр. с чл.311 ал.1 от НК във вр с чл.54 от НК я осъдил на „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.

На основание чл.23 от НК определил общо наказание на подсъдимата измежду наложените й до размера на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.

На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на така определеното общо наказание за срок от 3 /три/ години.

На основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимата И.С.А. да заплати направените деловодни разноски: по сметка на ШРС в размер на 90,00лв. и по сметка на ОД на МВР гр.Шумен в размер на 283,23лв.

С присъдата ШРС се произнесъл и по иззетите по делото веществени доказателства като: регистър с нотариални заверки в оригинал да се върне на кметството на с.К., а останалите писмени доказателства да останат на съхранение по делото.

Срещу така постановената присъда на Шуменския районен съд в предвидения в закона срок и форма са подадени въззивни жалби от подсъдимата И.А. и от адв.В.К. от ШАК в качеството му на служебен защитник. В жалбата на подсъдимата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда, както и че е оказала пълно съдействие на органите на полицията и е подала сигнала за това престъпление. Намира, че деянието й е недоказано от обективна и субективна страна. Излага и оплакване за несправедливост на присъдата – наложеното й наказание е завишено, като не е отчетено чистото й съдебно минало и оказаното от нея съдействие. Моли съда да постанови нова присъда, с която да я признае за невиновна и да я оправдае по въздигнатите й обвинения. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

В жалбата си адв.К. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Намира, че присъдата е постановена единствено и само възоснова на косвени доказателства и предположения. В съдебно заседание защитника поддържа жалбата си и доразвива доводите изложени в нея- липсват доказателства подсъдимата да е участвала при съставянето и заверката на пълномощното, както и съзнателно да се е ползвала от този документ пред помощник- нотариус М. Д.. Моли съда да отмени постановената присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимата за невиновна.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбите са процесуално допустими, но по същество са неоснователни. Намира, че по делото са налице безспорни преки и косвени доказателства по отношение на виновността на подсъдимата А.. Моли съда да остави жалбите без уважение и да потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

На неустановена дата през есента на 2011г. подсъдимата И.С.А. посетила адреса на пострадалата Р.Д. /към този момент тежко болна, а към настоящия вече покойница/ в гр.Шумен, на ул.”****” №95, тъй като предварително й било известно, че Д. притежава ниви в землището на кв.К., гр.В. П.. Намерението на подсъдимата А. /тогава с фамилия Д./ било да убеди възрастната жена, че земеделските земи, които притежава са повече и от земеделската кооперация я лъжат и й дават по-малко рента. Този довод бил изтъкнат от подсъдимата, за да накара Д. да й подпише документи, за да може да си възстанови и другите земи. Въпреки че Д. била напълно неподвижна поради прекаран в миналото инсулт, тя била без засягане на мозъчните и паметовите възможности. Възрастната жена не повярвала на казаното от подсъдимата. Това не попречило на А. да осъществи престъпните си намерения. Последната извадила лист, хванала дясната ръка на немощната жена и държейки ръката й, написала името й на този лист. След това натопила палеца й в буркан с мастило и го положила отново на същия лист хартия. След като направила всичко това подсъдимата напуснала жилището. Още същия ден тя отново посетила дома на Д., като този път била с непознат мъж, който също започнал да убеждава възрастната жена, че зеМ. й в действителност са повече. Пострадалата отново казала, че знае колко точно са зеМ. й и че въобще не им вярва. На следващия ден А. отново посетила дома на Д., като била заедно със свидетелите М. М. и К. М. /нотариус с район на действие в ШРС/. М. от своя стана като управител на търговско дружество занимаващо се с продажба на недвижими имоти бил запознат предварително от подсъдимата за вида и местоположението на имотите, собственост на Д.. На него подсъдимата казала, че помага на пострадалата, за да си продаде нивите и тъй като леля й била неподвижна било необходимо да я упълномощи с права да се разпорежда с имотите. Това било и причината М. да осигури присъствието на нотариус, който лично да посети жилището на болната жена с цел нотариално удостоверяване на всички необходими за този вид сделка документи. При посещението в дома й, Д. категорично заявила, че не желае да продава каквито и да било свои имоти, в частност земеделски земи находящи се в кв.К. на гр.В.П.. След като се запознали с волята на Д., М.. и М. напуснали адреса.

На 17.10.2011г. подсъдимата А. посетила офиса на дружеството управлявано от М., където се намирал негов служител – свидетеля С. С.. М. към този момент не бил в офиса на „Полизем” ЕООД – Шумен. А. показала на С. решение за възстановяване на собственост /касаещо имотите на Д./ на поземлена комисия и го попитала колко пари могат да се вземат за тези земи. С. записал имената на собственичката Р.Д. и направил необходиМ. проверки. След като установил, че действително Д. е собственик на имотите предложил цена от 9000лв., като подсъдимата се съгласила на тази цена. С. попитал къде е собственичката на имота, но А. му казала, че Р.Д. я е упълномощила, като е подписала генерално пълномощно. За да подкрепи казаното от нея, подсъдимата му представила пълномощно, подписано и подпечатано с палеца от Р. Й. Д., с което същата упълномощава И.С. Д. да продава земеделските й земи, находящи се в землището на с.К., общ.В. П.. Представила му и декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, подписани и подпечатани с палеца от Р. Й. Д.. И трите документа били с нотариална заверка, удостоверяващи подписа и съдържанието на документите, като тези заверки били направени от кметския наместник на с.К. – св. Ж. Б. Ж.. И в трите нотариални удостоверявания било отбелязано, че са извършени в канцеларията на наместничеството на с.К.. А. попитала С. какво трябва да направи, за да получи посочената й сума от 9000лв. Свид.С. й казал, че само трябва да го преупълномощи с правата дадени й от Д. и тогава ще получи парите. А. се съгласила с това предложение и в офиса на „Полизем” ЕООД бил съставен текста на пълномощно, с което И.А. /тогава Д./ преупълномощава С. С. с правата дадени й от Д.. А. взела съставения проект на пълномощното и го представила за нотариално удостоверяване на М. Д. /помощник нотариус при нотариус А. А., с район на действие ШРС/. А. представила пред Д. и пълномощното, с което е упълномощена от Д., нотариално заверено от кметския наместник на с.К.. Помощник нотариус Д. се запознала с документа и проекта на преупълномощаването, установила самоличността на А. и на съдържанието на документа. Излизайки от кантората на помощник нотариус Д., А. предоставила всички документи на С., който й дал сумата от 9000лв. и двамата се разделили. За предадената сума пари документ не бил съставен. След получаване на описаните документи, С. предложил на „Кристера Агро” ЕООД да закупи земеделските земи, собственост на Д.. Св.С. се снабдил с удостоверение за данъчна оценка на имотите и на 21.10.2011г. продажбата станала факт, като представител на „Кристера Агро” ЕООД действал свид.М. Ш.. Нотариалното изповядване на сделката станало пред нотариус Светлозар Николов с район на действие РС – В. П..

От заключението на назначената съдебно- психиатрична експертиза се установява, че Р.Д. не е страдала от психично заболяване, като по време на деянието е имала възможност да възприема факти и обстоятелства, както и да ги възпроизвежда.

О заключението на назначената съдебно- оценителна експертиза се установява, че стойността на продадените ниви към 21.10.2011г. е била 10000 /десет хиляди/ лева.

От заключението на тройната дактилоскопна експертиза се установява, че пръстовия отпечатък, положен върху документа – Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД е положен от Р.Д., като е отбелязано, че останалите отпечатъци са негодни за сравнително изследване.

От заключението на тройната графическа експертиза е видно, че съдържанието и конфигурацията на изследваните в пълномощното и декларациите подписи, ниската степен на структурната им сложност и липсата на изразена координация на движенията при изписване на отделните елементи, в съчетание с недостатъчно по количество частни графически признаци, не дават основание за категоричност относно авторството на тези подписи.

С определение от 28.05.2011г. на ВПРС е одобрено споразумение за прекратяване на наказателно производство, с което Ж. Ж. е признат за виновен по чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните доказателства – показанията на свидетелите Р. В., Я. М., М. М., С. С., И. И., М. Ш., Й. С., М. Д., Ж. Ж., К. М., Р. Р., приетото от съда заключение на съдебно- психиатричната експертиза, съдебно- оценителна, тройна дактилоскопна експертиза, тройна графическа експертиза, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие.

Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав.

По отношение доводите изложени във въззивните жалби:

Служебният защитник на подс.И.А.- адв.В.К. излага доводи, че присъдата на ШРС е постановена единствено и само възоснова на косвени доказателства и предположения, както и че липсват доказателства подсъдимата да е участвала при съставянето и заверката на пълномощното в кметството в с.К., както и съзнателно да се е ползвала от този документ пред помощник- нотариус М. Д..

Въззивната инстанция намира така изложените доводи за неоснователни по следните съображения: Анализа на доказателствата, събрани по делото обуславя извода, че постановената присъда от ШРС не почива единствено и само на косвени доказателства. Налични са и преки доказателства, които са непротиворечиви. В тази връзка следва да се посочат показанията на свид.М. и свид. М., които са в една и съща насока, че подсъдимата А. е целяла пострадалата Д. да се разпореди със свои земеделски земи. В тази връзка подсъдимата се е представяла пред трети лица като нейна племенница. От показанията на свид.С. С. се установява, че подсъдимата сама е отишла до офиса на „Полизем” ЕООД, занесла е решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, удостоверяващо правото на собственост на пострадалата Р. Д., представила е заверено пълномощно относно тези земи, в което тя е упълномощеното лице и е искала да разбере каква сума може да получи от продажбата на тази земя, както и как може да стане това. По делото са налични и гласни доказателства, относно измамливи действия от страна на подсъдимата по отношение на сина на пострадалата, който от десетилетия страда от психично заболяване, поради което през 2011г. с решение на ШОС е поставен и под пълно запрещение. В тази връзка следва да се посочат показанията на свид. Р. В. и М. М.. От анализа на показанията на свидетелите се установява, че подсъдимата се е възползвала от психическото заболяване на сина на Д., както и от физическата немощ на пострадалата - възрастната жена на 90 години, за да осъществи своето намерение да се облагодетелства, като я измами. В тази връзка подсъдимата не извършва едно, а поредица от действия за постигане на желания от нея резултат.

Горепосочените гласни доказателства се подкрепят и от показанията на свид.Я. М. и Й. С., които свидетелстват, че пострадалата Д. е имала добри възприятия и спомени, като точно е разказала как жена с червена коса е посещавала дома й и я уговаряла да й подпише документи, че същата жена насила я е принудила да се подпише на лист и е положила отпечатък от палеца на едната й ръка, както и че е водила в дома й непознати мъже, като е искала пострадалата да се подпише, че е съгласна да продаде зеМ. си. Налични са и писмени доказателства по делото – пълномощно и декларации по чл.264 ал.1 т ДОПК и по чл.25 ал.8 от ЗННД, които са били обект на изследване на назначените тройна съдебно графическа експертиза и съдебно- дактилоскопна експертиза. Поради това съдът намира, че постановената присъда не почива единствено и само на косвени доказателства. По отношение на довода на защитата, че подсъдимата не е участвала в съставянето и заверяването на пълномощното в с.К., съдът намира, че подсъдимата няма повдигнато обвинение да е съставила този документ и не е призната за виновна за това деяние. Подсъдимата е призната за виновна, за това че е се ползвала от този документ. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимата лично на 17.10.2011г., още същия ден след заверката на пълномощното в кметството на с.К., е посетила нотариалната кантора на нотариус А. А. и е представила това пълномощно, за да удостовери, че има право да представлява пострадалата Д., както и да преупълномощи свид.С. С.. В тази връзка са и показанията на свид.С. и свид.М. Д.. Направеното преупълномощаване от страна на подсъдимата на свид.С. е имало за цел тя да получи материална облага и това й действие е било напълно осъзнато и планирано.

Въззивната инстанция не приема за основателни и доводите, изложени във въззивната жалба на самата подсъдима. Последната излага доводи, че деянието й е недоказано от обективна и субективна страна, както и че наложеното й наказание е завишено, като не е отчетено чистото й съдебно минало и оказаното от нея съдействие на органите на полицията, че е подала жалба във връзка с пълномощното на пострадалата Р.Д.. Съдът като се запозна с материалите по делото намира за правилни и законосъобразни изводите на ШРС по отношение на съставомерността на извършените от подсъдимата деяния. Настоящият съдебен състав счита, че от субективна и обективна страна деянията на подсъдимата по чл.209 ал.1 от НК и по чл.316 във вр. с чл.311 ал.1 от НК са доказани. Отчетено от първоинстанционния съд като смекчаващо отговорността обстоятелство е и чистото съдебно минало на подсъдимата. Според въззивната инстанция са налични и отегчаващи отговорността обстоятелства, които не са отчетени от ШРС- липсата на критичност към извършеното, системно изградено поведение на измамливи действия с цел лично облагодетелстване, като за жертви се използват лица със психически и физически увреждания, които не са в състояние лично да защитят правата си. Поради липса на протест от страна на прокурора въззивната инстанция не може да увеличи размера на така наложеното наказание. Обстоятелството, че подсъдимата лично е подала жалба до полицията във връзка с пълномощното, подписано от пострадалата Р. Д., според съда представлява опит да заблуди органите на реда и да отклони вниманието им от нея като извършител на гореописаните деяния, поради което не следва от това си поведение тя да черпи процесуални доводи за налагане на още по-ниско наказание.

Предвид горното, настоящата инстанция приема, че от обективна и субективна страна подс.А. е осъществила деяния по чл.209 ал.1 от НК и по чл.316 във вр. с чл.311 ал.1 от НК.

Като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е преценил всяко едно от тях, а и в тяхната съвкупност. Поради това настоящата инстанция приема за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд както по отношение установената фактическа обстановка, така и по отношение квалификацията на деянията. Наложените от първоинстанционният съд наказания: “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година за деянието по чл.209 ал.1 от НК и „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца за деянието по чл.316 във вр. с чл.311 ал.1 от НК, изпълнението на които е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години, ШОС приема за справедливи. Правилно ШРС е определил и общото наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 /три/ години.

При въззивната проверка не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила на досъдебното производство и в хода на производството пред първата съдебна инстанция, които да обуславят отмяна на постановения съдебен акт.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 137 / 03.12.2013г. постановена по НОХД № 1199 / 2013г. по описа на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.