Р Е Ш Е Н И Е

№ ...53...... 28.05.2014г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Светлин Стефанов

Членове: 1.Румяна Райкова

2. Димитър Димитров

Секретар Г.С.

Прокурор

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Светлин Стефанов ВЧХД № 105 по описа за 2014г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 25 от 21.02.2014г. постановена по НЧХД № 1259 по описа за 2012г. Шуменският районен съд признал подсъдимата М.С.Н. с ЕГН **********,***, за невиновна в това, че на 28.02.2012г. в гр.Шумен, разгласила позорни обстоятелства за Б.С.С. *** пред журналистката Т.П., която впоследствие разгласила същите в качеството й на журналист в статия “Наръган в гърлото мъж сам се закара до спешното във Венец”, публикувана на 28.02.2012г. във вестник “Шуменска заря” online на интернет сайта http://grada.bg/103986, поради което и на основание чл.304 от НК я оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, предл. 1 от НК във вр. с чл.148, ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК.

Отхвърлил приетия за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 20 000/двадесет хиляди/ лев, предявен от тъжителя Б.С.С., представляваща претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.2, предл. 1 от НК във вр. с чл.148, ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК срещу подсъдимата М.С.Н., като неоснователен и недоказан.

На основание чл.190, ал.1 от НПК осъдил тъжителя Б.С.С. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 60/шестдесет/ лева и 5/пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеният съдебен акт е депозирана жалба Б.С.С. чрез адв. Х.Н. от АК-Разград. С жалбата и допълнителното изложение към нея се изразява недоволство от оправдателната присъда. Процесуалният представител прави собствен анализ на доказателствата по делото и мотивите на районният съд. Намира, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, да бъде уважен предявеният граждански иск, както и да бъде отменена в частта, с която частния тъжител е осъден да заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С. се явява лично, доведен от органите на ОЗ ”Охрана” и с адв. Н. от АК-Разград. Процесуалният представител счита, че от събраните по делото доказателства по безсъмнен начин е доказано обстоятелството, че подсъдимата е изрекла обидни клеветнически думи по адрес на неговия повереник, като същата е знаела значението им и умишлено е разпространила неистински факти, с което станала причина, неговия повереник да търпи материални щети. Моли за отмяна на присъдата на ШРС и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна, да бъде уважен гражданският иск и да им бъдат присъдени разноските по делото.

Жалбоподателят С. изцяло се придържа към думите на адв. Н..

Подсъдимата М.Н., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. П.Х. от ШАК, служебен защитник. Пред настоящата инстанция той намира присъдата за валиден и правилен съдебен акт, постановен при правилно оценена фактическа обстановка. Счита, съдът обосновано е извел своите правни изводи. Излага подробно своите доводи за това. Моли присъдата на ШРС да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл.313-314 он НПК установи наличие на обстоятелства по чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК.

Съдът, намира за установено следното: Като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извел следната фактическа обстановка: Подсъдимата М.Н. и тъжителят Б.С. ***. Семейството на подс.Н. било в лоши отношения с частният тъжител.

На 28.02.2012г. сутринта между тъжителят С. и Н. Н.-съпруг на подс. М.Н. възникнал инцидент, при който последният бил наранен с нож в областта на шията. По тази причина с личният си автомобил, придружаван от фактическата си съпруга – М.Н. *** за оказване на медицинска помощ. Впоследствие след пристигането сив медицинския пункт в с.Венец, Н. Н. бил насочен към ОАИЛ на “МБАЛ-Шумен” АД гр.Шумен, където бил откаран с линейка и постъпил на лечение. Била предприета спешна медицинска интервенция с оглед стабилизиране на състоянието му, като подс. М.Н., която по това време била в напреднала бременност го чакала пред операционната зала.

На посочената дата св. Т.П., работеща като журналист на свободна практика, получила информация за възникналия инцидент с ранен човек от с.Капитан Петко. По тази причина заедно с още двама свои колеги тръгнали към болницата. Там на място разбрали, че в действителност има пострадал мъж, на който по това време се оказвала специализирана медицинска помощ. Тъй като нямало официална информация за случая, св. Т.П. се срещнала със съпругата на пострадалия мъж – подс. М.Н., която го чакала пред операционната зала и в този момент разговаряла с журналист от вестник “Преса”. Тогава св. Т.П. се присъединила към своя колега и получила информация, че за тъжителя в цялото село се говорило, че има “жълта книжка”, че е намушкал с нож мъжа й, че в миналото е наранил майка й с брадва, както и много други подробности от случилото се по време на инцидента и придвижването им с различни автомобили до болницата в гр.Шумен. Впоследствие, получавайки тази информация св.П. по-късно същия ден -28.02.2012г. публикувала във вестник “Шуменска заря” online на интернет сайта http://grada.bg/103986 статия със заглавие “Наръган в гърлото мъж сама се закара до спешното в с.Венец”. цитираната статия било посочено, че “лицето Б. С. е с психични проблеми и минава а човек с “жълта книжка”, “когато мъжът й подкарал реното, след тях продължавал да тича с кървавия нож в ръце нападателят и се мъчел да ги настигне”, “не за първи път извършвал престъпления, но му се разминавало, защото имал психични проблеми”, “ на 6 май Б. нападнал майка й с брадва и отсякъл няколко пръста от ръката, но пак му се разминало, не го съдили”.

Впоследствие тъжителят се запознал със статията и счел, че посредством същата са разгласени позорни обстоятелства за него, тъй като счита, че изложеното не отговаряло на истината, поради което подал процесната тъжба до ШРС.

По повод инцидента в с.Капитан Петко било образувано и водено срещу тъжителя Б.С. досъдебно производство № 290/2012г. по описа на РУ “Полиция” гр.Шумен, а впоследствие бил внесен обвинителен акт спрямо последният и образувано НОХД № 1137/2012г. по описа на Районен съд гр.Шумен, приключило с постановен и влязъл в сила съдебен акт, с който тъжителя бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, а именно : за това, че на 28.02.2012г. причинил на Н.К. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което бил осъден, като му било наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на 2/две/ години, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на обясненията на подсъдимата М.Н., показанията на св. К.Х., Г.М., Т.П., Н.Т., М.А., от заключението на съдебно техническата експертиза, назначена в хода на съдебното производство, както и от събраните доказателства, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.

След прецизен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилно установени фактически констатации и въз основа на тях и до правилни правни изводи. След като обсъдил всички събрани по делото гласни и писмени доказателства достигнал до извод за липса на осъществено от подс.Н. престъпление по чл.148, ал.2, предл. 1 от НК във вр. с чл.148, ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК и я оправдал. Настоящата инстанция споделя изцяло както установената фактическа обстановка, така и правните изводи на ШРС. Не намира и пороци в първоинстанционният съдебен акт и мотивите към него.

Правилно ШРС е приел, че по несъмнен и безспорен начин са установени от фактическа страна част от изложените в тъжбата твърдения, но въпреки това с действията си подсъдимата М.Н. не е осъществила престъплението клевета. Обосновано в мотивите първоинстанционният съд е посочил, че за осъществяването на състава на това престъпление не е достатъчно разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но е необходимо да отговарят на действителността. Установено е, че използваните в статията цитати не са точни, като изречени от подсъдимата. Установено е също така, че до голяма степен изложеното в свободен разговор с журналиста от вестник “Преса”, на който разговор е присъствала и авторката на статията – св.Т.П. отговаря на истината. Районният съд правилно, детайлно и мотивирано е обсъдил всички обстоятелства изложени от подс. Н., станали причина за настоящото производство. Факта, че лицето Б. е имало “жълта книжка” е пресъздаден като характеристика за лицето, което нанесло телесната повреда на съпруга на подсъдимата е изведен като пресъздаване на известен общоселски слух по отношение на това лице. Трайното му поведение към незачитане на общоприетите правила, липсата на наложени наказания за извършени от него деяния логично житейски биха довели до такъв извод у обществото.

Установени по безспорен начин и потвърждаващи гореизложеното са две обстоятелства. Първото е, че действително вследствие на влошени отношения тъжителя е нанесъл назад във времето телесна повреда на майката на подсъдимата и обсъждането на този факт е обсъден достатъчно подробно от районният съд. Второто доказателство е заключението на психиатрична експертиза, приобщено по надлежния процесуален ред, видно от което е, че действително у лицето Б.С. са открояват особености на характера, причината за които е личностова дисхармония и обуславят едно по различно поведение – “касае се за шизоиден и антисоциален тип личност”. Това поведение е било възприемано от всички живущи в населеното място, били са коментирани на публични места, което от своя страна е дало достатъчно основание първоинстанционният съд да приеме, че това убеждение не е лично възприятие само на подсъдимата, но е съществувало и у съзнанието и на останалите живущи в селото, поради което същата не е била със съзнанието, че разпространява неверни обстоятелства.

С нужната аргументация съдът е подходил и към изложеното твърдение, че лицето не за първи път извършвало престъпление. Мотивите на ШРС в тази им част са изключително обстоятелствени и подкрепени с доказателства, настоящата инстанция се солидаризира с тях, поради което няма да ги преповтаря.

Последното, но не по ред изложено твърдение за позорящо обстоятелство в тъжбата на С. е относно разказа на подсъдимата пред журналисти за инцидента, който станал причина за транспортирането на съпруга й в медицинско заведение в гр.Шумен и наложил извършването на спешни медицински манипулации. По делото е безспорно установено, че се касае за средна телесна повреда нанесена от тъжителя на Н. Н., за което престъпление С. е осъден и му наложено наказание “Лишаване от свобода”.

Изложените доводи от процесуалния представител са неоснователни. От материалите на цитираното от адв. Н. като основен аргумент, а впоследствие изискано и приобщено от настоящата инстанция НЧХД № 1258/2012г. по описа на ШРС не може да се направи извод за виновно извършено деяние на подсъдимата по настоящото производство. Това е така поради следното: НЧХД № 1258/2012г. по описа на ШРС е образувано по тъжба на същото лице – тъжителя С. срещу журналистката Т.П. по повод на същата статия. Същата е оправдана от ШРС, а присъдата е потвърдена от състав на ШОС. В мотивите, цитирани и от процесуалния представител е посочено, че журналистката е цитирала точно думите на подсъдимата. Именно това е основания аргумент сочен в жалбата и в съдебно заседание, като се навежда довод за противоречие в мотивите на двата състава от ШРС, постановили оправдателни присъди за П. и подсъдимата Н.. ШОС счита, че една такава интерпретация е най-малко неприемлива, цитираната част от мотивите е извадена от контекста и по същество се касае, за това, че подсъдимата Н. е посочила в разговор с журналисти обстоятелства, които не са неверни, на първо място, и на второ осъществяването на престъплението по чл.147 от НК от страна на подсъдимата не е доказано от субективна страна. Не може да се направи категоричен извод, че подс. Н. е действала със съзнанието, че разпространява неверни обстоятелства и доколкото същата е изложила само обстоятелства свързани с личността на тъжителя пред журналист на вестник “Преса”, мотивирана от случилото се със съпруга й и с оглед състоянието й, същата не е разбрала, че казаното от нея, ще бъде публикувано в статия от св.П. в горецитираният сайт. Не без значение е и, че подсъдимата е действала , както правилно е посочил районният съд, с обоснована на обективни факти увереност в истинността на разгласеното, то от това следва извод за липса на умисъл като субективно отношение от страна подсъдимата М.Н..

С оглед на изложеното, правилно ШРС е отхвърлил и гражданският иск като неоснователен и недоказан.

Правилно е осъдил С. да заплати направените по делото разноски в размер на 60.00 лева, както 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Ето защо, ШОС приема, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25 от 21.02.2014г. постановена по НЧХД № 1259 по описа за 2012г. на Шуменският районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.