Р Е Ш Е Н И Е

№ 102 24.10.2014г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар Т.К.

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНЧХД № 288 по описа за 2014г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С присъда № 70 от 25.06.2014 г. по НЧХД № 1789/2013 г. Шуменския районен съд, е признал за невиновен Н.С.А., за това, че на 07.07.13г, в гр. Шумен причинил на Л.Д. Б. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание - множество охлузвания в областта на главата, ляв горен крайник и двата долни крайника - поради което и на основание чл.130, ал.2 от НК вр. чл. 304 от НПК го оправдал и отхвърлил изцяло предявеният граждански иск от Л.Д. Б. в размер на 2000лв. за неимуществени вреди причинени от престъплението по чл. 130 ал.2 от НК като неоснователен и недоказан. С присъдата осъдил Л.Д. Б. на основание чл. 190 от НПК за заплати направените разноски по делото на подсъдимия в размер на 325лв., както и сумата от 110 лв. по сметка на ВСС.

Срещу постановената от ШРС присъда е подадена въззивна жалба от повереника на частния тъжител. В жалбата жалбоподателят изразява недоволство от присъдата, като смята, че е неправилна и необоснована. Излага съображенията си поради които счита, че са събрани доказателства установяващи изложеното в тъжбата. Моли да бъде отменена присъдата на ШРС и да бъде постановена нова, с която да бъде признат подс.А. за виновен, като бъде уважен изцяло гражданския иск и им бъдат присъдени разноските.

В хода на въззивното производство е постъпило възражение от подсъдимия, с което оспорва въззивната жалба на подсъдимия и излага становище за нейната неоснователност. Сочи, че независимо че е налице нанесена лека телесна повреда в резултат на съприкосновението на автомобила управляван от него, състава на чл.130 ал.2 от НК не е изпълнен, тъй като не е налице субективната страна на деянието и то е несъставомерно.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Смята, че е безспорно осъществено посоченото в тъжбата деяние и предвид събраните по делото доказателства, моли да бъде отменена постановената от районния съд присъда и да бъде постановена нова като бъде осъден А. за извършеното спрямо доверителя му престъпление.

В съдебно заседание подсъдимият редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирано е становище, в което сочи, че поддържа възражението си и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата e частично основателна.

Въззивната инстанция, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 337 ал.3 предложение последно от НПК във вр. с чл. 334 т.3 от НПК по отношение на гражданската част от присъдата.

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите – свид.В.В., свид.М.Д., свид. И.Д., свид.В.Н., свид. М.М., свид. Й.Ж. и свид.М.В., от заключението на съдебно-медицинската експертиза, поддържана от вещото лице в съдебно заседание и прието от съда и огласените писмени доказателства по делото, включително и съставените от органите на МВР, непосредствено след деянието и приобщени на основание чл.283 от НПК, които е обсъдил обстойно и задълбочено. След анализа им, съдът е приел от фактическа страна, че:

Частния тъжител и подсъдимия не се познавали. На 07.07.2013г. около 01.00 часа подсъдимият със своя позната свид. Н. се намирали на единия от заслоните в близост до местността „Стария град” на територията на национален парк „Шуменско плато”. Двамата били в лек автомобил „****** /собственост на С.А. И./, спрян на полянката. Около 01.30 часа на същото място пристигнал и друг автомобил *******, в който били тъжителят Б. и приятелите му – свид. В.В., свид. М.Д. и свид. И.Д.. С фаровете на л.а. *******, управляван от свид. В. осветили за известно време л.а. „*******”, заобиколили колата, след което тъжителят и спътниците му се отправили към главния път. Подсъдимият и свид.Н. притеснени от случилото се и от факта, че били осветени от друга кола с непознати за тях лица, също си тръгнали. Движели се на разстояние от колата, която ги осветила. Подсъдимият се движел бавно, на ниска скорост. На главния път свил в посока към гр. Шумен. Видял, че предната кола е спряла на пътя вляво от кръстовището, където пътя се разделя за паметник 1300 години България и за с. Новосел. Докато приближавал спрелия *******, от него слезли четири непознати лица /трима слезли от ляво, а един пострадалия Б. - от дясно/. При приближаването му едно от момчетата хвърлило камък по колата на подсъдимия, при което той спрял колата. Уплашен, че замерят с камък колата, притеснен и объркан, подсъдимият с управлявания от него лек автомобил се опитал да мине покрай автомобила *******, като не видял тъжителя Б. стоящ отдясно на л. а. ******* и на платното пред неговия автомобил, при което го блъснал и станал причина за ПТП. При сблъсъка пострадалия се ударил в предното стъкло на лекия автомобил и паднал на платното, като от удара се счупило стъклото на автомобила управляван от подсъдимия. Подсъдимия спрял колата на 10 метра след удара, видял, че момчетата се качват във л. а. ******* и се отправят по пътя към паметника. Отправил се към гр. Шумен и отишъл направо в РПУ – Шумен, където незабавно съобщил за случилото се, завел полицейски служители на местото на инцидента и дал писмени показания. Била му направена и проба за алкохол и били съставени протокол за ПТП и АУАН на подсъдимия за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, както и било издадено НП за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП за причиняване на ПТП поради несъобразена скорост с пътните условия в тъмната част на денонощието.

От съдебно-медицинското удостоверение, приложено по делото и заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че на пострадалия са причинени множество охлузвания в областта на главата, левия горен крайник и двата долни крайника. Причинена е болка и страдание според заключението, като не се установява изпадане в пълно безсъзнателно състояние след травмата на пострадалия Б..

Така установената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивния съд, защото почива на вярна и точна интерпретация на доказателствения материал. Действително визираните в тъжбата телесни увреждания на частния тъжител се установяват с категоричност, както и обстоятелството, че именно подсъдимият ги е причинил с колата си, като е потеглял с нея, когато тъжителя е бил пред него. Това се установява, както от показанията на свидетелите, така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза и от писмеите доказателства събрани по делото, а не се оспорва и от самия подсъдим. Установяват се множество телесни увреждания по различни части на тялото и главата на подсъдимия и те всички причинявайки болка и страдание покриват медицинските критерии за лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Въззивната инстанция намира, че е налице и причинно следствена връзка между действията на подсъдимия при управление на МПС и нанесените на Б. увреждания. Първоинстанционният съд обсъдил събраните по делото гласни доказателства и правилно е преценил, че следва да кредитира изцяло показанията на свидетелите, които кореспондират на обясненията на подсъдимия и са в синхрон със заключението на съдебномедицинската експертиза и писмените доказателства съставени от органите на МВР непосредствено след настъпване на ПТП. Въззивният съд приема оценката на доказателствата направена от първоинстанционния съд след обстоен анализ. Изводите на районния съд са правилни и въззивната инстанция изцяло се солидаризира с тях. ШОС напълно споделя и правните съображения на РС по отношение на обективната и субективната страна на деянието, поради което не ги преповтаря. Телесната повреда по чл.130 ал.2 от НК е осъществена от подсъдимия А. при управление на МПС, вследствие на нарушение на правило за движение по пътищата и е осъществено при непредпазливост като форма на вина. Поради това правилно ШРС е приел, че не е осъществено престъплението по чл.130 ал.2 от субективна страна, тъй като то може да е само умишлено. В същото време НК не е криминализирал непредпазливо причиняване на телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, за да бъде евентуално признат подсъдимия за причиняване на телесна повреда по непредпазливост. Освен това деянието е извършено при управление на МПС, поради което би бил приложим някой от текстовете на чл.342 – 343 от НК, но и тези законови текстове не визират като съставомерен престъпен резултат леката телесна повреда. Именно поради това наказателната отговорност по смисъла на НК на подсъдимия А. не може да бъде ангажирана за извършеното от него деяние, което макар и да има противоправен резултат и да са настъпили обществено опасни последици, има характера единствено на деликт и отговорността му може да се търси единствено на тази плоскост. Предвид изложеното се налага извод за липса на състав на престъпление по НК, поради което оневиняването на подсъдимия и оправдаването му по повдигнатото срещу него пред съд обвинение е правилно. Правилно и законосъобразно ШРС е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал на основание чл.304 от НПК.

Въззивният съд не намира пороците в жалбата посочени от жалбоподателя в жалбата му по отношение на наказателната и част. Посочените показания на свидетелите и обяснения на подсъдимия са аналитично обсъдени от районния съд и правилно са кредитирани по отношение на безспорните факти които се установяват с тях. При служебната проверка ШОС не констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила в наказателната част на присъдата.

По отношение предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск: Настоящата инстанция не приема изводите на районния съд, че следва да се отхвърли гражданския иск за неимуществени вреди срещу подсъдимия в пълния предявен размер поради обстоятелството, че подсъдимия се признава за невиновен. В случая е безспорно доказано наличието на противоправно деяние от подсъдимия – безспорно е, че управлявайки лекия автомобил е причинил ПТП с пострадал Л.Д.Б., комуто е причинена лека телесна повреда квалифицирана като такава по чл.130 ал.2 от НК, състояща се от множество охлузвания в областта на главата , ляв горен крайник и двата долни крайника. Безспорна е причинната връзка между поведението на подсъдимия и настъпилите травматични увреждания. Затова ШОС счита, че гражданският иск е допустим и основателен. Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подс.А., в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. По отношение на деликта на основание чл.88 от НПК са приложими правилата на ГПК, респективно и ЗЗД. Когато противоправното деяние се разглежда на плоскостта на деликта, следва да се отчете, че съобразно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е в действие оборимо законово предположение за наличие на вина у вредителя, във всичките й форми – и умисъл, и непредпазливост. Предвид гореизложеното по отношение на липсата на съставомерност на деянието по чл.130 ал.2 от НК, ШОС приема за оборено законовото предположение за умишлен деликт. В процесния случай обаче е безспорно установено наличието на деликтно поведение у подсъдимия на плоскостта на престъпната небрежност – т.е. налице е непредпазлив деликт. Поради това именно в случая е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като оправданият подсъдим е причинил виновно при условията на престъпна небрежност неимуществени вреди на гражданския ищец. Поради това и гражданският иск е основателен. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск срещу подс.А. да бъде уважен до размер от 1000 лв. /хиляда лева/, като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимия, причинната връзка между тях, обстоятелството че травматичните увреждания са причинени по изключително травмиращ психиката начин – посредством МПС, но и първопричината за конфликта. Така присъдената сума като уважена част от гражданския иск за неимуществени вреди следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от датата на деянието - 07.07.2013г. до окончателното изплащане на присъдената сума. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

Предвид изложеното, ШОС приема, че присъдата на ШРС в наказателната и част е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди, като бъде изменена в гражданската и част и гражданският иск бъде уважен до размер от 1000лв.

По отношение на разноските по делото ШРС е съобразил закона и се е произнесъл с присъдата си, като на основание чл.190 ал.3 от НПК е възложил на частния тъжител направените по делото разноски от подсъдимия за адвокатско възнаграждение. Неправилно обаче му е възложил държавната такса, която така или иначе за иницииране на производството пред съда сам е внесъл. Съобразно оневиняването на подсъдимия за престъпление, разноските на частния тъжител и граждански ищец по водене на делото следва да останат за негова сметка – държавна такса, възнаграждение на повереник, възнаграждение на вещо лице. Доколкото жалбоподателят с депозирането на жалбата не е внесъл държавната такса по т.12 вр. т.9 от Тарифа №1 за държавните такси събирани от съдилищата по ЗДТ, а в съответствие с чл.81 от НПК първоинстанционният съд е пропуснал да обезпечи събирането на тази такса, то следва с настоящото решение да бъде осъден Л.Д.Б. като жалбоподател да заплати следващата се за обжалване пред по-горен съд въззивна жалба срещу присъда по наказателно дело от частен характер държавна такса в размер на 6 /шест лева/. Сторените по въззивното производство разноски следва да останат за всяка от страните, както са ги направили.

Предвид уважаването на гражданския иск за 1000лв., осъденият за заплащане на гражданско обезщетение оправдан подсъдим в съответствие с чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно който за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50лв.., следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ВСС сумата от 50 лева.

По изложените съображения и на основание чл.337 ал.3 предл. последно от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 70 от 25.06.2014 г. по НЧХД № 1789/2013 г. по описа на Шуменския районен съд, както следва:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 70 от 25.06.2014 г. по НЧХД № 1789/2013 г. по описа на Шуменския районен съд в оправдателната и част.

ОТМЕНЯ присъда № 70 от 25.06.2014 г. по НЧХД № 1789/2013 г. по описа на Шуменския районен съд в частта й, с която е отхвърлен изцяло граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н. С.А. с ЕГН ********** да заплати на Л.Д.Б. с ЕГН ********** сумата от 1000лв. /хиляда лева/, като уважена част от предявения граждански иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2013г. до окончателното изплащане на присъдената сума, и ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в останалата му част до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА Н.С.А. с ЕГН ********** да заплати в поза на държавата по сметка на ВСС, сумата от 50 лв. като държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ИЗМЕНЯ присъда № 70 от 25.06.2014 г. по НЧХД № 1789/2013 г. по описа на Шуменския районен съд в частта й, с която Л.Д.Б. е осъден да заплати на подсъдимия разноски от 325 лв., като ги намалява на 300лв..

ОСЪЖДА Л.Д.Б. да заплати в полза на държавата държавна такса в размер на 6,00 лева по сметка на ВСС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.