Р   Е   Ш    Е   Н    И   Е

 

 

 

                                           № ...88......... / 30.09.2014 год.гр. Шумен

 

 

 

                                     В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение,

На двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета  година

В публично съдебно заседание, в следния състав :

 

                                                                   Председател : Нели Батанова

                                                                        Членове : 1. Димчо Луков

                                                                                           2. София Радославова

 

Секретар: Ю.А.

Прокурор: Димитър Арнаудов

като разгледа докладваното от съдия Нели  Батанова 

ВЧНД № 318  по описа за 2014 год.

 за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

       С определение № 346 от 24.07.2014 година по ЧНД № 932/2014 година Шуменският районен съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК като е оставил без уважение молбата на осъдения И.Х.Н., ЕГН – ********** на основание чл. 23-25 от НК за групиране на наложените му наказания и е прекратил производството по делото.

 

       Срещу това определение е депозирана въззивна жалба от осъденото лице И.Х.. Въззивната жалба е лаконична. Съдържа твърдение, че определението е незаконосъобразно и иска проверката му. Не е изразил становище какво да се постанови след това. В съдебно заседание заявява, че желае да бъде направено най доброто за него групиране за да търпи по малко. Служебният му защитник заявява, че определението на районния съд е законосъобразно доколкото има предходни произнасяния на две инстанции, но с оглед исканията на осъдения моли да се извърши въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт.

 

       Представителят на Шуменската окръжна прокуратура дава становище, че определението на Районен съд гр. Шумен  е правилно и законосъобразно. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, като се потвърди определението на Шуменският  районен съд.

 

       Въззивният съд при проверка на атакуваното определение, като обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност, установи следното: 

 

От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателя И.Х.Н. е осъждан както следва:

 

1.С присъда по НОХД № 108/96г. на РС гр.Шумен, ВЗС на 27.06.1996г. за извършено деяние през периода 10.10.1994г. - 03.11.1994г. за престъпление по чл.195 ал. 1 т.3, 5 във вр. с чл.26 ал. 1 от НК е осъден на 2 години "лишаване от свобода", при първоначален общ режим. На основание чл.59 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража".

2.С присъда по НОХД № 4/1997г. на РС гр.Велико Търново, ВЗС на 11.03.1997г. за извършено деяние на 15.09.1996г. за престъпление по чл.297 ал.1 от НК е осъден на 3 месеца "лишаване от свобода".

З.С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 722/1999г. на РС гр.Шумен, ВЗС на 29.03.2000г. за извършено деяние на 15.01. 1999г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл. 195 ал.1 т.2, 4 и 5 вр. с чл.29 ал.1 б.А от НК е осъден на 6 месеца "лишаване от свобода" и за деяние извършено на 28/29.03.1999г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр. с чл.29 ал.1 б.А от НК е осъден на 1 година "лишаване от свобода", като е определено наказанията да бъдат изтърпени отделно и при първоначален строг режим. На основание чл.59 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража".

4.С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1488/2002г. на РС гр.Шумен, ВЗС на 26.03.2003г. за извършено деяние през периода от 06-08.09.2002г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.З и 5 във вр. с чл.29 ал.1 б.б във вр. с чл.20 ал.2 от НК е осъден на 1 година "лишаване от свобода", при първоначален строг режим. На основание чл.59 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража".

      5.С определение за одобряване на споразумение по НОХД №
396/2003г. на РС гр.Шумен, ВЗС на 13.02.2004г. за извършено деяние на
26/27.07.2002г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.196 ал.1 т.2, 4 и 5
вр. с чл.29 ал.1 б.б вр. с чл.26 ал. 1 от НК е осъден на 1 година "лишаване от
свобода",
като е определено наказанието да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.

6.С определение за одобряване на споразумение по НОХД №
470/2004г. на РС гр.Щумен, ВЗС на 07.11.2005г. за извър
ено деяние на 13/14.03.2001г. за престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК е осъден на 3 месеца "лишаване от свобода", като е определено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

7. С определение за одобряване на споразумение по НОХД №
1700/2004г. на РС гр.Шумен, ВЗС на 27.03.2006г. за извършено деяние на
25.09.2004г. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК е осъден на "Глоба" в
размер на 1000лв.

8. С присъда по НОХД №653/2005г. на РС гр.Горна Оряховица, ВЗС
на 28.06.2007г. за извършено деяние на 04.12.2004г. за престъпление по
чл.325 ал.4 вр. с ал.1 от НК, като му е определено наказание една година
лишаване от свобода. Със същата присъда е признат за виновен за
извършено деяние на 04.12.2004г.за престъпление по чл.144 ал.З вр. с ал.1
от НК е осъден на 6 месеца "лишаване от свобода". Със същата присъда е
признат за виновен за извършено деяние на 04.12.2004г. за престъпление по
чл.144 ал.З вр. с ал.1 от НК е осъден на 6 месеца "лишаване от свобода".
Със  същата присъда  е  признат за  виновен за извършено  деяние на
04.12.2004г. за престъпление по чл.144 ал.З вр. с ал.1 от НК е осъден на 6
месеца
"лишаване от свобода". На основание чл.23 ал.1 от НК е
определено общо наказание 1година "лишаване от свобода", при
първоначален строг режим.

9. С определение за одобряване на споразумение по НОХД №
519/2010г. на РС гр.Шумен, ВЗС на 13.04.2010г. за извършено деяние през м. декември 2009 г. за престъпление по чл.196, ал.1 вр. чл. 26 от НК му е наложено наказание 3 месеца „лишаване от свобода”. Наказанието е изтърпяно на 13.07.2010 година.

10. С определение за одобряване на споразумение по НОХД №
1859/2010г. на РС гр.Шумен, ВЗС на 28.04.2010г. за извършено деяние на 27.06.2009 год. за престъпление по чл. 296, ал.1 от НК му е наложено наказание 3 месеца „лишаване от свобода”. Осъден е и за деяние извършено през м. юли 2009 г. за престъпление по чл.144, ал. 3 от НК като му е наложено наказание 3 месеца „лишаване от свобода”. Определено е общо наказание по чл. 23-25 от НК – 3 м. лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно на 13.07.2010 година.

11. С присъда по НОХД № 1398/2011 год. на РС гр. Шумен, ВЗС на 15.06.2012 год. за деяние извършено през м. май 2011 година по чл. 196, ал.1 вр. чл. 29, ал.1 от НК е осъден на две години „лишаване от свобода”.

12. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1036/ 2012 описа на РС гр. Шумен, ВЗС на 10.12.2012 год. за деяние извършено на 9/10.06.2002 год. за престъпление по чл. 196, ал.1 от НК вр. чл. 29 от НК е осъден на 13 месеца „лишаване от свобода”.

13. С присъда по НОХД № 1904/2011 год. на РС гр. Шумен, ВЗС на 26.02.2013 год. за престъпление извършено през периода 16.03. – 11.04.2011 год. по чл. 196, ал.1 вр. чл. 29 от НК е осъден на 3 год. и 8 месеца „лишаване от свобода”. Осъден е и за деяние извършено през м. март 2011 год. по чл. 216 от НК на 5 месеца „лишаване от свобода”. На основание чл. 23-25 от НК е определено общо наказание в размер на 3 години и 8 месеца „лишаване от свобода”.

14. С присъда по НОХД № 1596/2011 год. на РС гр. Шумен, ВЗС на 12.06.2013 год. за престъпление извършено на 30.07.20121 год. по чл. 296, ал.1 от НК е осъден на 1 година „лишаване от свобода”.

 

Престъпната деятелност на осъдения И.Х.Н. в табличен вид е както следва:

 

№ дело

      ВЗС

     деяние

  наказание

забележка

1.            НОХД

108/1996

РС Шумен

27.06.1996

10.10.1994-

03.11.1994

 

чл.195, ал.1 НК

ЛС – 2 г.

 

 

2.            НОХД

4/1997

РС В.Търново

11.03.1997

15.09.1996

 

  чл.297 НК

ЛС – 3 м.

 

На осн. чл. 27  НК наказанието да се изтърпи изцяло

3.     НОХД 722/1999

РС Шумен

29.03.2000

15.01.1999

 

чл.196, ал.1 НК

 

 

28/29.03.1999

 

чл.196, ал.1 НК

ЛС – 6 м.

 

 

 

 

ЛС – 1 г.

 

На осн. чл.26 НК наказанията

се изтърпяват

поотделно

4.            НОХД

1488/2002

РС Шумен

26.03.2003

06-08.09.2002

 

чл. 196, ал.1

ЛС – 1 г.

 

5.            НОХД

396/2003     

РС Шумен

13.302.2004

26/27.07.2002

 

чл.196, ал.1 НК

ЛС – 1г.

 

6.            НОХД

470/2004

РС Шумен

07.11.2005

13/14.03.2001

 

чл.170,ал.2 НК

ЛС – 3 м.

 

7.            НОХД

1700/2004

РС Шумен

27.03.2006

25.09.2004

 

чл.343б,ал.1НК

Глоба 1000 лв.

Лишаване от право МПС -2г.

 

8.            НОХД

653/2005

РС Шумен

28.06.2007

04.12.2004

 

чл.325, ал.4 НК

 

04.12.2004

 

чл.144, ал.3 НК

 

04.12.2004

 

чл.144, ал.3 НК

 

04.12.2004

 

чл.144, ал.3 НК

ЛС – 1г.

 

 

 

ЛС – 6 м.

 

 

 

ЛС – 6 м.

 

 

 

ЛС – 6 м.

 

 

Чл.23-25 НК – общо наказание – 1г. ЛС

 

 

 

Изтърпяно на

15.07.2008 год.

9.            НОХД

519/2010

РС Шумен

13.04.2010

м. ХІІ.2009

 

чл.196, ал.1 НК

ЛС – 3 м.

Изтърпяно на

 13.07.2010 год.

10.          НОХД

1859/2009

РС Шумен

28.04.2010

27.06.2009

 

чл.296, ал.1НК

 

м. VІІ.2009

 

чл.144, ал.3 НК

ЛС – 3 м.

 

 

 

ЛС – 3 м.

 

Чл.23-25 НК – общо 3 м. ЛС

 

Изтърпяно на

 13.07.2010 год.

11.          НОХД

1398/2011

РС Шумен

15.06.2012

м. V.2011

чл.196, ал.1 НК

ЛС – 2 г.

 

12.        НОХД

1036/2012

РС Шумен

10.12.2012

9/10.06.2002

 

чл.196, ал.1НК

ЛС – 13 м.

 

13.          НОХД

1904/2011

 

 

26.02.2013

16.03. 2011 –

11.04.2011

 

чл.196, ал.1

 

м. ІІІ.2011

 

чл. 216 НК

ЛС – 3 г. 8 м.

 

 

 

 

ЛС – 5 м.

 

 

Чл.23-25 НК – общо – 3 г. 8 м.

14.          НОХД

1596/2011

РС Шумен

12.06.2013

30.07.2011

 

чл.296, ал.1 НК

ЛС – 1 г.

 

С определение № 212 от 10.05.2013 год. ВЗС на 10.07.2013 година по ЧНД № 542/2013 год. Районен съд гр. Шумен е определил общо наказание на осъдения И.Х.Н. както следва: На основание чл.25 ал.1 НК вр. чл.23 ал.1 НК е определил едно общо наказание между наложените му с присъди по НОХД №1488/02 г. на ШРС, НОХД №396/03 г. на ШРС и НОХД №470/04 г. в размер на най-тежкото, а именно: 1 година "Лишаване от свобода". Определил е общо наказание между наказанията наложени му с присъди по НОХД №1700/04 г. на ШРС и НОХД 653/05 г. на ШРС в размер на най-тежкото от тях, а именно: 1 /една/ година "Лишаване от свобода" и глоба" в размер на 1000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години. Определено е общо наказание и между наказанията наложени по НОХД 519/10 г. на ШРС и НОХД 1859/09 г. на ШРС, в размер на най-тежкото от тях: а именно 3 /три/ месеца "Лишаване от свобода." Общо наказание е определено и между наказанията наложени с присъди по НОХД №1398/11 г. на ШРС, НОХД №1036/12 г. на ШРС и НОХД 1904/11 г. на ШРС в размер на най-тежкото от тях, а именно 3 /три/ години и 8 /осем/ месеца "Лишаване от свобода".  Зачетено е времето на задържане по МО „задържане под стража”, както е и приспаднато от така определените общи наказания изтърпяната част от наказанията "Лишаване от свобода" по посочените в групата присъди. Наказанията наложени на И.  Н. по присъди по НОХД №108/96 г. на ШРС, по НОХД4/97 г. на РС Велико Търново и НОХД №722/99 г. на ШРС е постановено  да бъдат търпени отделно.

ШОС след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, счита че при определяне на най-благоприятното съчетание на наложените на осъдения Н. наказания от ШРС са отчетени следните обстоятелства: Съгласно чл. 23 – 25 от НК може да се извърши групиране на наложени наказания ако деянията са извършени преди за някое от тях да има влязла в сила присъда. Поради тази причина е налице законова пречка да бъде направена кумулация по начина, по който иска осъденото лице, а именно: да бъдат групирани посочените в неговата жалба и пледоария 3 присъди. Това е така  защото деянието по НОХД 1904/11 г. на ШРС е извършено през м. март и м. април 2011 г. , а присъдата по НОХД 1488/02 г. е влязла в законна сила на 26.03.2003 г.. т.е. тя е влязла в сила много преди да бъде извършено деянието по НОХД 1904/11 г. и не е налице възможност да бъдат групирани тези две наказания. Наказанието по НОХД 1036/12 г. е възможно да бъде кумулирано, но само поотделно както с наказанието по НОХД 1904/11 г., така и с наказанието наложено на Н. по НОХД 1488/02 г. Законът, а и трайната съдебна практика задължава съда да групира наказанията по най-благоприятния за осъденото лице начин. Именно с оглед това задължение най-благоприятното групиране на наказанията за Н. не е ако осъждането по НОХД 1036/12 г. на ШРС бъде кумулирано с наказанието по НОХД 1488/02 г. на ШРС, защото по този начин той би следвало да долежава още един месец, тъй като видно от събраните доказателства  по НОХД 1488/02 г.  той е изтърпял 12 месеца ЛС.

Наказанията определени по НОХД № 1488/02г. на РС гр.Шумен, по
НОХД № 396/
03г. на РС гр.Шумен и по НОХД №470/04г. на РС гр.Шумен
правилно са групирани от ШРС, тъй като всички деяния са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Налице са
условията на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК за определяне на общо
наказание     по     тези
наказания. Правилно е определено от първоинстанционния съд и общото наказание в размер на най-тежкото от наложените от определените му по горепосочените присъди. Деянията, за които са наложени наказания по НОХД № 1488/02г. на РС гр.Шумен, по НОХД № 396/ОЗг. на РС гр.Шумен и по НОХД №470/04г. на РС гр.Шумен са извършени след влизане в законна сила на присъдата по НОХД №108/96г. по описа на ШРС, поради което не може да бъде извършено исканото групиране с посочената присъда. Деянието, за което е наложено наказание по НОХД №4/97г. по описа на РС гр.Велико Търново е извършено след влизане в сила на присъдата по НОХД №108/96г. по описа на ШРС, поради което не може да бъде извършено групиране между тези две присъди. Такова групиране не може да бъде извършено и между наказанието по НОХД №4/97г. по описа на РС гр.Велико Търново и наказанията по НОХД № 1488/02г. на РС гр.Шумен, по НОХД № 396/03г. на РС гр.Шумен и по НОХД № 470/04г. на РС гр.Шумен. Деянията, за които са наложени наказания от определената обща група са извършени след влизане в сила на присъдата по НОХД №4/97г. по описа на РС гр.Шумен. По отношение деянията по НОХД № 722 / 99 г. по описа на РС гр.Шумен. Тези деяния са извършени при условията на опасен рецидив. Същите са извършени при действието на чл. 26 от НК в редакцията му от 08. 08. 1997 г. до 01. 10. 2002 г. Присъдата, с която са наложени наказания за тези деяния е влязла в сила при същата редакция на чл. 26 от НК. Поради това и на основание & 90 от ПЗРЗИДНК наказанията по тази присъда следва да се изтърпяват по отделно. Правилно са определени и останалите групи общи наказания. По отношение на наказанието "Глоба" в размер на 1000лв. и лишаване от право да упражнява МПС наложено с присъда по НОХД № 1700/2004 г, по описа на ШРС е налице законовото изискване в чл.23 ал.З от НК за присъединяването му към най-тежкото наказание.

Поради което следвайки принципа за най-благоприятния за осъдения вариант, съдът счита, че това е единствена съвкупност от общи наказания по най благоприятния за осъдения начин. Първоинстанционният Шуменски съд е коментирал подробно събраните по делото доказателства и начина на извършеното групиране. Така определената съвкупност е единствената и най благоприятна за осъдения. До същият извод е стигнал и първоинстанционния съд.

 

По жалбата на И. Хр.Н.: Същата е с доста бланкетно съдържание и не става ясно точно от какво е недоволен от определението на Районния съд. От изложеното в нея и от становището му в съдебно заседание въззивния съд счита, че оплакването е за неправилно приложение на материалния закон. Жалбата е неоснователна.

 При определяне на общо наказание по ЧНД № 542/2013 год. първоинстанционния съд правилно е обсъдил събраните по делото доказателства и е съпоставил различните наказания, времето на извършване на престъпленията и датата на влизане в сила на присъдите. В резултат на тази преценка правилно е определил съвкупността, която е най благоприятна за осъдения. Поради което и постановения от него акт е правилен, законосъобразен и обоснован.

Н. счита, че се е заобикаля  присъда, защото делото се гледа по новия, по неговия /по „моя” закон/, а деянията са извършени по „старото”  и следва да бъдат направени по „старото”. Той счита, че не може НОХД 1036/12 да се групира с НОХД 1904/11, а пък да се избягва НОХД 1488/02. Причината защо не е извършено това групиране е обяснена много подробно на молителя в пледоариата на прокурора и мотивите на съда по ЧНД № 542/13. Към това не може да се добави нищо друго защото законите не се делят на „наши”, „ваши”, ”мои” и др. Има приложим закон.

Независимо от извършеното групиране осъденото лице може да иска преразглеждане на определеното общо наказание само в няколко случая: при възможни вътрешни размествания в групите при последващи нови осъдителни присъди, с оглед определяне на по благоприятно общо наказание и при последващо изменение на закона, водещо до по благоприятно за осъдения групиране. В случая не са налице нови осъждания след последното групиране на наказанията, не са налице и нови законодателни промени. Независимо от това въззивния съд анализира извършеното групиране от Шуменския районен съд и установи, че не са възможни размествания в групите, водещи до по благоприятен за Н. резултат от приетия в посочения съдебен акт. Няма нови осъждания, няма законодателни промени, няма необсъдени наказания. Поради което и молбата на Н. за преразглеждане на определеното му общо наказание правилно е била оставена без уважение като производството по нея е била прекратено.

 

Поради което настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд. Определението на Районния съд следва да бъде потвърдено.

 

В предвид на гореизложеното Шуменския окръжен съд,

 

 

                       Р           Е          Ш          И  :

 

 

Потвърждава изцяло определение № 346 от 24.07.2014 година по ЧНД № 932 /2014  година по описа на Районен съд гр. Шумен.

 

Решението  да бъде съобщено на страните.

Решението е окончателно.

 

    Председател :                                        Членове: 1.

 

 

                                                                                      2.