№ 119/ гр. Шумен, 15.12.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд, наказателно отделение
На единадесети декември две хиляди и
четиринадесета година
В
публично съдебно заседание, в състав:
Председател: Нели Батанова
Членове: 1. Димчо Луков
2.
София Радославова
Секретар:
А.А.
Прокурор:
Маргарита Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия Нели Батанова
ВЧНД № 485
по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 318 и сл. от НПК.
С определение от 22.10.2013 година по ЧНД № 388 / 2013 година Великопреславския
районен съд е постановил отделно изтърпяване на отложеното наказание лишаване
от свобода на основание чл. 68, ал.1 от НК по определеното общо наказание по
НОХД № 168/2005 год. по описа на РС гр. Велики
Преслав, ВЗС на 19.08.2005 год., с което е определено
общо наказание по НОХД № 271/2004 на ВПРС, по НОХД № 73/2005 год. на ВПРС и по НОХД № 168/2005 на ВПРС в размер на 1 една година лишаване от свобода. Определен е
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
затворническо общежитие от закрит тип.
Недоволен от определението останал осъдения М.А.Р., който в
законоустановения срок го обжалва чрез процесуалния си представител като
неправилно, необосновано и противоречащо на целите на наказанието. Намира
постановения съдебен акт и за противоречащ на норми от Европейската конвенция
по правата на човека. В съдебно заседание, не се явява. Явява се неговия
процесуален представител, който поддържа жалбата. Изразява становище, че
доверителя му е недоволен от първоинстанционното определение по доводите
изтъкнати в жалбата, които доразвива в съдебно заседание, поради което моли да
бъде отменено.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен изразява становище за
неоснователност на жалбата на подсъдимия. Определението на Великопреславския
районен съд намира за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде потвърдено.
Въззивната жалба на подсъдимия
М.Р. е подадена в срока по чл. 318 от НПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като обсъди становищата на страните и основанията посочени в
жалбата, както и доводите наведени в съдебно заседание и при проверка на
определението изцяло, намира следното:
Р. е осъден с определение за одобряване на споразумение по НОХД №
271/2004 год., ВЗС на 22.03.2005 год.
по описа на Районен съд гр. Велики Преслав на наказание лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години. М.А.Р. е
осъден и с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 73/2005 година
на Районен съд гр. Велики Преслав, ВЗС на 29.04.2005 год.
на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което наказание е
отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години. С определение
за одобряване на споразумение по НОХД № 168/2005 година по описа на Районен съд
гр. Велики Преслав, ВЗС на 19.08.2005 година Р. е осъден на наказание лишаване
от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3
години. По това дело на основание чл. 25, ал.1 вр.
чл. 23 ал.1 от НК е определено общо наказание по двете дела в размер на 1
година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.
66, ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от 19.08.2005 година. Със
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 9/2008 година по описа на
Районен съд гр. Велики Преслав жалбоподателя е осъден на наказание пробация, за
деяние осъществено в изпитателния срок на определеното общо наказание. С
определение на Окръжен съд гр. Шумен по ЧНД № 373/2010 год.,
ВЗС на 19.07.2010 година е заменена неизтърпяната
част на наложеното наказание пробация с наказание лишаване от свобода в размер
на 1 месец и 10 дни. Така замененото наказание е изтърпяно на 30.09.2013
година, видно от писмо на Затвора гр. Ловеч.
Тъй като замененото наказание е за деяние извършено в изпитателния срок,
с определение от 22.10.2013 година по ЧНД № 388 / 2013 година Великопреславския
районен съд е постановил отделно изтърпяване на отложеното наказание лишаване
от свобода на основание чл. 68, ал.1 от НК по определеното общо наказание по
НОХД № 168/2005 год. по описа на РС гр. Велики
Преслав, ВЗС на 19.08.2005 год., с което е определено
общо наказание по НОХД № 271/2004 на ВПРС, по НОХД № 73/2005 год. на ВПРС и по НОХД № 168/2005 на ВПРС в размер на 1
една година лишаване от свобода.
Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на приведеното наказание.
Така
приетите фактически обстоятелства не се спорят от страните. Р. и неговия
защитник спорят по прилагането на материалния закон.
По жалбата на подсъдимия М.Р.: Оплакванията на Р. са за
неправилно, необосновано и противоречащо на целите на наказанието съдебно определение.
Намира постановения съдебен акт и за противоречащ на норми от Европейската
конвенция по правата на човека, поради което моли да бъде отменено.
Оплакванията направени в
жалбата на Р. и поддържани и в съдебно заседание вече са правени пред
първоинстанционния съд и са намерили отговор още там. В тази връзка както
изрично е посочил и ВПРС има прието тълкувателно решение на Върховния
касационен съд. На поставения в това ТР
№ 6 от 30.06.2014 година по т.д. № 6 за 2013 година
въпрос: „Осъдените на наказание „пробация“,
което на основание чл.43а, т.2 НК е заменено с наказание „лишаване от свобода“,
считат ли се осъдени на „лишаване от свобода“ с всички произтичащи от това
последици, включително и спрямо техни предишни осъждания?” е даден следния
отговор: „В разпоредбите на чл.451 и сл. от НПК
законодателят е регламентирал производство, в рамките на което, определеното
със съдебен акт, наказание „пробация“ се заменя с друго, по-тежко, предвидено в
материалния закон -„лишаване от свобода“. Основание за замяната, съгласно
разпоредбата на чл.43а от НК, е последващо неправомерно поведение на осъденото
лице, изразяващо се във виновно неизпълнение на първоначално наложеното
наказание „пробация“. В този смисъл е и практиката на върховната съдебна
инстанция по наказателни дела. С тълкувателно решение №79/1983 г. на ВС е
прието, че при настъпване на определени в закона условия наказанията
„задължително заселване“ и „поправителен труд“ се заменят с наказание „лишаване
от свобода“. В подкрепа на извода за съществуването на възможност да бъде
променено първоначално наложеното наказание на осъденото лице при настъпване на
определени обстоятелства, свързани с промяна в законодателството или с
изпълнение на търпяното наказание, е и Решение №5 от 27.03.2014 г. на КС на РБ.
В него Конституционният съд е приел, че при наличието на условията, отразени в
чл.43а от НК и след приключване на производството по чл.451- 452 от НПК, съдът
заменя едно предвидено в НК наказание с друго по-тежко. Конституционният съд е
преценил, че тази замяна е установена в материалния закон, не представлява
санкциониране на деяние, което не е престъпно, и новото по-тежко наказание се
изтърпява на основание извършеното от осъдения престъпление. От разпоредбата на
чл.43а от НК следва извод, че замяната на наказанието „пробация“ с по-тежкото
„лишаване от свобода“ е допустима при наличието на сложен юридически състав, в
който има два компонента - присъда, с която е наложено наказанието „пробация“ и
последващото му виновно неизпълнение от осъдения. Въпросът за наказанието,
което трябва да търпи осъденият, съгласно чл.301, ал.1, т.3 от НПК, е един от
съществените въпроси, който се решават с присъдата. С този съдебен акт, след
преценка за наличието на очертания по-горе сложен юридически състав, който е
основание за замяната на определеното ново наказание, се променя съществен
елемент на присъдата. Ето защо определението по чл.452, ал.3 от НПК има
правното значение на присъда, тъй като с него се решава въпрос, който е включен
в разпоредбата на чл.301 от НПК въпрос.”
Съдържанието на така цитираното тълкувателно решение дава изчерпателен
отговор на всички въпроси повдигнати от защитата свързани както със защита правата на човека,
така и за възможността за замяна на наказание пробация наложено с присъдата и
заменено с наказание лишаване от свобода със съдебно определение. Към
съдържанието на това Тълкувателно решение не може да се добави нищо, още
повече, че то се позовава както на константна съдебна практика, така и на
Решение № 5 от 27.03.2014 год. на Конституционния съд
на РБ. Следва само да се подчертае, че ако съдебната практика не е задължителна
за съдилищата, то Решенията на Конституционния съд, както тълкувателните
Постановления и Решения на ВКС са задължителни. В случая е без значение, че по
цитираното ТР има изразени особени мнения, доколкото същото е постановено с
необходимото мнозинство. Поради което и
друг коментар не е необходим.
По отношение на
доводите, че замяната няма ретроактивно действие,
поради което и нормата на чл. 68 от НК е неприложима: Отново отговора се
съдържа в цитираното ТР: „Тълкуването
на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК води до извод, че в този текст
законодателят по императивен начин е регламентирал необходимостта да бъде
изтърпяно отложеното наказание „лишаване от свобода“, ако в изпитателния срок
на условното осъждане бъде извършено друго умишлено престъпление от общ
характер, за което е наложено наказание „лишаване от свобода“. По изричен начин
е посочено, че момента на налагане на
второто наказание не е от значение за привеждане в изпълнение на първоначално
наложеното, а единствено се отчита моментът на извършване на престъплението, за
което то се търпи. С влизане в сила на определението по чл.452, ал.3 от НПК
извършителят на престъплението се счита за осъждан на „лишаване от свобода“, а
не на първоначално наложеното наказание „пробация“, което е и основание за
изпълнение на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и за активиране наказанието по
предходното условното осъждане. Обстоятелството,
че това по-тежко наказание не е определено с присъдата, с която е наложена
пробацията, а с друг съдебен акт, не е основание да не бъде изпълнено
императивното задължение, предвидено в чл.68, ал.1 от НК за привеждане в
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Не може да бъде пречка за
изпълнението на това законово изискване и обстоятелството, че предпоставките за
изтърпяване на отложеното наказание не са свързани единствено с извършеното
престъпление, а е необходимо и последващо виновно неизпълнение на пробацията.
Решаването на въпроса за приложението на чл.68, ал.1 от НК не е обвързано
единствено с момента на постановяване на присъдата и определяне на наказанието
на осъдения. Това може да бъде направено при определени обстоятелства и в
последващ момент от съдебен състав, който не решава делото по същество. В НК са
предвидени хипотези, в които съдът пререшава въпроса за изтърпяваното наказание
в зависимост от последващо поведение на осъденото лице. Ето защо, когато съдът
в производството по чл.451-452 от НПК приеме, че са налице предпоставките на
чл.43а от НК и замени наказанието „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“,
то с влизане в сила на този съдебен акт са налице и предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК.” Ето защо довода на защитата,
че замяната на наказанието пробация е извършено след изтичане на изпитателния
срок се явява неправилно и необосновано, тъй като определяща е датата на
извършеното деяние, а не датата на извършената замяна. А деянието безспорно е
извършено в изпитателния срок на определеното общо наказание.
Съдът счита са
неоснователен и довода досежно изтичане на давност и
евентуално настъпила реабилитация. По довода за реабилитация: Реабилитацията по
право визирана в чл. 86 от НК настъпва само веднъж и при лимитирано изброени
предпоставки. При наличните бюлетини за съдимост настъпването на реабилитация
по право за Р. е невъзможна, в частност за последните три осъждания, за които е
определено и общото наказание. Съдебната реабилитация по чл. 87 от НК не се
прилага служебно, а само когато има постановен такъв съдебен акт и при
поискване от лицето, отново при определени предпоставки. Такава не е поискана
от лицето, а и да е поискана е въпрос по същество дали е следвало да бъде
постановена. И при реабилитацията по чл. 87 от НК и при давността по чл. 82 от
НК срокът започва да тече от изтичане на изпитателния срок при условно
осъждане. В тази насока е многобройната и константна практика на ВС и ВКС.
Независимо, че изпитателния срок не е наказание, той обезпечава евентуалното
бъдещо изпълнение на наказанието при неправомерно поведение на дееца. Нещо
повече, за реабилитацията по чл.88а от НК, на която най вероятно се позовава
защитата, се изисква и обстоятелството,
след изтърпяване на наказанието лицето да не е извършвало друго престъпление
наказуемо с лишаване от свобода. В разглеждания казус наказанието не е
изтърпяно, тъй като в определения изпитателен срок на определеното общо
наказание Р. е извършил друго престъпление, за което закона предвижда наказание
лишаване от свобода – а именно такова по чл. 197, т.3 от НК извършено на
09.02.1997 год.
И именно наказанието за това деяние е после заменено с лишаване от
свобода по ЧНД № 373/10 на ШОС, като същото е изтърпяно на 30.09.2013 год. от когато евентуално /при наличието на другите
предпоставки/ би следвало да започне този срок. Нещо повече – за да няма спор
по приложението на закона и доводи в насоката изложени от защитата – текста на
чл. 88а, ал.3 от НК изрично урежда началото на давностния срок при условните
осъждания. И той е не както иска и твърди защитата – от постановяване на
присъдата / респк. ВЗС /, а от деня, в който е
изтекъл изпитателния срок на наложеното наказание. Поради което нито института
на реабилитацията, нито института на давността са приложими. При приложението
на чл. 68 от НК съдът няма правна възможност да преценява целите на генералната или лична превенция. Искането за приложение на чл. 68 от НК е направено
своевременно – по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Но
делото е продължило почти една година в районния съд по независещи от съда
обстоятелства. Но това не може да бъде вменено като вина на съда, нито като
основание за неприложението на закона. Нещо повече и
пред въззивния съд жалбоподателя не се яви поради
напускане пределите на страната. Поради което е най малкото некоректно страната
да се позовава на обстоятелства, за които същият сам и съзнателно се е
поставил.
Ето
защо определението е правилно,
обосновано и законносъобразно. Като такава следва да
бъде потвърдено. По делото не се събраха доказателства, променящи фактическата
обстановка или правните изводи. При извършената проверка въззивният
съд не констатира съществени процесуални нарушения.
Поради което и водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от
22.10.2014 година постановено по ЧНД № 388 / 2013 година на Районен съд гр.
Велики Преслав.
Решението да се съобщи на страните. Решението е окончателно.
Председател : Членове
: 1.
2.