Мотиви към присъда по НОХД № 436 по описа за 2014г. на ШОС
На 23.09.2014г. е
внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска
окръжна прокуратура по ПД № 20/2014г., ведно с материалите по ДП № 67/2013г. по описа на ОД на МВР -
Шумен, по който на 23.09.2014г. е образувано производство пред първа инстанция
срещу Н.М.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Шумен,
за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 ал.1
б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че: на 30.07.2013 г. около 08.30 часа по
бул.”Славянски” в гр.Шумен, при управление на МПС -
товарен автомобил марка *****, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.38 ал.3 от ЗДвП „При недостатъчна широчина
завИ.ето в обратна посока може да започне и от друга
част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство
е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства”
във вр. с чл.38 ал.1 от ЗДвП
„ЗавИ.ето в обратна посока се извършва наляво от
най-лявата пътна лента по посока на движението”; и чл.85 ал.4 от ППЗДвП „При недостатъчна широчина завИ.ето
в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото ППС е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна ППС” във вр. с чл. 85 ал.1 от ППЗДвП „ЗавИ.ето в обратна посока се извършва само наляво”; като
предприел маневра завИ.е в обратна посока, без да пропусне
попътно движещите се МПС; в резултат на което нарушение на правилата за
движение допуснал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на К.В.Н. ***, като
посоченото причиняване на смърт е извършено в условията на независимо съпричиняване с пострадалия Н., който по същото време и на
същото място, при управление на МПС – мотоциклет „*****, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.21 ал.1 от ЗДвП –
При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:
за пътно превозно средство от категория А в населено място – 50, като
управлявал МПС – мотоциклет „***** със скорост 99,7 км/ч.
в населено място – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК вр. чл.342, ал.1 от НК
По исканe направено в писмен вид преди
съдебното заседание от страна на процесуален представител, поддържано и
уточнено от адв.Ю.Г. от ВАК в съдебно заседание,
преди началото на съдебното следствие наследниците на пострадалия и
най-близките му приживе лица са конституирани като частни обвинители.
Пълномощията на адв.Г. за частните обвинители А.С.В.,
В.К.В., А.К.В. и К.К.В., последните двама действащи чрез своята майка и законен
представител Н.К.Д. са уредени в писмен вид с пълномощно приложено на л.174
от ДП, а за Н.К.Д. действаща и лично за
себе си – са заявени пред съда в устна форма и скрепени в съдебния протокол –
л.47 от съдебното дело. Предявените от майката и жената, с която е живеел на
семейни начала починалия К.В.Н. искания за конституиране като частни обвинители
са допустими, тъй като те заедно с
трите деца на В., които безспорно като наследници имат право да бъдат
конституирани като частни обвинители, приживе са били неговите най-близки –
възходящ, низходящи и жена, с която живее на съпружески начала. По отношение на възражението на
прокурора, че само майката А.С.В. и пълнолетния син В.К.В. имат право да бъдат
конституирани като частни обвинители, съдът съобрази следното: Видно от
удостоверение за наследници приложено на л.150 от ДП, наследници на пострадалия
К.В.Н. са сина му В.К.В., роден на ***г., дъщеря му А.К.В. родена на ***г. и
сина му К.К.В., роден на ***г.. Трите деца на починалия Н. безспорно имат
правото да бъдат конституирани като частни обвинители по делото, като
малолетните деца родени през 2002г. и през 2006г. действат чрез своята майка и
законен представител Н.К.Д.. Освен тях в кръга на неговите най-близки лица
съобразно ППВС №4/61г. влизат и майка му А.С.В. и съобразно ППВС №5/69г. и
жената с която починалия е живеел на семейни начала приживе Н.К.Д. последните
12 години преди смъртта на Н. и майка на двете му малолетни деца –
обстоятелства, по които по делото не се спори, нито от страна на подсъдимия,
нито от страна на прокуратурата. Н.Д. е живяла дванадесет години на съпружески
начала с К.Н. и от съвместното им съжителство имат родени две деца – т.е.
съобразно ППВС №5/69г. това е продължителна
и трайна фактическа семейна съпружеска връзка, от която има и деца. Те
са лицата, които са били в най-близка връзка с починалия и са понесли най-много
морални страдания във връзка със смъртта му, поради което се приемат като
пострадали и като такива имат правото да встъпят в наказателния процес като
частни обвинители, поддържайки обвинението наред с прокурора и искайки
наказание за понесената загуба, в резултат от престъплението на подсъдимия. В
този смисъл са т.2 от ППВС № 4/61г., О №55/80г. по н.д. №479/80г. на Ін.о. и ППВС №5/69г. По тези съображения тези
пет лица са приети като кръга от най-близки лица имащи право на претенция за
имуществени и неимуществени вреди и за претенция за морална обезвреда
чрез участието им в наказателното производство като частни обвинители. Чл.76
ал.1 изр.1 от НПК определя кръга от лицата имащи право да участват в съдебното
производство като частни обвинители и това са пострадалите претърпели
имуществени или неимуществени вреди от престъплението, а кръга от пострадалите,
претърпели неимуществени вреди от смъртта на жертвата на престъпление се
определя от ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. и правоимащите се определят съобразно
изр.1 на чл.76 ал.1 от НПК, а не съобразно изр.2 от този законов текст, който
визира хипотезата на вече конституиран починал частен обвинител, когато в
неговите права встъпват наследниците.
В съдебното
заседание по делото, в съответствие с разпореждане № 604 на съдията-докладчик по делото от 30.09.2014г. е
проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ
от НПК за решаване въпросите по
чл.371 от НПК. Подсъдимият Н. се възползва от тази диференцирана процедура
по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 06.11.2014г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от
НПК не са изслушвани обяснения на подсъдимия за деянието описано в обвинителния
акт и не е извършван разпит на свидетелите и вещите лица.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа така възведеното с обвинителния акт
обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от три години, което да бъде редуцирано на основание чл.58а
ал.1 от НК на две години. Счита, че предвид наличието на законовите предпоставки
за приложението на чл.66 ал.1 от НК, следва да бъде отложено изтърпяването за
срок от три години. Моли съдът да наложи и наказание лишаване от право да
управлява МПС, а освен това да се произнесе по веществените доказателства и по
разноските.
Процесуалният представител на частните обвинители излага, че приемат изцяло
фактическата обстановка изложена от прокуратурата, но не и обстоятелството, че
е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй
като извършеното от него представлява административно нарушение, след като
според експертизата не би могъл да спре и да избегне удара, дори и да е карал с
под 50 км./ч. Затова моли за оправдателен диспозитив в частта по отношение на
независимото съпричиняване. По отношение на
наказанието, моли съда да съобрази изпитателния срок и да наложи наказание
лишаване от права за срок по-голям от наказанието лишаване от свобода. Пледира
и за присъждане на разноски на доверителите му. Частните обвинители В.В., А.В.
и Н.Д. изразяват съгласие с казаното от
повереника им.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и поддържа
самопризнанието си направено в хода на предварителното изслушване. Разпитан в
хода на досъдебното производство, подсъдимият се е
възползвал от правото си да откаже да дава обяснения, но впоследствие пред съда
признава изцяло изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. В
защитната си реч изразява съгласие с казаното от адвоката му. В последната си
дума пред съда заявява, че съжалява и моли съда да му присъди такава присъда ,
каквато сметне за справедлива.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната
им годност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а
именно:
Подсъдимият Н.Н.
работел като охранител в „Г.” ЕООД. В задълженията му било включено и
управление на инкасов автомобил.
На 30.07.2013г. в гр.Шумен, подс.Н. започнал
работния си ден, поемайки управлението на специален товарен автомобил ***** в гр.Шумен.
Около 08.30 часа подсъдимият Н. *** в
посока от площад България към площад Кристал. Намирайки се пред дом № 13а на
булевард Славянски пред сградата на „ЦКБ” АД – кон Шумен, без да се огледа,
подсъдимият Н. предприел маневра обратно завиване наляво по протежението на цялото пътно платно. По същото време зад
него към управлявания от подсъдимия автомобил в същата посока от площад
България към площад Кристал по булевард Славянски, се движел мотоциклет марка
„***** със скорост около 99,7 км/ч, управляван от пострадалия К.В.Н.. В момента, когато
мотоциклетът отстоял на 25,5 метра от специалния товарен автомобил автомобил, последният пресякъл осевата линия и навлязъл в
лентата за насрещно движение, след което последвал сблъсък между двете МПС.
Видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза,
пострадалият К.В.Н. вследствие на удара е получил множество травматични
увреждания, включително: Тежка гръдна и черепно-мозъчна
травма. Множество счупвания на ребра по няколко линии, счупване на гръден
прешлен, разкъсвания и кръвонасядания около
счупванията; Масивен хемоторакс; контузия на белите
дробове и медиастинума; разкъсване на околосърцевата торбичка с кръвонасядане;
счупване на дясната слепоочна кост и на
част от дясната пирамида; субарахноидален кръвоизлив
по конвекситета на двете голямомозъчни
полукълба и на част от малкия мозък. Контузионно поле
сред мозъчното вещество на лявата мозъчна хемисфера; кръвонасядане
на меките черепни обвивки в дясната слепоочна област; охлузване на външната
страна в горната трета на дясното бедро; охлузване с кръвонасядане
на десния лакът; счупване на двете кости на лявата предмишница; точковидни охлузвания по гърба на дясната китка, лявата китка; охлузвания и кръвонасядане на дясната подбедрица; кръвонасядане
на вътрешната страна на дясното бедро; Вещото лице заключава, че причина за
смъртта е тежката гръдна травма, довела до масивен хемоторакс,
че тези травматични увреждания могат да бъдат получени от ПТП и са в
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на 30.07.2013г.
Видно от
заключението на назначените по делото съдебно-химически
експертизи, в кръвта на подсъдимия Н. и пострадалия Н. не е установено наличие
на алкохол.
Видно от
заключението на тройната автотехническата експертиза: Скоростта на движение на
мотоциклет ***** непосредствено преди
ПТП е била около и над 99,7 км/ч.; Спирачният път на
мотоциклета /опасната му зона на спиране/ при скорост на движение 99,7 км/ч. е 89,30м.; Спирачният път на мотоциклета /опасната
зона на спиране/ при скорост на движение 50 км./ч. е 31,50м; в момента когато
водачът на товарен автомобил ***** е
предприел маневра завИ.е в обратна посока,
мотоциклетът ***** е бил на 25,5 м. от мястото на удара; Мотоциклетът се е
намирал на разстояние 25,5м. от мястото на удара, когато т.а.
*** е започнал да завива в обратна посока; От видеозаписа е видно, че малко
след потеглянето на т.а. ***, вляво от него преминава
тъмен автомобил; тези две обстоятелства е възможно да са попречили на водачът
на т.а. *** да възприеме мотоциклета през лявото
огледало за обратно виждане; Оценката на конкретната пътнотранспортна ситуация
от водача на т.а. *** е чисто субективна. Водачът на т.а. *** *** би освободил лентата, по която се е движил
мотоциклета, ако скоростта на движение на
последния на 25,50м. преди мястото на удара е била до 50км/ч.; Ако
скоростта на движение на мотоциклета е
била до 50км/ч, към момента, когато той е бил на 25,5 м. преди мястото на удара
и т.а. *** се е движил по същия начин, както по време
на произшествието е било възможно мотоциклета да премине зад т.а. ***; От техническа гледна точка причина за
произшествието е движението на двете превозни средства по траектории, които се
пресичат на едно и също място в един и същ момент.
Видно от
заключението на допълнителната автотехническа експертиза: Възможно е в
зависимост от разположението на мотоциклета и неустановения автомобил по ширина
на лентата, неустановеният лек автомобил да е пречил на водача на автомобил ***
*** да възприема мотоциклета; Когато мотоциклетът ****** е бил на 26м. от
мястото на удара, водачът на автомобил *** *** е имал възможност да го вижда и
наблюдава безпрепятствено; Ако се приеме, че неустановеният лек автомобил и мотоциклетът се движат по средата на лентата, то
неустановеният лек автомобил не е ограничавал видимостта на водача на автомобил *** към мотоциклета.
Ако се приеме, че неустановеният автомобил се е движил по средата на лентата, а
мотоциклетът в левия край на същата лента, то е възможно неустановеният лек
автомобил да е закривал мотоциклета за време по-голямо или равно на 2,5 секунди
преди удара. В създадената
пътнотранспортна ситуация водачът на автомобил *** е трябвало да наблюдава
движещи се в две посоки превозни средства, да оценява техните скорости и в
свободните интервали да избере момент, в който да започне маневрата. Поради
посочените причини е възможно водачът на автомобил *** *** да не е имал възможност да прецени
скоростта на попътно движещия се след него мотоциклет ******.
От заключението на
втората допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза е видно, че след като вещите лица са се запознали с всички събрани в
хода на ДП доказателства, отново са потвърдили заключенията си по основната
АТЕ, че скоростта на движение на мотоциклет ****** с рег.№******
непосредствено преди ПТП на 30.07.2013г. е била около и над 99,7 км/ч., а товарен автомобил ***** с рег.
№ ****** потегля с ниска скорост с едновременно завИ.е
наляво и започва маневра завИ.е в обратна
посока. От момента на потегляне до момента на удара, т.а.
*** не е спирал движението си.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Н.Н. депозирано по реда на чл.371 т.2 от НПК
в хода на предварителното изслушване, като признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит, на свидетелите и вещите
лица. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2
от НПК се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство по надлежния процесуален ред
гласни доказателства - от показанията на свидетелите – свид. М.Т., свид. И. Г., свид. Д.П., свид. Н.М., свид. З.Й., свид. М. И., свид. Г.П., свид. Г. Н., от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, от
заключенията на съдебно-химическите експертизи, от
заключението на тройната съдебно-автотехническа
експертиза и заключенията на двете допълнителни съдебно-автотехнически
експертиза. Те са в синхрон и със събраните писмени доказателства и материали в
хода на ДП - с протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към
него, скица на местопроизшествието и схеми на деформации по лекия автомобил и
мотоциклета, от сертификат за преустройство на автомобил и трудов договор №В 035/30.04.2013г.,
протоколи за технически оглед на МПС, както и от записи на СД от охранителни
камери и от всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които са приобщени по време на
съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК. От трудовия договор,
характеристиката на подс.Н. от „Г.” ЕООД и
документите за товарния автомобил безспорно се установява, че на 30.07.2017г.
подсъдимият Н. е работел за охранителна фирма, занимаваща се и с инкасова
дейност и е управлявал инкасов специален
товарен автомобил. От протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума и
скицата към него, от заключенията на съдебно-автотехническата
експертиза и двете допълнителни автотехнически експертизи, безспорно се
установява, че на посочената дата при
управление на т.а ***, той е предприел маневра завИ.е в обратна посока пред „ЦКБ Банк”
АД в гр.Шумен, на бул.Славянски
и е предизвикал ПТП с движещ се попътно мотоциклетист – пострадалия К.Н.
управлявал МПС „******”. В заключенията на трите автотехнически експертизи,
които са взаимнодопълващи се, се прави пълен и взеобхватен анализ на ПТП, като са взети предвид и всички
събрани до предявяването доказателства по ДП. Тези заключения се възприемат от
съда като пълни, обосновани и компетентно дадени и поради това ШОС приема за
безспорно установено, че на посочените в обвинителния акт дата и място
пострадалият К.В.Н. е управлявал МПС – мотоциклет „******” със скорост не
по-малка от 99,7 км/ч. Косвено доказателство за
допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
пострадалия е и обстоятелството, че от справката за нарушител от региона за
К.Н., се установява, че същият е бил регистриран многократно за нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Заключенията на експертизите и събраните писмени доказателства по делото са в
синхрон помежду си и са взаимнодопълващи се, а така
също и кореспондират на показанията на разпитаните по делото свидетели и на
самопризнанието на подсъдимия. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени
всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуемо по чл.343 ал.1 б.”в” от НК във вр. с чл.342
ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи
правото на живот;
* от обективна страна подсъдимият е
извършил фактически действия по "управление на автомобила", което
съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация
и боравене с уредите, приборите и механизмите му";
- безспорно се установи, че при управлението на специалния товарен автомобил подс.Н. е предприел
маневра завИ.е в обратна посока, без да пропусне
попътно движещите се МПС и с това е нарушил правила за движение по
пътищата, а именно: чл.38 ал.3 от ЗДвП, съобразно който при недостатъчна широчина завиването
в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства, тъй като според
разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗДвП - завИ.ето в обратна посока се извършва наляво от най-лявата
пътна лента по посока на движението. Респективно са нарушени и разпоредбите на ППЗДвП - чл.85 ал.4 от ППЗДвП,
съобразно който при недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да
започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото ППС е
длъжен да пропусне и попътно движещите
се от лявата му страна ППС, тъй като според разпоредбата на чл. 85 ал.1 от ППЗДвП завиването в обратна посока се извършва само наляво;
Съдът приема за нарушени и разпоредбите на ЗДвП и
специалните на ППЗДвП, чиито състави се припокриват,
тъй като те са посочени и в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
признават на основание чл.371 т.2 от НПК, като вписани в обстоятелствената част
на обвинителния акт
- в резултат на тези
нарушения на правилата за движение допуснал ПТП и причинил по непредпазливост
смъртта на К.В.Н. ***, като посоченото причиняване на смърт е извършено в
условията на независимо съпричиняване с пострадалия
Н.,
- налице е съпричиняване от пострадалия Н., който по същото време и на същото място, при
управление на МПС – мотоциклет „*****, нарушил правилото за движение по
пътищата, визирано от чл.21 ал.1 от ЗДвП, съобразно
което при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
от категория А е забранено да превишава в населено място 50км/ч., като
управлявал МПС – мотоциклет „***** със скорост 99,7 км/ч.
в населено място.
Предвид обсъдените по-горе доказателства съдът приема за безспорно установена
скоростта на движение на мотоциклета около 99,7 км./ч. Последното не само е
административно нарушение на ЗДвП, но и е допринесло
за настъпването на противоправния резултат – смъртта на пострадалия Н.. Това е
така, защото е ноторно известно, че по-голямата
скорост на движение на МПС предпоставя по-голяма сила
на удара, в случай на ПТП и води до по-тежък съставомерен
резултат. Безспорно ако скоростта на мотоциклета е била по-ниска и в рамките на
разрешената до 50 км/ч.– удара между двете МПС щеше
да е по-лек и вероятността травматичните увреждания на Н. да не са толкова
тежки, рязко нараства. Именно високата скорост на движение на мотоциклета е
допринесла за по-голямата сила на удара и е съпричинила
тежкия съставомерен резултат. По тези съображения не
се възприемат доводите на адв.Г. за липсата на съпричиняване в настоящия случай, тъй като и при скорост на
движение на мотоциклета от 50км/ч, ударът е бил неизбежен. Съобразно
автотехническите експертизи удар би настъпил и при скорост на мотоциклета 50 км/ч.. Тогава обаче скоростта би била в рамките на
разрешената от закона за населено място и МПС категория А – 50км/ч. и не би било налице съпричиняване,
независимо от това какъв противоправен резултат е настъпил – имуществени вреди,
телесно увреждане или смърт. Доводите на адв.Г., че
точно в този участък няма пътни знаци указващи или ограничаващи скоростта на
движение, не се споделят от съда, защото местопроизшествието е на булевард
Славянски в гр.Шумен в идеалния център на града,
което води до несъмнения извод, че това е населено място и важи ограничението
на чл.21 ал.1 от ЗДвП по отношение на МПС категория
А, каквото са мотоциклетите – 50 км/ч. Само в случай
че Н. беше изпълнил задълженията си по ЗДвП досежно скоростта, той не може да бъде съпричинител
за настъпилите общественоопасни последици. В бланкетния
текст на обвинението следва да намерят отражение всички нарушения на правилата
за движение по пътищата, които са елемент от каузалния комплект, предизвикал
престъпния резултат и това нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП
правилно е намерило отражение в диспозитива на обвинението като допуснато от
страна на пострадалия Н.;
- вследствие на тези
нарушения на правилата за движение по пътищата подс.Н.
става причина за ПТП с движещия се с превишена скорост по пътя мотоциклет „*****, управляван от пострадалия К.В.Н. с ЕГН
**********, с което на последния са причинени множество
травматични увреждания, включително тежка гръдна и черепно-мозъчна
травма. Множество счупвания на ребра по няколко линии, счупване на гръден
прешлен, разкъсвания и кръвонасядания около
счупванията; масивен хемоторакс; контузия на белите
дробове и медиастинума; разкъсване на околосърцевата торбичка с кръвонасядане;
счупване на дясната слепоочна кост и на
част от дясната пирамида; субарахноидален кръвоизлив
по конвекситета на двете голямомозъчни
полукълба и на част от малкия мозък. Контузионно поле
сред мозъчното вещество на лявата мозъчна хемисфера; кръвонасядане
на меките черепни обвивки в дясната слепоочна област; охлузване на външната
страна в горната трета на дясното бедро; охлузване с кръвонасядане
на десния лакът; счупване на двете кости на лявата предмишница; точковидни охлузвания по гърба на дясната китка, лявата китка; охлузвания и кръвонасядане на дясната подбедрица; кръвонасядане
на вътрешната страна на дясното бедро; Получената тежка гръдна травма е довела
до масивен хемоторакс и вследствие на това той е
починал на местопроизшествието; подсъдимият на 30.07.2013 г. около 08.30 часа по
бул.”Славянски” в гр.Шумен е
въздействал с управляваното от него МПС – специален товарен автомобил марка *****
пряко и непосредствено върху пострадалия и по този начин е увредил обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на неговия живот; в резултат на
деянието е настъпила биологичната смърт на К.В.Н. на 30.07.2013г; между ПТП и
настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена връзка, тъй като
в резултат именно на нараняванията от това ПТП е настъпила смъртта на
пострадалия; т.е. подсъдимият чрез своите действия противоправно е лишил от
живот пострадалия К.В.Н. и смъртта му е в пряка каузална връзка с посочените
по-горе нарушения на правилата за движение от подсъдимия Н.;
*
субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице,
притежаващо свидетелство за управление на МПС - по време на извършване на
деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност - подс.Н. не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
По отношение на
искането на адв.Г. за частично оправдаване на
подсъдимия, като бъде изключено съпричиняването на
пострадалия Н. и подсъдимия Н. бъде оправдан за това обстоятелство, съдът
следва да отбележи и следното: това нарушение на правилата за движение по
пътищата, е допуснато от пострадалия, допринася за настъпване на
общественоопасните последици и противоправния резултат, но е факт, който
„смекчава” обвинението за подсъдимия. Подсъдимият не може с присъдата да бъде оправдан
за това обстоятелство, тъй като така обвинението, макар да не се променя
квалификацията, би включило в себе си обективни признаци, които го правят
по-тежко и положението на подсъдимия би било влошено с присъдата. Безспорно е,
че съдът не може с присъдата да признае подсъдимия в извършването на по-тежко
престъпление или да вмени по-тежки обективни или квалифициращи признаци в
състава на престъплението. Изключването на съпричиняването
в диспозитива за транспортно престъпление в съдебната фаза може да стане само
по искане на прокурора пред първоинстанционния съд за изменение на обвинението.
Измененото обвинение от своя страна следва да се предяви на подсъдимия по
надлежния процесуален ред и срещу него той отново би имал възможност да упражни
правото си на защита, включително и да поиска отлагане на съдебното заседание.
Освен това частните обвинители, чиито представител е адв.Г.
могат да поддържат обвинението заедно с прокурора, но нямат процесуалната
възможност да правят искане за по-тежко обвинение. Видно от обвинителната реч
на прокурора и репликата му впоследствие след пледоарията на адв.Г. е, че тези обстоятелства детайлно са обмислени от
ШОП, но за тях съпричиняването е безспорно
установено, поради което и е включено в бланкетната
норма на чл.343 ал.1 б.в от НК, като допуснато
нарушение на ЗДвП, допринесло за настъпване на
общественоопасните последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за
безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.
При определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени
следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на
деянието е висока, предвид на факта, че се касае за управление на МПС и
транспортните престъпления принципно се отличават с висока степен на обществена
опасност.
- степента на обществена опасност на
подсъдимия: от данните за личността му – Н.М.Н. е роден на *** ***, със
средно образование, пенсионер, женен, неосъждан; По
отношение на него са ангажирани добри характеристични данни от последните две
местоработи на подсъдимия Н. – „///” ЕООД и Областна служба „Изпълнение на
наказанията” – Шумен и по настоящото му местоживеене ***. Всички тези данни
обуславят категоричния извод, че у подсъдимия няма изградена антисоциални
нагласи към противоправно поведение и неговата обществена опасност е в ниска степен.
- подбудите за извършване на престъплението
- безотговорност по отношение на обществените отношения, гарантиращи
безопасното управление на МПС.
Предвид
гореизложеното, съдът констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия: Налице са следните смекчаващи вината обстоятелства: чисто съдебно минало, няма
налагани наказания за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП; добри характеристични данни; обстоятелството, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалия
/предвид факта, че е карал с превишена скорост/. Самопризнанията не се вземат
предвид от съда като такова, тъй като по силата на чл.373 ал.2 от НК те се
съобразяват като безусловно предопределящи приложението на чл.58а от НК. В този
смисъл и т.7 от ТР № 1 /2009г. на ОСНК. Отегчаващи вината обстоятелства не се
установяват извън високата степен на обществена опасност на деянието.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като
наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК и чл.58а от НК, без да са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно: За
престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” от НК е предвидено наказание "лишаване
от свобода" до шест години и съобразно чл.343г от НК се предвижда
наказание лишаване от право да управлява МПС. Съдът счита, че констатираните
смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, а няма сред тях и
изключително по своята същност, за да бъде приложен чл.55 от НК. Освен това
съдът счита за справедливо и съответно на извършеното предвид високата
обществена опасност и на деянието и ниската степен на обществена опасност на
дееца, налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на три
години. Предвид редукцията на чл.58а от
НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и при
това положение на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години. В съответствие с чл.343
г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК следва да се наложи и наказание лишаване от правото да управлява МПС за
срок надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване от свобода с 1 година, а
имено – 3/три/ години. По отношение на
определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК, не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за
чието приложение по отношение на подсъдимия Н. са налице всички законови
предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия, след като
настоящото деяние представляват инцидентен случай в неговия съзнателен живот.
Поради това, като съобрази многобройните добри характеристични данни за него,
съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода
за минималния предвиден от закона срок от 3/три/ години. Наказанието не следва
да бъде съобразявано преимуществено със специалната и генералната превенция –
то следва да изпълни и двете цели Именно определеният размер на
тези наказания съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът
счита, че така определените наказания ще въздействат възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на веществените
доказателства, които до настоящия етап не са върнати на собствениците,
съдът съобрази следното: Иззетият с протокол за оглед на
местопроизшествие специален товарен автомобил “*****” с ДК №******, предвид писмените доказателства
за собствеността му по делото, следва да се върне на собственика „******” ЕООД
– гр.София. Иззетите с протокол за оглед на
местопроизшествие мотоциклет ****** с рег.№ ******, ключодържател и част от ключ, които са
собственост на пострадалия К.В.Н., следва да се върнат на наследниците на
пострадалия - А.С.В., В.К.В. и действащите чрез своята майка и законен представител Н.Д. - А.К.В. и
К.К.В.. Веществените доказателства – 2 бр. СД представени от „ЦКБ Банк” АД и „Алфабанк” АД, съдът
намира, че следва да се пазят ведно с делото.
Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с
чл.189 ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното
производство в размер на 1695,32лв, които следва да бъдат заплатени в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР - Шумен.
Също така съдът осъди подсъдимия Н.Н. да заплати направените от частните
обвинители разноски по делото в размер на 1800лв. за адвокатско възнаграждение
платено от Н.К.Д. действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните
си деца съобразно представения договор за правна помощ, а на частния обвинител
В.К.В. и частния обвинител А.В.С. в
размер на по 900лв. – също направени за адвокатско възнаграждение съобразно
представения договор за правна помощ.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: