Р Е Ш Е Н И Е № 2

Гр.Шумен 08.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Йордан Димов

при участието на секретар Т.К., като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. търг. дело № 592 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК “Уника” АД гр. С. срещу решение № 663 от 31.07.2013 г. по гр. дело № 506/2013 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения от дружеството срещу М.А.И. иск с правно основание чл. 213 ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата от 3313.20 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение. Оплакванията на жалбоподателя чрез неговите процесуални представители, са за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на решението.

Въззиваемата страна М.А.И. – ответник в първата инстанция, чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което пристъпи към разглеждане на правния спор по същество.

По иск с правно основание чл. 213 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 50 от ЗЗД, ищецът ЗК “Уника” АД гр. С. излага, че в качеството си на застраховател по сключен договор за имуществена застраховка “Каско на МПС, заплатил на застрахованото лице “Мебел стил” ООД застрахователно обезщетение в размер на 3313.20 лева за имуществени вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие на 16.05.2009 г. на пътя Т. – Ш.. Ищецът твърди, че причинител на настъпилото ПТП е ответникът М.А.И., който оставил без надзор домашно животно от повереното му стадо, в резултат на което е произлязъл сблъсък на автомобила с животното. На основание тези обстоятелства, ищецът прави искане съдът да осъди ответника да му заплати изплатеното обезщетение. Ответникът оспорва иска, като твърди, че на процесната дата не е причинявал ПТП чрез оставяне на животно без надзор, тъй като не бил водач на стадо домашни животни.

От събраните по делото писмени доказателства - протокол за ПТП, описание на щетата, възлагателно писмо за извършване на ремонт и платежни документи, се установява по безспорен начин настъпилото произшествие, механизма на неговото настъпване, ощетеното лице, причинената щета и изплащането на обезщетението от застрахователя – ищец. Не е доказано обаче твърдението на ищеца, че ответникът е бил водач на стадо, от което се е отклонило излязлото на пътя домашно животно, нито че ответникът е бил собственик на това животно. Протоколът за ПТП в тази му част не е доказателство за тези обстоятелства. Това е така, защото в случая причинителят на ПТП не е пътно превозно средство – тогава изводът на съставилия протокола би бил подкрепен с проверка на документи или по друг начин, а животно, оставено без надзор. От протокола не се установява чие е било животното, нито под чий надзор е било стадото. Не се установява дори дали това животно въобще е било част от стадо домашни животни. Подписът на ответника върху документа сам по себе си не установява това обстоятелство, след като нито има негово (на ответника) изявление в този смисъл, нито доказателство, че е прочел, или му е бил прочетен протоколът.

При така изложеното, и при липса на спомени на съставителя на протокола полицейски служител – св. П. за лицето – водач на стадото, съдът следва да кредитира показанията на свидетелите Б.Н. А., С.М.С. и Д.Г.Д., че ответникът не е притежавал едър добитък като домашни животни и не е работил като пастир на домашни животни. Това се потвърждава и от удостоверението на кмета на с. Г., че на името на ответника няма регистрирани животни, и от служебната бележка по гр. дело № 16028/2012 г. на Ветеринарния участък с. Б., че ответникът не е бил собственик на говеда. Косвени доказателства, че ответникът не е бил водач на стадо, се съдържат в документа, удостоверяващ здравословното му състояние – експертно решение № 1621 от 06.07.2012 г., констатирало, че ответникът страда от инсулинозависим захарен диабет с множество усложнения. Документът е от 2012 г., но в него се съдържат констатации за болестни страдалия отпреди датата на ПТП – високо кръвно налягане, аритмична сърдечна дейност, преживян мозъчен инсулт през 2007 г. Това състояние на ответника практически изключва способност от негова страна да бъде водач на стадо домашни животни.

Изложените обстоятелства обосновават фактически извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че ответникът е бил водач на стадо домашни животни и животно от това стадо, оставено без надзор, е причинило застрахователното събития, от което са произлезли заплатените от застрахователя щети. Това обуславя правния извод за неоснователност на предявения иск.

Като е стигнал до същия материалноправен извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 81 във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва жалбоподателят да заплати направените от въззиваемата страна разноски за въззивното производство в размер на 380 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 663 от 31.07.2013 г. по гр. дело № 506/2013 г. на Шуменския районен съд.

ОСЪЖДА ЗК “Уника” АД гр. С. да заплати на М.А.И. разноски за въззивното производство в размер на 380 лева.

На осн. чл. 280 ал. 2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.