Р Е Ш Е Н И Е№3

Гр.Шумен 14.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Йордан Димов

при участието на секретар Т.К., като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. търг. дело № 593 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба на “Енерго – про продажби” АД гр. В. срещу решение № 646 от 23.07.2013 г. по гр. дело № 2053/2012 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд, по предявен частичен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД е осъдил ответника “Енерго – про продажби” АД гр. В. да заплати на ищцата Р.П.К. неустойка от 1250 лева на осн. чл. 34 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН България продажби” АД. Съдът отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за възстановяване на прекъснатото електрическо захранване. Присъдил е и разноски в тежест на ответното дружество. Жалбоподателят – ответник излага доводи за неправилност на решението в осъдителната му част и в частта относно разноските, и моли съда в тази части да го отмени, като отхвърли изцяло иска за неустойка.

Предмет на разглеждане по настоящото дело е и въззивна жалба от “Енерго про мрежи” АД гр. В. срещу същото решение на Шуменския районен съд. С решението районният съд, по предявен частичен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, е осъдил ответника “Енерго про мрежи” АД гр. В. да заплати на ищцата Р.П.К. неустойка от 1250 лева на осн. чл. 49 от Общите условия на Договорите за пренос на електрическа енергия на “Е.ОН България мрежи” АД. Присъдил е и разноски в тежест на ответното дружество. Жалбоподателят – ответник излага доводи за неправилност на решението в осъдителната му част и в частта относно разноските, и моли съда в тази части да го отмени, като отхвърли изцяло иска за неустойка.

Въззиваемата страна Р.П.К. – ищца в първата инстанция, чрез процесуалния си представител, в отговора си оспорва жалбата. 63 ал. 1 от ГПК.

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което пристъпи към разглеждане на правния спор по същество в обжалваната част на решението.

Пред първата инстанция са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, от Р.П.К. срещу различни ответници: иск с правно основание чл. 92 във вр. с чл. 34 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕОН “България продажби” АД, предявен срещу “Енерго про продажби” АД, за неустойка в размер на 1250 лева – частичен иск от претенция с общ размер 7230 лева, за нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ответника, за общо 174 календарни дни, считано от 15.11.2011 г. до 28.11.2011 г. и от 17.01.2012 г. до 26.06.2012 г.; и иск с правно основание основание чл. 92 във вр. с чл. 49 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия на ЕОН “България мрежи” АД, предявен срещу “Енерго про мрежи” АД, за неустойка в размер на 1250 лева – частичен иск от претенция с общ размер 7230 лева, за нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ответника, за общо 174 календарни дни, считано от 15.11.2011 г. до 28.11.2011 г. и от 17.01.2012 г. до 26.06.2012 г. Ищцата обосновава претенциите си с твърдение за неоснователно служебно начисляване на потребена ел. енергия на стойност 1863.66 лева, последвано от прекъсване на електрозахранването и демонтиране на средството за търговско измерване, поради неплащане на начислената ел. енергия. Първият ответник “Енерго про продажби” АД е оспорил предявения срещу него иск, с доводи за наличие на валидни правни основания за прекъсването на електрозахранването: първото прекъсване за периода от 15.11.2011 г. до 28.11.2011 г., поради незаплащане на допълнително начислената електроенергия, а второто – за периода 17.01.2012 г. до 16.07.2012 г., поради неплащане на други задължения. Твърди и липса на основания за възникване на задължение за неустойка, поради липса на вина на ответното дружество, и поради неправомерно поведение на ищцата – неуведомяване на дружеството за прекъсване на захранването, и непредявяване на претенция за доброволно изплащане на неустойка. Вторият ответник “Енерго про мрежи” АД е оспорил допустимостта и алтернативно основателността на предявения срещу него иск с доводи, че в качеството си на електроразпределително предприятие не носи отговорност при прекъсване на захранването от електроразпределителното дружество; неприложимост на разпоредбата на чл. 49, а на чл. 47 от Общите условия, който текст задължавал ищцата да докаже настъпването на вредите; липса на виновно поведение на този ответник за прекъсването на електрозахванването, съответно за причиняване на претендираните вреди. Оспорено е и фактическото твърдение на ищцата за отстраняване от ответното дружество на средството за търговско измерване.

По първоинстанционното дело е установено, че на 27.09.2011 г. служители на “Е.ОН България мрежи” АД извършили проверка на средството за търговско измерване на потребената ел. енергия в собствения на ищцата имот в гр. Шумен ул. К. № 3 ет. 2 ап. 4. В съставения протокол било констатирано частично измерване на потребената ел. енергия. На това основание служебно от дружеството била извършена едностранна корекция на сметката на ищцата за електроенергия за периода от 01.04.2011 г. до 27.09.2011 г. със сумата от 1863.66 лева. Ищцата била предупредена от първия ответник с покана-предизвестие № EBGS-849 от 31.10.2011 г. първият ответник предупредил ищцата, че при неплащане на допълнително начислената електроенергия захранването й ще бъде прекъснато. Ищцата оспорила по исков ред дължимостта на тази сума, както и впоследствие начислени суми за периода 23.01.2012 г. – 19.05.2012 г. С решение № 1122 от 10.1202012 г. по гр. дело № 2267/2012 г. на ШРС, в сила на 17.05.2013 г., Шуменският районен съд признал за установено, че ищцата не дължи на ответника “Енерго про продажби” АД сумата от 1863.66 лева, начислена по едностранно извършената корекция на потребената електроенергия за периода 01.04.2011 г. – 27.09.2011 г., както и сума от 100.07 лв начислена електроенергия по фактури от 23.01.2012 г., 13.02.2012 г., 21.02.2012 г., 22.03.2012 г., 17.04.2012 г., 20.04.2012 г., и 19.05.2012 г.

По делото е установено, че електроснабдяването на имота на ищцата е било трикратно прекъсвано: за периода от 15.11.2011 г. до 28.11.2011 г. за начислената след корекция (и впоследствие оспорена от ищцата) сума от 1863.66 лева; на 17.01.2012 г., за начислени от “Енерго про продажби” АД - сумата от 1863.66 лева след корекцията, както и допълнително сума от 9.67 лева по фактура № 0085145404/21.10.2011 г. и сума от 34.81 лева по фактура № 0085818886/21.11.2011 г. без данни кога е възстановено; и прекъсвани на 01.04.2012 г., продължило до 16.07.2012 г., отново за начислената след корекция сума от 1863.66 лева, както и сума от 42.46 лева по фактура № 0087176949/23.01.2012 г., и сума от 4.69 лева по фактура № 0087871283/21.02.2012 г. От назначената в рамките на производство по обезпечаване на доказателствата съдебно-техническа експертиза се установява, че към дата 10.07.2012 г. не е имало доставка на електроенергия за имота и не е имало монтирано средство за търговско измерване. Според заключението, електромерът, отчитал консумираната ел. енергия за имота на ищцата, е бил годен за търговско измерване само до края на 2011 г.

При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема за безспорно установено, че подаването на електроенергия към имота на ищцата е било прекъснато за периода от 15.11.2011 г. до 28.11.2011 г. включително. Второто прекъсване на захранването е било на 17.01.2012 г. Поради липса на доказателства за възстановяване на електроподаването след тази дата, въззивният съд споделя фактическия извод на районния съд, че захранването е било спряно за целия период от 17.01.2012 г. до 26.06.2012 г.

Доколкото основанието за прекъсване на захранването с електроенергия са били начислени от ответника “Енерго про продажби” АД и неплатени от ищцата суми за потребена ел. енергия, признати за недължими с влязло в сила решение на съда, не е била налице предпоставката на чл. 20 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН България продажби” за прекъсване на захранването с електроенергия. Горното обуславя правния извод за прекъсване на захранването поради виновно поведение на ответника “Енерго про продажби” АД. Изводът за виновно поведение се обуславя от начисляването като дължима на реално непотребена от ищцата и недължима за заплащане електроенергия. Горното е основание за приложението на клаузата на чл. 34 ал. 1 от Общите условия, за заплащане на неустойка от ответника на ищцата в претендирания размер.

Същото е било основанието за прекъсване на електрозахранването на ищцата и от страна на втория ответник “Енерго про мрежи” АД. Неговата уредба се съдържа в чл. 24 ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия на “Е.ОН България мрежи”. Фактическото основание е било извършена от този ответник констатация за потребена от ищцата и неотчетена електроенергия, която, след извършената корекция, ищцата не заплатила. Доколкото с влязъл в сила съдебен акт се установи недължимостта на така начислената електроенергия, следва да се приеме, че със същия акт е прието за установено обстоятелството, че констатацията на този ответник за потребената от ищцата и неотчетена електроенергия, е неправилна. Тъй като това обстоятелство е било основание за прекъсване на захранването на имота на ищцата с електроенергия, следва да се приеме, че това прекъсване е било причинено от виновно поведение и на втория ответник “Енерго про мрежи” АД, изразяващо се в неправомерно констатиране на потребена и неотчетена ел. енергия от ищцата. Това е основание за приложение на клаузата на чл. 49 ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия на “Е.ОН България мрежи” за заплащане на неустойка от този ответника на ищцата в претендирания размер.

Горните съображения обуславят извод за основателност на предявените от ищцата срещу ответните дружества частични искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД в претендирания размер.

Като е стигнал до същия материалноправен извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 78 от ГПК, следва всеки от ответниците “Енерго – про продажби” АД гр. В. и “Енерго про мрежи” АД гр. В. да заплати на ищцата Р.П.К. разноски за въззивната инстанция в размер на 250 лева. Не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция – същото е съответно на фактическата и правната сложност на делото и няма основание за неговото намаляване.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 646 от 23.07.2013 г. по гр. дело № 2053/2013 г. на Шуменския районен съд.

ОСЪЖДА “Енерго – про продажби” АД гр. В. да заплати на Р.П.К. разноски за въззивната инстанция в размер на 250 лева.

ОСЪЖДА “Енерго – про мрежи” АД гр. В. да заплати на Р.П.К. разноски за въззивната инстанция в размер на 250 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.